Защо детето не желае да стой в количката?

  • 12 588
  • 75
  •   1
Отговори
# 45
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526
Може да му е студено в количката, опитай да затоплиш там първо, така че като го оставиш вътре да се чувства все едно е гушнато.

Със сигурност му е било хладно това лято в количката  Rolling Eyes

# 46
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 487
Ами ако му е дискомфортно в самолета? Във влака? В автобуса? За мен лично ползата е една - детето се научава, че личният комфорт се съобразява с обстоятелствата. И колкото по-рано се научи, толкова по-добре.

Много ясно, че няма как да го изведеш извън тях. Обективни обстоятелства не го позволяват. Но ако нямаш обективна причина, която да те спира да го вдигнеш от количката, защо да не го направиш? Щото си си намотал на пръста, че там трябва да стои и точка. Инатлък бетер детински...  Grinning В същото време много държим децата да не ни се инатят ей така напук, нали?

# 47
  • Мнения: 80

Със сигурност му е било хладно това лято в количката  Rolling Eyes

Е не става дума за през цялото време  Laughing Но по същия начин както може да се усеща като "студено" едно легло в което тамън си лягаш вечерта, дори и през лятото се случва, така и количката в която не е седяно може да се усеща хладна, това имах предвид. А след като веднъж или няколко пъти бебо е получил негативни емоции от това място, вече се получава като рефлекс и следващия път пак ще недоволства като се опиташ да го оставиш там, просто вече не му харесва. Естествено, това е само една от възможните причини.

# 48
  • Мнения: 1 913


Много ясно, че няма как да го изведеш извън тях. Обективни обстоятелства не го позволяват. Но ако нямаш обективна причина, която да те спира да го вдигнеш от количката, защо да не го направиш? Щото си си намотал на пръста, че там трябва да стои и точка. Инатлък бетер детински...  Grinning В същото време много държим децата да не ни се инатят ей така напук, нали?
Момичета,не разбирам защо сте толкова докачливи на тема" налагане на чужда воля,в частност тази на родителя". Имам две дъщери,винаги когато съм излизала с тях в бебешката им възраст те са били в количката.Нито веднъж не съм бутала празна количка и носила дете на ръце.По време на прохождането също не съм го правила.Средата в която живея позволява да се правят дълги разходки на открито без това да създава опасност за децата.Във възраста в която децата започнаха да ходят стабилно спрях да ги слагам в количката.Ходили са на всякъде с мен,когато са се уморявали спираме за почивка колкото на тях им е нужно.В резултат на този "метод" ако може да се каже така децата ми на 2,5-3годишна възраст ходеха километри пеша без да е проблем за тях.Сега едната е на 5, другата на 11години, за  тях преход от 6,7 километра е приятна разходка.

Последна редакция: вт, 21 сеп 2010, 19:38 от Четри в едно

# 49
  • Мнения: 2 829
ДА, понякога е наложително детето да стои мирно в стола за кола, количката и т.н. Но защо е нужно да се налагаш на всяка цена? И двете ми деца никога не се возят в кола незакопчани в столчета (въпреки протестите на близки роднини когато трябва да отидат до вкъщи за да вземат столче или когато не позволявам да вземат детето защото нямат такова, въпреки че може да са само 2 преки). Също така нямам проблем да пътувам с тях в самолет, пътували сме доста надалеч и с двете деца (миналата година пътувах сама до САЩ с двамата, малкия беше на 4.5 месеца, големия на почти 3).
Но аз самата им показвам че се съобразявам с тях когато може и че когато не им давам избор има някаква причина. Т.е. ако е наложително седенето в столче се опитвам да им осигуря нещо интересно за зяпане, в самолета е лесно, т.к. може да се гушкаме през повечето време, в количката гледам да го сложа когато съм го успокоила и съм му връчила интересен предмет Simple Smile
Не знам защо излиза че ако се съобразяваш с детето трябва да си му нещо като слуга, който постоянно тича да задоволява капризи Simple Smile Не, точно обратното- измисляш варианти когато и на двете страни им е добре и децата отвръщат със същото- ти гледаш да ми е добре и аз ще се постарая да ти е добре Simple Smile Да, нося детето в слинг, но то усеща че не го слагам на всяка цена в количката винаги и е склонно понякога да приеме мнението ми, т.к. знае че не му се налагам на всяка цена Simple Smile

# 50
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 487
Не бъркайте споделянето на мнение с докачане.  Grinning

Определено съм наясно, че има деца, които винаги са се чувствали комфортно в количката, не са се гърчили и пищяли, но не за тях е темата.

