Какво искам да спестя на детето си, докато расте

  • 13 851
  • 248
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 419
Аз в минало време трябва да пиша, защото синът ни е вече пълнолетен, а дъщерята - на 14, затова ще напиша в какво успяхме: двамата са много близки помежду си - когато някой направи издънка, другият се впуска в негова защита, без никакъв страх, дори ако трябва да се изправят и срещу двама ни; никога не съм ги виждала да се карат, или да се обиждат. И двамата безумно обичат и боготворят баща си, най-вероятно и мен, но би било нескромно да го твърдя. И двамата знаят, че родителите не винаги са прави и имат собствено аргументирано мнение по всеки въпрос, открито не се съгласяват с нас, когато го отстояват, затова понякога отстъпваме, въпреки че виждаме, че грешат. Когато се случи да купим нещо на някой от тях, не приемат обяснения, че другият ще го получи по-късно - и за двамата трябва да се мисли по едно и също време, въпреки че са на различна възраст (тук имам предвид прозаични неща като някоя дреха, обувки, пари извън джобните), или няма да се мисли за никой. И двамата имат свободата да управляват свободното си време - родителските напътствия са само пожелателни, но не и задължителни. Той знае, че е най-прекрасното момче (сега вече мъж), което се е раждало някога - най-умният, най-добрият, най-красивият, за нея важи същото, само че в ж.р.
Старала съм се никога да не оставям "топката" при тях - когато ми се случи да изтрещя, ВИНАГИ им обяснявам защо, и когато е нужно, моля за извинение или прошка. Когато трещенето е било основателно, чакам да отмине и правим разбор.
Успоредно с това има и много неща, които не успях да им спестя, но не за това е темата.

# 151
  • Мнения: 388
- Искам да и спестя чуденето дали я обичам. На мен не ми го казваха и когато попитах, защо отговорът беше "Ти си знаеш, че те обичам". Затова и го казвам често, а още по често я прегръщам и целувам.
- Спестявам й израза : "Ако не изядеш всичко няма да станеш от масата". На мен яденето ми го претопляха по три пъти. Това ме накара да си обещая, че никога няма да карам детето да яде насила. Бях злояда, но проблемът беше задълбочен от постоянното гонене "изяж го". Е, успях да порасна и без да ям много.
- Спестявам й и израза: "Обличай се, защото ако се разболееш аз няма да те гледам". Това ми докара много разправии на по-късен етап със съпруга ми - никога не му вярвах, че наистина не му е добре. Мислех, че да боледуваш е срамно, че е някакъв вид лигавщина.
- Не й свалям самочувствието с изрази: "Как не можа да вземеш моя хубав правилен нос, а този гърбавия на баща ти", "Като те видях в родилния дом колко ти стърчат ушите и знаех, че си моето дете". Е, това ми помогна да раста като тинейджър без самочувствие, да стана млада жена без самочувствие и едва на 30 години успях да се отърва от мисълта, че не съм хубава.
Сигурно има и още, но това са нещата, които са ми тежали най-много. Е, надявам се на моето момиче да ги спестя... Дано не оставя в нея други такива...

# 152
  • София
  • Мнения: 3 244
Искам да са благодарни за най - важните неща от живота и да се научат да ги ценят да им се радват.
Така ще пропуснат много негативни неща , който аз и татко им сме преживели Peace

Подписвам се под това!  Peace 

Аз обаче започнах да се уча да отсявам плявата от важното едва след като станах майка и не съм съвсем сигурна, че се справям добре във всяка ситуация.  Embarassed

# 153
  • Мнения: 845
Всички сте много прави, така хубаво сте описали нещата, че не знам какво да допълня. Само дето понякога улисани в ежедневието или някаква случка забравяме за целите и принципите си... Понякога ме е яд, че не съм успявала да го защитя пред учител (особено госпожите в ДГ), защото трябва да й бия едно круше... Друг път съм толкова нервна, че изкрещявам "така е, щото аз така казвам"... или пък му казвам, че ако не научи думите по английски няма да стане от бюрото... Надявам се все пак че тези моменти не са много.
Нищо не се опитвам да им спестявам - разговаряме на всякакви теми и им показвам + и - .Трябва да знаят, че на този свят съществува всичко - и добро и лошо, и мръсно, и гадно... и да се научат как да го избягват. Искам да ги науча как да правят избора си и да поемат отговорността на този избор. Да мислят 2-3 хода напред. И най-вече - да живеят в мир и хармония със себе си.

# 154
  • Мнения: 13 190
Много ми тежеше паническият страх на майка ми, все се притесняваше да не ми се случи нещо.Затова трудно ме пускаше на екскурзии, на гости при други деца или до късно, като бях ученичка.Все страхотии и бяха в съзнанието и ми внушаваше  страх  от света и на мен.

Тя е пенсионирана учителка и е видяла доста нещастия, случили се с деца,  в ония години, в които  "такива неща не се случваха"/ а всъщност се случваха, но не се пишеше и не се говореше за тях/Заради това имаше патологичен страх и за мен, който не у спяваше да  прикрие.

Моята професия ме среща в пъти повече страхотии, но няма да позволя синът ми да разбере страховете ми и няма да го лишавам от естествени радости,  присъщи за възрастта му само заради  страховете ми.Или поне се надявам да имам сили да е така.

# 155
  • Мнения: 47 352
Само за лягането рано вечер се сещам Laughing

# 156
  • Мнения: 2 829
Като ви чета, се сещам защо смъртно мразя крем карамел... В детската градина оставахме 3-4 деца след обяда и се въртеше една лелка с лъжицата...

Мда, на мен само при вида му ми се  Sick
Благодарение на една леличка, която ме натъпка насила, аз го връщах, а тя пак ми го тъпчеше в устата.  Помня лелката много добре - висока, колалеста, суха и много груба жена, и как не ...някои уж дребни неща в живота ни, оставят следи за цял живот.
Не, че е кой знае каква драма омразата ми към крем карамела, а принципно.

Това, което искам да спестя на дъщеря си е властна и нервна майка - като моята  Tired
Нищо не постигна с това...абсолютно нищо.

# 157
  • Мнения: 13 190
Преди да се появи тази тема, години наред мислех, че само аз мразя крем карамел и изобщо всякакви кремове, всичките ми познати ми се чудят.колко странни начини понякога да намериш съмишленици и да се почувстваш, че не си изключение!

# 158
  • Мнения: X
О, и аз мразя крем-карамел. Това е нещото, което никога не съм преглъщала. И не е от вида му, а от вкуса му. Уж хубави неща има вътре, а комбинацията ми е непоносима за мене.
Само че се оказа, че децата ми обичат.  

За спестяването - не искам никога, ама никога да се почувстват необичани. Друго нищо не им спестявам. Не че не ми се иска, но не го правя. Не съм сигурна дали трябва, а и да трябва - не мога.

Последна редакция: пн, 04 окт 2010, 23:19 от Анонимен

# 159
  • София
  • Мнения: 3 099
Насилието при хранене в ДГ ми докара кофа под масичката.  Mr. Green И сега нямам проблем да "върна поръчката" ако не ми харесва храната или нещо ми замирише лошо.  Tired Като резултат, мога да живея охотно и само на запечени филии с кашкавал!

# 160
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 674
насилието да прави или не прави това и онова

предпочитам с обяснения и убеждаване, изградено доверие - със сигурност е по-трудно, но...ще опитам

също ще се постарая да има респект от нас, а не страх - все трудни мисии, но си струва  Peace

# 161
  • Мнения: 6 788
На мен в детската една лелка ми сипа първо, второ и трето на едно, че съм яла бавно.  Tired Като възраст не зная, може би 3-4 год. да съм била, такова нещо ако разбера, че са ми правили на децата, някой жив ще го одера. Но, тогава не бях си казала веднага, чак след време казах на нашите.

# 162
  • Мнения: 3 447
Хм, вчера се възмущавах, че синът ми обича и ме кара да му правя всички неща, които аз не понасям заради детската градина (и съответно не мога и не искам да готвя) - мляко с ориз, розов крем, макарони на фурна, кекс, курабии... Явно той в градината се чувства по-добре, отколкото аз съм се чувствала  Simple Smile

# 163
  • Бургас
  • Мнения: 6 057
Искам да му спестя спането, яденето и играта под час. Забраните за бонбони, кола и сладолед.
Мен никога не са ме карали да ям нещо, което не желая. Да спя, когато не ми се спи. Или пък лакомства с някакви глупави доводи.
Искам да му спестя факта, че трябва да се съобразява с хорското мнение.
Най - вече искам да му спестя факта, че хората са жестоки и лоши.
Първите съм му ги спестила, но последното не можах. Преди година видя пилето /малък гларус/, което гледахме убито жестоко. Малката му глава не можа да проумее защо. И се наложи да му обясня. Толкова беше разочарован.  Cry Беше изпаднало при опит за летене и се грижехме за него. Вече беше почнало да се закрепя и правеше опити да лети. Справяше се. Един ден се прибра от градина и го видя като топка кръв и перушина. Тогава за първи път разбра,че хората са лоши, дори и без причина.

# 164
  • sofia
  • Мнения: 9 235
[
Ох, съгласна съм с теб и съм го забелязала в целия останал свят - само нас ни е страх от течението, но защо всеки път, когато се опна на такова, ме хваща гърлото...  Cry Освен грешния мисловен модел, дали има друго?  Rolling Eyes

ПП. Да, за такива грешки говорех - семейните усложнения не винаги зависят само от нас...
Течението е кофти работа. Като раждах големия и мъжа ми чака в един коридор, на течение.....като го свил после кръста, свекърва ми го вдигала от леглото. Последствията от раждането за него бяха по-тежки  Laughing Надали е било от самовнушение.

Покрай мъжа ми проядох крем-карамел и зелен боб  Mr. Green

Подкрепям децата в начинанията им, а не да сривам всичко още в зародиш, само защото на мен ми се струва невъзможно или безсимслено.....това отчитам като грешка при моите родители.

Общи условия

Активация на акаунт