Колко е красива Шара. Много ми прилича на мойте двамата мъже 
Дано наистина сега е на по-добро място
Дано наистина сега е на по-добро място
- Публикувана: 19 окт. 2010, 18:25 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2010, 15:08 ч.
Любители на котки - тема 43
Таша, много съжалявам за Шара
Разплаках се като прочетох.....
Но сега е на по-добро място милата......
Прегръщам те
Момичета, извинявайте, че нахлувам така в темата ви. Чета ви много отдавна, но досега не съм писала. Но сега като прочетох за Шара и не се сдържах, още седи буцата в гърлото ми....
Винаги с удоволствие разглеждам снимките на вашите писани.
Разплаках се като прочетох.....
Но сега е на по-добро място милата......
Прегръщам те
Момичета, извинявайте, че нахлувам така в темата ви. Чета ви много отдавна, но досега не съм писала. Но сега като прочетох за Шара и не се сдържах, още седи буцата в гърлото ми....
Винаги с удоволствие разглеждам снимките на вашите писани.
Tasha, в момента не знам как си сдържам сълзите, понеже съм в офиса...излъгах, че съм настинала, но имам огромна буца в гърлото Ако ти кажа, че времето лекува сигурно ще те излъжа...Мако почина април месец (9 години живя с нас), а към днешна дата още плача за него, на дисплея на телефона ми е неговата снимка под която пише "I love u Mako"... И това е въпреки, че имам Зак и Дара, които обожавам. А Шара е копие на Мако, само като й видях снимката Радвам се, че Дара е при нас, тя е негово коте 
Казвала съм ви, сама дойде в къщи и може да съм доста налудничава, но знам, че в нея има част от Мако, защото знаете ли къде я намериха...върху гроба на Мако, тя три пъти прескача оградата, докато не я приберем (мислехме че е на съседите), а беше адски малка и адски слаба. Първият път като влезе в къщи, тя не се зачуди от къде да мине, качи се до втори етаж сама и зачака да й отворя вратата, после легна на холната масичка, там където спеше Маки Така че, бъди сигурна, че част от Шара е в бебе-коте 
Ако ти кажа, че времето лекува сигурно ще те излъжа...Мако почина април месец (9 години живя с нас), а към днешна дата още плача за него, на дисплея на телефона ми е неговата снимка под която пише "I love u Mako"... И това е въпреки, че имам Зак и Дара, които обожавам. А Шара е копие на Мако, само като й видях снимката Радвам се, че Дара е при нас, тя е негово коте Казвала съм ви, сама дойде в къщи и може да съм доста налудничава, но знам, че в нея има част от Мако, защото знаете ли къде я намериха...върху гроба на Мако, тя три пъти прескача оградата, докато не я приберем (мислехме че е на съседите), а беше адски малка и адски слаба. Първият път като влезе в къщи, тя не се зачуди от къде да мине, качи се до втори етаж сама и зачака да й отворя вратата, после легна на холната масичка, там където спеше Маки Така че, бъди сигурна, че част от Шара е в бебе-коте 
Здравейте любители
Прочетох за Таша и съжалявам за огромната загуба
Моля за съвет:
погледнете тези две картинки и кажете, според вас е по-подходяща за две котки, защото не мога да избера:
http://www.zoomagazin.eu/admin/images/categories/N_10755_3.73.jpg
http://www.bg-pet.com/Cats/House/montilla.htm
Благодаря предварително!
Прочетох за Таша и съжалявам за огромната загуба
Моля за съвет:
погледнете тези две картинки и кажете, според вас е по-подходяща за две котки, защото не мога да избера:
http://www.zoomagazin.eu/admin/images/categories/N_10755_3.73.jpg
http://www.bg-pet.com/Cats/House/montilla.htm
Благодаря предварително!
Таша, много съжалявам за Шара, бъди сигурна , че сега е на по-добро място.Не се мъчи, не я боли,отишла си е обградена с любов.
Били сте до нея , направили сте всичко по силите си , не се обвинявай!
6 години минаха от както изгубихме Борко, още ми се насълзяват очите когато мисля за него.Обаче някак си не от мъка, а от едно такова...усещане за любов.Не знам как да го обясня...
Понякога го сънувам, много рядко.Но е толкова особено, не като други сънища, а някак мноо реално.Страхотно чувтво ме изпълва, дори когао се събудя...ох, не знам дали мога да го обясня, но който го е преживявал ще ме разбере.
Били сте до нея , направили сте всичко по силите си , не се обвинявай!
6 години минаха от както изгубихме Борко, още ми се насълзяват очите когато мисля за него.Обаче някак си не от мъка, а от едно такова...усещане за любов.Не знам как да го обясня...
Понякога го сънувам, много рядко.Но е толкова особено, не като други сънища, а някак мноо реално.Страхотно чувтво ме изпълва, дори когао се събудя...ох, не знам дали мога да го обясня, но който го е преживявал ще ме разбере.
поне е изживяла хубав живот, изпълнен с любов, какъвто хиляди бездомни животни никога не получават...
Това е много вярно
Преди 3-4 дни пред входа се появи едно писе, страшно сладко и обичливо, но аз освен да го нагушкам друго не можах да му дам... Мъж ми искаше да го прибираме, аз не посмях да рискувам с Кетя и го оставихме долу. Вече трети ден се оглеждам за него, но го няма и ме гризе, гризе... Знам, че аз съм си виновна, но това е... 
Моля за съвет:
погледнете тези две картинки и кажете, според вас е по-подходяща за две котки, защото не мога да избера:
http://www.zoomagazin.eu/admin/images/categories/N_10755_3.73.jpg
http://www.bg-pet.com/Cats/House/montilla.htm
Благодаря предварително!
погледнете тези две картинки и кажете, според вас е по-подходяща за две котки, защото не мога да избера:
http://www.zoomagazin.eu/admin/images/categories/N_10755_3.73.jpg
http://www.bg-pet.com/Cats/House/montilla.htm
Благодаря предварително!
Което е с най-стабилна горна част
. При всички случаи ще използват и двете едновременно най-горното стъпало(справка - снимките на Теди). Колкото е по-високо, толкова по-добре. Сещам се за подобни катерушки в един немски приют - всички малки котенца(6-7 броя) бяха легнали едно върху друго на най-горната поставка. Останалото си стоеше празно 
.Месечинке, дано някой го е прибрал! Аз също бях много гузна за котката, която живее около входа. Появи се отнякъде явно домашна и много контактна. После изчезна за дълго време и аз реших, че са я сгазили колите. После се появи отново. Сега е почти винаги до входа. Явно не само аз я храня, защото редовно има храна, а даже забелязах, че няма бълхи - явно е с франтлайн
. Дори се майтапя, че трябва да залепя един лист до прозорчето й и да пишем кой какво прави, че да не се повтаряме 
.
Месечинке, аз се боря с това усещане всеки ден, утешавам се с мисълта, че все пак котките са по-оправни животни и ако не се намеси човекът ( в лошия смисъл) ще се справят, докато при кучетата, горките, положението е ужасно , но темата е безкрайна....
А междудругото с теб май сме комшийки
, аз живея срещу "Баш Майстора", доколкото разбрах и ти си в този район.
, но темата е безкрайна....А междудругото с теб май сме комшийки
, аз живея срещу "Баш Майстора", доколкото разбрах и ти си в този район.
Като заговорихте за предблокови котки, ние си имаме около 6-7 броя постоянно присъствие, и непрекъснато ни подхвърлят малки...ужасно е.Моята Маша е от миналогодишната партида подхвърлени котенца.Бяха 3, аз взех едно, намерих дом на другото и долу остана едно женско.Преди няколко дни една жена която много се грижи за тях ми каза , че сестричката на Маша са я разкъсали кучета.Много се разстроих, още повече тя така ми го съобщи, изръси нещо от сорта - Ами така е, ТИ като не го взе!
Ми аз задомих 2, не мога да прибера всички ...
Някои от големите са кастрирани, сега кроим планове как да хванем 3 диви женски да заведем и тях в центровете за безплатна кастрация.
А от една седмица долу се присламчи едно сиамче,момче на около 6-7 месеца.Изхвърлен или избягал.Преглеждам в сайтове за обяви, опитвам се да се регистрирам в бездом в момента за да пусна съобщение за него.
Ми аз задомих 2, не мога да прибера всички ...
Някои от големите са кастрирани, сега кроим планове как да хванем 3 диви женски да заведем и тях в центровете за безплатна кастрация.
А от една седмица долу се присламчи едно сиамче,момче на около 6-7 месеца.Изхвърлен или избягал.Преглеждам в сайтове за обяви, опитвам се да се регистрирам в бездом в момента за да пусна съобщение за него.
Tasha Много съжалявам за загубата ви.
Сънувах Лиза тази вечер (булонка, което живя с нас 15 г.). Тя не беше просто куче а член на семейството. И сутринта не исках и аз да влизам в темата. Не знам защо я сънувах, може би заради спомена, че и тя беше невероятна майка с ужасно силен майчински инстинкт към всяка малка душичка. Котета, пиленца, бебета ... Помня, че беше си "осиновила" едно пиленце на лозето. Кокошката си го викаше а тя не го пускаше и го гушкаше. Като си тръгвахме тя плака за него и вечерта вече беше напращяла от мляко.
Често се налагаше да я доим, за да не развие мастит.
Много е красива Шара.
Не се обвинявай за НИЩО! Вие направихте най-доброто за нея. Обичахте я!
И аз си поплаках на воля. Моста на дъгата ... Там ще е щастлива!
Нахлуха спомени и за Азис (предния ми котарак, който си отиде преди да навърши 3 години заради нелеп инцидент, за който аз бях виновна).
Болката с времето се трансформира в едно чувство на любов, топлота от хубавите спомени. Не мога да го обясня.
Ще видиш как малкия мъж неусетно ще запълни част от празнината. Той много ще ви радва.
Сънувах Лиза тази вечер (булонка, което живя с нас 15 г.). Тя не беше просто куче а член на семейството. И сутринта не исках и аз да влизам в темата. Не знам защо я сънувах, може би заради спомена, че и тя беше невероятна майка с ужасно силен майчински инстинкт към всяка малка душичка. Котета, пиленца, бебета ... Помня, че беше си "осиновила" едно пиленце на лозето. Кокошката си го викаше а тя не го пускаше и го гушкаше. Като си тръгвахме тя плака за него и вечерта вече беше напращяла от мляко.
Често се налагаше да я доим, за да не развие мастит.
Много е красива Шара.
Не се обвинявай за НИЩО! Вие направихте най-доброто за нея. Обичахте я!
И аз си поплаках на воля. Моста на дъгата ... Там ще е щастлива!
Нахлуха спомени и за Азис (предния ми котарак, който си отиде преди да навърши 3 години заради нелеп инцидент, за който аз бях виновна).
Болката с времето се трансформира в едно чувство на любов, топлота от хубавите спомени. Не мога да го обясня.
Ще видиш как малкия мъж неусетно ще запълни част от празнината. Той много ще ви радва.
Tasha, моите най-искрени съболезнования
За съжаление знам какво ви е- преди 5 месеца почина най-доброто куче на света, с което израснах и което преживя с нас и тийнейджърските ми години, и раждането на дъщеря ми, и нейното порастване
Болката е ужасна, мога само да те посъветвам да не я игнорираш- плачи, говорете за нея, гледайте снимки, спомняйте си- на мен това ми помогна доста, макар болката да си остава- и сега плача, просто си представям какво ти е
Прегръщам те!
В котилото на моите `убавци имаше три девойки и само един господин, който единствен е одрал кожата на майка им. Другите нямат нищо общо- за справка- брат и сестра са на първата страница.
Ох, историята за "Моста на дъгата" ме довърши, просто. Сега ще ходя с подути очи, а след малко и майка ми, защото ще и го изпратя веднага.
За съжаление знам какво ви е- преди 5 месеца почина най-доброто куче на света, с което израснах и което преживя с нас и тийнейджърските ми години, и раждането на дъщеря ми, и нейното порастване
Болката е ужасна, мога само да те посъветвам да не я игнорираш- плачи, говорете за нея, гледайте снимки, спомняйте си- на мен това ми помогна доста, макар болката да си остава- и сега плача, просто си представям какво ти е
Прегръщам те!
Цитат
Наистина сигурно мъжкото ще прилича повече на майка си. Това го наблюдавам и при хората. А и мой Бени също приличаше по всичко на майка си, а сестрите му - на бащата.
В котилото на моите `убавци имаше три девойки и само един господин, който единствен е одрал кожата на майка им. Другите нямат нищо общо- за справка- брат и сестра са на първата страница.
Ох, историята за "Моста на дъгата" ме довърши, просто. Сега ще ходя с подути очи, а след малко и майка ми, защото ще и го изпратя веднага.
Милата Шари, пък каква е красавица! Поне вече не я боли! А ти си гушкай малкото бебе и много му се радвайте!
Трейси, това звучи направо...магическо!
После да разправят, че нямало прераждане!
Аз имах подобна случка /не чак толкова фрапираща, ама все пак... /. Гледахме една сиамка почти 10 години. Накрая вече беше много стара /взехме я вече голяма, та беше поне на 13-14год.!/, проскуба се, зъбите й опадаха...Ясно беше, че не й остава много. Ама иначе си беше в добро здраве. През лятото заминах при баба ми за 2 месеца. И изведнъж, две нощи подред, без никаква причина сънувах, че Джена е умряла. После майка ми се обади и каза, че е изчезнала. Предполагам, че се е скрила някъде да умре /живеехме в къща с двор и така и не я намерихме/. Та така - точно тези две нощи, не примерно месец или седмица преди това, нито пък, примерно, майка ми да се е обаждала и да е споделяла, че котето не е добре,че да съм настроена на тази вълна. И досега мисля,че беше телепатия някаква...
Поне вече не я боли! А ти си гушкай малкото бебе и много му се радвайте!Трейси, това звучи направо...магическо!
...защото знаете ли къде я намериха...върху гроба на Мако, тя три пъти прескача оградата, докато не я приберем (мислехме че е на съседите), а беше адски малка и адски слаба. Първият път като влезе в къщи, тя не се зачуди от къде да мине, качи се до втори етаж сама и зачака да й отворя вратата, после легна на холната масичка, там където спеше Маки.
Аз имах подобна случка /не чак толкова фрапираща, ама все пак... /. Гледахме една сиамка почти 10 години. Накрая вече беше много стара /взехме я вече голяма, та беше поне на 13-14год.!/, проскуба се, зъбите й опадаха...Ясно беше, че не й остава много. Ама иначе си беше в добро здраве. През лятото заминах при баба ми за 2 месеца. И изведнъж, две нощи подред, без никаква причина сънувах, че Джена е умряла. После майка ми се обади и каза, че е изчезнала. Предполагам, че се е скрила някъде да умре /живеехме в къща с двор и така и не я намерихме/. Та така - точно тези две нощи, не примерно месец или седмица преди това, нито пък, примерно, майка ми да се е обаждала и да е споделяла, че котето не е добре,че да съм настроена на тази вълна. И досега мисля,че беше телепатия някаква...
подобна случка - точно два месеца след като любимата ми котана Сузи беше починала видях в един зоомагазин точно нейно копие на 2 месеца 
абсолютно същите шарки, същите очи, същия поглед - бях сигурна, че се е преродила.. сигурно един час седях пред витрината и ревах като малко дете а пък кой знае колко хора са ме помислили за луда не че някога ми е пукало, де, просто ми мина през ума 
ако трябва да сме честни, ако някой "непросветен" ни чете всичките ще ни вземе за луди, но това е друга тема
моят собствен ЛМ се чудеше и маеше как така не знам на кой свят се намирам след като почина Сузи.. Казваше ми "това е котка все пак".. котка, да, ама съм прекарала 15 години с нея и съм я обичала ако не като дете, то почти така
абсолютно същите шарки, същите очи, същия поглед - бях сигурна, че се е преродила.. сигурно един час седях пред витрината и ревах като малко дете а пък кой знае колко хора са ме помислили за луда не че някога ми е пукало, де, просто ми мина през ума ако трябва да сме честни, ако някой "непросветен" ни чете всичките ще ни вземе за луди, но това е друга тема
моят собствен ЛМ се чудеше и маеше как така не знам на кой свят се намирам след като почина Сузи.. Казваше ми "това е котка все пак".. котка, да, ама съм прекарала 15 години с нея и съм я обичала ако не като дете, то почти така