Когато децата страдат от раздялата..

напротив - за децата е важно да бъдат в среда от обич и да вижадат майка си обичана  

моя много добра приятелка има две деца от два брака и сега е с трети мъж, който ги обича  

горе главата   хубавото винаги предстои  

а за децата - всички сме борци от малки, ако не това - друго ще им "вгорчава живота"    все пак татковците им ги обичат, а пълно щастие няма - само уроци да го постигаме и ценим ))) можем да сме щастливи и от един слънчев лъч  

Лудетина, щом този мъж те е ударил, щом се  карате редовно  пред децата, считай, ще тези отношения биха се влошили още повече.
Така че според мен изборът ти е правилен.
Опитвай се да говориш с децата, да им обясняваш, че понякога възрастните спират да се обичат, но пък таткото винаги ще обича децата и т.н.
Горе главата, и за теб ще има по-добър живот.

Съжалявам миличка, но децата ако говориш с тях ще те разберат и ще се наредят нещата. Малкото толкова няма да помни, но на  голямото детенце трябва много да му говориш и за твоите чувства, за това какво ти преживяваш и детето ще те разбере. Просто трябва време.
Аз много говорих с децата, те виждаха докато бяхме с баща им колко се изнервях и как бяхме винаги сами на всякъде и особено синът ми много пъти ме молеше да го махна от там. Не знам дали е било правилно това, че децата са били на ясно с обстоятелствата, но пък като взех решението за себе си, реших, че няма смисъл децата да живеят в някаква заблуда. Просто моите въобще не страдаха за бащата.
 А това, че и двата пъти не си попаднала на твоят човек не се самообвинявай. Ние много често грешим и не преценяваме правилно човека. Явно ти е още прясно, но с времето нещата се нареждат.

Бъди сигурна,че ще се справиш.Само не бързай за нова връзка.И за теб,и за децата не е добре.И БРАВО,че след всичко,което си преживяла,си имала силата да оставиш насилника.Ще намериш и ти своето щастие./в смисъл-човек до себе си/Иначе ти щастието си го имаш двойно!
 

 
много сили ми давате да знаете.... 
Убедена съм че постъпих правилно..искам най-добрия живот за децата ми..
Просто всяка майка знае как и се къса сърцето когато децата и страдат ....
Сега се опитвам да ги събирам с много хора, с други деца, да им ангажирам вниманието по всякакви начини, за да не се сещат толкова често. 
Говоря с каката постоянно,трудно ще е, но ще се справим..нали е за добро...Това че не съм единствената жена изпаднала в това положение много ме успокоява-понякога направо ме е срам от хората-как така двама мъже и от двамата по едно дете , а сама...
Незнам какъв пример ще им дам на децата за семейство ...

Поздравявам те за решението което си взела и правилната посока която си поела, да си сама, но да си спокойна и щастлива това е най-важното за теб, а от там когато децата видят как ти се усмихваш повече и няма караници в къщата ще се съгласят с решението ти.

Аз имам брат 82 набор, които от 7-8 година вече е с жена която имаше две малки деца тогава, днес те са ученици, той ги отгледа така да се каже и са много щастливи. Той няма нужда от свой деца и се чувства пълноценен в тази връзка. Не се отчайвай.
Браво на теб!

примерът е, че всеки има право на щастие и да го търси – да се бори за него; че лесно няма  

те и с един баща може да са нещастни и много да не им достига

Мила, не се тормози. Това, че си се решила на повторна раздяла в името на спокойствието показва, че те е грижа и за децата, не само за теб. Мисля, че на тях щеше да им се отрази много по-зле да бъдат свидетели на скандали и насилие от това да живеят само с теб. Още са малки и им е трудно да го разберат, но един ден като пораснат съм сигурна, че ще оценят това, което правиш за тях.
Моето дете е на 3 години и все по-често пита за баща си, онзи ден ми каза, че не ме иска мен, иска тати. И аз се тормозех, но знам, че така е по-добре. Тя е малка и не помни как преди половин година "тати" преби мен и майка ми пред нея. Не помни, че се наложи да я водя на психолог защото не можеше да спи и постоянно плачеше. Затова мисля, че съм направила най-доброто за нея като съм се разделила с баща й. По-добре децата да имат двама щастливи родители, които не живеят заедно вместо не можещи да се понасят и постоянно каращи се баща и майка, които си въобразяват, че в името на децата не трябва да се развеждат.
 

Искам да споделя нещо практично от моя опит по отношение страданията на децата от разделите, на което и аз не съм обръщала нужното внимание, но сега отчитам като пропуск. Разговорите с децата, осигуряването на спокойна среда и срещите с приятелчета и други хора, безспорно, са важни, но почти винаги се пропускат чисто физиологичните аспекти на стреса, който преживяват децата при проблеми в семейството. Стресът изчерпва запасите от витамини в организма, особено на тези от Б-групата, повишават се нивата на стресовия хормон – кортизол, който има токсично действие върху мозъка, уврежда имунитета, нарушава хормоналния баланс в организма, по-специално намалява производството на половите хормони и всичко това взето накуп значително допринася за негативните чувства и настроения, често граничещи с депресивни и психотични състояния. Някоя и друга опаковка с витаминно-минерален комплекс, качествена храна – в смисъл, здравословна, разходки на чист въздух, а още по-добре, ако е възможно, и по-дълга почивка на планина или др. са все неща, които бих препоръчала за около едногодишен период след раздялата не само на децата, но и на родителя, който страда заедно с тях. През този период е важно и да се осигурява достатъчен сън - лягане два часа преди полунощ, за да се образува допамин и ставане два часа след изгрев слънце, за да се образува серотонин - и мрачните настроения и тъгата се изпаряват като утринна роса в летен ден .
Друго, което има чудодеен ефект върху цялото семейство - ако децата не са имали досега домашен любимец, сега е моментът – всички деца искат да си имат куче, коте или рибка, за които да се грижат    .
 Истината е, че независимо дали напускащият родител ги обича, дали иска да се среща с тях, или, напротив, не го е грижа, децата много дълбоко и искрено страдат от липсата му, от промяната, а също така много точно долавят настроението и състоянието на родителя, който остава с тях, обикновено майката.   
  

xelaa, това е един от най-стойностните постове, които прочетох досега. Благодаря и дано повече родители му обърнат внимание 

Благодаря ти от сърце xelaa  Това наистина са страхотни идеи-дори и чисто физиологично как децата да се справят със стреса. Каката имаше зайче, но не можахме да си го вземем тъй като не мога да го донеса в апартамента на родителите ми, но все пак ще поговоря с тях, защото тя наистина страда за зайчето и то много и липсва, често ме пита кога ще си го вземем..

Най-голямата ми болка е точно тази - когато детето ми плаче и иска баща си. Не знам как да ти помогна, защото и аз не знам как да се справя. Надявам се на отговорите на останалите. Много късмет и сили ти желая! 

Синът ми е с постоянна кашлица, откакто започнаха проблемите с баща му - вече две години. По същото време тръгна и на ясла, та незнам дали не е и от това, но все нещо ме гложди.

Записвам се да следя, че и мен това ме чака...