Емоционална подготовка за бебе

Ами направи си профилактичен преглед, купи си ФК и ваксинирай кучето.. То друго няма за сега какво да подготвяш

Здравейте,
и аз исках да питам какъв точно профилактичен преглед трябва да си направя. Какво по-специално ?

Еми.. и аз да споделя....
С приятеля ми сме вече заедно 6 години. Аз съм вече на 30  иии скоро решихме и ние да си направим бебе
Проблемът при мен е, че не съм като повечето или част от жените във форума да искам много, да чувствам да имаме дете. От друга страна съм сигурна, че като се появи ще бъда много щастлива и съм готова да речем от психическа гледна точка, но не и в момента емоционално. Говорила съм и с мои приятелки, над 30 някакси и те са по този начин. И колкото и да си говорим, време вече наистина няма, особено ако ще искаме и второ дете. Та с една приятелка си говорехме, че едва ли не трябва да приемем, че имаме "мисия" да сме майки и да имаме поне едно дете, защото докато чакаме да се появи "искането" може и да е вече късно.
Иначе за приятелят ми съм сигурна също, че ще е много добър татко, така че съм спокойна и когато стане 

здравейте и от мен
явно не съм само аз така да се вълнувам и да се притеснявам от идеята за бебе. знам че със съпруга ми сме готови след толкова отлагане и сме решили на бебеправим, но дотолкова съмненията ме разяждат, че почвам да се съмнявам дали наистина го искам....
и все си намирам причини да го отлагам....явно трябва да поработя върху себе си!!!!

При мен беше така - аз нямах желание за бебе, или по-точно имах, но някъде в далченото бъдеще, приоритетите ми бяха други, но мъжът ми доста настояваше и стана така,че не се пазихме сам веднъж и аз, надявайки се на поне няколкомесечна отсрочка си казах,че няма как да стане отведнъж,но взе че стана Бях уплашена, не се чувствах достатъчно готова, имах доста страхове, но всеки изминал ден ме караше да заобичвам детето, което растеше в мен все повече и повече. Винаги когато се връщам назад си казвам,добре че беше половинката да настоява, защото ако зависеше от мен кой знае дали изобщо щях да се навия..

Сега искам второ, но не става вече 4 месец, ето това е живота...
На всички успех от мен.

Желанието за бебе дойде с любовта.Просто го усетих със всяка частица от моето тяло.Мъжът ми гори от желание.Толкова много го иска че когато решавахме кога да започнем с бебето след годежа или след сватбата,той беше категоричен да е след годежа.Така и стана.Буквално.Аз много се притеснявах да не съм бременна булка,но като виждах желанието му не можах да откажа.Сега една година по късно още няма бебе,но не спираме да се надяваме че и нашето време ще дойде.Както и на всички който пишем тук

Емоционално съм готова още от 22-годишна,но обстоятелствата не го позволяваха.Бях наясно колко трудно щеше да ми бъде тогава,защото щях да претърпя коренна промяна в начина си на живот.Сега съм на 25 и се чувствам по-готова отвсякога

Мъжът ми пръв повдигна въпроса в началото на пролетаа. Аз имах желание и преди това, но не му казах - няма закъде да бързаме. Изненада ме честно казано, и двамата сме млади и от мъж не очкавах на тази възраст сам да реши, че е готов  Започнахме веднага - през февруари. Пълен профилактичен преглед си направих през март, откриха ми образувание на маточната шийка, не ми се говори за това... Както и да е, лечението мина бързо, засега няма бебе, но аз не се притеснявам. Опитвам се да не задълбавам много с тази мисъл, да не го превръщам във фикс-идея, затова не се записвам и в отчетната, макар че чета редовно.

За физическата подготовка: отказах цигарите - не беше трудно, защото отпреди ги бях намалила до минимум; купувам си фолиева кисeлина; пия алокохол много рядко и май това е. Винаги съм живяла здравословно, не ям боклуци, спортувам, така че кой знае какви промени в житейски план няма.

За емоционалната подготовка: опитвам се да свиквам с мисълта, че скоро (дано да е по-скоро) в живота ми ще има нов, изключително важен човек. Събирам се често с приятелки, които вече имат деца, разговаряме за бременността, за отношенията, за промяната в живота. Поне два пъти в седмицата съм на гости на племенниците ми или те у нас - момченце на 3 и момиченце на 1,5 годинки, които много обичам. Опитвам се да свикна с присъствието на децата, да свикна да общувам с тях.

За страховете - ами има ги. За страховете от трудна бременност или проблеми с бебчето се опитвам да не мисля (благодаря ти, vache!    ) Чудя се понякога как се запазват отношенията между съпрузите, как ще се справим с безсънието, намаления секс, промяната във външния вид... Гледам да гоня бързо такива мисли и да гледам с оптимизъм на нещата.

Успех на всички от мен 

Ние също така преди няколко месеца бяхме решили. После се изплашихме, явно не сме били готови. И при нас съпругът ми повдигна въпроса.

При нас разликата във възрастта е 9години,които не са толкова много.Един ден бях с мои приятелки на кафе заедно с техните дечица и както си говорехме се замислих,че се чувствам готова и аз да стана майка,а и все пак не искам да е само едно дете.Токова много обичам децата,та попитах мъжлето какво мисли и той каза,че само мен е чакал да кажа,че съм готова.Започнахме опити и след 6 месеца ни се случи чудото.Пожелавам ви всички да изпитате това,което аз изпитах при появата на двете чертички,наистина е невероятно усещането... 
Сега започва истинското чакане...

TinaT,   . Пожелавам само  хубави емоции.

Аз не мога да се реша отново, трябва да съм спокойна, да съм сигурна...

Всяка сутрин чета един блог, на една датчанка, но на английски. Пускам ви го тук, защото някак успява всяка сутрин да ме зареди много положително. Тези хора живеят в някакво безвремие - толкова е спокойно. Бебето й винаги е усмихнато някак си....хм

http://blog.ungtblod.com/

Радвам се, че съм ти била полезна 
Относно отношенията след това. Ами то не може да се каже, че се променят. Просто минават на съвсем друго ниво, много по-различно. Има период на адаптация и за двамата, но всъщност нещата се наместват постепенно. Просто всичко е много по-различно от периода преди детето 

Относно отношението между мъжа и жената след появата на дете - ами имам една приятелка , която постоянно ми казва как всичко много ще се промени , как ще се караме повече, ще спорим , едва ли не няма да искаме да се погледнем . Опитвам се понякога да й обясня , че не е задължително да става така при всички и , че при тях е така не е казано , че и за останалите важи същото , но за сега без резултат. Може би , когато стане и при нас ще мога да дам адекватно мнение по въпроса , но ми се вижда леко абсурдно това  .

Всичко зависи от любовта между двамата

Факт е, че някои двойки не успяват да се адаптират към появата на детето и това води до влошаване на взаимоотношенията. Според мен това е така, защото: