Любители на котки - тема 43

Преди малко взеха женското коте
Трудно е да се разделяш и с такова мъниче, въпреки че сме биле с него само 40 дена

Според мен има някаква телепатия между животинките и хората
С риск и мен да ме помислите за малко луда, ще ви разкажа какво ми се случи. Имах куче /далматинец/, който почина миналия ноември на 13 години. Последните няколко години живя с нашите, защото там имаше къща с двор и той много обичаше да потичва из двора. Но въпреки, че беше при тях за ваксини и разни други болести аз го водех на лекар. Като ме виждаше и се напикаваше от радост. Между нас имаше много силна връзка. Миналия ноември се разболял нещо. Аз и мъжа ми бяхме на екскурзия в чужбина и брат ми го водил на лекър. Оказало се проблем със сърцето. Наложило се е всеки ден да му слагат инжекции и той го водел. Ние се върнахме от екскурзията в четвъртък и се уговорихме с нашите да отидем да им дадем подаръците и да покажем снимки в почивните дни. В петък излизах по работа и минавах с колата в близост до нашите. Не мога да го опиша, но изведнъж ми се прииска да видя Понго, някакво много силно чувство че трябва веднага да отида. Просто обърнах колата и отидох до нашите. Минах през магазинчето и му купих краставици и моркови  - любимите му зеленчуци. Като ме видя полудя от радост въпреки че последните няколко дни не се е чувствал много добре. Хапна си от лакомствата които му бях занесла и се порадвахме 10тина минути един на друг. Казах си че утре нали ще ходим в нашите ще го видя пак. Оставих го да си спи в хола на дивана. Вечерта майка като се прибрала го е заварила починал така както го оставих.
Връщайки се назад си мисля, че сякаш ме е извикал да се сбогува с мен

Tasha, страшно много съжалявам за загубата на Шара,..
Ние сме загубили не едно коте и - повярвай ми, знам какво изпитваш!,..
Следях с мъка постовете ти за състоянието на Шара,.. нарочно не писах ,.. не исках да бъда лош пророк, но по симптомите бях сигурна, че е FIP,.. Писала съм и в други форуми за зловещата ни среща с тази коварна болест и неизбежния изход от нея,..
Както са писали момичетата - успокоявай се с малкия сладур - това е нейна кръв

Прегръщам те силно!

Момичета, котето, което ни подхвърлиха на терасата, ще си остане при нас,.. Уж една приятелка на майка ми да го вземе,...
Но то вече свикна с нас, а и ние с него. Голяма сладурана е - ще пусна снимки тези дни. Принцесата съска все още (Чейни и още 4 котета  лятото станаха жертва на глутницата до блока - не знам какво да правя вече! )  А другите две - Роки и Пуханка, са по-отзивчиви - заиграват се и се чувства взаимно разбирателство

Ужасно много се разстроих и аз -- Таша, моите най-искрени съболезнования!

Но все пак, както другите са ти казали, недей да тъжиш, тя е в котешкия рай, а най-хубавото е, че е изпълнила своята мисия и е оставила след себе си малки, сладки бебета!

Пожелавам ти много сила в този труден момент!

Lady-B, няколко пъти прочетох за Чейни преди да осъзная прочетеното!    Как стана? Тя нали само в къщи си стоеше ? И малките, горките, само две останали! Къса ми се сърцето!    От толкова малки ги отгледахте . Все си мислех, че като укрепнат не са лесна плячка за кучетата, но явно съм се заблуждавала...

Дано новото котенце има повече късмет и да ви радва дълги години! Голямо сладурче е! 

Чета ви, но рядко пиша. Ех Таша как се надявах всичко да приключи добре за вас и страхотната маца. Сега плача с теб, съжалявам за загубата ви. Моят Бял Ужас  също беше болен напоследък, а само аз си зная колко сълзи и молитви съм отправила. Колеги и дори близки ми се чудеха - със сигурност ме мислеха за луда. Даже чух подмятания от рода ... за майка ти и баща ти едва ли ще ти е по- тъжно... Грозна работа !И грозно сравнение !  Има хора, които не разбират любовта към животните и тяхната любов към нас ! Докато котака, не беше добре ходех, като болна и отпуска си взех да си го гледам. Моят е 3 годишен мъжки персиец, не съм го кастрирала - сърце не ми даде. Не припикава и прави обичайни бели от любопитство. Не се притеснявай, че внука е мъжки котак. Една катерушка- да има къде да остри нокът и две топчета  да ги подмята и е готов Задръж си момчето и му се радвай Не мисля, че ще замени Шара, но ще е част от нея. 