# 51
  • Мнения: 7 330
Като не й се возеше в количката на малката съм си я носела на ръце. И си й е било много добре, а аз не съм страдала от болки в гърба или в ръцете въпреки добре заобления й вид. Сякаш магическо копче се включваше или изключваше. В градинките съм си я взимала на ръце да гледа, да се закача с околните, да си цоква.
Според мен изборът е да бъде добре и на двете страни. Аз не мога да понасям плач, затова си нося човечето. Ако и сега каже, че иска "гуМ", има гун.  Grinning  

# 52
  • Мнения: 819
E какъв е проблемът в самолет или във влак( там пък съвсем) да мръднеш малко от седалката?  newsm78 Тази пролет пътувахме със самолет, малката беше на година и малко - ами ставали сме, разхождали сме се, пак сме сядали, като и омръзне в мен, стои права на пътеката, гледа пътниците...и не е имало проблем, като съм я взимала за 20-30 мин. в мен, закопчана, докато излитаме и кацаме. Т.е. винаги има алтернатива, стига да имаш поне малко желание да приемеш, че и детето си има своите лични нужди и желания, които не е толкова трудно да се изпълнят. Във влак пък изобщо не виждам проблем да се разходим. И все пак тук става въпрос за количка, вие къде отидохте...  ooooh! А изказването "така сте го научили" ми е любимо  Crazy  ooooh! , особено що се отнася за бебета под 1 г.  Mr. Green
И да, случвало ми се е да бутам празна количка и да нося бебе на няколко месеца на рамо - не ми е пречело чак толкова и определено и бебето е било по-спокойно, а и аз също.И аз не мога да търпя да ми реве и аз нищо да не правя ей така, от балкански инат кой ще се наложи ( естествено, че по-силният).Просто на мен сърце не ми дава. Особено с каката се случваше доста често, с малката по-рядко. Като се успокои си я слагам в количката и продължаваме.  Бих се наложила на всяка цена само, ако има пряка опасност за живота, като пресичане на улица, слизане по стълби и т.н.  
Въпреки това нямам проблеми с каката сега, знае границите, знае до къде може да стигне и с кое компромиси не се правят( въпреки "пагубното" ми възпитание и носенето на ръце  Crazy ).  
Да, съгласна съм, че количката е много удобна вещ, аз също съм я ползвала( и ще я ползвам) до последно и най-вече до когато и на двете ни е удобно с нея.Не на всяка цена. А и съм се убедила, че всичко е въпрос на време и тези периоди преминават много бързо.Днес не желае, утре вече може да няма нищо против.

: yanast толкова добре го е казала, че няма какво повече да допълня  Peace

Последна редакция: вт, 21 сеп 2010, 15:37 от *Nikita*

# 53
  • Мнения: 80
Инатлък бетер детински...  Grinning В същото време много държим децата да не ни се инатят ей така напук, нали?

Има разлика, и то голяма, между инатлъка на един родител и инатлъка на едно дете. Родителя все пак цели някакво възпитание с това налагане на волята, нали все имаш едно наум "като порасне какво ще стане" ? Докато при децата си е точно "напук", да се получи някаква реакция, да получат внимание и т.н.

Въпросът е там че е много трудно да прецениш на момента и да вземеш точното решение дали да правиш каквото малкия иска или да си държиш на своето. За мен нещата се решават по емоционалния начин. Ако детето ти реве и се дърпа, а ти имаш сърце да го гледаш разплакано и зачервено, ми настоявай на си на своето. Ако предпочиташ да го "глезиш" - дръж го на ръце щом е по-спокойно така.

