Дискова херния - 1

Sophia L., първата криза беше преди 4 години, след раждането. През тези 4 години имах болежки, леки кризи, минаващи без лекарства или понякога с Волтарен хапчета и гелове за мазане.
От тази година започнаха чести кризи, започнах Акупунктура и точков масаж, но не се възтанових напълно, болката в крака остана. Ходих при един Йога, който с упражнения направи някакви намествания и се почуствах много добре. Лятото нямах кризи,  но с настъпването на септември, пак се започнаха.

Около 2-3 месеца продъжават по тежките кризи, не мога да ходя на работа. Работата ми е по цял ден седнала в офис. Медикаментите почти не съм пила действаха зле на стомаха, търпях, ревях, пробвах бабини илачи и лежах. Не можех да ходя дълго, нямах сила в крака и имаше болка. При кризите се изкривявам настрани, а като отшумяват се изкривям назад (малко като патица). Болката е в крака в хълбока и стига до пред пръстите.
Кратките кризи са по седмица, тамън се подобрявам и пак изведнъж се влошавам.

Сега при последната криза се повлиях много добре от физиотерапията, гимнастиката и масажи за около 13 лазер акупунктури, почти съм възтановена имам тръпнене в крака, но поне болката я няма. При ЕМГ показа, че в прасеца нямам загуба на тонус, а на стъпалото отпред (който разширява пръстите на крака) имам загуба 25%, и нямало пареза. ЕМГ-то го правих, след 3 процедури с лазер.
P.S. Малко по-горе написах "почти възтановена", но после се замислих че не е в смисъла на напълно здрава, а по скоро че лека по лека се преборих с болката, вече седя на стол по 1-2-3 часа, но се старая да ставам и да се разхождам. Имам възможност да полежа за 15-20 мин. за да ми почива тялото. Понякога съм скована сутрин или след дълго седене.

Благодаря за отговора.

Да, зная, че дископатията е събирателно понятие. Нямам при себе си старите диагнози от БГ и от Хол. Помня, че когато за първи път ме диатностицираха с рентген в 2001г ми обясниха, че съм имала вродена "халтавост" на прешлените (вероятно и на другите стави) и че никак не е било подходящо да играя гимнастика (до завършването на средно образование се занимавах активно с гимнастика и бях изключително гъвкава). Тогава ме изследваха и за остеопороза и се оказа, че съм доста добре, т.е. нямаше налично дори предварително състояние. Но още тогава ми казаха за разместването на няколко лумбални прешлена. Това причинявало и по-дълбоката извивка (като дупка) в кръста, а също така притискало нервни окончания и от там и болката.
Последната диагноза, която имам на ръка е на холандски. Ако смятате, че ще разберете, ще ви я препиша. Личната ми лекарка някога в БГ го наричаше или дископатия или радикулит. Като взема диагнозата и от ядрено-магнитния резонас може би ще зная повече. Познат на мъжа ми тук в Холандия го е посъветвал да потърсим остеопат. От Гугъл намерих един, който изглежда доста добър, учил включително 5 години и китайска медицина. С много титли и дипломи, но не ни е съвсем близо - леко е в Белгия, Антверпен. Ще опитам да се свържа с него да видим той може ли нещо да направи за мен. Но не съм сигурна до колко и това би помогнало. Доста порових в нета, но не оставам с впечатление остеопатията да е широко приложима, та се чудя и се мая.

Ако някой има опит с остеопат, ще се радвам да го сподели.

Благодяря за отговора,

Да, тук има много неща в аптеките, но без рецепта можеш да си вземеш почти само парацетамол и голиа за смучене. Малко хиперболизирано, но е много строго. Само за пример - в началото на бременността имах нужда от утрогестан по съвет на българският ми гениколог и бе истинска борба тук да ги убедя да ми изпишат малко. Но ще имам предвид съвета Ви за евентуално обсъждане, ако ми предпишат някакви медикаменти.

А тези инжекции мускулно ли се прилагат?
И дано не звучи неучтиво, но какви са доводите Ви против евентуална операция?

Извинете - пропуснах да отговоря за ЯМР и ЕМГ - направени са, но чак на 8 ноември имам час при невролог за тяхното обсъждане и да видим какво правим по-нататък. Тук не дават никакви изследвания на пациентите, пращат ги на лекарят, който ги е назначил и само той може да ти ги даде на ръка след като сте ги обсъдили. Системата е доста бавна, макар и добре конструирана. 

Всъщност за ЕМГто още като го привършваха ми казаха, че е добро и че болката не е от нещо, което това изследване би могло да хване. Казаха, че предполагат, че причината за болката трябва да е механична. Предполагам са имали предвид притискане на нервни окончания. Но това изследване бе в края на август, а от тогава до сега нещата много се промениха, болката се промени като проявление и е много по-силна и по-ограничаваща каквито и да е движения. Забелязах, че при навика за отмятане на косата назад по целия гръбнак преминава остра болка, която от кръста надолу и отзад е толкова режеща, че ме довежда до полуда. Подобно се случва и при други дребни и невинни движения и това доста ме плаши.

На някой случвало ли му се е нещо такова?

Аз също съм бивша гимнастичка....
Когато за първи път правих скенер през 2003,доктора ми попита дали не съм тренирала нещо.
След като му отговорих,той извикал колегата си и му каза нещо от рода: "а ние се чудим как на тези години има такива изменения в гръбнака". После съм чела,че това е доста разпространен проблем при бившите гимнастички.

Да, ValPan, сега и аз зная, че това е често срещано при бивши гимнастички, но от това не ми става по-добре. Знанието, че и други страдат, не прави моето страдание по-леко. И ми е много чудно, защо докторите, когато ни го казват го правят с такава интонация, сякаш знанието на подобен факт ще ни накара да се чустваме по-добре. И не спирам да се учудвам, не се ли е знаело това на времето, преди 30тина години, някой да ни е предупредил за подобни ефекти в дългосрочен план. Вероятно нямаше да се откажа от гимнастиката, но с повече познания тогава не бих спряла рязко заниманията и вероятно бих омекотила това, с което се сблъсквам сега.

Другари по съдба, да трябва, някой навреме да ни информира за опасностите от това, което вършим, но кой! Та в университетите, няма часове по профилактика.
Както казват в един филм ,,Здравето не носи пари" 









 

Привет отново! С изричната уговорка че не съм лекар, от твоите обяснения мисля че става дума за нестабилност на гръбначен сегмент. Разбира се това нещо ще се потвърди или отхвърли изрично от образното изследване - ЯМР, и твоят лекар може да ти обясни подробно за какво става дума. На твое място аз не бих посетил остеопат без да е налице ясна диагноза, обсъдена с лекар - невролог, ортопед, неврохирург. Ако се касае наистина за нестабилност, нещата там са много тънки и лечебната тактика трябва да се обсъди със специалист. На този линк има мнения на много лекари за нестабилността (на английски език) http://www.back.com/faq.html?intFAQID=29&txtFAQ=What_is_lumb … ty?&michelson

Не се притеснявай, всичко ще бъде наред, имай доверие на лекарите си. Ще е полезно за всички четящи ако после споделиш диагнозата и резултатите от обсъждането с лекаря. Успех!

Здравейте. Аз също съм страдащ. Искам да споделя какво си купих. Тъй като работата ми е свързана предимно със седене пред компютъра, търсих доста какъв стол е най-подходящ. След доста прочетено и консултиране с лекари и терапевти взех това -



Изглежда странно и неудобно, но като седнах за първи път промених мнението си. Имам го от два дена и нямам дългосрочни впечатления, но определено позата в която си "принуден" да седиш ми се отразява добре. Преди, когато седях на обикновен стол, при всяко ставане първите десетина крачки бяха свързани с опъване и болки, сега това нещо го няма. Ако някой се интересува може да ми пише на ЛС. Иначе стола купих от e-bay - всичко излиза около 400 лв.   

Жалко, че не сте лекар .... Аз пък тайничко се надявах да сте, че и точна диагноза да поискате ... Шегичка 
Много благодаря за бързия отзив и за линка. Ще се поровя там и дано да намеря кое-що.
Колкото до доверието в лекарите - по-скоро го нямам. Не мога да приема, че всеки гледа малка част от пъзела от своята си камбанария и не се интересува от цялата картина. Сякаш не става въпрос за едно тяло където всичко е взаимосвързано. За това се старая на срещите с лекари да ходя с "добре подготвено домашно".

Да видим какво ще ми кажат и/или решат на 8ми ноември. Че аз вече се замислям да си сменя невролога. Покрай рака  реших за ендокринолога и невролога да остана в болницата на свободния университет в Амстердам, но положението с кръста ми се влошава и ми се струва, че с тези стажанти лекари, дето препредават срещите на истинските лекари (които аз не виждам), май няма да стане. Нямам 100 живота, да се учат на някой друг. Та ако ми откажат директен контакт само с истински лекари без стажанти, ще се местя в Утрехт.

turlaka, стола е специализиран за хора с гръбначни проблеми така ли?  По-колко часа може да се седи дневно? Може ли да се изкара един работен ден?

И аз се влошавам с всеки изминат ден - едва ходя вече от болки в левия крак, не мога да седя и се чудя какво ще става занапред. Колко лекари обиколих, нулев резултат. А трябва да се работи, трябва да се яде...

RamEli, стола по принцип е за всички хора, които работят продължително време в седнало положение. Просто когато седнеш в него, позата ти е оптимално правилна, няма прегърбване съответно дисковете не се натоварват толкова. Колкото до това дали може да се седи цял ден, според мен зависи в какво състояние си - колко те боли, имаш ли криза и т.н. Аз стоя 8 часа на работа - като искам да подчертая, че на всеки половин час си давам поне 5 мин почивка ( ставам разхождам се до прозорецаq ,разтягам се). При всички положения, при нашият проблем това е правилният стол, на относително приемлива цена.

Момичета,здравейте.Интересува ме каква е ефективността на озонотерапията за лечение на дискова херния.Имате ли вече някакви впечатления . Ако има такива,които вече са я пробвали,моля да споделят.

Аз съм новак, но се включвам веднага в тази тема, защото миналата година по същото време се оперирах, след като десет години се мъчих с моята херния L4-L5 L5-S1, двустранна, медианна 
Правила съм си озонотерапия - направих си я в Испания, обаче, защото тук, в кабинета, където се предлага, е такава мизерия, че не мога да си представя да си дам гръбнака на тези хора. В Испания бях в Севиля. Всичко мина добре, но и това е временно решение, да знаеш.

Не зная колко ти е тежко състоянието. Аз съм само на 31, т.е. се оперирах на 30 години и от 19-тата си година се мъчех с дискова херния от професионален баскетбол. Последните две години преди да се оперирам положението беше трагично. Всяка седмица бях в болница по 2 седмици, накрая ме докараха от морето с линейка на третия ден от отпуска ми. Тогава живеех съвсем сама в София и няма да ти обяснявам какво е човек да е сам самичък, когато дори не може да се протегне да си вземе телефона, когато звъни. Тъй като аз съм бивша баскетболистка, а брат ми - настоящ, имаме достатъчно връзки с невролози и неврохирурзи във всевъзможни болници и в България, и в чужбина. Имах вариант да отида в Германия и в Израел за операция, но вече бях толкова зле, че нямаше начин да пътувам. Затова обиколих общо 6 болници в София в т.нар. "остро" състояние, като в нито една болница не ме приеха с направлението ми от личния лекар. Накрая почнах да си плащам за всяко влизане при лекар. В крайна сметка се озовах в Токуда, където главният невролог беше първият и единствен лекар, който всъщност ме пипна, за да види какво е положението - как са тъканите, колко е чувствителен гръбнакът и прочее. Прехвърли ме веднага на главния неврохирург и за 10 минути имах назначена операция за след 15 дни.

Основното, което човек трябва да има предвид, според мен, когато взима такова решение е колко е активен животът му и какви планове има занапред. Тъй като аз съм млад и активен човек, а и още не съм била бременна и не съм раждала, лекарите прецениха, че няма смисъл да продължавам да се тъпча с лекарства, които така или иначе са само временно решение. Прецениха също, че съм достатъчно здрава и жизнена, за да издържа операцията, която е доста рутинна, но най-вече - следоперативния период.

Оперираха ме, останах 9 дни в болницата (помнете, че задължително трябва да ви се сложи един специален гел между прешлените при операцията, за да се избегне рискът от срастване - струва 1200 лв и не се покрива от касата), после още една седмица в София до първия профилактичен преглед и после се качих на колата и карах до Русе при родителите ми. Там на третата седмица вече бях на колело, в басейна и всеки ден на топка, лицеви опори и коремни преси. Белегът ми е 4 сантиметра и е почти невидим. Разбира се, усещам, че съм оперирана. Определено мястото е по-чувствително. Още се измарям по-бързо от преди, но няма тези постоянни притеснения, че мога да се парализирам от най-малкото нещо.

Ако сте млади, здрави, активни, не виждам защо не се оперирате. Аз съм минала през всичко - при най-добрите лекари, чакръкчии, хомеопати и прочее. От определен етап нататък всичко това е временно.