Аз пък не мисля, че трябва да сме толерантни към недисциплинираните ученици. Извинявайте, ама да чакаш 4-5 нахалници цели седем години да узряват е престъпление към останалите 20 ученика в клас и към учителката също. Това означава години наред съучиниците им да пропускат важен материал заради тях, да бъдат изнервени и тормозени, а учителките им да си съсипят нервите и здравето. Толерантност е равносилно на примирение и мисля, че това е престъпно примирение от наша страна.
- Публикувана: 6 окт. 2010, 23:15 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2010, 20:01 ч.
Как се справяте с дисциплината в първи клас?
Тук става въпрос за първи клас и начална училищна възраст. Точно сега е момента, в който нещата трябва да се овладеят и да се влезе в "релси". Сега учителката и родителите трябва да работят заедно за преодоляване на проблема, да има търпимост и разбиране.
За по големите класове вече нещата са извън контрол, след като не са взети мерки навреме. А по отношение на това, че много родители не обръщат внимание съм напълно съгласна. За това този проблем в по-късни години се връща при тях като бумеранг.
За по големите класове вече нещата са извън контрол, след като не са взети мерки навреме. А по отношение на това, че много родители не обръщат внимание съм напълно съгласна. За това този проблем в по-късни години се връща при тях като бумеранг.
Аз пък не мисля, че трябва да сме толерантни към недисциплинираните ученици. Извинявайте, ама да чакаш 4-5 нахалници цели седем години да узряват е престъпление към останалите 20 ученика в клас и към учителката също. Това означава години наред съучиниците им да пропускат важен материал заради тях, да бъдат изнервени и тормозени, а учителките им да си съсипят нервите и здравето.
Подкрепям мнението! В 1 клас имам 35 мин. час. Знаете ли колко от тях отделям на тези, дето през изминалите 7г. родителите им не са ги погледнали или са се радвали на всяко безумство, което направят? Лошото е, че обикновено точно родителите на тези деца са с най-големи претенции и вечно са недоволни от нещо. Имам достатъчно опит и умения, за да се справя с такива деца. Но става за сметка на другите. Защо трябва тях да лиша от внимание?
Аз пък не мисля, че трябва да сме толерантни към недисциплинираните ученици. Извинявайте, ама да чакаш 4-5 нахалници цели седем години да узряват е престъпление към останалите 20 ученика в клас и към учителката също. Това означава години наред съучиниците им да пропускат важен материал заради тях, да бъдат изнервени и тормозени, а учителките им да си съсипят нервите и здравето.
Подкрепям мнението! В 1 клас имам 35 мин. час. Знаете ли колко от тях отделям на тези, дето през изминалите 7г. родителите им не са ги погледнали или са се радвали на всяко безумство, което направят? Лошото е, че обикновено точно родителите на тези деца са с най-големи претенции и вечно са недоволни от нещо. Имам достатъчно опит и умения, за да се справя с такива деца. Но става за сметка на другите. Защо трябва тях да лиша от внимание?
Не трябва да се лишава никое дете от внимание, а просто да се отдели малко повече внимание на тези деца, които имат нужда. Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите. Не винаги става дума за деца, на които не им е обръщано внимание през първите 7 години. Слагате всички "лоши" деца под един знаменател. А новата среда, а това, че не всички се приспособяват еднакво бързо към новата обстановка. За мен е тъжно, че точно като начална учителка подкрепяте това мнение.
Не мисля, че има полза от крайни изказвания и конфронтация тук. Авторката на темата ясно е подчертала,че има желание да канализира енергията на хлапето си.
Ясно е като 2 и 2, че никой от нас не иска детето му да страда от шум по време на час или липса на внимание, защото г-жата се занимава с "обичайните заподозрени". Нито пък иска детето му да е неглижирано и просто порицавано, ако има нужда от повече и по-специално внимание.
Адаптацията в 1 клас е трудна и тъй като обучението е принудителен и насилствен процес, няма какво да се лъжем
е възможно не само в началото, но и в последствие в по-късни периоди да има естествен процес на съпротива към спазването на дисциплина от децата. Това са един вид "стачки", които са свързани също и с скуката и преумората в училище.
Така че, трябва да се подхожда с много търпение и внимание, твърдо и упорито да се говори и дисциплинира детето в определена посока, но като се мотивира, като се задоволява любопитството и интересът му, като се задоволява естествената му потребност от себедоказване и поощрява поведението му в определена посока.
Ясно е като 2 и 2, че никой от нас не иска детето му да страда от шум по време на час или липса на внимание, защото г-жата се занимава с "обичайните заподозрени". Нито пък иска детето му да е неглижирано и просто порицавано, ако има нужда от повече и по-специално внимание.
Адаптацията в 1 клас е трудна и тъй като обучението е принудителен и насилствен процес, няма какво да се лъжем
е възможно не само в началото, но и в последствие в по-късни периоди да има естествен процес на съпротива към спазването на дисциплина от децата. Това са един вид "стачки", които са свързани също и с скуката и преумората в училище.Така че, трябва да се подхожда с много търпение и внимание, твърдо и упорито да се говори и дисциплинира детето в определена посока, но като се мотивира, като се задоволява любопитството и интересът му, като се задоволява естествената му потребност от себедоказване и поощрява поведението му в определена посока.
Благодаря на Elsi, че е формулирала така добре проблема, който исках да споделя с вас и явно не успях първоначално поради безпокоство и ориентиране в училищната среда. В момента чета "Как се възпитават момчета" на Стив Бидълф и с радост прочетох редовете, в които училището през първите години подтиска силно природата на момчетата:) Синдромът ТНТ - "тестостерон в нужда от толерантност" ще ме направи по-спокойна и търпелива към моя първолак. А майките на "по-кротки" деца(аз същевременно съм и такава)могат да се радват на партньор като мен:). Пожелавам успех на всички в най-важната професия-родителството, при която резултата ще проличи много по-късно след първия звънец...
Не трябва да се лишава никое дете от внимание, а просто да се отдели малко повече внимание на тези деца, които имат нужда. Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите. Не винаги става дума за деца, на които не им е обръщано внимание през първите 7 години. Слагате всички "лоши" деца под един знаменател. А новата среда, а това, че не всички се приспособяват еднакво бързо към новата обстановка. За мен е тъжно, че точно като начална учителка подкрепяте това мнение.
Темата е за дисциплината, а не за адаптацията в 1 клас. Освен това, точно "героите" нямат проблеми с адаптирането към новите условия. Те се спрявят чудесно. Тежко на другите, които освен с училището, трябва са свикнат и да търпят тези, които им пречат. Колкото до разговорите, глас нямам от говорене. За мен пък е адски тъжно и жалко, когато родител е заслепен за поведението рожбата си.
Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите.
Темата е за дисциплината, а не за адаптацията в 1 клас. Колкото до разговорите, глас нямам от говорене. За мен пък е адски тъжно и жалко, когато родител е заслепен за поведението рожбата си.
Темата за дисциплината в 1 клас има доста общо с адаптацията, на принципа както си ги научиш, така ще си я караме до 4-ти
Димана, напълно те разбирам. Но се замисли с кого имаш по-голям проблем - с някои родители или с рожбите им. Защото не се съмнявам, че с отрочетата можеш бързо да се оправиш. Въпросът е, че нямаш подкрепа отсреща и всяка божа сутрин всичко започва отначало.
Миналата година като си избирахме настоящата ни класна, помня с каква тъга в гласа каза- ех, да можех и аз да си избирам родителите
Да, elsi, точно това е. Проблемът идва в 90% от случаите от родителите. Адаптацията в 1-и клас приключва до средата на 1-я срок. Децата с необходимост от адаптация в класа на дъщеря ми отдавна забравиха стреса. Но за съжаление тези, които не познават понятието "дисциплина", продължават да тормозят всичко живо вече втора година и няма никаква надежда това да се промени. А от нас се иска още и още, и още, и още търпение, разбиране и пр., каквито нито аз, нито детето ми сме длъжни да осигуряваме на някого до безкарйност. Не само ние, естествено, но аз говоря от свое име.
Димана, напълно те разбирам. Но се замисли с кого имаш по-голям проблем - с някои родители или с рожбите им. Защото не се съмнявам, че с отрочетата можеш бързо да се оправиш. Въпросът е, че нямаш подкрепа отсреща и всяка божа сутрин всичко започва отначало.
О, за това спор няма! Всичко идва от родителите и семейството.
Прочетох мненията само по диагонал, но по отношение на дисциплината в клас съм много крайна, без значение за 1-ви или за 10-ти клас става дума:
Тя зависи само и единствено от учителя!
Аз също съм била ученичка и знам как при някои учители не можеше да се чуе нищо от приказките на класа, а при други се чуваше и летящата муха. Учителят е този, който носи отговорност за начина, по който се държат децата, когато са в неговия час. Ако учителят не може да накара децата да го слушат в час и да внимават, особено, когато се касае за начален такъв, значи компетентността му е на доста ниско ниво.
Тя зависи само и единствено от учителя!
Аз също съм била ученичка и знам как при някои учители не можеше да се чуе нищо от приказките на класа, а при други се чуваше и летящата муха. Учителят е този, който носи отговорност за начина, по който се държат децата, когато са в неговия час. Ако учителят не може да накара децата да го слушат в час и да внимават, особено, когато се касае за начален такъв, значи компетентността му е на доста ниско ниво.
Не трябва да се лишава никое дете от внимание, а просто да се отдели малко повече внимание на тези деца, които имат нужда. Естествено, това е двустранен процес, в които задължително трябва да участват и родителите. Не винаги става дума за деца, на които не им е обръщано внимание през първите 7 години. Слагате всички "лоши" деца под един знаменател. А новата среда, а това, че не всички се приспособяват еднакво бързо към новата обстановка. За мен е тъжно, че точно като начална учителка подкрепяте това мнение.
Темата е за дисциплината, а не за адаптацията в 1 клас. Освен това, точно "героите" нямат проблеми с адаптирането към новите условия. Те се спрявят чудесно. Тежко на другите, които освен с училището, трябва са свикнат и да търпят тези, които им пречат. Колкото до разговорите, глас нямам от говорене. За мен пък е адски тъжно и жалко, когато родител е заслепен за поведението рожбата си.
В първи клас дисциплината и адаптацията вървят ръка за ръка. Като не заслепен за поведението на отрочето си родител, мисля, че учителят е този, който трябва да заинтригува децата, да си изгради авторитет и децата да имат респект.
Elsi, благодаря ти, казала си всичко толкова точно и ясно.
Isa, явно нямаш касателство с училището отдавна. Аз се справям с учениците си без проблем. Въпросът е принципен. Дете, което е толерирано от родителите си, не му пука къде и какво прави. За съжаление, голяма част от младите родители го правят. Вярно е, че децата в тази възраст не са виновни. Те правят това, което правят родителите им.
Да, така е. Но това става при положение, че и родителите заемат адекватна позиция.
Като не заслепен за поведението на отрочето си родител, мисля, че учителят е този, който трябва да заинтригува децата, да си изгради авторитет и децата да имат респект.
Да, така е. Но това става при положение, че и родителите заемат адекватна позиция.
Isa, явно нямаш касателство с училището отдавна. Аз се справям с учениците си без проблем. Въпросът е принципен. Дете, което е толерирано от родителите си, не му пука къде и какво прави. За съжаление, голяма част от младите родители го правят. Вярно е, че децата в тази възраст не са виновни. Те правят това, което правят родителите им.
Да, така е. Но това става при положение, че и родителите заемат адекватна позиция.
Като не заслепен за поведението на отрочето си родител, мисля, че учителят е този, който трябва да заинтригува децата, да си изгради авторитет и децата да имат респект.
Да, така е. Но това става при положение, че и родителите заемат адекватна позиция.
Напълно си права, без родителите няма успех.
dimana27, досег с училище имам, защото дъщеря ми е точно в 1-ви клас. Само дето учителят й е адекватен такъв и на род. среща не е повдигнал и една дума за дисциплина - явно се справя без наша помощ, защото едва ли няма ни едно 'непослушно' дете. Специално моето дете е точно от приказливите без граница, но в час внимава и то без моя помощ.
Да се изисква от родителят да накара детето си да внимава и да не говори, във времето когато е поверено на учителя, е все едно аз да искам от учителя да накара детето ми да си учи уроците у дома. В училище учителят е авторитета и той следва да поставя граници, както у дома аз съм този и поставям граници.
Да се изисква от родителят да накара детето си да внимава и да не говори, във времето когато е поверено на учителя, е все едно аз да искам от учителя да накара детето ми да си учи уроците у дома. В училище учителят е авторитета и той следва да поставя граници, както у дома аз съм този и поставям граници.