Юли 2006 - 96

диди твоят мъж започна ли работа?
Защо го пиете този АБ? Т има ли Алекс?

Нищо му няма на Галито,що викаш да се оправя 

Ох,не я искам таз зима 

Иско,радвам се че всичко е наред Като се върна имаше ли още манджички в хладилника?
Ронка,честит рожден ден на Криско на патерица Да ти е живо и здраво детенцето и да бъдете винаги едно прекрасно и задружно семейството,а живот и здраве след 10-тина години още едно мъниче
Диди,всички семейства имат такива моменти,въпросът е да се преглътнат някои неща и продължи напред.От друга страна,не мисля,че ако отношенията са вече безвъзвратно развалени и чувствата изстинали,да се прави компромис,заради детето,само за да не е с разделени родители  

  ах ти бъзиче , майтапа на страна имаше едно парче мусака останало  Моя мъж ми беше сготвил пилешка супичка.
Диди има много преломи в отношенията с половинката. Ние живеем 14 год. , понякога много сме се карали ,после много се обичаме и така,важното е да се правят компромиси. Наши приятели сега май ще се развеждат и то за глупости. Момичето дойде в деня на операцията ,после мъжът и ми се обади ,но така разделени ми е много мъчно ,а и имат една прекрасна дъщеря.
Моя мъж така ми се е радвал вчера като си дойдох , къпа ме ,глези ме  . Ама днес като го хванах да ми помогне да изкараме зимните дрехи на децата , взе да ми вика ,че когато ме е нямало по-малко работа е имал  .
Рени радвам се ,че Галко е добре 
отивам да опъна малко кълки ,че от сутринта не съм се спряла.Ама много ми е надут корема  , все едно съм родила и от време ,на време и контракции получавам ,защото матката трябва да се прибере.
лек ден   

Didito, кажи какъв с фотоапарат се сдоби. Чакаме снимкиии.

Иско, радвам се, че си по-добре. А Иван нека те поглези, сега ти е паднало.

Диди, аз съм на различно от всеобщото мнение. Важното е да си щастлив и удоволетворен от живота.

Ронка с друго няма как да помогна,но ако има нещо,каквото е по силите ми.

Рени,днес ще ходим до Джъмбо,не съм те забравила,но така ме завъртя работата,прибирам се вечер в осем.Ако има резултат ще пиша на ЛС за адрес.Добре,че до офиса имаме ЕКОНТ.

Да ви кажа през седмицата взех един път Цвети с мене на работа,леле разби ме,не млъкна и после ме боля два дни главата.Е няма да има повторение,вЕрвайте ми.Друго си беше бебе,мълчи си,а сега

http://i166.photobucket.com/albums/u89/desitakeva/PA060021.jpg?t=1286619806
http://i166.photobucket.com/albums/u89/desitakeva/PA060018.jpg?t=1286619835

Ехаа, Деси, офисът ви е страхотен! Дано ви носи много парички

На куц крак пристигат моите честитки за рождените дни на сладкия Крис и милата Диди! Живи и здрави да сте и да радвате хората, които обичате и, които ви обичат! 

Ронка, и моят мъж е като твоя, но поне се съобразява с мен. По-често повече от страх да не му се развикам , но това няма значение. Не мога да отмина факта, че той готви, чисти, води и взима Дая от градина, извежда я на разходка - в 90% от случаите. Сега майка е на село да гледа дядо и всичко това го върши Пав на 100%. Отделно се грижи и за мен /което не мога да свърша сама/, ходи на работа и никога не се оплакал, че стоят по 8 часа вън в студ, сняг и пек. Та всичко това ме кара да му прощавам някои своеволия. Няма как, компромиси.
Айде да го похваля, сега ми се е паднало

А ти споделяй, ще помагаме с каквото можем

Иси, бързо възтановяване!

Благодаря ви, момичета!
Да споделям аз, но от съображения, че някой ме чете не искам.
Все пак положението не е толкова трагично. Калин също имам с какво да го похваля, но искам да съм щастлива бе, искам да има тръпка. Толкова ли много искам?! Не искам пустата рутина в която сме влезли, искам да усещам, че съм жива. На моменти имам чувството, че сама ще ми е по-добре, отколкото и той тук и само да мрънка.. Къщата ми всеки ден е ко-чи-на! Сутрин оправям и вечер всичко е с краката нагоре! Писна ми, никой да не уважава труда ми.
И Калин работи много, взима Ема, когато свършва по-рано, излиза с нея....изключително много внимание й обръща! Но пък ме дразни, че не обръща внимание на Кристиан. Иначе пуска перала, миялна, простира, пуска прахосмукачка, ако го накарам/това почти не се сучва, защото после минавам след него / Прави кекс, готви и разни ей такива неща, но това от време на време. Доволна съм, де, да не кажете, че съм някаква неблагодарница. В момента е навън с 2 деца-отие да пазарува, а аз правя основно почистване. Прибирам летни дрехи, вадя зимни и все такива "хубви" неща.

Вкъщи има тооолкова много играчки! Ужас! Искам да махна всичко, сега ще отбера и което не ми трябва го давам на една позната, която гледа деца. Не нея ще са й от полза. Моите диванета се заиграват с всяко нещо не повече от 5 минути, А само място ми трупат.

Хайде взех си малка почивка и пак ставам да вършея.

Аз пък си мисля, че няма как да има тръпка И при нас няма, но не е ли нормално или аз нещо Та ние си знаем и кътните зъби, каква ти тръпка

Понякога ми липсва много усещането да съм влюбена, да го мислиш, да го сънуваш, да трепериш като го видиш. Но в никакъв случай не мога да очаквам, че след 5 год. съвместен живот ще е така. Най-малкото би било изморително. Сега тръпката е заменена от обич, липса, когато го няма, от чувство за пълнота, от споделяне, съвместност, чувство, че не си сам на света. Поне при мен е така.
Тръпките трябва да сме ги изживяли преди да се оженим, за това всяко нещо с възрастта си.
На всеки му се иска понякога отново да е млад, летящ и влюбен, но ако прекараме живота си в този копнеж, няма да оценим това, което имаме. Това, което споделят двама възрастни с деца и години съвместен живот, е по-уникално и по-интимно от всяка тръпка.

Та, Ронка, ако искаш тръпка, объркАла си начина - с мъж, 2 деца и куче не става

Наде, аз нямам предвид тази тръпка с пеперудите в корема/въпреки, че и на мен понякога ми се иска отново да я изпитам/. Говоря за тръпка, че този човек мисли за мен, за дребни на вид, но в същото време значими жестове. Просто човекът до мен да ми напомня, че съм значима, да знам за какво съществувам. То е ясно, че с дългогодишно съжителство и деца е по-трудно, но според мен не и невъзможно. Как аз мога да не забравя годишнината ни, да подготвя подарък, романтична вечера, а той....о, Боже! Той се прибира и изобщо не доумява какво става и защо е цялата тази офанзива!!!! Как би следвало да се почувствам аз? Все гледам да го изненадам с нещо, да му покажа, че е важен за мен. Но, както всяко нещо и това си има край! Вече не показвам и не казвам нищо! Аз съм ботор и той ме превърна в такъв! Остави, че забрави годишнината, ок, да речем, че е възможно! Но той с нищо не промени случилото се. 2 дни след годишнината ми е рд, а той и него май беше позабравил....за подарък само мога да сънувам! Ето за това говоря аз! Аз не искам големи подаръци, искам подарък от сърце-1 цвете да е, но да знам, че човекът в когото съм се врекла мисли за мен. Точно тези действия или по-точно бездействия ме отдалечават все повече и повече от него. А той май изобщо не осъзнава на къде отиват нещата. Изстинат ли чувствата после ходи ги оправяй. Аз мисля занапред и виждам накъде отиват нещата и му го казвам, но той сякаш е глух и сляп. А пък може и влюбен да е, но не в мен, знам ли?!

Ронка, има мъже, за които тия неща не са важни и не обичат да го правят - може просто Калин да е от тях. Чувстват се "слаби" като проявят някаква романтика..знам ли ги и аз. Лошото в случая е, че ти си показала че за теб са важни и той не прави нищо. Направи си твоя вечер - излизай с приятелки сама, ходи да спортуваш, остави му децата поне за 1 вечер в седмицата на него. Ще видиш, че ще има промяна. Ако имате възможност - излизайте и сами - кино, ресторант..връзката трябва да се поддържа някак. Рутината убива всичко.

Майра, да, определено той е от тези мъже. Но мен това не ме вълнува. Аз му казвам и му показвам. Ако той държи на мен и ме обича, ще направи компромис със себе си. За излизания с приятелки от негова страна няма проблеми. Проблемът е, че няма с кого!!! Имам една приятелка, която организира такива вечери, но тя от февруари си е на Бг. С нетърпение я чакам да се прибере след 2 месеца. Всичко останало спи тук. А за излизане само двамата с него отдавна се замисляме двамата за жена, която да идва веднъж седмично да гледа децата вечер, а ние да излезем.

Охх, стига съм умувала. Ставам да мина с парцал, че моите след малко ще си дойдат, а аз още не съм свършила.

Ронка, разбрах те за какво говорш. И си напълно права
Наистина хората са различни - има такива, които те задушават с вниманието си, има и такива, които изобщо не го показват. За мен и двата вида са еднакво неприятни. Всеки ден цветя и подаръци, постоянно "Обичам те", целувки през две минути са ми някак ... тъпи. Но пък и постоянен непукизъм е гадно. Моят мъж клони към вторите , но го виждам, че се старае. Не му се получава много много, но се старае. Заради мен. Все пак ми е някакво удовлетворение.

Да забрави бързо случката и да не се повтаря повече проблема
Антибиотика го пием, защото има хрипове и не е добре- още миналата седмица ги имаше и затова започнахме Вентолин и Солволан, но не минават...сега пък някакви сополи и не може да диша, затиснал се е...
Моят мъж не започна работа /работи 4 месеца след като се прибрахме/ и като гледам въобще и не си впряга гъза да си търси- това  е нещото, което ме побърква и дразни най-много. Той има малко проблеми със сърцето и казва, че иска да си почине, но човека въобще и не отиде отново при доктора да пита колко време да ги пие хапчетата, да го видят отново как е..... Чака майка си да праща- ами не е нормално мъж на 34 години да чака майка си и жена си да плащат всичко. Иде ми да му тегля една и да си тръгна....Сега сме в лоши отношения от няколко дни- не го издържам вече, не искам да живея тук и не искам да имам готованец за мъж- като не може да издържа жена си и детето си нека да си седи сам.....Отделно живеем със тъпия ми свекър, който все има какво да каже и от какво да се оплаква- не пипат да сготвят седят и ме чакат да се прибера в 19.30 да готвя, а те гледат по цял ден телевизия... След няколко скандала със половинката поне мие чинии и пуска прахосмукачка, както и простира пране, че до преди това всичко беше мое задължение...За него е важен секса- има ли секс всичко е наред...... е да но за мен не е това най- важно, защото това нещо не ти слага масата и не ти плаща сметките. Не всичко е пари в този живот, но когато човека до теб не си мърда пръста за нищо и не си повдига дупето от леглото, за да иде да изкара пари и да си гледа семейството, тогава идват проблемите. Аз мисля как ще си платим сметките, кога трябва да се плащат вноските за хладилника, за гражданската застраховка, за градината на детето и т.н.Да не говорим, че и годишнини не се сеща, подаръци и цветя вече съм забравила какво е да получаваш и така.... сега ме пита така ли мисля да я караме- ами така ще я караме, че и по-зле даже....да си намери друга балама да го издържа....
извинявам се за словоизлиянието.........

Oх, Диди, съчувствам ти! Сигурно представите ми за това как се чувстваш са бегли. Стана ми мъчно за теб, както и за него! Да, за него, защото е страшно, млад мъж да седи и да чака на мама и на жена си!
А аз си мислех, че от при мен по-зле не може да бъде...Ето, че имало и по-сложни ситуации.
Споделяй, ако така ще се почувстваш по-добре.

Наде, така е. И двете крайности не са добре. Трябва да се намери златната среда.

Момичета 
Много са сложни отношенията, особено когато вече има и дечица. Иначе е лесно, грабваш си си чантата и заминаваш, дори да обичаш, дори, да страдаш, ще потъгуваш, ще ти мине. Наистина е сложно, но според мен, ако няма някой, трети, който също, да "помага", да се влошават отношенията, то тогава можем, да правим опити и да имаме шанс, да спасим семействата си. Но при "трети" всяко усилие от наша страна е увенчано на неуспех, каквото и правим, всичко. Тогава можем само, да стоим и да чакаме и търпим и прощаваме....или да си тръгнем....но с дечица е много по трудно  Всеки постъпва, както го усеща вътре в себе си и се моли, че е постъпил правилно и че е имало защо, да преживее всичко.
При всички случаи обаче, според мен, времето е много решаващ фактор. Ако някой от двамата "закъснее", после каквото и да прави, може просто да е късно, защото натрупаната тъга, болка и обида, са "убили" човека до него.

Пожелавам на всички, да намерят отново пътя един към друг и никога да не го губят отново, защото при всяко загубване, връщането е по-трудно, с по малко вяра и по малко вяра.