Здравейте, литературни мами! Копирам пост от Клюкарника, тъй като търся съвет от хора с вкус към литературата.
Момичета, обръщам се към вас, тъй като сте ми остри критикарки и тъкмо ще ме нахулите, преди да съм започнала нещо грандиозно като проект. Готвя се да ми възложат превода на живота ми, въпросът е, че повече от 1/3 от 2000 страници е поезия, та молбата ми е тези с остър поетически взор откровено да ми кажат дали смятат, че мога да се справя. За съжаление оригиналът няма как да ви е достъпен, защото е на средновековен китайски, така че ще разчитам да кажете просто дали се чете леко, дали е поетично, изобщо всичко ще ми е от полза. В случая откровено отрицателните мнения приемам също много, тъй като въпросният превод иначе ще ми отнеме поне 4 години и е добре да съм наясно дали и изобщо. И така, давам само малко от началото, както и някои от стиховете.
ГЛАВА ПЪРВА,
която повествува за възникналото от чудодеен камък живо същество и как, благодарение на стремежа към самоусъвършенстване, то постигнало Великото учение.
Стиховете гласят:
В началото неотделени
Небето и Земята бяха в хаос.
Сред тъмен безпорядък и мъгла
човешка нямаше навред следа.
Откакто храбрият Пангу разцепи мрака,
приведе го в порядък. И земята
от въздуха той дръзко отдели,
на всяка живинка ги подари.
Така земята се превърна в почва.
Небето се разстла, като започна
светът да се превръща в съвършенство.
За тази милост всяка твар благодари.
И нека всеки устремен към знание
да предприеме чудно начинание -
да вземе „Пътешествие на Запад”
и щателно го прочете.
Казват, че животът във вселената се брои на цикли. Цикълът продължава 129 600 години и се разделя на дванайсет периода, наречени Дванайсетте земни клона: Дзъ, Чоу, Ин, Мао, Чън, Съ, У, Уей, Шън, Ю, Сю и Хай. И всеки от тях продължава по 10 800 години.
За периодите да поговорим и разкажем. През Дзъ могъща ян набира сила, през Чоу петелът пее свойта песен, през Ин все още тъмно е небето, през Мао вече слънцето изгрява, закуската приключва - Чън настъпва, през Съ делата се привеждат в порядък, настъпва У и пладнето е с него, през Уей на запад слънчевият диск потегля, през Шън денят преваля за вечеря, към Ю стреми се, слънцето залязва, а сумракът се спуска над земята през Сю, заспиват хората през Хай.
...
Чудна била тази планина, доказателство за което се явява хвалбата въздадена за нея в стихове:
И тази планина като основа,
владееща морета безпределни,
величествена и сурова
над бурните господства океани.
Седефени вълните се смиряват,
но ако са сребристо сиви
и сякаш сребърни са планините,
то рибките се крият в пещерите.
Когато тя могъща повелява,
изправена в водите зеленисти,
от дъното изплуват тъй нечисти
чудовищата слънце невидели.
Дървото на стихиите и пламък -
нагоре устремени. Зейва в пропаст
морето, мие рифове отвесни.
Тук кървави са стръмните каньони.
Тук пеещи са феникси по двойки -
летят нагоре, падат към земята.
И сякаш устремени в небесата
са върховете всички в планината.
В подножието тука ще открием
Цилин сред хълмове да се разхожда.
На златните фазани виковете
не стихват. Дракони излитат
и влитат на скалите в пещерите.
И може да попаднеш на лисица,
която на жена да се престори.
Елени дълголетни сред горите
и птици имащи човешки разум.
И щъркел мъдър, борове прекрасни.
Цветята редки в цвят целогодишно
и праскови цъфтящи буйно, пищно,
и кипариси сякаш в вечна пролет.
Бамбуците във облаци увити,
и винаги зелени са тревите.
Лиани тук обвиват в гъста мрежа
широките пространства в долините.
И истина е, може да се каже,
че тук кръстосват буйно се реките,
че планината се явява земен корен.
че бедствия не могат да я сплашат.
Стои тя горда, силна, извисена,
поддържа вечно свода тя небесен,
като непадаща нетрепваща колона
тя пее свойта бавна вечна песен.
...
Една твърде гореща сутрин, маймуната и нейните спътници се укрили от пека в гъстата сянка на боровете и се отдали на игри и забавления. Само погледнете какво правели там:
Скачат в клоните високи
и в игри прекарват дните.
Но почитат и светците,
Небесата и предците.
Покатерват се в клонака
и политат към шубрака,
кули пясъчни издигат,
от треви плетат сандали,
търсят плодове в горите,
сплитат във венци цветята.
После къпят се в реките,
пляскат в изворна водица.
Пощят се, гадинки търсят,
и бълхите си изгризват,
козинката си приглаждат,
после ноктите почистват.
И тълпят се, и боричкат,
и се бутат, дърпат, тичат,
сред горите и елите
в цветове тъмнозелени.
...
Наклонила се маймуната и скочила на моста. Тръгнала напред и пак се огледала и изведнъж видяла нещо като къща. О каква чудна гледка се открила пред нея!
Мъх като зелен килим
тук разстила се навред.
Облак като бял нефрит
плава някъде напред.
Влага капчица по капка
се просмуква във скалата,
ямки от опал копае,
свети кат око на дракон.
Празните прозорци мамят,
стаите са онемели.
Гладки пейките подканят,
в аромат и цвят са цели.
Вътре от храна, напитки
масите таят остатък.
Счупено огнище, плитки
огнени следи оттатък.
Дълги маси, тесни маси,
делви с вино в тях опират.
Столове, легла от камък
с красота окото спират.
Купи каменни, чинии
могат всъде да се зърнат.
Сякаш скоро тук отново
хората ще се завърнат.
А наоколо бамбуци,
сливи цъфнали във пух,
няколко зелени бора...
Пълно е с човешки дух!
Мисля, че е достатъчно да се прецени?
Момичета, обръщам се към вас, тъй като сте ми остри критикарки и тъкмо ще ме нахулите, преди да съм започнала нещо грандиозно като проект. Готвя се да ми възложат превода на живота ми, въпросът е, че повече от 1/3 от 2000 страници е поезия, та молбата ми е тези с остър поетически взор откровено да ми кажат дали смятат, че мога да се справя. За съжаление оригиналът няма как да ви е достъпен, защото е на средновековен китайски, така че ще разчитам да кажете просто дали се чете леко, дали е поетично, изобщо всичко ще ми е от полза. В случая откровено отрицателните мнения приемам също много, тъй като въпросният превод иначе ще ми отнеме поне 4 години и е добре да съм наясно дали и изобщо. И така, давам само малко от началото, както и някои от стиховете.
ГЛАВА ПЪРВА,
която повествува за възникналото от чудодеен камък живо същество и как, благодарение на стремежа към самоусъвършенстване, то постигнало Великото учение.
Стиховете гласят:
В началото неотделени
Небето и Земята бяха в хаос.
Сред тъмен безпорядък и мъгла
човешка нямаше навред следа.
Откакто храбрият Пангу разцепи мрака,
приведе го в порядък. И земята
от въздуха той дръзко отдели,
на всяка живинка ги подари.
Така земята се превърна в почва.
Небето се разстла, като започна
светът да се превръща в съвършенство.
За тази милост всяка твар благодари.
И нека всеки устремен към знание
да предприеме чудно начинание -
да вземе „Пътешествие на Запад”
и щателно го прочете.
Казват, че животът във вселената се брои на цикли. Цикълът продължава 129 600 години и се разделя на дванайсет периода, наречени Дванайсетте земни клона: Дзъ, Чоу, Ин, Мао, Чън, Съ, У, Уей, Шън, Ю, Сю и Хай. И всеки от тях продължава по 10 800 години.
За периодите да поговорим и разкажем. През Дзъ могъща ян набира сила, през Чоу петелът пее свойта песен, през Ин все още тъмно е небето, през Мао вече слънцето изгрява, закуската приключва - Чън настъпва, през Съ делата се привеждат в порядък, настъпва У и пладнето е с него, през Уей на запад слънчевият диск потегля, през Шън денят преваля за вечеря, към Ю стреми се, слънцето залязва, а сумракът се спуска над земята през Сю, заспиват хората през Хай.
...
Чудна била тази планина, доказателство за което се явява хвалбата въздадена за нея в стихове:
И тази планина като основа,
владееща морета безпределни,
величествена и сурова
над бурните господства океани.
Седефени вълните се смиряват,
но ако са сребристо сиви
и сякаш сребърни са планините,
то рибките се крият в пещерите.
Когато тя могъща повелява,
изправена в водите зеленисти,
от дъното изплуват тъй нечисти
чудовищата слънце невидели.
Дървото на стихиите и пламък -
нагоре устремени. Зейва в пропаст
морето, мие рифове отвесни.
Тук кървави са стръмните каньони.
Тук пеещи са феникси по двойки -
летят нагоре, падат към земята.
И сякаш устремени в небесата
са върховете всички в планината.
В подножието тука ще открием
Цилин сред хълмове да се разхожда.
На златните фазани виковете
не стихват. Дракони излитат
и влитат на скалите в пещерите.
И може да попаднеш на лисица,
която на жена да се престори.
Елени дълголетни сред горите
и птици имащи човешки разум.
И щъркел мъдър, борове прекрасни.
Цветята редки в цвят целогодишно
и праскови цъфтящи буйно, пищно,
и кипариси сякаш в вечна пролет.
Бамбуците във облаци увити,
и винаги зелени са тревите.
Лиани тук обвиват в гъста мрежа
широките пространства в долините.
И истина е, може да се каже,
че тук кръстосват буйно се реките,
че планината се явява земен корен.
че бедствия не могат да я сплашат.
Стои тя горда, силна, извисена,
поддържа вечно свода тя небесен,
като непадаща нетрепваща колона
тя пее свойта бавна вечна песен.
...
Една твърде гореща сутрин, маймуната и нейните спътници се укрили от пека в гъстата сянка на боровете и се отдали на игри и забавления. Само погледнете какво правели там:
Скачат в клоните високи
и в игри прекарват дните.
Но почитат и светците,
Небесата и предците.
Покатерват се в клонака
и политат към шубрака,
кули пясъчни издигат,
от треви плетат сандали,
търсят плодове в горите,
сплитат във венци цветята.
После къпят се в реките,
пляскат в изворна водица.
Пощят се, гадинки търсят,
и бълхите си изгризват,
козинката си приглаждат,
после ноктите почистват.
И тълпят се, и боричкат,
и се бутат, дърпат, тичат,
сред горите и елите
в цветове тъмнозелени.
...
Наклонила се маймуната и скочила на моста. Тръгнала напред и пак се огледала и изведнъж видяла нещо като къща. О каква чудна гледка се открила пред нея!
Мъх като зелен килим
тук разстила се навред.
Облак като бял нефрит
плава някъде напред.
Влага капчица по капка
се просмуква във скалата,
ямки от опал копае,
свети кат око на дракон.
Празните прозорци мамят,
стаите са онемели.
Гладки пейките подканят,
в аромат и цвят са цели.
Вътре от храна, напитки
масите таят остатък.
Счупено огнище, плитки
огнени следи оттатък.
Дълги маси, тесни маси,
делви с вино в тях опират.
Столове, легла от камък
с красота окото спират.
Купи каменни, чинии
могат всъде да се зърнат.
Сякаш скоро тук отново
хората ще се завърнат.
А наоколо бамбуци,
сливи цъфнали във пух,
няколко зелени бора...
Пълно е с човешки дух!
Мисля, че е достатъчно да се прецени?
