Подлагам на обществено Родителско обсъждане

наше предложение за проект за Раздел (Дял) за децата с увреждания и семействата им,  разписващ подробно всичките им права и мерките за гарантирането им, и законово разписана цялата необходима подкрепа за семействата с деца с увреждания, от първия миг на установяване на увреждането, било в родилния дом, било в по-късна възраст. Този Дял е наше предложение и го разписваме ние като предложение, както и е наше настояване да се създаде Кодекс за детето и семейството, именно в който да е този Дял, чиято основна цел в едно изречение е, приоритетна подкрепяща семейна политика, от липсата на каквато в най-голяма степен страдат децата с увреждания и в институциите (защото ако имаше такава, те в повечето случаи нямаше да бъдат изоставяни), и страдат родителите НЕизоставили и грижещи се за децата си с увреждания, борещи се и справящи се НЕ с подкрепата на държавата, а оцелявайки и те и децата им, въпреки държавата.

Възможно е да сме пропуснали много неща, много други не сме успяли все още да разпишем, не ни е останало време и сили, като например такъв ключов момент като Административно наказателните разпоредби и много други неща, но много се надявам вие да помогнете. А ако има и юристи сред вас, които да дадат едно рамо, ще е повече от страхотно.

Не четете текста като сухи и скучни законови текстове, а всяко изречение помнете, че се отнася лично и персонално до всеки от вас лично, до ваше приятелско семейство и детето им и т.н....Ние сме законодателна република, и целия ни обществен живот и организация се случва и подчинява на законите ни. Изобщо не споделям широкозастъпеното мнение, че повечето ни закони си били добри, просто не се спазвали. Това не е вярно, през всичките тези години, на така наречената „демокрация”, повечето ни закони, ако не и всичките, са били променени, за да обслужват интересите на определен кръг хора. И в тях зеят огромни врати, не вратички, и ако законите ни не се спазват, това пак се дължи на лошо разписано законодателство, механизми и организация на контрол и санкции.

Задавайте всякакви въпроси, каквото не ви е ясно, ще отговаряме и обясняваме. Приемаме всякакви конструктивни критики, а най-радушно ще приемаме конкретни текстови предложения.


ПРОЕКТ (чернова)

Всички номерации на главите и членовете са примерни, те ще се определят, когато се определи мястото на този дял в новия Кодекс.
Тъй като административно структурните реформи не са уточнени, ние сме възприели за примерна единна структура, провеждаща политиките за детето и семейството, Министерство на детето и семейството (МДС)


ДЯЛ В КОДЕКС ЗА ДЕТЕТО И СЕМЕЙСТВОТО,
РАЗПИСВАЩ ПРАВАТА И МЕРКИТЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕТО ИМ,
НА  ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ И СЕМЕЙСТВА ИМ


ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения свързани с превенцията на уврежданията, ранната подкрепа за семействата с деца с увреждания, мерките за компенсиране на дефицитите от увреждания на децата, мерките за подкрепата на семействата им през целия период на израстване и развитие на децата с увреждания, приобщаването в обществото и гарантиране правото на равнопоставен и достоен живот, както на детето с увреждане, така и на неговото семейство. (евентуално чл. 1 може да се раздели и на алинеи изреждащи мерките)
1. Правата на децата с увреждания и семействата им се гарантират, чрез комплексни мерки за подкрепа и закрила на детето и семейството, от момента на раждането на детето и/или от момента на възникване на увреждането.
Чл. 2. По смисъла на този закон дете с уврежданe е:
Ментални и/или физически, емоционални, психически и/или поведенчески проблеми, с трудно лечими заболявания, редки и/или генетични заболявания, малформации, хронични заболявания, липсващи и/или трансплантирани органи и тъкани, специални образователни потребности.
Чл. 3. Забранява се пряка или непряка дискриминация по отношение на децата с увреждания и семействата им.
Чл. 4.   Забранява се  разделянето на деца от родителите им заради увреждане на детето или децата.

