Сервитьорка или безработна ?

Пудингче,
Наистина много ти благодаря за поста !
Няма от какво да се засегна,аз обичам градивната критика от хора,които в голяма степен са ме разбрали що за човек съм,обичам да ми се показват грешките,но с тон на човек,който също греши. Така,че ти благодаря!    Има голяма доза истина в поста ти!
Снощи се разделихме с колежките ми.Едната много плака - и доста се разтроих  в интерес на истината не очаквах,знаех,че ме уважава много и ме обича,но в процеса на работа някак си бяхме забравили.Като се разплака на излизане,дъх не можеше да си поеме и нищо не каза,сега говорих с нея пак е плакала сутринта в офиса...   Тъжно е,защото бяхме като голямо семейство,но в крайна сметка нашето приятелство ще си остане независимо от всичко. Животът е такъв - няма как.
От една страна и аз се радвам,че животът ми се обърка до краен предел. Защото знам,че сега ме очакват нови неща,нови пътища ... Единственото,което ме притеснява са парите. Ако можех да избирам работа - бих избрала да се занимавам с внос и износ в някой международен отдел,с командировки,бих избрала търговски представител на хубав продукт / за да съм в движение и сред хора / , бих избрала да пиша книги. Но уви. Сега не само,че няма работа,но и например да стана писателка няма да ми носи нужното да за оцелея,нали?! Така,че до голяма степен моето объркване е и въз основна на обстановката в страна... Така поне мисля аз.В момента нямам голямо право на избор и съм готова да започна не само немечтаната работа,но както ви написах и сервитьорка дори. Вярвам,че всеки човек трябва да намери призванието си.
Несигурността ми идва от там,че в страната ни е шуробаджанащина и,че каквито и умения да имам,колкото и добре да бих могла да се представя - на мое място може да е всеки племенник,брат или близък на шефчето. Това имах предвид.
за да ме рзберете ще ви кажа,че дори като сервитьорка в Гърция си изградиг имидж,че работя много добре и че съм кадърна. Звънят ми всяко лято шефовете от там да отивам да работя. А това за грък си е ....меко казано ,,нетипично,,. Стъпя ли на острова ще имам доста предложения за работа. Да,вярно като сервитьорка,но все пак ми е оценен труда и още се помни след толкова години. Което за мен е постижение / който е работил в Гърция знае за какво говоря/.
Ох,май много дълъг стана поста ми. И доста объркан.

Благодаря ви за вниманието  !

Да - добре е да проявяваме уважение и разбиране към останалите.

Норел, разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб. В този ред на мисли те бях посъветвала по-напред в темата ти, че пред алтернатива "безработна" бих избрала "сервитьорка". Просто наистина това вероятно е етап, на който се връщаш, за да израснеш отново след това и то в по-добра насока. Много студенти са сервитьори тук в България (в някои страни това е професия, в която градиш, за да стигнеш във "висините" й). Те са на етап да градят живота си от нула. Така че може би за теб това е добре и ще получиш възможност (виждам, че ти самата я искаш и търсиш, настроена си за нея), която не си очаквала и която нямаше да ти се предостави, ако беше останала в офиса. Искрено ти го пожелавам!  

Иначе е чудесно, че все още те търсят от Гърция и че си се доказала като способен и желан персонал. Чудесно е и това, че колежката ти е искрена приятелка и си намерила хора, които да те харесват, ценят и дори обичат! И съм сигурна, че те чака нещо по-добро от това, което ти се е случвало до момента!!!  

Още веднъж - УСПЕХ!!!   

Norel, харесва ми последният ти пост. Виждам в теб здрав разум и положителна промяна в нагласата. Когато човек е настроен добронамерено към света, той привлича добро. Сигурна съм, че съвсем скоро и може би неочаквано ще получиш подарък от съдбата - било то под формата на нова работа или вълнуващо запознанство. Горе главата и успех! 

Благодаря ти!!! Дано да си права ...
Не винаги когато си с положителна нагласа,светът ти дава най-доброто,но за всеки случай аз винаги съм с такава  Или поне в повечето време.Защото и аз като всеки нормален човек се скапвам на моменти.Но това е,защото в този зверски свят,изживявам всичко с душата си,а не трябва.

Тук ще си позволя да не се съглася с теб. Напротив - трябва да изживяваме всичко с душата си, за да сме истински и да сме самите себе си! Чудесно е, че си такава. Не се променяй в това отношение!!!  

П. С. Допълних предишния си пост.

Хубаво да. Но..в света,в който живеем това носи на притежателя си доста мъки и сълзи.
И да искам не мога да се променя,опитвала съм хиляди пъти.
Благодаря ти и за двата поста !   
Дано всичко,което ми предвещавате да се сбъдне ! 

Ще се сбъдне.    Ще видиш. 

Само дано да е по-скоро! 

Norel,

Мисля, че и преди мен други момичета те бяха посъветвали за несигурността.
В смисъл, че когато отиваш на интервю и излъчваш неувереност в собствените си способности и в това, дали ще се справиш с работата, това определено не накланя везните в твоя полза. Работодателят, почти винаги ще предпочете един уверен и положително настроен човек, отколкото колебаещ се  и несигурен. Затова, опитай се максимално да  се пребориш с това. Мисли положително! Знам, че понякога е трудно, но трябва!
Подготвяй се за "твоето" интервю, на което ще те поканят.  

Харесвам Норел-коментари,визия/видях те като шаферка /,може би донякъде ,защото ми напомня и за мен като мислене./да не би и ти да си козирог/

Още повече ми допадна коментара на пудинг.Дори и мен ме накара да се замисля за собствените си страхове,обърканост и понякога противоречивост.
Норел,и аз съм била сервитьорка,барманка,продавачка,и благодарение на собствените си увереност,желание и постоянност,достигнах по-висока позиция.

Знам,че от две години не съм вършела нищо друго,освен да сменям памперси,да готвя,да възпитавам дете,тоест-домакиня.Знам,че ужасно много ме е страх от новото,от това,че може би няма да се справя,и най-вече,от неодобрение от страна на шефовете или колегите.Направо се втрисам на моменти.
Чакам одобрение от една фирма.Ако не стане....не знам.Ще запиша на борсата,вероятно.
Замисляла съм се,ако не намеря работа,която да ме удовлетворява,дали ще се върна към старите ...длъжности. Откровено-не знам.Ако се наложи,вероятно-да.
Бих те посъветвала да пробваш.Винаги може да се откажеш,в крайна сметка.А и няма да си стоиш вкъщи,да се отчаяваш,депресирш,мислиш,анализираш Особено,ако парите са кът.
Давай смело!

Преди 1 г. и два месеца ми свърши майчинството. По професия съм учител, но  места, за моята специалност нямаше. Дори да имаше пак нямаше да кандидатствам - малкият на ясла, сега е в градина и често боледува - няма кой да ми го гледа, а учител да излиза често в болнични е крайно нежелателно.Имах възможност да започна като продавачка с по-добра от сегашната ми заплата, но с работно време до 19 часа и работа и в събота - с тези две деца - особенно заради малкият просто не беше добър вариант. Бях се побъркала - чудех се какво да правя.Случайно -чрез познат ми предложиха работа / в културна институция/  - съвместявам 3 длъжности -касиер, деловодиел и личен състав, правя заплати и какво ли още не за круппната заплата от 360 лв плюс клас 390 - чисто 300. Та значи по вашите стандарти трябва направо да си направя харакири. Не забравяйте, че България не е само София, Варна, Пловдив и Бургас. И на мен тази заплата ми е ниска, но иначе децата ми гладни трябваше да стоят.Един ден като поотрасне малкият ще си търся нещо по-добро във финансово отношение, но дотогава ще си работя за малко пари, но научавам много неща и се запознавам с много хора.
Норел крайното решение си е твое, но аз бих започнала дори и като сервитьорка за посочената заплата, и щях да си търся активно нещо по-добро. Моя приятелка / счетоводителка/ 5 месеца си търси работа - и то без значение каква - едва сега успя да си намери и на всичко отгоре е назначена по 66 постановление - тоест на твърда заплата 240 лв, т.е минималната.
Пожелавам ти много късмет в търсенето на работа, пожелавам ти  висока заплата и работа, която да ти носи удоволствие.

Този въпрос се задава само ако имаш трети вариант. Жена, която се издържа сама - ще работи всичко, за да живее, такава, която има възможност за претенции - не е за оплакване.

Доживях да се съглася с Вилико )

И аз съм съгласна.

Абсолютно!