Преди година новина за наш'то юлче долетя

Аз на почти 30 години никога, ама никога не съм имала собствена стая  . Първо живеехме в гарсониера, после делях с брат ми, после със съквартирантка в общежитие, после се събрахме да живеем с мъжа ми. Така че не знам как се адаптират децата с отделянето, но пък предчувствам, че с мъжа ми ще си искаме стаята само за нас си по някое време.

Микеле спи в стаята, в която съм и аз, има си легло, но когато се разбуди към 3-4 да яде аз го вземам при мен.
Моята приятелка във Франция го научи да спи сам още от малък, когато бяха тук, апартамента е двустаен и тя спеше даже в хола, за да спи детето само. Ама при нея пък беше другата крайност-затваря вратите и той изобщо не се чува. А веднъж бях на гости у тях с преспиване и спах в спалнята с нея и детето и детето дори да плаче като е в леглото тя не го взима, аз аха-аха да го взема, но това в никакъв случай не я прави по-малко майка.
А в Италия си държат децата за цял живот с тях. То там фамилията е голяма работа. По-миналата година като си купувахме чисто нова кола половината пари ги дадоха майка му и баща му. И се учудват като кажа, че примерно сама ще купя нещо по-голямо-как баща ми и майка ми нямало да ми помогнат.

   Говорим за различни автори! 
   Наистина имаше един ,който точно това съветваше,бебето да се остави в леглото само да се наплаче и да разбере,че от еди колко си часа неговата работа е да спи и никой няма да се занимава с него.
   През първото време бебето реве до посиняване,но после свиква и си заспива,щом го сложиш в леглото или малко след това.
   Ще разбера точното име на автора и ще кажа.Не беше съветски със сигурност! 

Абсолютно да 
 

Абсолютно съм съгласна  - децата и според мен трябва да се приучват на самостоятелност от малки, защото има риск да останат залепени за полата на мама до прекалено късно

  Не мисля,че отделна стая през бебешкия период осигурява самстоятелно мислене в бъдеще.
  Познавам не малко примери,които напълно отричат тази теория. 

сега погледнх в книжката - да Ричард Фърбър се казва. Метода му бил за научаване на бебето да заспива само в леглото си. Това трябвало да става не преди 4-6 месец. Според него бебето след ритуалите за лягане - къпане , хранене и т.н с оставя в леглото будно независимо, че може да плаче. В никакъв случай не трябвало да се взима на ръце дори и да реве до посиняване. Можело да влезеш за малков стаята и да го погалиш, но не и да го взимаш. така бебето реве, реве,....изморява се накрая заспива. И така той твърдял че за няколко дни (не знм колко точно) бебето се научавало да заспива само. Но този метод сега е напълно отречен, сега се смята, че това води до много негативни последици за бебето. Освен, че много родители, също така и педиатри са били силно против това. Обаче все още се срещат хора, които смятат, че бебето трябва да се нареве, за да 'разбере", че не може да "манипулира" родителите си.

Когато Мони беше бебе и аз смятах, че не е правилно тя да спи при нас а спалнята. Много се изкушавах да я взема, но ..нали бях чувала че не трябва за да не свикне така...и я слагах да си спи в легълцето, което беше в същата стая. Обаче приспиването беше доста трудно. Тя не искаше естествено да заспи в леглото си. Носих я на ръце, докато заспи, после пък стоях по половин 4ас надвесена над леглото защото тя искаше да ми държи ръката. Наистина като заспи вече няма проблем. Но пък като се събуди..айде пак всичко наново.  Интересното е, че въпреки, че като бебе спеше в леглото си, като стана по-голяма започна да  не иска.  По това време пък се разделихме с баща и аз я взимах да спи при мен. И така спяхме заедно до доста късно. Сега от 3 години си спи в самостоятелна стая, но иска да е на отворена врата.

Сега като се роди Алия и нея я сложих да спи в отделно легълце до нас. Но на всяко размърдване и промрънкване аз скачах, таткото също. За кърменето по 3 пъти на нощ, всички се събуждахме. После тя пък се разсънваше и отнемаше известно време докато отново я приспя. И така по 3 пъти. И двамта на сутринта бяхме недоспали разбира се. Обаче на мен все повече ми се спеше нощем и запо4нах да я кърмя легнала в леглото...така при последното кърмене 2-3 нощи заспивах докато тя сучеше и установих 4е и двете спим гушнати, чак до сутринта И така след няколко неволни "прегрешения" изцяло я взех при мен Сега всички се наспиваме защото никой не се разбужда. В момента в който тя промрънка аз съм до нея, веднага и давам да суче, кърмим се в полусън. А и тя усещайки близостта ми, допира до кожата ми... спи много по-добре, без да се буди. И заспиването също е много лесно - просто лягам до нея гушвам я, давам и да суче и хоп..за нула време е заспала
Сега ще правим легълце, което да е един вид като продължение на спалята, после лека полека ще отделим легълцето от спалнята, а след време може и в отделна стая, ако има възможност, но не бързам никак:) Наслаждавам се на тези мигове сега...  

да, точно така е - според психолозите несамостоятелността се получава, когато детето не е уверено в себе си. А криворазбраните опити за приучаване към самостоятелност в ранна възраст водят именно до обратното.

А ето и една хубава статия за ползите от съвместното спане с бебето
http://www.biberonbg.com/info/cosleep.htm

аз също не съм я чела сега я намерих...но на пръв поглед изглежда доста изчерпателна


а ето тук още интересни теми:

Какво причинява плача!
http://karmene.greatnow.com/harvard.html
За разглезването
http://karmene.greatnow.com/razglezvane.html

  Да,това са много хубави статии.Снощи Маритка даде линк към една от тях. 

Здравейте момичета, 
благодаря за съветите, Алекс свърши работата вчера сам , но поне ще знам за напред....

Хубав и слънчев ден на всички мами и бебенца!!! 

Всички статии са с теориите на времето си. Подобни статии е имало навремето например за захранването от 1вия месец, което днес се отрича, също и за ваксините и за какво ли още не. Да не говорим, че интернет е отворено пространство, където всеки може да изкаже своето твърдение, мнение и т.н.
Затова не бива безрезервно да се вярва на всичко написано.

Всяка майка иска най-доброто за своето дете и съм сигурна, че се опитва да го даде  

Аз лично съм свидетел на какво може да доведе прекалената погрешна привързаност към детето - майка ми не се е отлепяла от сестра ми (първо дете). Резултатът е, че вече е на 39, никога не е живяла сама, не е плащала сметки и няма представа за живота извън къщи. За сметка на това с мен е постъпила точно обратното - резултата е че се отделих на 18 в друг град да следвам, на 20 следвах и се издържах сама, а сега даже им помагам финансово, освен че имам и семейство.

Така че гушкането и прегръдките са хубаво нещо, само да не забравяме че бебето скоро става дете, а детето се нуждае от самостоятелност.

  Ох....фразата  "всяка майка иска най-доброто за детето си" ......
  Имам си едно особено отношене към нея.

  scarly,как свързваш тази фраза (понеже я спомена) със твоята лична ситуация?Майка ти,сестра ти? 

Разбира се, че бебето и детето се нуждае от топлота, всички майки се стараят да я дадат на детето си и го правят с удоволствие, но мисля, че всяко прекалено нещо вреди и да не стане както в пословицата - човек да се засили да се качи на коня, а пък да падне от другата страна 

Мисля че някои от изказванията във форума са прекалено крайни и дразнещи. Всеки сам решава как ще отгледа детето си. Няма нужда да се втълпява, че една майка е лоша ако не спи в едно легло с детето си до пълнолетие или че не тича в междучасията в училище да го кърми.

Прекалените грижи често водят до обратния ефект