ГЛАВА ВТОРА
ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 5. Министерски съвет съвместно с Министерство на детето и семейството (МДС), Националният съвет за детето и семейството и родителски организации на деца с увреждания, определят държавната политика за подкрепа, закрила и приобщаване на децата с увреждания и семействата им в общността.
Чл. 6. Изпълнението на държавната политика за подкрепа, закрила и приобщаване на децата с увреждания и  семействата им, се провежда от Министерския съвет съвместно Министерство на  детето и семейството, МТСП, МЗ, МОНМ, МВР, МФВС, органите на местното самоуправление,  в пряко сътрудничество с представители на родителските организации на деца с увреждания.
Чл. 7. За осъществяване на пряко сътрудничество при разработване и провеждане на политиките за приобщаване на децата с увреждания и семействата им, в състава на Националния съвет за детето и семейството, участват представители на родителски организации на деца с увреждания от цялата страната.
1. В НСЗД участват най-малко четири родителски организации на деца с увреждания.
2. Критериите за участие на родителски организации на деца с увреждания са:
1. (1). активна работа в преходния двугодишен период в помощ и подкрепа на представляваната група деца с увреждания и семействата им.
1. (2). защита на правата им, чрез активен диалог с властите на местно и национално ниво и внасяне на конкретни предложения и становища по проблемите на представляваната от тях група деца с увреждания и семейства.
2. Мандатът на родителските организации на деца с увреждания за участие в НСЗД е двугодишен.
3. Механизмът за кандидатстване и одобрение за участие в НСЗД се определя от МС в наредба към този закон.
Чл. 8. Държавните органи и органите на местното самоуправление, съобразно своите  правомощия или възложени целеви правомощия, приемат нормативни актове,  стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с подкрепата и приобщаването на децата с увреждания и семействата им.
 Чл. 9. Всички нормативни актове, които засягат правата и интересите на децата с увреждания и семействата им, се приемат след предварително становище на Националния съвет за детето и семейството, и се обсъждат с Националното сдружение на общините.
Чл.10. Министерство на детето и семейството осъществява изпълнението и контрола на държавната политика за приобщаване на децата с увреждания, като:
1. Ръководи, контролира и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с децата с увреждания и семействата им.
2. Упражнява контрол върху изпълнението на закона от всички задължени по него държавни и общински органи, физически и юридически лица, като налага предвидените в този закон санкции.
(трябва да се предвидят конкретни санкции в раздел към края на закона “Административно наказателни разпоредби)
Чл. 11.  (1). МДС води регистър на децата с увреждания, както и на семействата на деца с увреждания, като регулярно изисква подаване на актуални данни от здравните, образователните и социални институции в страната.
Поддържа единна информационна система между всички ведомства /държавни и общински/, имащи отношение към  ефективното прилагане на закона.
(2) Вписването на детето с увреждания в регистъра, става след писмено съгласие от страна на родителя, настойника, попечителя, осиновителя, приемния родител на детето.
(3) Данните по предходната алинея служат за планиране на необходимия  ресурс и всички конкретни мерки, свързани с изпълнението на този закон.
(4) Националната експертна лекарска комисия, териториалните експертни лекарски комисии, Националният осигурителен институт, Националният статистически  институт, Националният център за здравна информация, МДС и други органи, работещи в областта на политиките за децата с увреждания, предоставят необходимата информация за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.
(5) Информацията в базата данни се въвежда служебно от Министерство на детето и семейството и се използва за целите по ал. 3.
(6) Достъпът до базата данни може да бъде отказан в случаите, когато се иска  информация, представляваща лични данни, ако законният представител на детето (родител, настойник, попечител, осиновител, приемно семейство) не е съгласен с разкриването й по силата на Закона за защита на личните  данни.
Чл. 12. Извършва и други дейности, определени с акт на Министерски съвет.

ГЛАВА ТРЕТА
ПРЕВЕНЦИЯ НА УВРЕЖДАНИЯТА

Чл. 13. (1) Министерски съвет, съвместно с Министерство на детето и семейството  приемат програми за превенция, в които определят приоритетните цели, мерки и средства за предотвратяване на увреждането.
(2) Мерките включват:
(2) 1. Пренатална диагностика, чрез въвеждане на задължителен пакет генетични изследвания за всички бременни жени.  
(2) 2.Създаване на механизми за пълно и ранно обхващане на всички жени за наблюдение през бременността и майчинството
(2) 3. Гарантиране на пакет от профилактични прегледи и диспансерно наблюдение на бременните жени съобразно съвременното развитие на медицината
(2) 4. Въвеждане на качествени изисквания и контрол на изпълнението им в акушеро-гинекологичната мрежа

Тук само сме маркирали, следва да се доразпише подробно от експертите.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
РАННА ПОДКРЕПА И ЗАКРИЛА (предпочитаме думата „подкрепа”, вместо „интервенция”)

Чл. 14. Ранната подкрепа и закрила към семействата с деца с увреждания се осъществява чрез професионална и квалифицирана мултидисциплинарна подкрепа към семейството, веднага след установяване увреждането на детето в родилния дом, или на по-късен етап от установяването на увреждането.
1.Стандартни процедури във всички неонатологични отделения и/или отделения, в които е установено увреждането, на съобщаване на диагнозата за увреждането и възможности за ранно консултиране на родителите.

2. Осъществяване на незабавна подкрепа на семейството при раждане на дете с увреждане и в момента на установяване на увреждането, когато то е получено/установено на по-късен етап, от екипи от специалисти, включващи педиатър, психолог, социален работник и функциониращи групи за самопомощ (родители на деца с увреждания ).

3. Осигуряване на пълна информация, посредством брошури, печатни материали, видеоматериали и други информационни източници за съществуващите родителски организации, услуги и служби за деца с увреждания в съответните региони.
Чл. 15. Родилни отделения
1. Забранява се на медицинските служители в родилните домове, да оказват пряк или косвен психологически натиск върху родителите на деца с увреждания, да изоставят детето/децата си с увреждания, на пълно държавно отглеждане.
(1) Главните лекари в родилните отделения, незабавно след установяване на увреждане при новородено дете, информират отделите за детето и семейството.
? Психолог (или лекар и психолог?) уведомява/т родилката за увреждането на новороденото й дете.
(2) След установяването на увреждането на детето в родилния дом, социален служител и психолог, до два часа през деня или веднага на сутринта, ако раждането е било през нощта, поемат грижата да подкрепят родилката и семейството й, да  ги подпомогнат и консултират.
(3) В акушеро-гинекологичните болници се предвиждат специални помещения, за работата на психолога и социалния работник с майката и семейството на детето с увреждане.
(4) Социалният служител и медицинските лица, предоставят пълна подкрепа и подробна информация на родителите, по отношение бъдещото отглеждане на детето с увреждане, както и информация за всички права и услуги, които имат според българското законодателство и нормативни документи.
(4) 1. Предоставят пълна и подробна информация за всички медицински, терапевтични, рехабилитационни и социални услуги, които детето с увреждане и семейството му могат да ползват с цел изследвания, лечения, терапии, рехабилитации за детето, както и социална, обществена и психологическа подкрепа за родителите му.
2. На всяко семейство с дете с увреждане се определя служител от Отдел за детето и семейството, който поема грижата да подкрепя и работи със семейството след напускане на родилния дом. Задълженията на определения социален служител са по чл. 29, ал.2.


ГЛАВА ПЕТА
ПРИОБЩАВАНЕ В ОБЩЕСТВОТО И ГАРАНТИРАНЕ ПРАВОТО НА РАВНОПОСТАВЕН И ДОСТОЕН ЖИВОТ

Чл. 16. Превенция на социалното изключване:
(1) Министерство на детето и семейството и общинските органи на управление приемат програми за информиране и промяна на обществените нагласи към децата  с увреждания, в които определят приоритетните цели, мерки и средства за предотвратяване на социалното изключване.
(2) Мерките имат за цел:


(2) 1. Повишаване на общественото съзнание и ангажираност по отношение на децата с увреждания и за възпитание в респект към правата и достойнството на децата с увреждания;

(2) 2. Борба със стереотипите, предразсъдъците и вредните практики по отношение на децата с увреждания.

(2) 3. Иницииране и поддържане на ефективни кампании за повишаване на общественото съзнание, с цел:

(2) 4. Да подхранват разбиране и възприемчивост към правата на децата с увреждания;

(2) 5. Да способстват за признаване на уменията, качествата и способностите на децата с увреждания.

Чл.17. Мерките по предходния член се осъществяват чрез:

1.  Провеждане и подпомагане за провеждането на възпитателни програми на всички равнища в образователната система, включително сред децата от най-ранна възраст, с цел постигане на толерантно отношение към правата на децата с увреждания
Чл. 18. Социалното включване в общността на децата с увреждания и семействата им се осъществява чрез:
1. Подкрепа и закрила от най-ранен етап на установяване на увреждането и през целия период на израстване и развитие на детето.
2.  Медицинска рехабилитация.
3. Социално - обществена рехабилитация.
4. Универсално - интеграционни услуги за децата с увреждания и семействата им.
4. Достъпна жизнена и архитектурна среда и обществен транспорт за децата с увреждания и семействата  им.
5. Образование, професионално обучение и достъпна информация.

ГЛАВА ШЕСТА
ОЦЕНКА НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ НА ДЕТЕТО С УВРЕЖДАНЕ И СЕМЕЙСТВОТО МУ

Чл. 19. Оценката на индивидуалните потребности на детето с увреждане и семейството му, се извършва на базата на комплексна социална оценка на всички потребности, както на детето, така и на неговото семейството и е с цел компенсация на дефицитите от увреждането.

1. Медицинската експертиза е документ, който е част от съставянето на социалната оценка.
Чл. 20. Медицинската експертиза се извършва при условията и реда на медицинската експертиза на здравния статус, като режимът за изготвяне, издаване и преиздаване  на медицинската експертиза се съобразява с диагнозата и възрастта на детето с увреждане:
Чл. 21. При висок процент (тежка) инвалидност след първия ТЕЛК, комисията с оглед на темпото на възстановяване (прогнозите на това темпо), определя по-дълъг срок (например 5г.) за следващо явяване пред комисията за децата над 3 г., а децата с генетични заболявания с прогрес, са с решения на комисията пожизнено.

(За подзаконов нормативен акт към този закон предлагаме следните текстове:
а) Протоколите.....да съдържат подробна експертна оценка на индивидуалните необходимости, свързани с последствията от увреждането, според възрастта на детето, степента на дефицити и потенциалните  и обективни възможности за преодоляването им, чрез посочени компенсаторни механизми.
б) Протоколите на ТЕЛК да съдържат компенсаторни препоръки, свързани с пребибаването на децата с увреждания в масови структури - рехабилитатор да компенсира часовете по физическо възпитание, както и на децата в норма, но със здравословни проблеми  от обществено значение - наднормено тегло, гръбначни изкривявания, временни или хронични травми от инциденти, други заболявания извън сферата на трайните тежки увреждания.)
Чл. 22. Медицинската експертиза включа:
1.   Диагноза.
2.   Препоръчително лечение.
3.   Изследвания и необходими следващи такива.
4.   Терапии и рехабилитации, вид и интензивност на провеждането им.
5.   Необходимите детски помощни средства, съобразно увреждането на детето и необходимостта от компенсиране на дефицита от увреждането, както и за подобряване на състоянието.
6.   Медикаментозна терапия

Чл. 23. Социалната оценка се извършва въз основа на методика, утвърдена от Министъра на детето и семейството, съгласувана и одобрена от Националния съвет за детето и семейството и установява необходимите компесаторни мерки за равноправно социално приобщаване, образование и развитие на детето с увреждане и неговото семейство.

Чл. 24. Социалната оценка е индивидуален административен акт, който дава основание и право на децата с увреждания и семействата им да получат индивидуална интеграционна подкрепа и ресурс за социално включване.

Чл. 25. Социалната оценка се изготвя от отделите за детето и семейството към съответната община, с участието на детето с увреждане и негов законен представител-биологичен родител, осиновител, настойник, попечител приемен родител.
(навсякъде където се изброяват законните представители на детето, за да не се изпусне някой, е най-добре терминът да е законен представител – в.ч. приемно семейство. Идеята ми само на едно място в закона да се изброят всички евентуални членове на семейството на детето, след което да се ползва термина “законен представител”, тъй като по закон и директорът на институция е законен представител на дете от институция – смятам, че излишно се натоварва текста с това изброяване всеки път)
Чл. 26. На базата на социалната оценка се предлагат индивидуални компесаторни механизми, позволяващи на детето и семейството му да се реализират в живота си пълноценно, равноправно  и  достойно.
Чл. 27. Компесаторните механизми спомагат и гарантират получаването на качествени здравни и социални услуги за детето с увреждане, равноправен достъп и възможност за получаване на  образование на детето с увреждане, както и на неговите родители, социално включване и участие активно във всички сфери на обществено-икономическия живот.

Чл. 28. (1) Социалната оценка включва:

1.   Медицинска експертиза
2.   Оценка на семейно –битовия статус;
3.   Подходяща жилищна среда за отглеждане на дете с увреждане;
4.   Възможности на семейството за пълноценна грижа за детето.
5.   Мерки за подкрепа и подпомагане в отглеждането на детето;
6.   Мерки за социално включване;
7.   Мерки за приобщаващо образование;

ГЛАВА СЕДМА
СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКА ПОДКРЕПА ЗА СЕМЕЙСТВАТА

Чл. 29. (1) Подкрепата и закрилата към семействата с деца с увреждания се осъществява  през целия период на отглеждане и развитие на детето, чрез:
1. Социална подкрепяща родителите програма (Родителски асистент), чиято цел е помощ в родителството, отглеждането, възпитанието, образованието, рехабилитационната и терапевтична грижа за детето с увреждане. От програми на родителско асистенство имат право да се ползват всички семейства на деца с увреждания, от установяване на увреждането или намалената способност за социална адаптация и след изтичане на майчинството по чл. ......, от ......., до възстановяването на детето, настъпване на пълнолетие или смърт.
(Има се предвид, че на всяка цена трябва да се стремим да избягаме от порочната практика, млади хора в разцвета на силите си, родители, с раждането на дете с увреждане, цялото им бъдеще и развитие да се зачерква. И да се превръщат в болногледачи. Това ги изолира, психически ги смачква, самите те се самоизолират като различни и като неравноправна част от обществото, разитайки само на различни видове социално подпомагане. Нито за детето, нито за тях самите, нито за обществото, нито за решаване на проблема и приобщаването на децата с увреждания, това е добре и е полезно. Целта трябва да е със свършването на майчинството, родителя на детето/децата с увреждания, да се върне или да започне работа, да завърши образованието си, да е част от обществото, да се развива и подобрява благосъстоянието си. Такъв, какъвто е логичния ход на живот на млади хора и семейства. Всички видове програми Личен асистент не са подходящи за семействата на деца с увреждания, те не са и създадени с конкретната цел да помогнат на млади работоспособни хора (родители), те не са обект и цел на тези програми. Трябва нова, с нова насоченост програма, Асистент на родителя. Родителят да отиде на работа, а родителския асистент да поеме детето, да го заведе или вземе от училище, да го заведе на терапии и рехабилитации, да го разходи, да му помогне в уроците.)
2. На всяко семейство с дете с увреждане се определя служител от Отдел за детето и семейството.
3. Служителят поема персонално наблюдението и грижата да съдейства на семейството, през целия период на израстване и развитие на детето, с цел подкрепа за максимално доброто отглеждане на детето с увреждане.
3. (1). През първите две години социалния служител поел грижата за семейството, го посещава минимум два пъти в месеца.
3. (2). Запознава се подробно с всички обстоятелства около семейството и детето с увреждане и изготвя цялостен план за подкрепа към семейството.
3. (3). Информира родителите за всички права, които имат според българските закони и нормативна уредба.
3. (4). Информира родителите за всички социални услуги и програми, които съществуват в общността и им съдейства за своевременно включване и ползване на подходящите за тях и детето им.
4. Трудовата заетост на семействата на децата с увреждания е съобразена  с настъпилите непредвидени и труднопреодолими обективни и субективни  негативни обстоятелства и житейски промени обуславящи необходимостта от гарантирана закрила и специални подкрепящи условия на труд - при уволнения, както и  осигуряване на гъвкаво работно време, когато длъжността го позволява.
В допълнителните разпоредби, трябва да се даде подробно уточнение, че под „семейство на дете с увреждане” се разбира биологично, приемно, осиновителско. В момента приемните родители не се ползват с равни права и имат сериозни проблеми в това отношение.
(5) Право на облекчени преференциални  мерки на данъчно облагане,  за всеки член на семейството по отношение на неговите индивидуални доходи.

(6) Преференциален и облекчен режим на получване на кредити.

(7) Стимули за работодатели при наемане на работа на родители на деца с увреждания и предоставящи им възможности за гъвкаво работно време и повече отпуски по болест на детето (за операции, лечения, влошаване на състоянието).

8. Преферинциално включване в преквалификационни програми и подпомагане в намиране на работа.

(9) Жилищна политика
В тази глава само са маркирани мерки, следва да се разпишат подробно от експертите.

ГЛАВА ОСМА
МЕДИЦИНСКА И СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Чл. 30. Медицинската и социална рехабилитация се извършва от:
1. Болничните заведения
2. Лечебни рехабилитационни центрове, които покриват индивидуалните медицински и социални потребности на детето с увреждания и семейството му:
3. Дневни центрове, отговарящи на изискванията за предоставяне на терапевтична, рехабилитационна и друга специализирана дейност.
Чл. 31. В лечебните рехабилитационни центрове се извършва медицинска и социална рехабилитация, която осигурява:
1. Медицинска и социална рехабилитация за деца с увреждания,  интегрирани в масови и специализирани училища и детски градини;
2. Индивидуално /домашно/ обучение за децата, които поради естеството на увреждането, не могат да посещават масови и специализирани детски градини и училища;
3. Специализиран транспорт за децата – от дома, училището, детската градина, до лечебния рехабилитационен център и обратно;
Чл. 32. За пълноценно възстановяване на детето, в  медицинската и социална рехабилитация участват и родителите, чрез обучение и психологическа помощ - индивидуална, фамилна, групова.
Чл. 33. В лечебните рехабилитационни центрове  работят специалисти – лекари, рехабилитатори, кинезитерапевти, слухово речеви и зрителни педагози, специални педагози, ерго- и музико- терапевти, психолози, социални работници и др..
Чл. 34.  Според индивидуалната социална оценка децата с увреждания и семействата им имат право на медицинска рехабилитация, която е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване и която осигурява :
1. поддържаща медикаментозна терапия
2. всички необходими лекарства за терапия на заболяването, причинило увреждането  на детето и методи на терапия за последвалите от него заболявания, като:
а) физикална терапия;
б) кинезитерапия;
в) речево-говорна терапия;
г) зрителна терапия;
д) ерготерапия
е) психотерапия;
ж) алтернативна рехабилитация – водна, конна и други
Чл. 35. Участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на детето с увреждания, за допълване на лечебния процес,
Чл. 36. Според индивидуалната социална оценка децата с увреждания и семействата им имат право на социална рехабилитация, която е създаване на умения за водене на самостоятелен живот, чрез компесаторни механизми, като:
1. достъпна жизнена и архитектурна среда;
2. достъпен обществен транспорт;
3. медицински изделия, помощни средства и съоръжения, импланти
4. образование;
5. професионална ориентация и реализация;
6. достъпна информация – обща и специализирана.
7. услуги за обществено -икономическо включване
8. помощ в отглеждането и обгрижването на детето с увреждане, при условия и ред, уредени в наредба към този закон.

Чл. 37. (1). На децата с увреждания съобразно индивидуалните им потребности, се предоставят безвъзмездно детски помощни компенсиращи средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия и импланти.
(2) Министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на детето и семейството изготвят списъка на детските помощни средства и медицински изделия, в наредба към този закон.
Примерен списък на помощни средства и медицински изделия, които са нужни за компенсиране на дефицитите от уврежданията, лечение и подобряване на уврежданията, за водене на самостоятелен живот и социално включване:

1. Инвалидна количка:
  -акумулаторна
  -рингова
  - тип бебешка
  - спортна

2. Позициониращ стол:
   - стационарен
   - на колелца
    -комбиниран-стол + вертикализатор

3. Вертикализатори:
   - с опора на гърба
   - с опора на гърдите
   - на колелца и/или тип рингов
 
4. Проходилки и ходилки:
   - тип бебешка
   - ролатор

5. Бастуни, патерици, канадки:
   - с крачета

6. За рехабилитация:
  - цилиндричен модул(руло).
  - топка(защитена от спукване)
  - Динамична въздушна възглавница за упражнения и сядане
   - Динамична въздушна възглавница
   - масажна топка.
   - масажен тренажор
   - масажен ринг

7. Шведска стена

8. Успоредка за ходене
 
9. Баня и тоалетна:
    - столче
    - шезлонг за баня
    - опорни ръкохватки
    - комбиниран стол за баня и тоалетна

11.Ортопедично легло
    - антидекубитален дюшек
    - антидекубитална възглавница

12. Ортези и протези за крака и ръце, шини.

13. Ортопедични обувки и стелки.

14. Триколесен велосипед.

15. Слухови апарати:
    - консумативи за тях
 
16. Кохлеарни импланти.

17. Клапи за хидроцефалия.

18. Инхалатори

19. Инсулинови помпи за диабет и тест ленти.
20. Импланти за деца с увреждания
(момента МЗ осигурява безплатни само кохлеарни импланти, но не и клапи за хидроцефалия (цените за една клапа започват от 3000лв).
(2) Помощните компенсиращи средства, приспособления и съоръжения, медицинските изделия и импланти, компенсиращи дефицита причинен от увреждането, се предоставят безвъзмездно от МЗ, НЗОК и сродни фондове.
(3) В случай на съмнение дали един продукт е имплант, медицинско изделие или помощно компенсиращо средство, приспособление или съоръжение за дете с увреждане, междуведомствена експертна комисия, създадена със заповед на министъра на детето и семейството и на министъра на здравеопазването, дава окончателно становище.
(4) Условията и редът за работа на комисията по предходната алинея, се определят в правилника за прилагане на закона.
(5) Помощните компенсиращи средства, медицинските изделия и импланти се отпускат на базата на медицинска експертиза и социална оценка, с оглед компенсиране на дефицита причинен от увреждането.
Чл. 38. (1) Терапия, рехабилитация и социално включване, чрез упражняване на различни спортни дейности.
(2) Министерството на физическото възпитание и спорт създава условия за безплатно упражняване на различни видове спорт на децата с увреждания, чрез:
(2) 1. Изготвяне на програми към МФВС, осигуряващи възможност на лицензирани доставчици на спортни услуги за деца, самостоятелно или съвместно с неправителствени родителски организации на деца с увреждания, да кандидатстват за предоставяне на спортни услуги за деца с увреждания.
(2) 2. Осигуряване и предоставяне на спортни обекти и съоръжения за безплатно ползване от деца с увреждания.
(2) 3. Популяризиране на спортни прояви на деца с увреждания, чрез средствата за масово осведомяване.
(2) 4. Подпомагане участието на деца с увреждания в тренировъчната и състезателната дейност.
(2) 5. Подпомагане на извън училищни детски и младежки дейности
(2) 6. Осигуряване на безплатни спортни занимания с развлекателна цел.

ГЛАВА ДЕВЕТА
ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА

Чл. 39. Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование.

Чл. 40. Министерството на образованието, младежта и науката гарантира правото на приобщаващо образование, със следните механизми:

1. Разпределя необходимите финансови средства с цел гарантиране правото на приобщаващо образование на децата с увреждания.

2. Създава и използва система за събиране на данни, която да отчита броя на децата, които имат специални образователни потребности.

3. МОМН и МРРБ, съвместно с общините гарантират, че образователните институции са напълно достъпни и пригодени за всички деца със СОП, чрез осигуряване на достъпна архитектурна среда за децата със СОП в детските градини, училищата и обслужващите звена.

3. (1). Изграждат платформи, асансьори и други технически средства и съоръжения, улесняващи придвижването на децата със СОП в детските  градини, училищата и обслужващите звена.
3. (2). Изграждат адаптирани санитарни възли в детските градини, училищата и обслужващите звена за децата със СОП.
3. (3). Създават и оборудват кабинети за ресурсно подпомагане във всяко училище и детска градина, в които има деца със СОП
3. (4). Изграждат или адаптират детски площадки и съоръжения за игра в училищата и детските градини  за децата с увреждания.
3. (5). Осигуряват специализиран транспорт от дома на детето с увреждане до съответната детска градина, училище или обслужващи звена.

4. Разработва и осигурява индивидуални образователни учебни програми за децата със СОП, според типа увреждане, индивидуалните възможности и потребности на всяко дете, с цел достигане на възможно най- високо  образователно ниво и покриване на държавните образователни изисквания.
   
4 (1). Необходимия брой ресурсни часове се определят на всеки ученик със СОП, според индивидуалните му потребности, въз основа на извършена експертна педагогическа оценка от инспекторатите за интегрирано обучение към МОМН.

4 (2). Министерството на образованието извършва контрол и наблюдение с оглед качественото извършване на индивидуалните оценки от  Екипите за комплексно педагогическо оценяване на децата със СОП, съгласно Наредба 1 от 23 Януари 2009 г., спазвайки всички посочени параграфи за оценка и даване на препоръки за формата на обучение.
   
5. Осигурява съвременни технически, помощни и дидактични пособия за децата със СОП за работа в клас и за самостоятелна подготовка.

6. Подготвя и обучава педагогическите кадри във всички общообразователни институции, с цел работа с деца със СОП и запознаване и информиране за същността на различните увреждания и индивидуалните потребности от подкрепа.

7. Създава и обучава специализирани екипи за включващо образование от учители, психолози, логопеди и други специалисти в училищата и детските градини, в които се обучават деца със СОП.

8. Поддържа постоянен диалог и партньорство с неправителствените организации, работещи в защита правата на децата с увреждания, с цел министерство на образованието, младежта и науката да има постоянна обратна връзка относно процеса на интеграция и включващо образование на децата с увреждания в  детските градини и училища.

9. Организира на кампании за информиране на семействата на деца с увреждания за правата, задължения и възможностите за ранно включване на децата в образователната система

10. Осигурява периодична методическа помощ на учителите и екипите от общообразователните училища и детски градини, при разработването и прилагането на индивидуални и специализирани образователни програми, дидактични материали, използването на различни форми и техники на работа в зависимост от възможностите и потенциала на  децата със СОП

11. Разработва и използва индикатори за наблюдение и оценка на  процеса на включващото образование.

Чл. 41. Министерство на образованието, младежта и науката организира обучение в началото на всяка учебна година на ресурсните центрове от страната, относно съществото на тяхната работа, ресурсното подмомагане и ролята им за интеграцята на децата със СОП в масовите образователни институции.

Чл. 42. Нормативните документи на Министерство на образованието и науката стимулират приемането и обучението на деца със СОП, като издръжката на такова дете в училище е минимум 50% по- висока от тази на дете без СОП.

Чл. 43. Формулата за делегираните бюджети на училищата се определят в началото на всяка календарна година с писмо на Министъра на образованието и науката и Министъра на финансите, съвместно с представители на неправителствените родителски организации на деца с увреждания, като при определянето на първостепенния разпределител с бюджетни кредити, винаги са включени децата със СОП.
Чл. 44. Учениците, получили увреждане след 16-годишна възраст, имат право на допълнително безплатно обучение по програми за общообразователно и професионално образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични програми за формиране на основни умения съобразени с индивидуалните потребности и възможности на децата с увреждания и СОП.
Чл. 45. Висшите училища осигуряват:
1. Подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали и допълнителна преподавателска подкрепа, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на децата с увреждания и СОП.
 2. Подготовка и обучения на специалисти за работа с деца с увреждания и СОП.
Чл. 46. Дискриминацията по признак увреждане в образователната система се счита за нарушение по смисъла на този закон и подлежи на санкциониране според чл...., чл...., чл.................., от глава ....., Административно наказателни разпоредби.

ГЛАВА ДЕСЕТА
ДОСТЪПНА ЖИЗНЕНА И АРХИТЕКТУРНА СРЕДА

Чл. . Държавните органи и органите на местното самоуправление организират  устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за децата с увреждания и семействата им, при условия и по ред, определени в съществуващите или нови разпоредби определени в Закона за устройство на територията и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите, в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009 г.)
Чл. . Министерството на регионалното развитие и благоустройство носи отговорност, контролира и налага санкции, при неизпълнение на нормативните  изисквания за осигуряване на достъпна и жизнена архитектурна среда.
(3) Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва нормативни актове, правила и нормативи за:
(3)1. Изграждане на урбанизираната територия и нейните елементи;
(3)2. Достъпност на сградите, съоръженията и техните елементи;
(3)3. Вида на елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и прилежащата им околна среда.
Чл. . Министерството на транспорта създава условия за достъп на децата с увреждания и семействата им до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за:
1. осигуряване на достъпни транспортни услуги и средства за обществено ползване на масовия транспорт.
2. внедряване на технически приспособления в обществения транспорт, с цел улесняване придвижването на децата с увреждания.
3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства,  превозващи деца с увреждания.
Чл. . Министерството на културата в сътрудничество с органите на местно самоуправление  общините, осигурява условия за приобщаване на децата с увреждания и семействата им като:
1. Предоставя специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно - транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура.
2. Подкрепя  развитието на индивидуалния потенциал и талант на децата с увреждания и насърчава творческите им изяви.
Чл. . Органите на местно самоуправление в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:
 (1) Ежегодно предоставяне на Министъра на регионалното развитие и благоустройство списък на обществените сгради, нуждаещи се от адаптиране.
 (2) Изграждането на достъпна жизнена архитектурна среда.
(...3) Изграждане на спортни съоражения и площадки за игра на открито за децата с увреждания.
(4) Достъпен обществен превоз на пътници, чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от деца с увреждания транспортни средства.
(5) Специални транспортни услуги за децата с увреждания, подпомагащи интеграцията, социалното включване и равнопоставения достъп до образование.
Главите надолу само са маркирани, не претендираме за изчерпателност и точност

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. . Финансирането на дейностите по този закон се извършва със средства от:
(1) Републиканския бюджет;
(2) Общинския бюджет;
(3) Национални и международни програми;
(4) Дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
(5) Целеви обществени фондове / т.е създадени специално с определа цел/

(6)други източници.

...............................

Чл. . Средствата на МДС по чл.1 на тази глава-финансиране, се разходват за реализиране на целите по този закон.

Чл. . Организациите на родители на деца с увреждания имат право на финансиране от държавния бюджет за извършване на дейности по този закон въз основа на представени от тях проекти, както и при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

........................................................
..................................................................
.....................................................................


ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. .. По смисъла на този закон:

(1) “Увреждане” означава нарушение на човешкото функциониране на едно или повече от тези нива: накърняване на физическото тяло, ограничение на възможностите за действие и ограничение на възможностите за участие.
Формалните дефиниции на тези части са:
- Функции на тялото са физиологични функции на системите на тялото (включително психологични функции).
- Структури на тялото са анатомичните части на тялото, като например органи, крайници и техните съставни части.
 - Ограничение на възможностите за действие означава затруднения, които изпитва човек при изпълнение на дейности.
- Действие е изпълнение на задача/работа или дейност от даден човек.
- Ограничение на възможностите за участие означава проблеми, които човек среща при включването си в житейски ситуации.
 - Участие е включване в житейска ситуация
(2). Дете с уврежданe е:
Дете с ментални и/или физически, емоционални, психически и/или поведенчески проблеми, с трудно лечими заболявания, редки и/или генетични заболявания, малформации, хронични заболявания, липсващи и/или трансплантирани органи и тъкани, специални образователни потребности.
(3). Семейство на дете с увреждане е:
Под семейство на дете с увреждане се разбира биологично, осиновителско или приемно семейство.

(4). Интеграционно /или обществено икономическа защита представляват :

Институционалните, обществените и икономически мерки, които имат за цел  да компенсират дефицитите и последствията от уврежданията на детето и да гарантират максимално равнопоставени условия и възможности за оптимална житейска реализация на детето, според възможностите и потенциала му. Осигуряват обществена, институционална и икономическа подкрепа и защита за семействата с деца с увреждания и гарантиране на държавна политика за стимулиране на отговорна и добра семейна грижа за децата с увреждания.
 
6. Приобщаващо образование е:
8 стр. От Доклада
 „Приобщаващо образование“ е процес, който се стреми да премахне всички форми на сегрегация в образованието; създава условия, насърчава и благоприятства участието на всички деца в образователния процес; осигурява подкрепяща среда и признава правото на всяко дете да бъде част от обществото независимо от своя социален и етнически произход или индивидуални особености, включително уврежданията.

Подкрепяща среда означава осигуряването на достъпна архитектурна и информационна среда; индивидуални образователни програми; обучен екип от специалисти за работа за деца със специални образователни потребности; материална обезпеченост – технически средства, апаратура, помагала; различни форми на социална рехабилитация и професионална подготовка на децата с увреждания.

7. „Живот в общността“ е възможността на детето с увреждане и семейството му, да водят равнопоставен и достоен живот, даващ им възможност да се развиват, усъвършенстват, да подобряват благосъстоянието. Даващ възможност на родителите да полагат добра и отговорна грижа за детето си с увреждане в семейна среда.

8. "ОБЩЕСТВЕНА рехабилитация" е комплекс от мерки, които осигуряват последователна и непрекъсната подкрепа на детето с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и ИКОНОМИЧЕСКО равнище на РЕАЛИЗАЦИЯ,  В ПОЛЗА НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО И В УСЛОВИЯ НА ОБЩЕСТВЕНА СРЕДА, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.

9. "Помощни КОМПЕНСИРАЩИ средства, приспособления и съоръжения" са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган, с цел увеличаване възможностите за самообслужване, за извършване на дейности от всекидневието и други дейности от детето с увреждане.

10. „Организации на родители на деца  с увреждания" са тези организации, които защитават правата и интересите на своите членове с увреждания и над 50 на сто от членовете на управителните им органи са родители на деца с увреждания.

11. „Равнопоставеност” е равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот на децата  с увреждания и семействата им, което се осъществява чрез компенсиране на дефицита.

12.“Подкрепа” -   поддръжка за децата с увреждания и семействата им, които имат нужда от помощни КОМПЕНСИРАЩИ технически средства, МЕДИЦИНСКИ ИЗДЕЛИЯ и лична помощ (програма за родителско асистентство)  , за да компенсират засегнатите от увреждането функции и да може те да ползват услугите и системите наравно с останалите граждани.


15. „Достъпна информация” включва средства и формати за комуникация, чрез които се  представя текст по визуален начин, на Брайлова азбука или тактилен носител, чрез уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, дикторски, допълващи и алтернативни способи, на опростен език, включително достъпни информационни и съобщителни технологии.