А като порасне го питай защо, аджиба, не му харесваше количката едно време  Laughing

# 54
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526
Ако е възможно авторката да оправи заглавието, че глава ме заболява като ми изскочи в този вид в отговорите  Tired

# 55
  • Мнения: 4 310

Не знам защо излиза че ако се съобразяваш с детето трябва да си му нещо като слуга, който постоянно тича да задоволява капризи Simple Smile Не, точно обратното- измисляш варианти когато и на двете страни им е добре и децата отвръщат със същото- ти гледаш да ми е добре и аз ще се постарая да ти е добре Simple Smile Да, нося детето в слинг, но то усеща че не го слагам на всяка цена в количката винаги и е склонно понякога да приеме мнението ми, т.к. знае че не му се налагам на всяка цена Simple Smile
Това е ок, но знам дете, което просто тероризираше родителите си. И ми е съвсем близка роднина детето и имам преки наблюдения и преживявания. И си беше цялата работа от глезотия. От треперене да не би да се разсърди детето. Така 3 или 4 колички смениха. И тероризираше не само родителите си,гледачка, а и 2 баби, едната от които инвалид.  Но всеки си знае до къде може да издържи. Не е за мен бутане на празна количка със закачеено на брата ми дете, щото не му е удобна количката.

# 56
  • Мнения: 4 554
Има разлика, и то голяма, между инатлъка на един родител и инатлъка на едно дете. Родителя все пак цели някакво възпитание с това налагане на волята, нали все имаш едно наум "като порасне какво ще стане" ? Докато при децата си е точно "напук", да се получи някаква реакция, да получат внимание и т.н.
Желанието на едно бебе да получи внимание е сред най-силните човешки желания и аз лично смятам, че то има пълно право на това. От друга страна, желанието на родителя да се наложи, не винаги е обосновано с нещо.

# 57
  • Мнения: 1 298
Ама за какво налагане над децата говорим?
Има си ситуации при които просто трябва да се седи в количка, в столче за кола и пр.
Естествено, че ако съм седнала някъде на пикник и то иска на ръце - ще го взема.
Но ако съм в градски транспорт, шофирам, имам ангажимент и ред други - няма как всеки път да бъде в ръцете ми.
Аз лично не виждам никакво налагане или унижаване на детето.

# 58
  • Мнения: 4 554
Аз в горното си мнение говорех по принцип, а не за возенето в количка. Не мога да си представя едно бебе никога да не иска да се вози в количка и винаги да реве в нея. За мен лично винаги си има причина за бебешкия плач и аз бих се постарала да намеря причината и да я отстраня, отколкото да се опитвам да налагам на бебето да свиква да търпи. Така че ако бебето реве в количката, то най-вероятно не е защото то не може да я търпи по принцип, а най-вероятно в този момент му е дискомфортно поради някаква причина. Дали ще е уморено, гладно, или му е студено/горещо, иска да е изправено, за да вижда или пък превъзбудата от цялата шумотевица навън го изнервя и иска да я "изключи", или пък позата не му е удобна и иска да седи по друг начин или нещо друго, причината не е в количката. Носенето на ръце е много успокоително за бебетата и затова им решава частично проблема, но това не значи, че са плачели, защото "искат на ръце".
Иначе допускам, че ако едно бебе е оставяно да реве в количката с цел да му се покаже, че там му е мястото, то като нищо може да я намрази и от един момент нататък да се съпротивлява да седне в нея, заради негативната асоциация, която е развило. Не винаги резултатът от ината на майката е примирение от страна на бебето.

# 59
  • Мнения: 1 547
Не винаги резултатът от ината на майката е примирение от страна на бебето

Както и невинаги описаната ситуация трябва да се разглежда като титаничен сблъсък между зла, ината майка, малтретираща беззащитното си и невинно чедо. Това вече така се изтърка като въображаема визия, че няма накъде повече. Просто приемете, че има родители, за които ревящото дете не е непременно нещастно, изоставено, премръзнало и изпосталяло от глад.  Laughing

Не мисля, че има здравомислеща майка на света, която би натикала насила ревящо дете в количка, без да е прехвърлила в ума си възможните причини за хипотетичен дискомфорт. Ако тези причини са елиминирани и сме останали на едно голо желание за внимание, то това съвсем не означава, че трябва да му го заотдаваме тутакси.

Общи условия

Активация на акаунт