Публикувана: 28 септ. 2010, 11:51 ч.
Последно мнение: 18 май 2011, 14:14 ч.

Какво искам да спестя на детето си, докато расте

13 882
248
1

1
...
7
8
9
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
  
  Участниците във форума споделят различни аспекти, които биха искали да спестят на децата си. Тези включват избягване на принудително хранене, натиск за консумация на храна, сравняване с други деца, тъпчене по принуда, заплахи, семейни скандали, натиск за изпълнение на очаквания, изразяване на чувства и мнения и др.
- Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
  
  Във форума се обсъждат различни теми, свързани с родителството, като избягване на принудителното хранене, изразяване на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца, справяне с очакванията за изпълнение, избягване на семейни конфликти, справяне със стреса от ученето и изпълнението на задълженията и справяне със социалния натиск.
- Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
  
  Участниците във форума споделят различни стратегии, които планират да използват, за да спестят на децата си определени негативни преживявания. Тези включват избягване на принудително хранене, избягване на семейни конфликти, насърчаване на изразяването на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца и избягване на натиск за изпълнение на очаквания и задължения.
- Какви са някои от травмите, които родителите биха искали да спестят на своите деца, какви методи използват, за да предотвратят тези травми и какви са предизвикателствата, пред които са изправени при спестяването на децата си от тези травми?
- Какво се случи с психично болната жена, която удари двегодишно дете с бутилка?

# 105 1 окт. 2010, 16:23 ч.

загубено
Мнения: 7 570

Аз нямам травми от детството си.
Сега след като прочетох цялата тема,си
мисля че са ми спестени повечето насилия.
За което съм страшно благодарна на родителите си.

На детето си искам да спестя единствено сравнението с други .
Опитвам се да го възпитавам,че всеки е различен и уникален.
Че има хора които са различни външно от нас,но
това не ги прави по никакъв начин по-малко хора.
Да го науча да се приема такъв какъвто е.

# 106 1 окт. 2010, 17:27 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Селма в пт, 01 окт 2010, 16:14

Погребенията..... Бих се опитала да спестя тази гледка на децата си поне до 15-16 годишна възраст.

Хм, разбирам те, но знаеш ли, че виждайки смъртта, човек приема и със сърцето си факта, че някой вече наистина го няма. Защото инак дълбоко в себе си може да запазиш "мястото" на този близък и от там да си докараш ... усложнения като "отдаденост" и "страх от обвързване".

За много хора това звучи объркано и абсурдно, но знам, че Селма ще ме разбере до голяма степен. Hug

# 107 1 окт. 2010, 19:58 ч.

Мнения: 201

...Усещането, че въпросите им са "глупости", пагубно за детското любопитство.
...постоянното "къде си тръгнала да свириш/пееш/играеш на еди какво си, в нашия род музиканти няма". Тоест щом няма, няма и да има, къде съм тръгнала да надскачам средата си! Точно обратното се опитвам да втълпя на децата си, щом имат желание, нека пробват, щом им харесва, значи е за тях.
...да нямат страхове, да използват сравнението с другите за мотивация и кураж, с идеята "щом другите могат, защо и аз да не мога!?" Могат да плуват, да се катерят, да скачат на трамплин, де се качват на страшни въртележки, да пращат рисунки до телевизията, не искам да растат със заешко сърчице и с усещането, че една част от света е затворен за тях!
...да знаят, че мама и тати са с равни права и равни задължения спрямо тях, както и да ги чувстват еднакво близки.
...искам да им спестя страхопочитанието към възрастни, учители и прочие, да знаят че уважението към някого не изключва критиката и несъгласието.
...да не чувстват виновни по презумция, да споделят с нас какво ги гложди, когато не знаят дали са прави или не
...да не си мислят, че родителите им са заедно "заради децата"

# 108 1 окт. 2010, 20:03 ч.

София
Мнения: 816

За съжаление, синът ми знае за моето детство.Баба му му разказала с особенните поводи за гордост.За щастие синът ми каза,че съм най-добрата на света Laughing

и ме увери,че не се е почувствал никога по този начин Hug

Още си обещахме,че Беба няма и да разбере за това.
На тях се опитвам да спестявам и финансови проблеми/но и той не е злоупотребявал/
Когато е прав, винаги заставам зад него,твърдо.Не го карам да се извинява,,само мир да е,,
Не сравнявам с други и не изтъквам/натВърдвам,натяквам/ други постижения.
Не забранявам приятелства-никога.Само насочвам.
Не заключвам вещи и пари.
Не се караме никога пред тях,търсим мнение и от сина искаме помощ,закакво са му иначе тия мускули Grinning

# 109 1 окт. 2010, 22:31 ч.

Мнения: 23

Искам да спестя на детето си всички житейски и битови скандали между мама и тати.
Искам да му спестя унижения от разни баби,щипане на бузи,ахкане,охкане,да ми обясняват в негово присъствие колко е непослушен или еди какъв си.
Искам детето ми да не страда.

# 110 2 окт. 2010, 09:36 ч.

Мнения: 7 433

Цитат на: ivonska в пт, 01 окт 2010, 17:27

Цитат на: Селма в пт, 01 окт 2010, 16:14

Погребенията..... Бих се опитала да спестя тази гледка на децата си поне до 15-16 годишна възраст.

Звучи съвсем добре,Ивонска.Сигурна съм,че доста хора ще те разберат. Simple Smile

Въпросът е ,дали едно малко или сравнително малко дете,с повишена чувствителност, е в състояние да възприеме гледката на смъртта по този начин,който ти имаш предвид?Дали няма да паникьоса и години наред само това ще му е в главата:слагането на своя образ или образа на своите близки на мястото на починалия ?Безсънни нощи,страхове и т.п..? Thinking

Друго е да се докоснеш до тази гледка след като си горе-долу поотраснал,попрочел,погледал това -онова. Rolling Eyes

# 111 2 окт. 2010, 10:02 ч.

Мнения: 13 194

Цитат на: Селма в сб, 02 окт 2010, 09:36

Звучи съвсем добре,Ивонска.Сигурна съм,че доста хора ще те разберат. Simple Smile

Селма, тъй като и аз съм мислила по тези въпроси, когато се размисля в съзнанието ми винаги изплува сцената с погребението и разговорите след това от новелата "Сережа" от Вера Панова.Много искрено, умно и топло е пресъздадена през очите на едно дете, няма начин да не я знаеш

# 112 2 окт. 2010, 10:41 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Светкавица в сб, 02 окт 2010, 10:02

Цитат на: Селма в сб, 02 окт 2010, 09:36

Звучи съвсем добре,Ивонска.Сигурна съм,че доста хора ще те разберат. Simple Smile

А който не вдява руски, къде и какво да прочете в тая връзка?... Thinking

ПП. Другото го споделих от личен опит, тъй като на 12 години ми беше спестена реалността около погребението на най-добрата ми приятелка, с която сме отглеждани от бебета, тъй като бащите ни бяха колеги, семействата - съседи и приятели, а ние с нея сме родени през 15 дни... После, след много години, без да знам, започнах да "отработвам" страх от обвързване и при една констелация цъфна точно това като първопричина...

# 113 2 окт. 2010, 10:56 ч.

Мнения: 7 433

Цитат на: Светкавица в сб, 02 окт 2010, 10:02

За моя срам или не.....Не знам ,за какво говориш.Но бих искала да зная. Simple Smile

Ивонска,все повече запалваш интереса ми към тези констелации.... Thinking

# 114 2 окт. 2010, 11:19 ч.

Мнения: 1 547

Нашите деца ги въведохме отрано в темата за смъртта. Имаше кратък миг на тревога, че ще останат някога сами, без нас, но после мина. Обясних им, че всички хора идват и отиват на едно и също място, и дадох за пример морето. Напълниш ли чашка с морска вода, получаваш човек - малка част от голямото море, която временно е в тази форма. Може да е в шише, може да е в рапан, може и в шепа да е, но все си остава една и съща вода. Да умре човек означава да изхвърлим непотребната чашка и водата да се върне в морето. Нищо страшно, нито драматично - те добре знаят, че няма вечни чаши, отлично запознати са с тяхната чупливост. Mr. Green

Същото показах и с въздуха, даже пробвахме да колекционираме въздух в шишета - мисля, че разбраха идеята и им се стори успокояваща. Пък и човек винаги е облекчен, когато знае, че притежава някаква по-обща принадлежност.

# 115 2 окт. 2010, 11:21 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Селма в пт, 01 окт 2010, 16:14

Погребенията..... Бих се опитала да спестя тази гледка на децата си поне до 15-16 годишна възраст.

Погребенията са сред най-ранните ми детски спомени (гледана от баба и дядо на село, там погребенията са ежедневие почти). Всъщност, не са ме травмирали никак, по-скоро са ме накарали да приемам смъртта като нещо нормално, част от живота.

# 116 2 окт. 2010, 11:21 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Селма в сб, 02 окт 2010, 10:56

...
Ивонска,все повече запалваш интереса ми към тези констелации.... Thinking

Да... При тях си трябва и кураж, и хазартен дух - не знаеш какво ще извадиш от чувала с изненадите. Mr. Green

Хората предпочитат да не вярват на такива методи. Wink

# 117 2 окт. 2010, 11:28 ч.

Мнения: 5 462

Цитат на: Mirama в вт, 28 сеп 2010, 12:36

Това, което гледам да спестявам е тъпченето на сила и заявления от сорта - "докато не го изядеш, няма да станеш от масата". Ненавиждах тези глупости на баба ми и никога не съм карала дъщеря ми да яде на сила.
Иначе...разрешавам почти всичко, което не е опасно за живота и. И шляпане в локви и тичане гола в къщи и т.н.

Малиии това явно е било модерно , щом 80 % от родителите са го казвали и правили .
И аз съм го преживявала , ужасно е .
На децата си не бих го причинявала в никакъв случай . Sad

# 118 2 окт. 2010, 11:41 ч.

Мнения: 5 462

Цитат на: Четри в едно в вт, 28 сеп 2010, 23:13

СКО...клива Hug

Така като чета другите постове си давам сметка колко много от детсвото преминава в живота ни като възрастни.И колко много от преживяното ни тежи като воденични камъни.В повечето случай не го показваме на никой.Даже не го признаваме и пред себе си.Но то е там и продължава да определя част от живота ни.Искрено се моля, нито една моя грешка като родител, да не нанесе последици върху живота на децата ми като възрастни.

Многоооо си права .

# 119 2 окт. 2010, 14:19 ч.

Мнения: 758

Цитат на: Dona в сб, 02 окт 2010, 11:21

И аз така. Баба ми ме водила поне на едно погребение, когато съм била 6-8 годишна. Спомням си, че изобщо не ме притесни гледката на мъртвия - човека е умрял, какво толкова. Идеята за смъртта започна да ме тревожи на по-късна възраст, когато си отиде вуйчо ми. Бях на 15, и тогава за първи път осъзнах и преживях случилото се, въпреки че не присъствах на самото погребение.

Препоръчани теми

🤍 Ергенът 🤍 - Сезон #1 - Тема #8

На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 16

763
На пазар

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~225~

За тези, които четат любовни романи №25

Причина:

Причина: