Публикувана: 28 септ. 2010, 11:51 ч.
Последно мнение: 18 май 2011, 14:14 ч.

Какво искам да спестя на детето си, докато расте

13 855
248
1

Отговори

1
...
9
10
11
...
17
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от нещата, които хората във форума искат да спестят на своите деца от детството им?
  
  Участниците във форума споделят различни аспекти, които биха искали да спестят на децата си. Тези включват избягване на принудително хранене, натиск за консумация на храна, сравняване с други деца, тъпчене по принуда, заплахи, семейни скандали, натиск за изпълнение на очаквания, изразяване на чувства и мнения и др.
- Какви са някои от темите, обсъждани във форума за родителство?
  
  Във форума се обсъждат различни теми, свързани с родителството, като избягване на принудителното хранене, изразяване на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца, справяне с очакванията за изпълнение, избягване на семейни конфликти, справяне със стреса от ученето и изпълнението на задълженията и справяне със социалния натиск.
- Какви стратегии планират да използват участниците във форума, за да спестят на децата си определени негативни преживявания?
  
  Участниците във форума споделят различни стратегии, които планират да използват, за да спестят на децата си определени негативни преживявания. Тези включват избягване на принудително хранене, избягване на семейни конфликти, насърчаване на изразяването на чувства и емоции, избягване на сравняване с други деца и избягване на натиск за изпълнение на очаквания и задължения.
- Какви са някои от травмите, които родителите биха искали да спестят на своите деца, какви методи използват, за да предотвратят тези травми и какви са предизвикателствата, пред които са изправени при спестяването на децата си от тези травми?
- Какво се случи с психично болната жена, която удари двегодишно дете с бутилка?

# 135 3 окт. 2010, 10:07 ч.

Мнения: 9 990

Дъщеря ми не е Никой. Wink

Става и и в 5 сутрин.И то все в неделя, мамка му... Laughing

Не визирам теб, споделям обаче лични наблюдения от градинки и приятелки-майките на момчета ги жалят доста.Това да не правят, онова да не правят, та онзи ден се втрещих, че дъщеря ми държи вратата на един господин, който си води детето на училище.Много показателен за мен пример-мъжете са се научили да им е спестено да не кажа почти всичко, а поколението, което идва нещо не ме радва-още повече...Лично мнение, но-момчета-обличани от майките им на 7 години, момчета-хранени от майките на същата възраст и хиляди още неща...все жалени да не правят това или онова. Thinking

Може да е отклонение, но и не съвсем-искам да спестя на децата си, в частност-на момичетата си-да влачат и за мъжа си след време, защото е жален и ненаучен, и защото светът ще е приел за нормално мъжете да спят, докато жените им бачкат. Crossing Arms

# 136 3 окт. 2010, 10:15 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Jizzlobber в нд, 03 окт 2010, 10:07

Дъщеря ми не е Никой. Wink

Става и и в 5 сутрин....

О, стига! Ще видим дали ще става в 5 като порасне още малко! Къде те ощипах, та подскочи така?! Rolling Eyes

И сега какво - ние, майките на момчета, сме длъжни да ги будим в 4, да ги къпем с маркуч и студена вода и да ги караме да носят по 10 кг във всяка ръка, та вашите принцески някой ден само да ги насочват кое да свършат първо???... Mr. Green

Май темата се измества...

# 137 3 окт. 2010, 10:16 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: ivonska в нд, 03 окт 2010, 08:10

По повод сравняването... аз не го сравнявам, но баща му... Какво мога да направя - той му е баща, а аз не мога да го превъзпитам! Продукт е на възпитанието от първи клас в пансион, престижно спортно училище, но по моите стандарти - казарма. Старанието ми детето сутрин да не бъде будено насила и да не ходи първо в ДГ за него са "липса на дисциплина"! ooooh!

Винаги е по-суров с нашето дете, при наличието на чуждо наоколо, и все от него се очаква да отстъпи... Crossing Arms

Това е много погрешно. Особено когато за щуротията на друго дете държи отговорно вашето. Така му вменява чувство за вина и детето ще почне да мисли, че трябва да отстъпва на всеки за всичко. Моят мъж е в двете крайности - много отговорен родител е, обича да играе с децата, а и повече му се удава, отколкото на мен. Но забелязах нещо - аз съм по-твърда в налагането на наказания и стремежа да ги накарам да си поемат отговорностите за постъпките си. А той гледа да им отстъпва за всяко нещо или да ги защитава, няколко пъти се случи и пред тях самите, което си е голяма грешка. В същото време той хич не е конфликтен, всячески избягва караници и разправии и за всяка по-сериозна свада между нашите и чужди деца първо държи нашите отговорни. Ами не ми харесаха и двата начина, по които процедира, и го накарах веднъж да седнем и сериозно да си поговорим. Оттогава нито ги защитава така сляпо, както преди, нито ги обвинява за неразбориите с други деца. Ако имаме някакви забележки един към друг относно възпитанието им, си ги споделяме насаме.

# 138 3 окт. 2010, 10:23 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: ivonska в нд, 03 окт 2010, 10:15

Цитат на: Jizzlobber в нд, 03 окт 2010, 10:07

Дъщеря ми не е Никой. Wink

Става и и в 5 сутрин....

О, стига! Ще видим дали ще става в 5 като порасне още малко! Къде те ощипах, та подскочи така?! Rolling Eyes

Май темата се измества...

Ми стават бре-кво да ги правя-голямата е ученичка вече-става си.
Темата се измести в идеята-жал ми е...и аз споделих какво бих спестила на децата си в тази връзка.
Не съм подскочила, просто споделих мнение във връзка с твоето, което обаче не визира теб лично, а ме наведе на тази мислъ.Надявам се сега разбираш и не подскачаш и ти. Grinning

От форумски мнения аз вече рядко подскачам. Wink

# 139 3 окт. 2010, 10:29 ч.

София
Мнения: 3 099

Ами, разбери ме и мен - и аз се тревожа семейството на снахата да не очаква някой ден от сина ми да оре семейната нива на мястото на вола... Защото нефелни невести не е като да не съм срещала... Има едни, които успяват само да сменят лява кълка с дясна по време на дневното лежане...И мен ме е шубе. Wink

# 140 3 окт. 2010, 10:31 ч.

Мнения: 9 990

Сакън, аз ниви нямам, всичко от реституцията се застрои-ще рентиерстват зетьовете на готово.Само да не са търтеи-има какво да стопанисват с кеф, стига и акъл да имат да успяват. Mr. Green

И спираме спама. Hug

# 141 3 окт. 2010, 10:36 ч.

София
Мнения: 3 099

Цитат на: Jizzlobber в нд, 03 окт 2010, 10:31

И спираме спама. Hug

А, щом са ти уфатни момите, нямате ниви за оране и има за стопанисване - що да спираме?!... Crossing Arms

# 142 3 окт. 2010, 11:53 ч.

Мнения: 3 405

Ше се сватосваме ли вече? Или да ги оставим младите сами да решат Laughing

# 143 3 окт. 2010, 20:29 ч.

София
Мнения: 2 901

1. Няма да записвам детето си на никакви занимания "за да не мисли за глупости", освен ако изрично не пожелае някое такова;

2. Няма да допусна момичетата ми да срещнат месечните неразположения неподготвени. От сега ги оставям да виждат пакетите ми с превръзки, на голямата съм показвала и как се слага вече и говорим свободно за това;

3. Няма да допусна едното ми дете да се чувства пренебрегнато, че прегръщам другото в момента - на момента и двете ги гушвам или дарявам еднакви жестове на обич с последователност от 3 секунди;

4. Няма да допусна децата ми да се съмняват хубави ли са или не и да се убеждават в това чрез опита си в пубертета. Повтарям им непрестанно, че са красиви и неповторими. Ще купувам на детето си диоптрични очила с рамки, които само си е избрало - слава Богу в днешно време има такова разнообразие от рамки!

5. Възпитавам децата си, че голотата не е порок.

Сигурно има и още, но ще допълвам в последствие...

# 144 4 окт. 2010, 11:14 ч.

Мнения: 2 652

Страхотна тема, ivonska!
Първо искам да кажа, че съм адски признателна на родителите си, че точно те са ми родители и са ме възпитали да бъда отговорна, морална, да имам принципи и ценности в живота и да разсъждавам. Разбира се, че са допускали и много грешки, млади са били, не е имало такъв океан от достъпна информация за детската психика и възпитание, затиснати от клишета и матрици. Но съм им благодарна и за грешките, защото точно те сега ме карат да размишлявам и ме учат как да се отнасям със своето дете.

Това, което се опитвам (въпреки, че не винаги ми се отдава), на първо място е да разбера детето си. Как то се чувства и вижда света, какви са неговите естествени етапи на развитие, какви са водещите сили за действията му, какво го мотивира, за да мога адекватно да му помогна са се изгради като личност, без да го дирижирам и ограничавам.

Още - да няма натиск за нищо, а мотивация. Когато се опиташ да разбереш детската психика и ум не е толкова трудно да можеш да мотивираш детето си (въоръжен с огромно търпение, разбира се).

Да може да прави избор от най-ранна възраст. Стремя се почти за всичко да давам възможност за избор между 2 алтернативи, подходящо избрани предварително от мен - например за дрехи, за разходка и т.н.

Дрехите са, за да е облечено, а не за да не се изцапат, особено тези за навън.

Да носи отговорност за действията си - не наказвам, а винаги предупреждавам какви биха били последствията. Както и не награждавам, а поощрявам.

Стремя се да давам възможност да прави самО всичко, на което е способно за възрастта си. И да не правя нещо за детето си, което то може да прави самО, да не го обслужвам и да го възприемам като способно човешко същество.

Никога не го сравнявам с други деца или "виж еди кой си какво прави", никога не го "рамкирам" с това какво ще си помислят другите хора, никога пред хора не го карам да казва разни неща (възпитавам само вкъщи насаме) или да показва умения - да рецитира, пее, танцува и прочие, никога не го обсъждам пред други хора.

Стремя се да го уча как да се оправя при конфликти с други деца - не давам готови решения и не отсъждам, а с въпроси насочвам как би трябвало да се постъпи.

