Въпрос към НЕзабелващите майки

Промивки с кавото и да било различно от вода, може да доведе до по-големи проблеми. Например изсушаване или изгаряне на нежната кожа.
Мое мнение, че такова зачервяване се случва като преседи по-дълго с един и същи напишкан памперс. Не твърдя, че е точно така, но така си мисля.
Нашият педиатър обясни, че ако е само физиологичната фимоза, тя се преодолява с времето. Но ако има патология, тогава трябва да се вземат мерки на време. Тези мерки обаче не включват насилствено подръпване  и забелване.
При голямото ми момченце наскоро в банята забелязах, че отвора се е разширил. Като причината е по-честото заиграване, от както свалихме памперса.

Благодаря за отговорите, татко и antonia! Значи няма място за безпокойство.

Не много може би по въпроса на авторката на темата, но сигурно ще ви е интересно и полезно: както вече знаете, нефизиологичният акт на "забелването" (от родители и педиатри), е отречен от медицината в по-напредналите страни.

Това, което обаче малцина се сещат, е следното: при насилствени манипулации върху физиологичната детска фимоза се получават именно възпалителни сраствания, които могат да доведат до истинска фимоза на по-късен етап. При оставено на мира дете, в редица случаи това е можело да се избегне. На този по-късен етап, момчето, което още не прави секс, не страда от получената фимоза. Когато ЗАПОЧНЕ да прави секс, и се натъкне на проблем, с който не е запознато (болка, опъване), то вече е във възраст, в която НЯМА да изтича при майка си, и да каже: "Маме, нещо ми има на пишката!" (или ако го направи - още по-лошо, значи проблемите му не са само физиологични ).

Много от ведро забелващите майки тук НИКОГА няма да разберат за ада, през който ще мине тяхното момче, нито за операцията, която ще си направи тайно, и то много по-късно, отколкото е трябвало за нормалното му сексуално развитие и самочувствие. Призовавам ви да помислите добре върху това, както и да се консултирате с форумите на младежите, които обмислят обрязване заради фимоза - те споделят, че КРИЯТ от родителите си за проблема, и операцията... Така че, това, че сте дърпали като обезумели "достойнството" на детенцето си, хич не значи, че сте му помогнали - може много да сте му навредили, и никога да не го разберете. Младежът обаче ще го знае, и ще ви се чуди на акъла (и то с не особено добри чувства). Съвсем отговорно го твърдя.

Ако майката не забелва, но се съмнява, че нещата не отиват на добре, е най-добре да се посъветва със специалист по фимозата, който НЕ Е ревностен почитател на забелването, и не изпитва странното удоволствие да "оправя експертно детски пишлета" - примерно, въпросния д-р Оги от Пирогов (не че имам личен опит с него, та да го препоръчам, но просто е един от малкото, за които знам по писанията му, че имат по-умерено мнение за забелването). Ако след време се наложи операция, наложи се - при някакъв процент ще се наложи... Но ще бъде преди започване на полов живот, в достатъчно млада възраст, и със съзнанието, че на детето не е навредено саморъчно. По-добре от "тайните операции", според мен.

SZA, няма как да се знае какво става с момченцата след пубертета, и "има ли проблеми впоследствие". Както писах, повечето родители никога няма да разберат за възникналия проблем. И това е много, ама много по-сериозно от едно обрязване, независимо от възрастта, на която става. 

Какви са тези глупости - забелването се прави точно с цел пълното разлепяне на кожата в ранна възраст- не виждам как при напълно разлепена кожа и ежедневна хигиена, в пубертета изведнъж ще се появи фимоза...

Ти може да не виждаш, но други са видели... И, повярвай ми, не е леко. И, също така ми вярвай, не тичат при мама и тате, а си търпят до откат...

Ако не смяташ саморъчно да миеш пишлето на детето и в училищна възраст (дай боже да не смяташ), от един момент нататък, и то не толкова късен, загубваш контрол над ситуацията, и над самата хигиена. Не е късно за пишлето, което се е поддържало насилствено и преждевременно отлепено само от ежедневните ти манипулации, да срастне отново - и то много здраво.

И ако преди години у нас е нямало алтернатива, т.е. нямало е кой да те посъветва друго, освен да забелваш, сега хората имат много повече достъп до информация, което безкрайно увеличава отговорността на родителя. На една майка от предишно поколение няма какво да й се сърдиш. Но при настоящата информация, статии и препоръки, възприети в страните с по-непатерналистична медицина (която, поне според мен, е по-напреднала)...

Нямам желание да влизам в продължителни спорове, и да обяснявам защо мнението на западната медицина не е "глупости". То ясно, че българите най-добре знаем всичко.

karmelita_007
стига си писала глупости...

 karmelita_007, мисля че повечето твой твърдения са  глупости, които са казани с много голяма убеденост. И, да, не смятам, че ще мия пишката на сина си в училищна възраст, но си мисля, че той ще се справи и сам  Това пък за операциите в по- напреднала възраст също мисля, че е глупост, къде видя тази статистика? Аз пък вече разбрах за поне 10 деца, които имат или са имали проблем като нашия/възпаление/ в периода между 4 и 6 год. възраст, и всички са деца на незабелващи родители. Но това не ме кара да твърдя, че всички които не забелват ще имат проблеми. Защото съм чувала и обратното- проблеми в следствие на забелване.
 Интересно тези твой твърдение на база на какво са натрупани, може би си лекар или имаш няколко деца момчета... Аз имам свой убеждение, но те са базирани на мой лични преживявания за жалост.

Ти на базата на какво мислиш, че са натрупани? (и това е наистина последното, което ще кажа по въпроса - който (и от забелващите, и от незабелващите) е разбрал каква полза може да извлече от моя пост, разбрал е...)

 Ами, ако знаех, нямаше да питам. И въобще не го правя, за да се заяждам, според мен обаче и всякакви крайности са повече вредни отколкото полезни   Както казах, аз бях от незабелващите, но ето до къде стигнахме    За жалост познавам и доста такива случай. Чувала съм и за проблеми след забелване.
 За себе си съм взела решение- нежно и ненасилствено почистване на пишката на бебото и при навършване на 1 годинка при детски уролог.
И аз вече пиша за последно 
 Много здраве за децата ни    

Ева, не съм чела цялата тема, но от малкото прочетено разбрах за вашия случай. Извинявай за може би резкия ми и емоционален пост (който съвсем не е личен, и съм далеч от мисълта, че някой прави това, което прави, каквото и да е то, защото е глупав или мрази детето си), и да дообясня все пак. 

Личното мнение и опит, за добро или лошо, при повечето от нас взема превес над статистики и т.н. Но, да си призная, аз не знам да има надеждни статистики по въпроса. Само утвърдени практики в различните страни/региони.

Моето мнение е също на базата на личен опит - познавам възрастен човек, на който родителско-педиатърските самоотвержени манипулации не само, че не са помогнали, а са оставили фалшиво впечатление, че всичко е наред (и вероятно са предизвикали/насърчили срастванията), в резултат на което човекът е прекарал повечето си живот с фимоза, с всички психологически последици от това (вкл. късна операция след случайна диагностика). Мъжът бих казала, че е е интелигентен, но ако трябва да сме честни, дори интелигентните мъже трудно ще отидат на урологичен преглед по самоинициатива. Родителите така и не са разбрали (заради срам, предполагам, и за да им се спести ужаса - аз ако съм майка му, сигурно директно бих умряла). Открил е в мъжките (не майчинските) форуми за фимозата редица младежи и мъже, които са се оперирали тайно от родителите си. Не е статистика, но е факт.

Моят личен извод  от това? Ако имаш предразположение към фимоза, нищо чудно дърпането да не те спаси, а само да задълбочи и временно да маскира проблема. Както казват и западните лекари. Втори извод, много по-важен: каквото и да реши да прави човек, задължително, ама задължително да намери начин да образова детето, и деликатно да провери "късния резултат" - операция на 13 не е невероятна драма, но операция на 40 може да е почти безпредметна...

Надявам се това да дава още една перспектива към темата - нека не се засяга никой. Естествено, че всички искат най-доброто за децата си, и затова ключовото е информацията.

И това вече ми е наистина последното писание по темата (и по сродните й теми) - дано все пак да е от някаква полза за някой, а не само да предизвика негодувания...

Срастванията се получават само и единстевно при невежество от всички страни- родитери, лекари ...всичко друго е само в сферата на предположенията.
Сина ми е на 8 години и до сега го следя словесно дали поддържа хигиената си там, така че кой каза , че не можело в училищна възраст да се контролират нещата?! Всичко е въпрос до възпитание на навик у детето, докато не е навлязло във възрастта , когато половота му с-ма вече няма да е твоя работа.

Ти продължаваш със съчиненията по темата. Точно с превантивна цел се прави забелването, не за да причинява проблеми. Ако има нещо притеснително - то се вижда навреме и се отива при хируг навреме, а не като детето стане 2-3 години и родителите виждат, че нещо не е наред, защото детето започва да го боли или пишката му започва да смърди и да се зачервява. Проблемите с придобитата фимоза се дължат на това, че майките ги е страх да смъкнат кожичката и я оставят отново да се слепне - ами ще стане проблем, как няма да стане. Или пък някоя мед. сестра с по-яка лапа дръпне изведнъж и нацепи кожичката - то и така не се прави.
Като кожичката е напълно смъкната и спокойно се поддържа хигиена години наред, вече няма начин изведнъж в пубертета наново да се залепи - егати измислиците.

Абосолютно вярно!

В цивилизованите държави се правят профилактични прегледи на децата и при съмнение за нередност се ходи при уролог в случея. Изобщо не е работа на родителите или пак не специализиран медицински персонал да решават подобен проблем.