Публикувана: 2 окт. 2010, 21:00 ч.
Последно мнение: 4 окт. 2010, 14:09 ч.

Кога и как запознаваме децата ни с различните сред нас?

1 771
23
1

# 15 3 окт. 2010, 17:06 ч.

В една Дупка.
Мнения: 629

Аз съм вашта леля, и на мен голямото е различно. Виждам,че и нея я елиминират. Приятели и тя няма.Обожава да ходи на кино. Отчасти с нея общуват заради сестра и. Вече е е втори клас, и аз почнах (още миналата година), да каня дечица у дома.(от класа). Тя много обича тв.,комп. и ел. игри. Играе перфектно.(по думи на по-голями от нея деца). Просто пред другите деца наблягай на това, което той прави най-добре. На всяко дете търпеливо обяснявам защо говори така. Че в момента се учи, че и помагат като и говорят и т.н.
И прави сте- няма нищо по лошо от зле информирани родители. Децата с много прости думи и примери, приемат моето обяснение за нея. И продължават играта. Засега е така, по- напред сама. Дано се справи.

# 16 3 окт. 2010, 17:42 ч.

София
Мнения: 39 761

BuBiCa, права си за зле информираните родители. Децата нямат предразсъдъци. Растат такива, каквито ги възпитаме.
Ще се справи дъщеря ти Hug

# 17 3 окт. 2010, 18:31 ч.

Мнения: 11 911

Моето дете никога не забелязва т.нареченото различие.Имало е контакт с такива деца, не се впечатлява.Или по-вярно е да забелязва , но да не отбелязва различието.Детето ми си играе еднакво добре с всякакви деца, стига те да проявят желание.

Една случка от миналогодишната ни почивка.Моят син е доста палав и буен.На закуска отиваме двамата, той си носи две кубчета.И в един момент докато се суетеше около масата хвърли кубчетата по земята, в посока съседната маса.С едното кубче удари дете със СД,детето беше около 5-6г. по-голямо.Веднага се скарах на моето дете и го пратих да се извинява.Синът ми отиде при детето и му подаде ръчичка с думите "Извинявай".И онова момче като грейна, като взе да прегръща детето ми, да му се радва.А моят син направо се пръсна от гордост, че е получил внимание от по-голям батко.

Поради малко-по динамичната си натура, на сина ми често се е налагало да поднася извинения, но никога не е получавал приемане на извинението си по такъв мил начин, както от това дете със СД.

# 18 3 окт. 2010, 19:47 ч.

София
Мнения: 2 901

Аз досега съм забелязала, че на децата ми им правят впечатление различните деца и хора, но не намирам за странно това като явление. Деца са, разпитват, виждат разликите и се вълнуват "защо" е така. Обяснявам ситуациите много подробно, но с не-особено различен тон отколкото тона, с който обяснявам защо не е сигурно, че ще празнуваме рождения ден в детски кът. Но се притеснявам за различните хора да не се почувстват неудобно ако забележат, че ги обсъждаме, че децата ги оглеждат с любопитство, което сигурна съм, ще отмине с времето. Малката ми е способна да се впечатли до потрес дори ако види дете с нарисувано на парти лице, голямата разбира всичко, но не може да се въздържи да не огледа както трябва. Обяснявам им, че не е много приятно да оглеждат по този начин, но се притеснявам да не би с усилените обяснения по темата да възбуждам още повече това любопитство. Ще се радвам, ако ми препоръчате как да действам. Играчка с подобен обучителен ефект е чудесен вариант да се започнаят с тези неща! Ще се радвам и на конкретно мнение по този въпрос от родители на различни деца.

# 19 3 окт. 2010, 19:55 ч.

Мнения: 2 478

Синът ми работи с логопед и посещава група Монтесори в детски център, където по-голямата част са деца с проблеми. Вижда и се запознава сам с всичко. Обича децата там и не ги приема по никакъв по-различен начин от тези в ДГ. И за мен не са различни, различни са само за хората, които си мислят, че на тях не може да се случи

# 20 3 окт. 2010, 23:32 ч.

Мнения: 9 814

Тя отрасна с т.нар. различните покрай мен и посещенията в домове за деца и здрави и болни.
Изгледахме заедно филма за Могилино. Беше на 4.
Не различните я смутиха, а "гадните, където не им обръщат внимание".

Сега има нов приятел- момче на 12-години с Даун. Съседи сме и често започнахме да си гостуваме със семейството му.

# 21 4 окт. 2010, 11:35 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Никак ... не мога , защото не срещаме такива хора, а не срещаме, защото политиката на държавата ни е такава ... за съжаление и срам.... всъщност мислехме оня ден да съберем играчките, с които вече не играе и да ги занесем в дом с дечица, така ще го научим да дарява и да се запознае с децата.... но някак се смущавам , първо , защото тези деца са отделени от нас ... не знам дали е правилно... а и някак, ако го правим, трябва да е постоянно, но не знам дали ще имам време и сила за това....толкова яд и мъка ме хваща, като отида в такава институция, че после една седмица ми е зле...

# 22 4 окт. 2010, 13:32 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Сетих се за един текст, който четох преди време...ето го : http://www.webcafe.bg/id_596565426_Obshtestvo_ot_invalidi

# 23 4 окт. 2010, 14:09 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Зуи в пн, 04 окт 2010, 13:32

Сетих се за един текст, който четох преди време...ето го : http://www.webcafe.bg/id_596565426_Obshtestvo_ot_invalidi

Хубав текст, благодаря че го сподели! Hug

В основата на всичко стои примера, който ние даваме като родители. Спомням си зимата, в която Мите се роди и ходих до социалните за еднократната помощ при раждане. Там отвън в преспите се въртеше един незрящ младеж и му предложих да го откарам. Не му казах, че има дете в колата на седалката до него. Малкият беше на 1м и спеше в кошницата. Това момче още щом седна и затворихме вратите ме попита "Дете ли има в колата?".

Мисълта ми беше, че ако ние като родители забелязваме, уважаваме и общуваме с всякакви хора, то такива деца би трябвало и да отгледаме. Ужасявам се като гледам колко мои колеги са настроени хомофобски и расистки и с радост предават тези настроения на децата си.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: