Публикувана: 22 окт. 2010, 15:23 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2013, 10:09 ч.

намерих щастието си и го изгубих

41 971
121
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

# 45 8 ноем. 2010, 16:56 ч.

Мнения: 991

Момичета, моля ви бъдете силни!
Зная, че никой не заслужава това, но за съжаление е факт и нямаме избор освен да бъдем силни и да продължим напред... Hug

# 46 8 ноем. 2010, 17:08 ч.

Варна
Мнения: 2 678

Цитат на: valensia-79 в пн, 08 ное 2010, 15:50

Здравейте мили момичета и от мен!Дълго време не се осмелявах да пиша,защото мъката и тъгата не ми позволиха,не че сега са по малко,но като четях написаното от вас сякаш си четях собствените чувства и мисли.Ще се опитам да бъда кратка и да ви разкажа за моята най жестока болка и трагедия в живота.Първо се обръщам към Зет,защото искам да и кажа че аз съм момичето от стаята в която беше и тя.Kошмара който изживяхме беше и за двете!Но ако не беше ти мила Зет щях да откача.
До 14.09.живота ми беше съвсем различен-спокоен,щастлив и подреден.Изкарах най прекрасните 9 месеца в живота си в очакване на най щасливия миг-появата на малкото ни съкровище.Не знам с какво сгрешихме,но съдбата и Господ ни го взеха в последния момент,а го чакахме и искахме толкова много с татко му и семействата ни.Не виня никой и нищо,освен себе си,защото не успях да го запазя жив-роди се вече починал.Все още си задавам куп въпроси,но отговор не намирам,а и за какво ми е отговор като ми го няма бебето!?Причината да загубя бебчо е бързо остаряла плацента и увита пъпна връв-това е заключението на патолозите.Жалкото е е през цялото време на бременноста всичко беше наред,а детето ми си отиде по този нелеп е жесток начин.Никога няма да го преживея най вече защото се емъчило милото в мен,а аз не съм разбрала.Ужасно боли,никое човешко същество не трябва да усети тази болка и празнота.Никой не очакваше че нещо ще се случи и за това не търся вината в никой.Вината и тъгата я изпитваме аз и близките ми,който ми помагат с каквото могат.Само вие момичета обаче знам че ме разбирате как се чувствам!

Съжалявам миличка, че ти се е случило Hug

Според мен не трябва да се самообвиняваш. За съжаление тези неща не зависят от нас Sad

. Прегръщам те и бъди силна.

# 47 8 ноем. 2010, 22:26 ч.

Мнения: 64

Съжалявам мила valensia-79 , болката е голяма. В това да загубиш дете има нещо толкова неестествено и жестоко. Не се обвинявай, не е имало как да знаеш, какво се случва. Всяка от нас е минала през това да се обвинява и да си задава въпроса, къде сгреших и защо се случи. Истината е, че нищо не можем да направим. Истината е, че сме майки дори и когато децата ни са ангели, а майката я боли. Пиши във форума, пиши и на лични, ако имаш нужда. Аз като пишех в самото начало много плаках, изливаше се от мен мъката. Сега се научих да живея с нея!

# 48 9 ноем. 2010, 11:50 ч.

Мнения: 90

Момичета,благодаря ви от сърце за разбирането и подкрепата!Всички имаме нужда от такава в тези трудни моменти от живота ни!Въпреки че в момента не смея да мечтая или да искам нещо от живота,все пак се надявам съдбата да е по добра към нас и скоро да си гушкаме и ние бебенца-мисля че го заслужаваме!Вие също може да ми пишете когато и каквото поискате.На мен лично това ми помага,въпреки че от 2 месеца вече няма ден в който да не съм плакала за моята ''топчица''.Каквото и да правя мисля само за него,макар че дори не си го видях-нямях силите за това,а сега съжелявам безкрайно много.

# 49 9 ноем. 2010, 12:07 ч.

Мнения: 991

Цитат на: valensia-79 в вт, 09 ное 2010, 11:50

Каквото и да правя мисля само за него,макар че дори не си го видях-нямях силите за това,а сега съжелявам безкрайно много.

Аз се чувствам по същия начин и не знам дали някога ще си го простя... Cry

Само майка ми беше пожелала да го види, защото не е могла да повярва, че е истина. Каза, че много приличало на татко си...

# 50 9 ноем. 2010, 13:39 ч.

Мнения: 90

Мила QueenBee,при нас трябваше няной да го види и татко му го видя.После дълго време аз не го питах нищо,защото само при мисълта че го загубих от мъка треперех цялата и ръцете ми се изпотяваха.В началото всичко ни се струваше като сън,сутрин съ събуждах и мислех че сънувам,но уви всичко е истина!След около месец се осмелих да попитам мъжа ми за бебчо,той ми каза че когато го видял,сякаш е видял в неговото телце нас двамата.Плаках цял ден след това.Дано нашите ангелчета ни простят и това!Така мисля че когато дойде денят,в който и ние ще отидем при тях няма да се страхуваме от това,а ще бъдем щастливи!

# 51 9 ноем. 2010, 14:02 ч.

Мнения: 76

миличка радвам се че ми писа и че си почнала да споделяш .на мен тук момичетата много ми помагат можеби те са единствените които ме разбират .не се обвинявай едвали можехме да направим нещо и аз все търся причината в мен ,не съжалявай че не си го видяла можеби е по добре на мен всеки миг ми е пред очите и ми става все по мъчно cry

и да знаеш че ако не беше ти сигорно и аз щях да откача в тази болница Hug

# 52 9 ноем. 2010, 14:29 ч.

Мнения: 90

И аз се радвам,че се открихме след ужаса който изживяхме мила приятелко!Ти също ми помогна да преживея онзи стрес в болницата.Не съм забравила и какво си обещахме,дано скоро се сбъдне на всички измъчени майчета!Откакто започнах да чета и да пиша със вас момичета ми е малко по леко.Понякога със непознати човек споделя повече неща отколкото с близките си.Аз срещнах по истинско съчувствие от не толкова близки приятели,а от хора които не очаквах толкова истински да страдат заради мен. Hug

Зет,как минават дните ти?При мен те са много дълги и мъчителни,как ще преживея тази дълга зима не знам.Непрекъснато си представям как щях да си гушкам и гледкам бебчо,а сега дните са ми без никакъв смисъл.

# 53 9 ноем. 2010, 16:55 ч.

Мнения: 714

Мила valensia-79 , Cry

ужасно съжалявам за огромната ви загуба и силно искам да те прегърна-теб ,Зет и всяка ангелска майка!Миличка,дай си време,страдай и плачи,когато ти се плаче,но не се заравяй в мъчителни самообвинения!Минало е прекалено малко време и е нормално да не намираш смисъл в дните,които сякаш се нижат като на лента и имаш чувството,че тя ще свърши и ще се върнеш в реалността и всичко ще е по старому...Уви,това е истинския живот и вярвам ,че скоро всяка една от нас ще намери смисъл и воля да продължи!Аз го открих-в момента ,в който разбрах че нося нов живот до сърцето си,заживях отново!Страховете ми са много,но вярвам че всичко ще е наред,когато отворя очи сутрин,първото нещо което си казвам на глас е „Обичам ви, мои съкровища“,като се обръщам към мъничката точица и към мойте две малки принцеси,където и да са те...И аз като повечто от момичетата плачех с дни и единствено тук намерих разбиране и подкрепа,за което ще съм благодарна до края на дните си на прекрасните майчета!Животът е странно нещо,съдбата -също!Гордея се,че познавам(макар и виртуално) толкова истински и силни личности,макар,че ми се щеще да се запознаем по друг повод!Дано не съм ви натоварила с думите си,момичета!Кураж пожелавам на всички вас и на себе си !!! Hug

# 54 9 ноем. 2010, 19:51 ч.

Мнения: 1 056

Стискам палци на всички майки и пожелавам много,много късмет. valensia-79, zet Има една жена пред ,която аз се прекланям Lilibon bouquet

Прочетете това ,което е написала и ще се почувствате по добре. Това е великолепен човек ! Hug

# 55 10 ноем. 2010, 17:23 ч.

Мнения: 5

твоето грахче се е превърнало в малко красиво ангелче ,той е до теб и винаги ще живее в твоето майчино сърце....а ти трябва да намериш сили да се примириш и да продължиш напред колкото и да е трудно ....

# 56 10 ноем. 2010, 20:08 ч.

Мнения: 1 056

"Да се примириш" newsm78

?Аз лично lolimim ,не мога да се примиря!Тук ние споделяме болката си и се стремим да намерим начин да живеем с нея .Този под форум е терапия, лично за мен.Тук майките загубили децата си ще помогнат на всяка една ,която е на дъното да стане ,да повярва в себе си и да продължи живота си ,не толкова за себе си колкото за всички около нея! Дори и психотерапефт не би ме разбрал както те.Това е моята философия ,моето разбиране ,а ако ми кажат твоя живот за живота на сина ти ,няма да се замисля:Давам си живота на секундата за да живее синчето ми!

# 57 10 ноем. 2010, 20:37 ч.

Мнения: 714

Цитат на: diana_val4eva в ср, 10 ное 2010, 20:08

"Да се примириш" newsm78

Нямам какво повече да добавя към тези думи,сякаш си надничала в мислите ми,Диана! Hug

Как така примирение-никога!Куражът,вярата и силата,която ми дават момичетата,пишешти в този форум са незаменими! Heart Eyes

# 58 11 ноем. 2010, 10:38 ч.

Мнения: 90

Elisaoul,Беа,Диана,Сиси,и на всички момичета,благодаря ви от сърце за подкрепата и истинските неща за който си говорим тук!Абсолютно сте прави и за това че само човек който е преживял такова нещо знае как се чувстваме ние.Доколкото разбирам QueenBee и Elisaoul вече очаквате бебчета,така ли е?Силно стискам палци всичко да е наред и час по скоро и всички ние да се похвалим със същото.При мен специално това е единственото нещо което ме крепи и за което макар и плахо вече си мечтая.Знам че няма да ми е такова усещането както първия път,но се надявам да сме поне малко щастливи с мъжа ми и семействата ни.Имам усещането че чак когато някога се появи бебчо ще започна отново да живея и да се радвам на нещо в живота!Сега всичко ми пусто,празно и безсмислено,но за съжеление всичко ми изглежда ужасно далечно във времето! Hug

за всички вас!Пишете!

# 59 11 ноем. 2010, 10:56 ч.

Мнения: 991

Мила valensia, много силно ти стискам палци за успех! Hug

И само искам да ти кажа нещо, което може би ще ти се стори странно...Тази бременност я чувствам някакси много по - осъзната от първия път!
Може би, защото вече знам какво съм изгубила!
Знам, че всичко изглежда ужасно далече, но времето лети неуморно и ще дойде денят, в който ще си имаш свое детенце! Hug

Препоръчани теми

Забременяване след мъртво раждане

Кремация на мъртвородените бебенца

Загубихме детенцето си ..

Загубих бебето си в 34 г.с.

Причина:

Причина: