Не обичам майка си

Неблагодарна,защо не я игнорираш напълно?Никакво внимание към нея и така.

Ще си смениш ли ника?

Неблагодарна, никът ти наистина не е намясто. При майка ти вероятно става дума за патология.
Съществуват хора, кото не са способни да изпитват чувства като любов, емпатия, загриженост. Те също нямат съвест, срам, морални убеждения.
Наричат се социопати или психопати, с тях не може да се общува без да те съсипят, зашото те не мислят като нормални хора. Каква любов, каква благодарност! Бягай, бягай далеч и не се оглеждай назад.  
От опит говоря, майка ми цял живот се опитваше да угоди на майка си, която беше въплъщение на самото зло. Съсипа я тази жена, майка ми я гледаше на легло месеци наред след като беше плучила удар, а тя и "благодари" с думите, че е трябвало да я абортира. Докара я до тежка клинична депресия, която без малко не и струва живота, но здравето и е съсипано безвъзвратно!

Вярвам в Божията справедливост, и че тя сега е там, където и е мястото, но този демон в човешки образ ми отне майка ми, а децата ми лиши от баба им.

Препоръчвам ви изключително полезна книжка, на английски е, препоръчвам поне на първо време да прочете само ревютата пак ще ви помогне.
http://www.amazon.com/Sociopath-Next-Door-Martha-Stout/dp/076791581X
Помага да идентифицирате социопата в съседство.
Грешно си мислим, че всички социопати са масови убийци. Точно в обратното е истината- всички масови убийци са социопати, но не всички социопати стават такива. Много от тях живеят като нормалните хора, а съсипват животи чрез манипулация, контрол, интриги и вливане на отровни мисли.
В наш интерес е да се научим да ги идентифицираме, защото единствено нашето бягство може да ни спаси от тях.
4% от населението в САЩ са социопати, това означава 1 на 25 души! Какво ще е съотношението в България не знам, но най-вероятно всеки от нас си е имал вземане-даванр с такъв- шеф, учител, съсед, роднина, съученик, недай Боже майка или баща.
Желая ти много кураж и вътрешна сила, да се справиш с това изпитание. Не приемай патологията за нормално поведение, не я извинявай.
 

 Deziderata е права! За психично разстройство става въпрос. Моята майка беше в психиатрия, но не си пие лекарствата и положението става все по-страшно!
Точно навреме, преди да стане много лошо, се откъснах, защото трябваше да отгледам децата си и да съм полезна за себе си и за семейството си. Преживях булимия, която нанесе сериозни метаболитни промени в организма ми. Свръхпроизводство на инсулин, от което се трупат килограми и е предвестник на диабет. Сега ще се лекувам, но защо нямаше кой да ме посъветва по-рано да се откъсна, като това влияние изпиваше силите ми и ме съсипваше бавно!?
Защо искаш да стигнеш до някакво подобно състояние като не правиш нищо, за да се откъснеш окончателно от тормоза на майка си!?
И не знам коя съм подред, но махни този ник!

 Трудна ситуация,защото страдаш от вина,че не я обичаш,че искаш да я накажеш. Тя дори да не го признаваш те е обсебила и те изпива като енергиен вампир.
 Обичаш я и това ,колкото и да е необяснимо е факт.
 Браво на теб ,че си успяла да се изправиш ,да постигнеш много ,дано си щастлива. 
 Съвет трудно може да се даде,жал ми е за сестра ти ,ето нейния живот е съсипан.
 Не се самообвинявай и гледай повече напред.
 Имам една позната,бивша съученичка. Тя никога не беше майка за децата си,те ходеха мръсни и със вехти дрехи,а тя като от журнал.
 Всички и бяха длъжни. Синът и се самоуби,дъщеря и има малко бебе ,още не го е гушкала. По голям егоист не съм срещала....
 И тук става въпрос за психично разстройство,установено е но тя не желае да пие лекарствата,защото и вредят на безбройните въображаеми други болести.

Не знам какво очакваш да напишем.. Може би просто споделяш... Всеки знае най-добре за себе си!
Ако те измъчва положението сега, промени нещо. Помисли за себе си, за твоето душевно равновесие..

Какво очакваш от майка си? Извинение, молба за прошка..?
Отговори си на въпроса сама. Миналото е минало и колкото да ти тежи и да те боли, няма да се промени.
Майка ти няма да прекъсне контакт. Или се стягаш и разчистваш отношенията ви- прекъсваш контакт или прощаваш, или продължаваш да страдаш.
Друго не виждам.

Я ми кажете какво значи да простя на някой , който ми съсипал здравето и живота?
Всеки втори това ми говори: "Трябва да простиш!?!?!?"
Кажете ми как се прощава? Не се прощава , нито се забравя!
Няма я , не я виждам , не я чувам и като децата ми кажат:"баба каза еди кво си" Ми се обръщат червата ! Бърка ми се в здравето!
А не мога да си настройвам децата срещу нея, тя с тях се държи като любяща баба. И те си ходят при нея и си я обичат.
Не искам да ги лишавам от нея.
Моите взаимоотношения, не искам да им влияят на тях.
Не мога, или не искам да простя.
А и трябва ли?

Аз говоря от личен опит. Живяла съм сред пияници. Баба ми е нещо подобно на описаната майка. Не съм я изхвърлила на улицата, грижим се за нея, но не позволяваме да ни върти на пръста. За това казах, че трябва да се поставят границите, кой какво, кога, къде. Грижи се полагат за болни и гладни хора. Аз съм простила на всички, боли ме сега като ги гледам, но не съм позволила да ми разсипват живота, поставила съм границите с много усилия и с много конфликти, защото този тип хора не си дават територията просто така. Но това не ми дава право да ги мразя. Обичам ги, но мразя нещата които правят. Има огромна разлика!

На никого не си длъжна да прощаваш, може би единствено на себе си.
Да се освободиш, да пуснеш омразата и болката да си идат по пътя, за да живееш живота си пълноценно и без разрушителни чувства.
Не мисля, че емоционално обремененият човек живее истински.

На мен ми се струва,че отдавна сте си разменили ролите-ти си влязла в ролята на родител,който обгрижва глезената си щерка,т.е.майка ти.
Няма ли да е  добре да разговаряш с професионалист психотерапевт,за да излезеш от омагьосания кръг и да продължиш живота си без чувство за вина?
Прегръщам те 

Аз съм ваш`та леля, ние Скорпионите помним за цял живот, зная. И да искаме, не можем да забравим. И моето детство не е било леко, но причината бе баща ми, не майка ми. Живяла съм в пълно подчинение, не е допускал да имам собствено мнение, пълен деспот. Помня, горчилката я има, но я подтискам, не мразя. Говоря, срещам се с него, правя му подаръци, но не мога да си пречупя езика да му кажа `татко`, наричам го `баща ми`, и той го е забелязъл. Когато е имал нужда от нещо, и ние с мъжа ми сме можели, сме му помагали, но дотам, никакви чувства и емоции, обич не може да има. Тя трябва да е взаимна, казва, че ме обичал най-много, т.к. съм му първородното му дете, но обичта не трябва да е на думи, тя се доказва.  Помня всичко, но съм го  подтиснала там някъде в миналото......И мисля, че там трябва да си стои. Желая ти да постигнеш баланс в душата си!

Не прочетох цялата тема.
Към авторката: ако престанеш да им даваш пари и да ги подпомагаш, мислиш ли, че ще те потърсят, защото си сестра и дъщеря?
Ако не си подготвена за резултата / а  мисля, че не си/, не го прави.
Мисля, че с това, което правиш защитаваш себе си, а и трябва. Човек не избира роднините си.

Аз съм ваш`та леля,
Въпросът е ти от какво имаш нужда. Ако ти имаш нужда да мразиш - мрази. Ако имаш нужда да отхвърляш - отхвърли.
Но поне за мен ти по този начин не правиш добро на себе си. Доброто е малко да се развиеш духовно и да намериш отговорите извън простата логика на  'каквото повикало, такова се обадило'. Провокирай се.

Ако имаш нужда да обичаш, какво?За какво?

Дали може да се надскочи, дали някъде в нея изобщо има такава нужда.
Или е по-добре, лесно и удобно да се живее с логичното - 'каквото повикало, такова се обадило', 'око за око, зъб за зъб' и т.н.
Да, има лоши хора, има лоши БЛИЗКИ хора, но можем ли вместо да ги мразим да си направим лична услуга и вместо да храним омраза и яд, да си отгледаме милост, прошка и да станем по-.. духовни, балансирани, освободени. Такива неща.

Но защо решихте , че нямам баланс ... Имам и съм в хармония със себе си.

Мразя, е силно казано, помня по- скоро , с горчилка помня, както е писала surela.
Игнорирал съм я на- пъл - но!
Едиственото напомняне за нея е от децата . И понеже не контактувам с нея , тя чрез тях се опитва да си прокарва мнение. А не мисля , че е човешко да отделя децта си от нея.
Вече са големи и щом я искат - има защо.
На мен ми нанесла травми , на тях - не.
Това е...
Всеки си избира , кой да му е приятел , с кого да поддъжа контакт.
И тъй като родителите ,  за жалост не можеш да си ги избереш , я игнорирах. Когато сподяля с накой ми казват "Прости"
Ако някой трябва да прощава е тя.
Затова възкклихнах на думите " да простиш"...