и по две 
И при нас няма, но не е ли нормално или аз нещо Та ние си знаем и кътните зъби, каква ти тръпка 
Много вярно 
Всеки постъпва, както го усеща вътре в себе си и се моли, че е постъпил правилно и че е имало защо, да преживее всичко. 
Ох и това е така:)
Да,нормално е рутината и ежедневните грижи да прогонят романтиката,но не искам да приема,че до края на живота си ще се оставим на течението без грам емоция и вълнение И ккато по-горе бях казала,не мисля,без да звучи егоистично,че заради децата трябва да се правят компромиси със собствения ни живот.Имам приятелка,която се ожени още на 18,детенцето е вече на 15 и тя едва сега проумя,че е сгрешила,задето е търпяла мъжа си през вси1ките тези години ,заради детето.Не,че е стара,но с годините,възможностите да намериш истински сродна душа и човек ,който да те допълва на 100% ,намаляват обратно пропорционално Спирам,защото ще си навлека гнева на много пуритани 
,но...Диди в никакъв случай недей да търпиш това нещо 
Много се нервим и двамата от баща му и се караме заради него- много несгоден старец 
, пита ме през 10 мин дали искам нещо, прави ми следобедна закуска, мие чинии, подрежда.... Защо трябва да се стигне до развод, за да осъзнае какво се случва вкъщи 
аз нямам право да коментирам,нямам лична гледна точка,демек не съм изпитала това на свой гръб.Не мога и нямам право да се оплача нито от мъж,нито от свекърва.Но..........като се знам какъв съм "нервак" сигурно не бих търпяла подобно отношение заради децата .
Наистина есента,е Депресарския сезон.Опитвайте се по всякакъв начин,да мислите позитивно,макар че да знам,че в известен смисъл е тъпо да се казва точно това в някой ситуации.Ето,аз гледам да съм позитивна винаги,но в случаите като днес,когато ми тече нещо кафяво и имам менструални болки-не ми се отдава .Незнам какво не ми мина през главата Погали тумбачето, поговори на бебока, почивай и ще си на 6! Аз съм реалист човек и не хвърлям вината на някакво си тъпо време. Факт е, че нещата са сериозни. Ще се оправим де, няма как...заедно или по отделно, ще се оправим. Тази вечер Калин си пиина и каза неща, от които не ми стана приятно. Явно и двамата виждаме на къде отиват нещата. Когато един човек започне да приема половинката си като вещ е страшно! Далеч съм от мисълта за трети човек, но пък знае ли се...никога не съм сигурна в някого на 100%, та аз на моменти и на себе си нямам доверие на 100%, та какво остава за друг. Лошото е, че моят мъж много се води по приятели. Което не е в негова полза, но явно на него му харесва и усещам как те са му приоритет. А да му обяснявам, че приятел не е този, който му разваля семейството...сякаш на стената го казвам. Утре ще се опитам за пореден път да проведа нормален разговор с него и да се взима някакво решение, защото аз лично се измъчвм от тази ситуация. Нервите и изгубеното време никой няма да ми върне.
Ронка,не се притеснявай,кой ще те чете.Пък и да чете тамън да зне 
Ние сме жени, нямаме ли нужда от мила дума,от прегръдка,от едно докосване и разбиране.Пък то това дава крила да си гледаш и децата и къщата и мъжа и да си щастлив.Колко малко и трябва на една жена и ще е вярна до гроб,ама мъжете не го оценяват това.Моя ме дърпа ела тука ма, да те гушкам,еми не става така.Аз човек като ми хване ръката само е достатъчно, той ме дърпа,аз да не съм куче или вещ,за чистене, готвене,пране,проскане,гладене,гледане на деца,слагане вдигане,прислугване,аз не съм ли дишаща.Та да нямам нужда от внимание,мила дума или жест.Дори да забравят годишнини и да са груби понякога,ОБАЧЕ, те са ни мъже,харесали сме ги такива и понякога в напрегнатото ежедневие и на тях им е тежко, и когато ги отблъснем без да забележим, и те се отблъскват и отдалечават.И в двете страни е проблема и това, че нямаш никой до теб да му поревеш,вие сте далече от БГ и приятели,и е още по- тегаво.Най-хубаво е когато имаш около себе си познати семейства да се сравняваш чат пат с тях ,но и двамата да го виждате другия пример,защото ти тук и ние тук си се четем и виждаме другия как е, но той там вижда само приятелите без семейства как са и взима пример от тях.намерете семейства сродни с деца с проблеми и без проблеми, за да има линия за сравняване,сами е трудно от както се запознахме 
