Януарчета 2010 - тема 11

Мнение за възглавница от спелта за бебе?

Тани порових се малко из нета и доста примамливо ми звучи тази възглавница 
На Катрин до сега не съм и слагала възглавничка, но като беше болна се наложи да я повдигна на  такава, защото беше с много запушено носле и кашлица, но сега я махнах. Та искам да попитам от кога могат  да се слагат бебетата на възглавничка за постоянно? Другото което щях да питам е давате ли кисел на малчовците и ако да, колко време след приготвянето му може да се дава? Само веднага или и на другия ден (от същата порция)?

Честит имен ден на празнуващите днес! И на всички с повод!
Барби да се оправяте бързо  и никакви болести повече!
Никол уви така е! Както имаше една реклама Дал бог живот и здраве...че иначе не ми се мисли.
Мамо Цоцоланке от опит ще ти кажа, че не си съвсем права. Моята майка винаги ми е била близка и свободно съм споделяла всичко с нея. Давала ми е подкрепа и разбиране и ме е съветвала. Първото дръпване от цигара ми даде тя, както и глътка алкохол. Да не пробвам от любопитство. Но аз съм металистка. Моите идоли пушеха и пиеха. Компанията ми пиеше и пушеше. Знаех, че не е хубаво, не ми харесваше, но го правех. Един ден прекалих с алкохола. И прекарах нощта, гушкайки тоалетната чиния. Беше ми   И си казах Аааа не! Точка! Бях в същата компания, слушах същата музика, приятелите се чудеха как така не пия дори бира. Аз обаче бях осъзнала, че не ми е нужно и не ми харесва. Но го осъзнах не заради конското на майка и приятелските й съвети преди това , а защото сама си бях разбила главата в стената. Майка винаги ми е повтаряла,че не трябва да се влияя от чуждото мнение. Но... В един момент харесването от приятелите и от противоположния пол е по-важно от мнението на мама, колкото и да я обичам и уважавам. Нещата са комплексни и не са толкова прости. Защо иначе деца , които са обичани и уважавани в един момент тръгват по нанадолното? Истината е че всеки сам трябва да открие че там има стена, блъскайки се в нея. Така сме устроени.
Брей какъв съм философ...Дървен при това.
Вчера бяхме на ДК. Сложиха ни най-после ваксината. Тони вече е 8 кг и 70 см.
Хубав ден!

Честито на именничките!
Ще ми се много вяра, надежда и любов в сърцето и повече мъдрост в главата за да възпитам детето си като добър и пълноценен човек!

По темата семейство или среда – от една страна средата е много страшно и непреодолимо препятствие към доброто възпитание. От друга – това са просто другите деца, на другите родители, от другите семейства ...
Ренкси, грешките и глупостите на младостта всеки трябва да си ги направи. Хем да се поучи от тях, хем да не мисли, че е пропуснал нещо кой знае какво. И след години да ръси ъкъл и опит, разбира се. Пък дали ще си пръсне главата в стената или само ще му излезе цицина ... Абе, дано няма драматични последици.
Амбициите – нужно ли е само като се спомене думичката да мислим веднага за болните и невъзможни амбиции, а после да доуточняваме, че те могат да бъдат нещо градивно и положително?
Да, истината обикновено е някъде по средата и малко по-позитивно мислене и поглед върху нещата може да ни е само от полза

 Появи ли се вече противохепатитната?

Честито на всички именници, носещи тези красиви имена, както и на моя втори дом - София !

Да!
Току що ида от ДК и моята докторка бързаше за ХЕИ, да може да вземе ваксини....  И лекарите побъркаха, ей.....

Иначе Марина е качила 600 грама и нито см. Мен пък ми се струва, че нещо не я измериха добре. Както и да е - нямаме повече ваксини до 1 година и един месец 

Вие сте доста напред. Аз тепърва ще влизам в играта... Още не знам как, с какво и колко да го храня, пък камо ли, да мисля за първи клас. Има време - ще му мислим като наближи. Сега ме вълнуват яслите, а и за тях ще се редим на опашка през системата, а дали ще ни огрее - не е ясно. Накрая ще се наложи да си го гледам аз до градина ( а тогава пак редене и оле-оле-олее ) и направо не знам... Май трябват сериозни нерви, че и с работата ще я закъсам...
Ходих до близката детска градина - имали една яслена група. Да съм се регистрирала в системата, ама за баш тази детска - да не съм се надявала... Интересно, на коя да се надявам тогава?! Вие обикаляте из цяла София ли? Пък и да попитам - кога най-рано могат да се дават в ясла дечицата? Нещо ми е сложна цялата работа...

renxy - съвсем права е Мама Це! Твоята майка в случая те е научила да ... мислиш И ти точно това си направила - когато си решила сама да се потдадеш за "изкушението" да направиш впечатление на другите - изключително бързо си се отказала. Не ми се разказва за моето детство, но аз примерно колкото и пъти да съм то не се отказах да пия, като бях студентка. И да - също бях металистка  Но пък смея да твърдя, че никога с нищо не съм злоупотребявала (е не говоря за алкохола явно:)) в каквито и среди да съм била, и все още не съм запалвала обикновенна цигара (но пък на 20 и кусур години опитах лула и нергиле и много ми харесаха:)). А майка ми пуши (за пример да кажа) и само й се цупех като малка и не одобрявах. Абе аз май съм си със собствено мнение от малка (но пък баща ми също й правеше все забележки, та може и аз като във филмчето - да съм го повтаряла).

Това с възпитанието на мен ми е основен "проблем" от който се вълнувам и чета още много преди да забременея. Именно защото смятам, че в моето детство и в моето възпитание много неща не са били както трябва. Основната ми идея е да се опитам да не налагам мнение и най-важното - да изслушвам детето си. Ох, много се надявам да се получи... Съвсем бегъл бебешки пример мога да дам - мен понеже са ме смятали за злояда и си нямате представа за какъв тормоз с храна ставаше въпрос. Буквално щях да откача дори, като голяма, докато не се изнесох от вкъщи на 23 години - то беше преследване с едни огромни количества храна и постоянното говорене за това как трябва да я изям  Може и да ви звучи смешно, но да знаете, че е доста психясващо.
Майка ми все ми разказва как ме е хранела докато съм спяла, като съвсем малка, само и само да ям...
Та - сега Даная, като навърши 5 месец и аз реших да пробвам да я захраня. Точно два месеца по-късно тя почна да яде! През тези два месеца нито веднъж не й натиках насила лъжичката в устата или не пробвах каквито и да е други мерки, освен ако тя не си отвори устичката в очакване. И тя не искаше да яде. Връткане, мръщене и стискане на уста. Това беше. Докато не си съзря сама за идеята. Сега само като види лъжичката вече и си отваря широко устенцата в очакване и тропа с ръчички по масата На което майка ми казва всеки път: "Ето така никога не си правела...". А да ви кажа, че съм голяма лакомия и си хапвам доста и всичко (т.е. по никакъв начин не съм злояда). Разбира се аз всеки път не пропускам да й уточня за разликата в подхода...

Мога да кажа, че при мен като съм била малка са имали доста противоречив подход. За някои важни неща ме оставяха сама да решавам. Още, като бях съвсем малка майка ми ме пита какво искам да уча - аз й казах пиано. Тя беше силно изненадана, но ме записа. После дълги години се занимавах сериозно, по концерти и т.н.
Да - ама казах, че искам и рисуване. Знаете с какво се занимавам сега:)
Трябва ми компютър - ми не ми каза, че са глупости - направи всичко възможно да ми го осигури и знаеше, че това е важно за моето развитие, а не е глезотия... и т.н.
В следващия момент, аз неможех да избера кога и какво да ям (това го знаете вече), не ми даваха да готвя или мия чиниите, защото няма да е както трябва, подреждаше ми се всичко (а децата мразят това, поне аз особено много) и т.н. странности. Проблеми съм имала, но особено около пубертета никой незабеляза... а иначе имаме силна връзка с моята майка. Но смятам, че все пак не ме чува достатъчно когато й казвам от какво имам нужда всъщност. Тя прави разни неща и жертви за мен, но таквиа, каквито тя си смята, че сами нужни, макар и аз на среща да й крещя, че нямам нужда от това, за което толкова се терзае... а същевременно просто имам нужда - да ме чуе...

Затова, за мен е едва ли не най-важното - да изслушваме децата си!

Много се извинявам, ако съм объркала куп "о" та и "у"та и всякакви други правописни грешки, но напоследък ама наистина не спя съвсем и незнам къде съм 

 

За мен е едва ли не най-важното - да изслушваме децата си!


Честит празник, на всички с повод!

Katy, кефиш ме  Имам предвид разсъжденията ти за Кари и това, че си питала самата нея дали иска на 6 години на училище - няма по-добър вариант от този, супер майка си според моите критерии 
Относно клипчето - ама разбира се, че е така - аз непрекъснато се опитвам да обясня на моя мъж колко е важен примерът му пред детето и че трябва малко повече да внимаваме самите ние какво говорим и какво правим...
Сега, за оформянето на характера на детето - дотук ставаше дума само за това колко влияе семейството и колко - средата - човек ще рече, че ако "правилно" се отглеждат децата, няма да има нито едно агресивно  Ами за мен възпитанието е 50% и характерът, с който си си роден - 50%. Средата е по-трудно да влияе - малко или много човек си я избира - да, дори и 3-годишните си избират приятелчета в градината, които им пасват по някакъв начин Моят племенник например е по-скоро от агресивните, макар че не е виждал агресия, в прекрасно семейство расте, даже не живее в БГ, така че в много по-добра среда е отглеждан (от гледна точка на прояви на агресия), гледа детски филмчета, старателно подбрани, за да не го стресират, плашат или да му насаждат агресия, и двамата му родители много се занимават с него, прекрасно, добро и обичливо дете е, обаче по площадките, в градината си е просто от тези, които бият другите, а не от тези, които ги бият (под "бият" имам предвид основно бутане и щипане, съвсем по детски е агресивен) - честно казано, като гледам, не виждам какво повече може да направи семейството му, такъв си му е характерът, те само вкарват всичко това в приемливи граници. И, разбира се, по-свитите деца обикновено се стряскат от него и някак си няма как да е приятел с тях, така че сам си избира по-агресивна среда в градината...
Виола, аз от 2 дена му давам бисквити на Камен - купих на Плазмон, понеже се топят много лесно в устата и не може да се задави - ами държи си я, яде си я и я дъвче професионално с двата си зъба - абе щом е за ядене, няма проблеми при нас - лакомия голяма  Гледам другите майки ползват бисквитите, за да се успокои детето за известно време, то си дъвче там половин час и си кротува - да, ама Камен изяжда бисквитата за 2 мин  (е, разбира се всичко е омазано после и се валят някакви разлигавени парчета наоколо...)
Ох, Камен има някаква хрема от днес и май тя не му дава сега да спи  Тази нощ ще се реве и ще се гушкаме, милото 

Уф, като сте записали за това възпитание и като сте зафилософствали, само ми бъркате в раните, дето ми се отвориха вчера и днес..........
Аз няма да философствам, само ще ви разкажа какво се случи с Дани тези два дни и от какво станаха моите рани. Първо да кажа, че Дани винаги е бил по различно дете, много по чувствителен, лесно раним, силно справедлив и някак със светоглед по различен от на наборчетата. Дани е дете, което силно се интересува от животни и растения, една буболечка да има и веднага я забелязва, разглежда, изучава. Това лято при родителите ми по цял ден киснеше при зайците и пуйките, всички улични котки събираше, първо той погали новото куче и т.н........ Скарат ли се двама души, интуитивно или не знам си как веднага разбира кой е прав и кой не и застава на негова страна. В градината винаги беше приятел с по трудните дечица, две от тях заекваха, другото си имаше други проблеми, едно пък беше от много бедно семейство и той ме караше всеки път като го взимам да нося нещо за ядене и да го черпя.... Защо пиша всички тези фермани? За да обясня, че детето ми е много чувствително и с дълбока душевност. И така, дойде чакания 15 - ти септември. Пазаруване, приготовления, вълнения. Дани беше единственото дете облечено официално и детето на една известна фолк певица също беше с костюмче и вратовръзка, но за да си личи все пак, че майка му е от "бранша" беше с маратонки, за подсилване ефекта от вратовръзката .... Както и да е...... Още като ги видях облеклата им, състоящи се от дънки и блузки, ми се стори, че нещо ще куца в този клас и при тези деца... Не може на един такъв тържествен ден да се изтъпаниш с дънки, блузка и яке.... И да седиш с якето и с ръце в джобовете пред цялото училище, а майка ти да те снима, за да увековечи собствената си ... да не казвам простотия......... И разбира се тук децата не са виновни а и не смятам, че нещата опират да пари, защото да не ви казвам майките как бяха облечени, да не говорим за бащите  , какви костюми и вратовръзки бяха, какви обувки и парфюми   А детето с дънки от пазара...... Мина 15-и септември, дойде 16. Дани отиде облечен с хубави и скъпи дрехи, раница и всичко останало. Не парадирам, не се и хваля, самоизтъквам и т.н., не съм от богатите, смятам материалното си състояние за средно, последните две седмици обикалях из София по Молове и оутлети /нещо което мразя/, купувах от разпродажби, търсих неща качествени и на прилични цени. Доволна съм, че успях да направя един добър гардероб на сина си. Не за да се фукам, а защото знам, че дрехата дава самочувствие. Искам да уточня, че за себе си си купувам само шампоан, сапун и превръзки. Нищо друго. Нося си старите дрехи, майка ми ми подарява парфюм и червило винаги по празници, подстригвам се веднъж на няколко месеца и изобщо всичко давам за децата си. Не се оплаквам, не страдам от това, напротив.... И вчера като го взимам от училище, той ми казва, че едно дете му е казало дебелак. Жегна ме право в сърцето, защото знам колко му е било мъчно, защото очите му бяха пълни със сълзи... Преглътнах си своите сълзи и започнах да ръся един куп глупости, как може да е било шега, как външността няма значение, как не знам си какво... Неща, в който и аз не вярвах..... Днес ми звъни към 16.00 часа с треперещо гласче ми казва да дойда да го взема, ако съм наблизо с Мишо до училището, защото едно дете го обижда..... разтреперих се цялата, стана ми толкова мъчно... Моето чувствително Дани, което ми казва да дойда, ако съм близо да училището... Да не ме притеснява, да не притеснява и Мишо... Обадих се на мъжа ми, той му се обадил и Дани му казал, че детето му викало торба със сланина и пицоядец, защото през междучасието си купил пица, а пък бил дебел. Ако в този момент детето беше пред мен, щях да го пребия, сигурна съм в това.... За уточнение искам да кажа, че Дани наистина е едро дете, пълничък е но не е нещо огромно, ужасно и т.н., просто е  малко по едър от връстниците си.... Но и аз и мъжа ми и целия ни род сме такива, няма как да очакваме детето да е клечка... Облякохме се набързо с Мишо и тръгнахме.... Нахлух в училищния двор бясна, готова да разкъсам онова дете..... А Дани ме помоли да не се разправям, защото не било прилично, така жално ми се молеше горкото. Видях въпросното дете. С опърпана блузка, сигурно от времето на баща му, с цигански дънки, дете на което не е обръщано никакво внимание...... личеше си...... Събрах всичките си сили и най учтиво го помолих да не обижда повече Дани, защото така не е хубаво.... Ах, ако не беше там Дани, лошо му се пишеше, не ме интересуваше нито полиция, нито ред и законност, нито нищо, само детето ми, моето Дани, което е отделило парички за да купи на Явор малко шоколадче от училищната лавка и ми се обади да ме пита може ли Мишо да яде суха паста, за да му купи....... Моето си Дани...... А дали трябваше така да го възпитавам........ Не трябваше ли да го уча да бъде по суров....... Цяла вечер и аз и мъжа ми почти не се проговорихме, беше ни и на двамата мъчно, май някъде сбъркахме....... И сега ще започне целия клас да му подвиква разни глупости, той ще се подтисне, депресира, ще стане една..... Мъжа ми мълча, мълча и накрая го изведе на терасата........ След малко Явор дойде да ми каже, че "тати учи Дани как да фрасне един на тоя, дето го обижда".....  Аз си замълчах, не се намесих.... Май това е по доброто, щом като света ни е такъв.......
Извинявам се за фермана, ама си нямате представа колко ми е мъчно и в момента пиша това и плача.......... Не исках да става така........

