Живея със сестра си и татко. Засега. Планирахме с приятеля ми /който често наричам мъжа ми/ най-после да заживеем заедно, в неговата къща. Защо не се е случило до сега , въпреки, че сме заедно от 100г. не ми се коментира. Правим едни ремонти, които са на път да приключат или поне вече е възможно да се живее там, обаче тате се разболя. Не искам да мисля за най-вероятния изход, но не е розов. Сега освен притесненията за тате си имам и още едно. Как ще оставя сестра ми да живее сама в къщата. Тя е по-голяма, не е омъжена, няма и връзка. Обичам си я, не е като да не се разбираме, но си мисля че половинката няма да се съгласи да се преместим там. Или ще е огромен компромис за него. От друга страна до колкото познавам сестра си, ще опита да ме удари на съвест, кака така ще я оставя...
Понякога съм и подмятала, да си погледне живота, че ще остане сама някой ден...но не и се бъркам. На половинката само веднъж наскоро подметнах за притеснението си, той само каза "Знам, че всичко на нас ще легне, никога няма да създадем семейство..." А аз не мога да си намеря място

Не е пързалка.