  Милото...
Колко много от нас сме имали далматинци...много добрички кученца...най-добрите...

Извинявам се за тъпия въпрос, но има ли опасност за малките котенца? Четох, че болестта била заразна....

Здравейте и от мен, регистрирах се току що и искам да се запиша за хубавата тема. Моят красавец е на 1 годинка. Винаги съм искала сиво котенце и миналата година началото на декември се сдобих съвсем случайно, намерих котенцето на средата на един междуселищен път, беше заболо муцунка в асфалта почти умряло от студ и глад, някой го беше захвърлил, прибрах го и с мн мъки го съживих Сега Бобчо е голямо момче и ме радва страшно мн. Снимките са стари, когато беше мъничък, но с тези разполагам в момента, по-нататък ще пусна пак.





Таша, съжалявам за загубата и аз съм губила коте и  докато четях си ревнах, съчувствам ти, животинките са като член на семейството и е мн тежко, когато ги загубим.

elix надявам се да няма опасност при малките
Четох някъде, че може и никога да не се прояви болестта даже и да си носител
Толкова неща изчетох за тази коварна болест
Amira_BG напълно съм съгласна с теб. Мен ме учудват хора, които ни се чудят как гледаме животни в къщите си.
За мен хората които не обичат животните, не обичат и себе и околните
Това са хора егоисти, злобни и необщителни
mimeto_tanita много сладко коте си имате

Този Бобчо е голям сладур. И с късмет! 

И аз се чудя някой като каже ама как гледаш котка като имате само две стаи. Че аз и папагалче имам на всичко отгоре.
 

mimeto_tanita мамина душичка, как спи само. Голямо е сладурче.

Абсолютно. Че ти да не би да имаш съмнения по въпроса за това луди ли сме или не. Ми луди сме и то много ... ама дай Боже да има повече такива луди като нас. 

И един може би тъп въпрос, но не можах да го разгадая - какво е ЛМ???

Съжалявам, Таша  , много се разстроих и не ми се пишеше, не ми се и четеше какво е станало, но искам да изразя съчувствие.
Не можах да прочета целия ти пост, само първите два реда и спрях  .  Не го очаквах, наистина.

А този Бобчо, Боже, колко е пуФкавичък и сладък  . И с това розово носленце, ако ми е наблизо ще го цункам навсякъде  .

И да взема да пусна някоя снимка и аз накрая. Вижте го мойто прасе. Вече е студено и си седи повече време вкъщи, цял ден спи на дъската за гладене. Постелила съм му едно одеяло, да не ми прави всичко в косми. Като спинка знаете ли колко са му топли ушенцата  . И си е сменил козината и сега е много пухкав и с гладък косъм.

Забравих да ви питам нещо, гледам, че и други бременни има сред нас. Дали има някаква опасност за бебето като постоянно целувам моя Мишко? Просто не мога да се спра, като наркотик ми е. Срам ме беше да кажа на лекарката. Само казах, че имам котка, а тя отговори, че няма проблем, стига да не чистя тоалетната му. Дори не ми и спомена за изследвания.
Ама тук някак по друг начин гледат на домашните любимци, не е като в Бг като кажеш, че си бременна и имаш котка да те гледат като престъпник.
Комшийката ми, която роди преди месец има 4 котки. Веднъж я питах няма ли проблем с котките, а тя дори и не се сети какво точно искам да кажа. Само отвърна, че сега котките са много любопитни, но всичко си е наред и това беше.

mimeto_tanita, добре дошла и ти, и късметлията Бобчо. Много сладък малък (вече голям де) пух е той. Пожелавам ти да ви радва дълги години.

Много са ви сладки мацаните на всички

Много обичам котки. До преди година и половина имах една черна пухкава маца която се наложи да приспим на 11 годишна възраст. Имаше рак на млечните жлези и разсейки в белите дробове. За съжаление нямам дигитални снимки за да ви я покажа. Беше доста своенравна и в никакъв случай не мога да кажа добро коте.

Много искам да имам отново котка. Търся си сива, полудявам по сивите. Бих искала британка, но за съжаление не са ми по джоба за момента.
Не мога да не призная, че съм фен на Арчибалд, Грейси и Мърчо