Дани За съжаление децата понякога са много жестоки. Така са възпитавани, това гледат - ако някой е добър, с възпитание и мозък в главата си веднага се стремят да го стъпчат, защото за съжаление в БГ все още важи приказката "Не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле"
Не съм се чувствала комфортно в началното училище - там децата са събрани на случаен принцип, с различни интереси и възпитание. Важното е, че един ден Дани ще може да им натрие носовете - и то не с юмруци, а с това което е постигнал, защото такива хора като него постигат много и с лекота!
Слава Богу - в гимназията беше коренно различно - и до сега сме близки със съучениците ми, подкрепяме се и разчитаме един на друг.

Дани, разбирам, че ти е мъчно за детето ти, така че не искам да си мислиш, че те нападам по някакъв начин, но никак не ми допада начинът ти на мислене:
1. Откъде-накъде си решила, че малко дете трябва да се облича официално      Аз и възрастните не смятам, че "трябва" да се обличат официално, та какво остава за децата, на които най-важното е да им е удобно и практично облеклото. Мразя разни отживелици като вратовръзки, костюми и т.н., откъде-накъде обществото (ти в случая) ще ме натиска как да се обличам или как да обличам детето си  Аз моето дете, което обичам, уважавам, възпитавам и всичко давам за него, ще си го облека по блузка и дънки на първия учебен ден 
2. Защо смяташ. че е хубаво това, че купуваш хубави дрехи на детето си, а на теб - нищо - изключително лош пример му даваш според мен така - така му казваш, че то е по-специално и отношението към него трябва да е по-специално, а това прави детето несоциално (което явно е проличало в училище за съжаление)
3. Как изобщо можеш да си помислиш да удариш дете, което е обидило твоето - ей това най-много ме възмути! То е дете, обижда, но не му разбира главата колко може да нарани някого, нито може да си даде сметка за последствията, а ти си възрастен човек - очаква се да даваш пример на децата с поведението си, да им внушиш, че спорове не се разрешават със сила...

Пак ти казвам - не се обиждай, нищо лично, но за мен разсъжденията ти са грешни в основата си - ти очакваш светът да спре да съществува такъв, какъвто е, само защото твоето дете е по-чувствително, ами той светът няма никога да се промени, винаги си е бил такъв и винаги е било борба за оцеляване, днес може да го предпазиш от едно дете в училище, но ако детето ти не се научи да преглъща обидите, да намери начин само да им отвръща, да си намира приятели, да бъде дипломатично... то ще си страда цял живот, ще го мачкат шефовете му, ще го командва жена му, нещата не са толкова елементарни и не опират само до взаимоотношенията в училище. 

Привет!

Първо да почерпя, че Анна запълни осма месечинка. Честито и на Даная на wicky и на другите дечица (не съм запомнила всички май  )...



Дани,    Ние минахме по същия път в първи клас. Още първата седмица, покрай друго дете (родителите изглеждат свестни, бащата е известен актьор), баткото първо си развали държанието, после езикът. А когато ние не подкрепихме тази му промяна (според мен никой родител не би подкрепил), момчето ми стана агресивно и агресията изби във всекидневни сбивания в двора на училището с другото дете, делене на класа на групи, защото моят синковец също обича да организира и командва и почти военно положение в час...
И така след много размисли и страсти, моето момче тръгна на карате... И агресията беше овладяна, а поведението от само себе си се подобри... Този спорт дава самочувствие и възпитава самоконтрол. И да е жива и здрава Вера (треньора им), че им влиза под кожите и няма мърдане...
Та мисълта ми е, че сигурно има някакво такова занимание, което да хареса на Дани и да му помогне да стане ... резистентен към всякакви опити за провокация. Ти познаваш детето най-добре и сигурно ще намериш какво да е.

Другите за съжаление не можем да превъзпитаме, но можем да подготвим своите  .

viroglavka - мерси! И на вас честита месечинка!

И ние да почерпим за повода



Дани_77 - разбирам колко мъчно ти е станало. За съжаление светът е такъв, че има доста грубости и несправедливости. За да се справяме с тях обаче не е нужно да ставаме и ние груби... Но не е и нужно да сме прекалено добродушни и свити. Разбирам, че детенцето ти е много добричко и чувствително, което е много добре според мен! Това, което може да направи е да не страда толкова от тези неща...
Аз имам горчив опит с моето основно училище. Там до 7-ми клас ми беше ежедневен тормоз - пак така на групи се деляха децата и бяха много диви и груби - голям тормоз падаше. Но като се оплаквах в къщи ми се казваше да потърпя още малко до гимназията... Всички свестни деца се изнесоха до 3-ти клас В 7-ми се прибрах с издран нос в къщи и майка ми се усети най-накрая и ме премести в друго училище. 127-мо - по сендовската система. И там попаднах в съвсем друг свят. Не че нямаше типичните по-нахакани и по-свити деца, но всички без изключение бяха нормални, а аз бях като диваче от джунглата. Имам предвид, че много неща са от значение - понякога просто квартала и от там училището или конкретния клас дори само може просто да са неподходящи. (сендовската система е по-различен тип обучение и родителите, които записваха там децата си имаха по-специално отношение към тях предполагам и това си личеше по самите дечица...)

И както viroglavka те е посъветвала - подобен спорт може много добре да се отрази не само на самоконтрола на по-агресивни деца, но и може да научи по-пасивните или чувствителни как да се защитават (чисто емоционално разбира се, не говоря за бой:)).
Аз съм намислила да ходим на йога, но Даная ще си покаже дали въобще ще иска.
Една приятелка сега тръгва с нейното момченце на йога - той е точно първи клас и е много добричък и чувствителен, но си има много приятелчета и не страда от тези си качества. Мисълта ми е, че е тънка границата при по-чувствителните деца, затова трябва да се научат да бъдат по-силни не с физическа сила.

Най-добрата ми приятелка така се жалваше на скоро, че възпитава на принципи дъщеря си и на добро отношение, но смята, че така само ще страда в живота. Немисля, че този подход е правилен. Важно е децата да се възпитават на добро и да знаят, че то може да се отстоява. Добър не значи наивен или лабилен...

За дрехите и отношението към празниците мисля, че в днешно време сме отишли на другата крайност, където не отделяме ежедневието от специалните поводи. Все по-често като ходя на рожденни дни или други поводи (да не споменавам ходенето на театър и т.н.) виждам само къси панталонки на мъжете и блузки с дънки при жените. За децата е същата работа! Смятам ,че е ухбаво да си отличаваме "специалните дни и поводи", но не е нужно да сме със строго специално облекло (разбира се само споделям моето виждане). Нещо спортно-елегантно би паснало идеално на съвремието ни. Панталонки с риза може би за момченце... или за мъж

Относно това дали трябва да се грижим за себе си по-малко от колкото за децата също бих се намесила и аз. Пак с пример от моите родители! Моята майка така все още предпочита всяка стотинка да дава на мен, а тя да си купува само втора употреба дрехи и лоша козметика. От това аз не се чувствам по-добре. Всеки път ми е криво - все й обяснявам, че ще се чувствам по-добре, ако се грижи и за себеси...
Тук съм на мнение, че щастливото дете има щаствливи родители, които се грижат и за себе си! Когато майката се чувства добре - и детето е добре...

И забравих да кажа мнението си за "еднаквото" възпитание на децата в семейството. Имам за сега само едно дете, но нека Мама Це ме поправи, ако греша, като кажа ,че такова еднакво отношение е трудно да има, не заради родителите, а заради поредността на децата. Първото няма как да не е получавало цялата грижа само за себе си. Второто дели грижите с първото, а първото малко ревнува от това. Дори само това сформира различно отношение в децата още от малки!
А за различните характери и това как ще се потуши дадена черта в характера или ще се извади на яве някой талант, който иначе може да си остане незабелязан - тук примера ми е много зловещ и е от сериала Декстър   Там двама братя претърпяват като малки ужасен инцидент. Някакъв психопат убива майка им пред очите им. От там те остават сираци. Едното момченце попада в дом за деца, а другото го осиновята полицай. Момченцето при полицая е Декстър - баща му забелязва, че заради случилото се детето проявява признаци на насилие и че не може да го отучи от тях, но го научава на разликата между лошото и доброто и че, ако ще проявява такива признаци то те да срещу лошите хора, които са над закона и така Декстър става сериен убиец на... лошите а брат му както се разбира в последтсвие също става сериен убиец, но убива невинни хора. Извинявам се за зловещия пример, но някак си ми е много ярък  

И за да не е толкова дарк края на повествованието, което изписах   ви пожелавам хубав ден