Сигурно има и още, но като се сетя - пак. Много се покриват и с казани до момента неща.

# 145 4 окт. 2010, 11:35 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: ivonska в нд, 03 окт 2010, 08:10

Та, да ви питам - за вашите грешки разбрах, но как се справяте с грешките на другия законен родител, който също държи равни права за възпитанието?! Thinking

Още докато бременеех решихме, че ще изградим обща стратегия за поведение у дома и възпитание на отрочето. Положихме основите още тогава, девет месеца възпитавахме нероден Петко, та пушек се вдигаше Joy

Истината е, че непрекъснато разговаряме. Посочваме си взаимно грешките, дискутираме... Реално аз туширам поривите на мъжа ми ако прекали (според мен) със строгостта и дисциплината, а той тушира поривите ми за прекалена либералност... Допълваме се. Трябва да спомена обаче, че сме расли в семейства със сравнително еднакъв статус, които са допускали сравнително сходни грешки. Така нещата, за които сме единодушни, са в пъти повече от тези, за които имаме разминавания.

# 146 4 окт. 2010, 11:52 ч.

Мнения: 1 817

Цитат

Мълчанието по "неудобни" теми.
Мълчанието за съкровените мечти, желания, трепети.

Подкрепям това.

*темите табу в семейството;
*строгостта на родителите;
*сравняването с други деца;
*определящото "чуждо мнение"
*раздели в семейството.

/ По последната точка. Болезнено преживявах отсъствието на баща ми т.к. работеше в чужбина.

Последна редакция: пн, 04 окт 2010, 12:20 от _Venera

# 147 4 окт. 2010, 13:01 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: BirdsFlu в пн, 04 окт 2010, 11:35

Цитат на: ivonska в нд, 03 окт 2010, 08:10

Това ми прилича на един случай, в който аз и бившия ми мъж /все още нито имахме дете, нито бях бременна, нито планирахме такова събитие/, гледайки някакво предаване диво се изкпокарахме какво ще направим ако 16 годишната ни дъщеря забременее. Ама така се скарахме, че той отиде да спи в другата стая... ooooh!

Много говорим и ние. Когато дъщеря ми беше малка, вадех като доказателства за мнението си книги за възпитание и показвах... Сега вече не ми е нужно Mr. Green

# 148 4 окт. 2010, 14:26 ч.

Мнения: 6 164

Много хубави неща са изписани преди мен. Присъединявам се.

Насилването за ядене. Като малка ме държаха с часове като наказана да гледам как другите играят, а аз не може, щото имам още в чинията.
Плашенето с баби меци, яги, торбалани и други измищльотини. Няма нужда да расте в страх.
Сравняването с други деца. Еди кой си може еди-какво-си. И какво от това? Което е двоен стандарт, защото ако еди-кой-си излиза на дискотека до 3 през нощта, нас не ни интересува какво правят другите...
Караниците по време на ядене. Това като, че ли е най-удобното време да се крещи - нали се събират всички и какво като ти присяда и ти се отяжда...
Лъжите и премълчаването на неудобни въпроси. Няма нужда да научи всичко от улицата, като мен.
Изолирането от проблемите и недопитване до мнението му независимо по какъв въпрос, "защото е още много малък". Това ме вбесяваше като дете, лошото е, че все още съм дете и много неща ми се "спестяват" от нашите. Sad

Налагането на мнение, защото аз съм родителят и той е малък! Може да е малък, но е личност. Да си взима решенията сам и да се учи да си носи последствията. Аз няма да съм все до него да му казвам какво да прави. Цял живот някой е взимал решения вместо мен, защото съм малка и нямам право и в един момент, когато трябваше да решавам сама, аз не знаех какво да правя. Отне ми години да се науча и все още понякога се колебая и чакам друг да ми каже... Това е абсолютно осакатяване!
Натриването на носа за всичко - тип "нали ти казах". Казах да, не слуша - нормално, сбърка и какво от това? Да му трия сол, за да му стане два пъти по-гадно ли? Sad

И още, и още, и още... но това е основното.

# 149 4 окт. 2010, 15:11 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: Анджелиl … 8 сеп 2010, 12:28

Ще им спестя данък обществено мнение. Това, което говорят другите за тях не ги засяга.

и аз.
Смятам да им спестя караниците , да ги товаря с мойте проблеми и да рева пред тях .
Не ща винаги да се чувстват отговорни за всичко и да премълчават само и само за да са "удобни'.
Никакво натриване на носа да и никакви обиди от сорта на - неудачник , лошо дете или фрази като - не се опитвай , няма да успееш , не можеш , не знаеш , не те бива .... Tired

Искам да са благодарни за най - важните неща от живота и да се научат да ги ценят да им се радват.
Така ще пропуснат много негативни неща , който аз и татко им сме преживели Peace

Препоръчани теми

На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 16

763
На пазар

Перилни препарати и омекотители – 69

737
Нашият дом

СЕДМИ КЛАС - в очакване на първо класиране - 10.07-17.07

1 024
Набори

🤍 Ергенът 🤍 - Сезон #1 - Тема #8

Причина:

Причина: