станах приемен родител без да искам

Естествено, че ще те обвинят в черно осиновяване. Кандидат осиновителите ги проучват три месеца за да ги включат в списъка на чакащите за осиновяане, а кандидат приемните родители, доколкото знам от форума тук , още по-дълго ги проучват. Ти отиваш в болницата и взимаш чуждо дете. Няма значение тука какви са чуствата ти и емоциите ти. Нарушаваш закона. А ние като родители трябва да даваме пример на децата си. Това е!

За да развенчая мита тука за бавната процедура, ще ти кажа за колко време осиновихме сина ни. Точно на 4 месеца беше, когато си дойде у дома. Веднага е подписано съгласие за осиновяване, във възможно най-ранния срок, т.е на 15 ден след раждането му. Веднага е задействана процедурата по осиновяването му. На нас ни се обадиха, когато той беше на два месеца и половина. Ние веднага дадохме съгласие и се задейства съда. На 4 месеца точно си беше у дома. Кое е бавното, ми кажи. Нещо подобно щеше да се случи и с това детенце и щеше да си има родители много отдавна.

Това е бавното. 4 месеца в дом е престъпление. Временно приемно семейство - как да е; най-вероятните осиновители - още по-добре.
Законът не е добър, разпнете ме, така мисля. Законът насърчава незаконните осиновявания.

Маймуна, съгласна съм с теб, че децата не трябва да са в дом, а в приемно семейство, докато бъдат осиновени. В тази посока трябва да се работи и по този въпрос напълно те подкрепям. Но авторката нито е законна приемна родителка, нито осиновителка и тука става въпрос за незаконни работи, а аз не ги харесвам и затова така подскачам.

Подкрепям!

Да, законът не е добър, но 4 месеца не е толкова голямо време, че да припадаме тук по саможертвата на майката - 4 месеца в ковьоз е нормален срок за недоносени деца, не мислите ли?

И съжалявам, ама точно на Тити Папазов ми мяза - той осиновил незаконно, ама спори за неща, от които си няма и понятие  

И последно - да ида и аз да си харесам едно българско бебе в родилното и да го "спася", пък после да видя, дали ще ми се възхищавате. А нещата се движат трудно при нея, щото е незаконно - хората са й намерили вратичка незаконно да я направят приемен родител, ама тя се жалва  

А дали ако бебето беше циганче, пак щяха да са така самоотвержени в борбата си? или те цигани за приятели нямат?

Айдееее, станах проклета, ама тя жената не е виновна

ПП Авторката да пише на мата http://www.bg-mamma.com/index.php?action=profile;u=34315, тя мое и да й помогне някакси

нито е законно, нито е морално, нито е по-добре за детето да е при незнайно с какви качества хора.малко от малко да се бяха постарали социалните , ама тази дейност както и психологията у нас са на ниво "художествена самодейност".
най-общо казано "мечешка услуга" за детето, но за съжаление това ще се прояви след доста време.
Едно бебче може да има нужда от насъщни грижи в семейство, ама един човек /какъвто ще бъде това бебче 80,90  и дай Боже, повече години/ има нужда от история, от стабилни опорни точки.Които ,много съжалявам, ама по този начин е категорично предвидимо, че няма да се получат.

Знаете ми мнението за този тип осиновявания, жалко е, че все още се случва.И наличието на  биологично дете в семейството не е никакъв, ама никакъв критерий за нищо, хеле пък"индулгенция" за безкористно и предано родителство.Абсолютно не е!
И баба знае да се трогва от безпомощно пашкулче на дни, но родителство и семейство по този начин не се прави.

Постъпката е лекомислена и псевдохуманна.виждала съм "жетвата" след петнайсет, двайсет години от такива "хуманитарни акции".

най-доброто в случая е майката да подпише отказ за детето, то да бъде по най-бързия начин вписано в регистрите и предложено за осиновяване на семейство, което е доказано подходящо за детето.

Можеш да заключваш. Няма да отговоря на въпроса, защото няма връзка с осиновяването, което за мен не е спонтанен акт на самарянство.
Дзвер ти е дала подсказала решението. В крайна сметка, не са много начините да се стабилизират отношенията ви. Според мен, добре е да се обърнеш и към адвокат, който да ти обясни правно как стои ситуацията и какви са ви възможностите. От ваша и на детето гледна точка.
И Дзвер, както и аз съчувстваме на детето. Моят мотив да се разпеня е, че и на мен, като на теб мира не ми дава всяка несправедливост към дете. Обаче моите критерии за добро са различни от твоите очевидно. Реално, преди две години мярката за закрила за това дете е била пълно осиновяване, имало е всички условия за осиновяване въобще, така да се каже, а вие реално сте го препятствали и така са създали едно усложнение и несигурност за детето, които могат да повлияят целия му живот. Единственият контрамотив би бил, ако през това време сте имали намерение и сте работили интензивно в посока позната ви майка да преосмисли решението си, което не е така, защото тя изначално не е искала да има общо и е желала да се откаже, а насила хубост не става. Иначе, принципно разбирам мотивите ти, нито оспорвам благородните ти намерения. Но наистина е мечешка услуга, защото правната сигурност за детето е от изключителна важност. Определено мисля, че се преекспонира и проблемът с престоя в институция, та с лека ръка се оправдават всички действия по заобикаляне на закона.
Проблемът със заобикалянето не е просто във формалното спазване или не на закона, вярно че на сума народ не му пука. Но вие твърдите, че обичате това дете, а в негов интерес е да има здраво закрепен произход и ясни, разполагащи с максимален обем права законни представители, които да изразяват интересите и да защитават правата му, като при това имат възможността да реагират в необходимия момент. Плюс да има истински мама и татко. Затова и ако ще го осиновявате, правете го бързо, защото тази висящност не е най-доброто за детето, при това тя съществува изключително по ваша вина. Ако няма как да сте вие, не задържайте детето с половинчат статут, само и само да е при вас,  а му дайте шанс.
За да се осинови детето обаче всякак е необходимо съгласието за това на майката (и бащата, ако е известен). Отделно, че за да се случи пълно осиновяване се изисква изпълнението на точно определена процедура -  вписване на детето и кандидат-осиновителите в съответните регистри (това няма общо с обстоятелството къде се отглежда детето, то може през това време да е в приемно семейство, в дом, на теория и в биологичното си семейство); определяне на подходящо семейство за детето от съвета по осиновяване; документално удостоверяване на спазването по време на целия процес на всички изисквания, които законът поставя към осиновителите.
Та, на този фон, за да ти отговоря на въпроса от първиия ти пост, който е и повод за темата, проблемът с жилището ви е абсолютно маловажен. Никъде няма изискване за собствено жилище, можете да живеете където искате, стига да осигурявате нормални условя за живот на детето. Сериозните въпроси са по каква процедура всъщност ще осиновите и как ще се изпълнят условията за това, включително съгласието на родителите на детето.

Желая много късмет на малкия сладур и му стискам палци да има щастливо и пълноценно семейство и много хубав живот!

Това е толкова свирепо, простете за израза...Та детето вече си има семейство!!! Авторката и мъжът и обичат детето и се грижат за него от раждането му. Опитват се да поддържат връзка и с биологичната му майка.
Защо трябва да се разкъсва неговия свят?!? Заради това, че поредните народни избраници Х,У и Z са сътворили някакви правила, които те самите не спазват? Понякога законът трябва да се нагоди към човека, особено като става въпрос за живота и съдбата на дете. 

Законът, Темида, не случайно е направен така, защото в противен случай всеки човек може да иде в родилния дом, да се запознае с родилка, която ще оставя детето си и да си го прибере от родилния дом. В същност те точно така и правят, само дето не се запознават в родилния дом. А това е незаконно. А законотвореца е направил този акт незаконен, понеже утре някой друг човек, който има нужда от бъбрека на точно това бебе, може да направи същото и после да му вземе бъбрека, нали, или друга част от него.

А иначе аз не смятам, че детето трябва да бъде предложено за осиновяване на друго семейство - вече писах няколко пъти, и жокери дадох - авторката да посети адвокат и да направи всичко възможно и невъзможно да осинови детето.

Темида, представяш ли си утре това дете да трябва да бъде оперирано? Кой ще подпише съгласието? Авторката няма това право.

Дзвер, съгласна съм с всяка твоя дума.

Просто в този случай законът трябва лееекинко да се заобиколи. Ако това е в интерес на детето. Социалните да преценят дали тези хора действително обичат детето си и са семейство.

Често си мисля, че такива изисквания е добре да има и към хората, които ще стават биологични родители. Защото какво пречи на биологичната майка да направи това, което казваш с бъбрека...Ако е изверг, ще го направи на детето си, независимо дали е родено или осиновено...

Иначе пак казвам - принципно съм съгласна с всяка твоя дума. Обаче, с ръка на сърцето си признавам, че бих постъпила точно като авторката...

Проблемът със заобикалянето на закона е... че ако има начин да се заобиколи веднъж, той може да се заобиколи много пъти...

Проблемът на тези родители е, че те са заобиколили закона от самото начало, ако го бяха спазили до сега детето най-вероятно щеше да има родители, име и сигурност, докато сега няма нищо от това 

Който дава съгласие за всички деца настанени в приемни семейства. В случая биологичната майка е известна и откриваема, значи тя ще подписва ако става въпрос за нещо планово, спешните, животозастрашаващи състояния не изискват ничий подпис, или поне не подпис от страна на близък.
В случаите, когато майката е неоткриваема, мисля че Закрила на детето са тези, които могат да действат като законен представител....
Често когато родителите са неизвестни или неоткриваеми, приемните родители могат (и стават) настойници на децата, които отглеждат.

Явно подпалих бързо на някои ваши отговори,за което се извинявам. Много съм заобичала малкия и някак си не ми е приятно да се чувствам виновна за постъпката си.Има си закони ,но тогава не мислех за тях ,а за това как да не влезе в дом дори за ден .Социалните ни проверяваха около три месеца.Идваха и при сина ми ,правиха ненадейни посещения ,говориха пак с майката и нейните роднини.В крайна сметка социалния доклад за нас бе много добър и получихме настанителна заповед и така станахме приемно семейство.В бавна процедура мога да ги обвиня с право,защото документите на детето 7 месеца се издирваха между социалните от една територия и социалните в София.Накрая отидохме ние лично със съпруга ми да търсим къде точно са тези документи и така се поразтърсиха и успяха да приключат процедурата.Опасявах се ,че ако наема адвокат може да е в мой минус,в смисъл,че социалните решават и всичко зависи от тях.За това и незнам как да постъпя в момента,дали да наема адвокат и да пристъпя към осиновяване или да чакам да минат още 5 години и решението на социалните .

Искрено се моля тази тема да е пързалка, защото ако не е така закрила на детето в България не съществува и на практика всяко новородено с колебаещи се дали да го оставят за осиновяване родители може да стане донор на органи по най-лесен начин.  Как може едно семейство да отиде, да си вземе дете от родилния дом, да уведоми за това социалните и те да му позволят да отведе детето в друг град без никакви документи, просто ей така, умът не ми го побира!

И аз да си призная съм на това мнение... Но щом може по телевизията да заявиш, че искаш да си приемен родител и ти обещаят, че ще бъдеш...се чудя защо тогава се правят на важни и те разтакават с месеци, защо чакаме с години да станем осиновители и като си помисля, че приятелката ми още чака...
А това си е черно осиновяване кой каквото ще да казва...