АВГУСТинчета добрички гушкат братчета или сестрички!

Ходя веднъж седмично в Пиер Фабр, да тествам козметики, но това не е работа, за жалост. Сега търся места, съответстващи на конкурса, който минах, но и там ако си нямаш връзка никой не ти отговаря. Много съм разочарована и се чудя какво още трябва да направя  

Фети разбирам те за почивката, имаш нужда от такава  Колкото за нашата родина, някога ми липстваше като на теб. Но с времето някак човек свиква на конфорта, на по-приятния живор, на красотата и става критичен връщайки се в България. Може би съм изключение, разбира се, при някои носталгията сигурно ще става по-силн  а.

На мен ми трябваха три години да се преборя с носталгията, докато не си изградя социална среда, всъщност. Сега мога да кажа, че такава не изпитвам. Видях, когато и двамата работехме, колко по-- уредено, сигурно и спокойно е да се живее тук. Взех да свиквам на спокойствието и това, че няма как непридвидени гости да те изненадат в къщи, например. Много по- спокойна съм и за детето (освен случаите, в които трябва да търсим медицинска помощ, тогава ме обхваща паника като знам какви шарлатани са тук  ). Това, че не мислиш как да изкараш месеца, а насочваш вниманието и енергията си към други, по- приятни неща. Това, че всяка година може да си позволим ваканция, ясните закони и спазването им, както и зачитането на правата, абе много са нещата.
Единия месец годишно в България, пък, ми е напълно достатъчен да заредя батериите, да се насладя на всичко, което ми липсва от родината, да си видя семейството и приятелите. Когато се прибирам умишлено оставям критичното око в къщи    и гледам да се насладя на ваканцията максимално 

La vie en rose, много добре те разбирам за работата. Тук също е много трудно. Аз отсега мисля какво ще правя след майчинството. Не искам да се връщам на старото работно място, с тия смени, просто е немислимо с две деца, а и там нямам път за развитие. Много обмислям започване на собствен бизнес, но всичко зависи, кога ще се прибере мъжо и колко бързо, ще можем да се стабилизираме финансово, абе много фактори. Пожелавам ти успех в намирането на работа, знам какъв ад е и колко е трудно, но все си мисля, че късмета чака някъде там 

 

Мерси Бобче   Наистина нещата се случват когато най-малко ги очакваме, но ние хората сме нетърпеливи същества (особено аз  ). Зарекох се да разпратя кандидатури и за продавачка и каквото и да е, сега пред празниците знам че ще търсят такива. Трябва да се занимая с нещо различно, да не мисля само за децата, чистенето, готвенето и т.н...И не я искам тази работа толкова по финансови причини, въпреки че парите никога не са в излишък, а за собствено удовлетворение, да се чувствам способна за нещо.
Колкото до собствения бизнес, ако си намерите сфера, това е много добро решение. Във Франция има една възможност да се започне дейност в къщи (като мъжа ми), обявяват се хората за "авто-предприемачи" и в продължение на 3 години не плащат данъци, докато работата им потръгне. Не знам как е в това отношение Норвегия, но сигурно има възможности.
А за носталгията, все едно че аз съм го писала това   Само със злия ми манячески характер не мога да се въздържа от критика, особено когато моите лели наричат грозното красиво и циганията - конфорт. Но моето семейство е частен случай, това отдавна съм го разбрала.

Хайде, окончателно ви пожелавам лека нощ.

Ние в квартирата като бяхме смъкнахме тапетите, които бяха поне на 20 години  и боядисахме стените в жълто, зелено и синьо  Луд на шаренко се радва 
Ела го обясни на моя  Имаше един период, _{който слава Богу премина}, бях абсолютен парцал в депресия и ревях за щяло и нещяло  Толкова искам всичко сега да си дойде на мястото, да не си броим стотинките, всеки по направление, да се видя малко сред хора, един на вид скучен и еднообразен живот 

Един човек имал всичко в живота-семейство, деца, занаят...Бил богат човек, но както често се случва застигнало го нещастието да загуби богатството си. Той толкова се отчаял, че не знаел какво друго да направи и решил да се обеси. Тръгнал към гората, по пътя го застигнал един дървар. Попитал го накъде се е запътил, човекът му разказал за нещастието си, а дърварят го погледнал, поговорил с него, разубедил го и му подал една бележка. Казал му да не бърза да чете бележката, да го направи когато се прибере у дома. Прибрал се човекът, разгърнал бележката, а на нея пишело: "НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА"...Заживял човекът със семейството си и с общи усилия успели да се справят, потръгнало му и отново възвърнал богатството си...Минало време и веднъж съвсем случайно срещнал същия дървар, зарадвал се, че го вижда и му се похвалил, че всичко при него пак е добре, богатство, семейство - всичко си възвърнал като преди. Погледнал го дърварят, помислил и само промълвил: "Ти май скоро не си чел онази бележка, която някога ти дадох..."

                                                                                            Еврейска притча



Та така, Илиянка! В момента преминавате през изпитание, по-тежко ви е, но...няма да е все така...Това исках да ти кажа, прегръщайки те!
Забелязала съм, че в такива периоди човек преоткрива близостта, която има с онзи до себе си, за да се справят. Заедно. Ценни уроци са, макар и получени по-трудния начин. Ще мине и това, душичко и пак ще се усмихваш... 

Curlicue много яка притча  Замислих се и се обнадеждих  Във всеки един момент предполагам действа така 

А моята носталгия, ще я удавя във двуседмично посещение след някой друг ден, че имам работа да уреждам..Според сестра ми за 2 седмици в бг и ходене по инстанции разни държавни ще тичам към летището    Аз не мога да се зарадвам, че ще се прибирам, щото сама с детето по летища и самолет 

Ох оспамихме с чужбински воли и неволи


Лека вечер и от мен   

Спомних си, че я беше писала преди притчата  А за последното си много права! Сама се убедих в това през последния месец. Когато мъжа ми ходеше на работа само се разминавахме и изпълнявахме някакви рутинни задължения вкъщи  А от както няма работа и си е постоянно вкъщи прекарваме повече време заедно, говорим си, храним се заедно, всяка вечер ракийка със салатка  Посближихме се  Знам си аз, че всяко зло е за добро 
Топли прегръдки и за теб   

Curlicue, много е готина наистина!

И тук е много зле с работата, ако съм с две деца не знам как бих работила- и парт-тайм ще е истинска гимнастика. А пък и искам да работя в Швейцария, но там раб. време е много неудобно с тукашните часове, пък и немския ми е мн.зле.
В случай с деца, често отсъстващ мъж и липса на помощ от баби, в моя случай работа отвкъщи е идеалния вариант. Нали се изявявам като журналист, преводач и писател  Все ме ентусиазират да се заема сериозно да пиша. Аз имам толкова идеи, а над нищо не мога да се съсредоточа конкретно.

feta cheese, аз имам близо 30 полета със Сами, не се притеснявай, на тях им е интересно и времето минава много бързо и приятно. Ние много обичаме да пътуваме, а Сами все следи самолетите в небето 

Привет, момичета

Чета ви аз, имам какво да пиша обикновено и искам да пиша, но се отплесвам с Мая или с работа из вкъщи и така и не пиша. И сега набързо:
Фета, и аз се притеснявах преди полета за БГ с Мая, защото миналата година тя се изплаши, като се качихме в самолета, в дива истерия изпадна и бях готова да се откажа от полета. Но добре, че още кърмех тогава, та успях да овладея положението, тя заспа и така мина полетът. Но тази година много се радваше на самолета, тупкахме с ръце и викахме "излитаме" (като малките айнщайнчета), занимавах я с разни книжки и дървени кубчета и се усети чак при кацането, като й заглъхнаха ушите, да помрънка малко. Вярвам, че на Неди ще му е още по-интересно. Ако искаш, потърси Айнщайнчетата или мога да ти ги пратя по скайп, ако ги нямате.
За нас - Мая тръгна на градина безпроблемно, слава Богу. В началото казваше, че се страхува, защото не разбира децата, но постепенно свиква. Учителката казва, че реагира адекватно и като цяло се справя добре. Все още не дава да я пипат и гушкат, не дава на детето, което трябва да се грижи за нея, да й помага, но има време да приеме групата. Аз приех, че детето ми порасна (плачеше ми се, като я оставях първите дни, ужасно ми беше, като знаех, че я оставям, без да знае езика), доволна съм, че имам много време за себе си и изритах и депресията, и носталгията, и всяко дискомфортно чувство. Търся работа, неквалифицирана, разбира се...
Това е накратко. Ще се включвам по-често вече
Елис, честито! Пожелавам ти неща, които няма да споделя, и здраве, много здраве и щастие!
Лека нощ!

Слънчогледка супер, че се включи, позамря ни темичката  . Порасват децата, няма как 

Кърли, страхотна прича, точно за моето състояние е. Дано най- после се завърти пустото му колело (виенско) и потръгне нагоре, че много се задържахме долу 

Илианка, дано излезете от черната дупка и вие, знам колко е трудно, но поне сте всички заедно и се подкрепяте 

La vie en rose идеята за бизнеса я имаме отдавна, даже съм я поразвила, оставада я доразработя още малко, но пък трябва да ми е мисрна главата за тази цел. Определено сега не се чувствам готова да работя по нея. Естествено парички ни трябват да започнем, затова и докато не се върне половинкатаи започне да работи и излезем от дълбоката яма, няма как да встъпим в действие. 

Разбира се, че ще се завърти. Всичко е едно махало. Единият полюс просто изисква другия. Кои сме ние, че природата заради нас да изгуби баланса си, давайки ни само изпитания?
Тази историика съм я откривала във всякакви варианти, но смисълът и е един - да не забравяме преходността на лошите и добри моменти. При първите, за да не загубим надеждата, а при вторите, за да не се самозабравим.

Ето още една. Застояването у дома не прощава...

Един император извикал мъдреците си и им казал да му изработят пръстен, на който да гравират надпис, който да му помага в трудните моменти и да му напомня в добрите за тяхната преходност.
Дълго умували мъдреците и когато накрая красивият пръстен бил готов, на него пишело: "И това ще мине".

Тези дни препрочитам "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай. Това са подобни историики, които четеш и вътрешно възкликваш: "Ами че то ми е било пред очите, как не съм забелязал, че е толкова простичко?!". И понеже са като приказки, ги чета на Гери. Не че е лесно да ги прилагаш, но понякога в момент на трудност, просветва...А и човек често забравя какво има, когато си мисли, че няма нищо

Такива работи, Бобче...Ще мине и това и ще дойдат по-спокойни дни за вас. Имате вяра, имате и много обич...Просто е нужно малко време.

Добро утро  
Яни е на градина, пак ревящ , както можеше да се предполага   И днес е до обяд и от утре с пижамата под мищница и ще остава цял ден  
Бобче никак не ти е лесно и  на теб. Дано татито ви скоро си дойде при вас   А на теб не ти остана вече   как си?
Кърли 
Аз отивам да правя торта  

Кой каза торта !

Като сте започнали, ето и моята любима притча:

Една жена  се изправила пред Бог в края на дните си. Той й показал една плажна ивица, по която били отпечатани нейните стъпки - това били стъпките от живота й. До нейните стъпки имало и втори чифт отпечатъци от стъпала.
Попитала тя Господ: "Господи, казваш, че това са моите стъпки, а чии са тези до моите?"
Той и отвърнал: "Това са моите стъпки, когато винаги  съм бил редом до теб".
"Но защо на моменти единият чифт отпечатъци от стъпала се губи?" - попитала жената - "Защо си ме оставял сама в най-трудните моменти и не си бил до мен?"
"Мило дете - отвърнал Бог - липсващите стъпки са твоите - това са най-трудните моменти от живота ти, когато си била в нужда и съм те носил на ръце".....

...винаги, когато ми е тежко и трудно си казвам" Дете, какво искаш - точно сега Бог те носи на ръце по трудния път, всичко ще е наред..."

Пече се, пече се 
Прекрасна притча