eнергийни вампири

Да, не може да се игнорират, ако са в семейството.  Но ти имаш възможност да се предпазиш!   Да решиш дали да даваш енергия/ като се ядосваш и отвръщаш на провокациите/ или да не  обръщаш  внимание..като някой в предишен пост  беше писал..все едно бръмчи муха..тотално се изключваш да слушаш бръщолевенето.Има много начини да се спарвим , наистина... и това е да си създадем добра енергийна защита.

Препоръките  от  книжките  най-вече са...Не влизайте в конфликт, даже усилено да ви предизвикват!Не мъстете!Не отговаряйте на злото със зло!

 А сте се ядосали/дори малко/...а са ви изсмукали. Това е целта им...да ви вдигнат нервите и кръвното. Царе са на това!  Ако успеят...1:0 за тях Те пълни с енергия, а вие изцедени и уморени...

 

     http://media.snimka.bg/7453/021161891.jpg

    Получих я  ! Сядам да чета!

    Момичета, нещо не ми върви книгата, звучи ми леко сектантски, струва ми се леко зомбираща. Или пък нямам толкова акъл,та да я разбера, знам ли  ?

В началото е много трудна...бих казала доста....
Ако усещаш че не е твоята книга, остави я, тя е книга за определен етап от живота на човек.....
Но определено трябва да се прехвърлят поне около 50 страници, за да прецениш дали ще ти хареса...

Да, всяка книга е за определен етап, но за мен е книга, която е нужно да се прочете....... ,та без нея накъде...

На 56-та съм, но не е от книгите,които не мога да оставя, преди да видя край!Имам чувството ,че се повтаря едно и също!

Стисни зъби и я прочети
Така мисля
В началото на мен ми беше много трудна...но  това се оказа една от книгите които промениха живота ми...

Написана е в художествен вариант, разказва се за документ на Маите, който обяснява смисъла на човешкия живот, на човешките взаимоотношения.

Маргало, благодаря за съвета. Аз също ще я потърся. Нямам проблеми с такива хора, откакто се научих да поддържам контакт само при взаимна симпатия, но пък няма да ми навреди, да знам за какво конкретно говорим. 

Че то, такъв род книги винаги са сектантски и зомбиращи! Смесица между мистика, религия, претенции за древност (за по-голяма достоверност) и игра на струната на вината. В края на краищата, към тях обикновено посягат хора, които са в такъв етап или момент от живота си, че се чувстват несигурни. Хората, които са в етап на увереност, и имат усещането, че всичко им е по план и под контрол, те такива книги не четат! Като по калъп! И за пари! Американците много си падат по книзи за самопомощ, ама е повече въпрос на самовнушение, а не че нещо книгата е вълшебна! 

  Ще се опитам да я прочета!

Тайна , а защо да се насилваш   само защото някой е казал  

Остави я настрани , може и да и дойде реда  




Andariel споделям голяма част от мнението ти  

Е ,чак пък сектантска да  е книгата...не е..    Книгата е повече мистично и увлекателно четиво, повече се чете като приказка и  няма нищо зомбиращо в нея. Всичко зависи от подхода и вътрешнаа нагласа на човек... 

Тайна, щом ти   е трудна, не се мъчи де...   Явно енергийно не си готова за тази книга...така че не си насилвай душичката 

     Чак като стигнах до петото откровение, започнах да чета познати неща и ми стана интересно. И понеже искам дъщерята да я прочете, което е мисия невъзможна при част от нейното поколение, започнах да подчертавам пасажите,които се отнасят за нея!Дано поне тях да прочете! Всъщност повечето неща съм и ги казвала, без да съм ги чела някъде! Тя е избрала ролята на жертвата в житейската драма.И за късмет попадна на "човек" насилник, който и смуче енергията.Ще успея да я дочета!

Чак пък секстанска
По същия начин разсъждавам и аз.
Просто там има обяснение за нещата в една доста реална светлина ако човек се замисли.
На мен книгата много ми помогна за светоусещането ми, за взаимоотношенията между хората, помогна ми да се справям с доста ситуации, да си обясня много неща...
Но ако не ти харесва, няма нищо в лошо в това да я оставиш 

Не може да замести книгата по никакъв начин, но има и ДЖОБЕН ПЪТЕВОДИТЕЛ КЪМ ДЕВЕТТЕ ОТКРОВЕНИЯ /"Селестинското пророчество"/:

 Ето какво пише за шестото откровение, което дава ясен отговор по темата Енергийни вампири/според мен/

"Колкото по-постоянна е връзката ни с Божественото, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, кога го губим връзка, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове сами можем да установим по какъв начин изсмукваме енергия от другите. Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна връзката си с Божествения първоизточник, което пък ни помага да открием индивидуалния си път на развитие в живота и своята духовна мисия - какъв може да бъде нашият личен принос за духовната еволюция на света.
Когато открием и преживеем вътрешен контакт с извора на Божествената енергия в самите нас, ние започваме остро да чувстваме онези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става обикновено в моменти на стрес, когато се чувстваме особено несигурни и ни се струва, че се налага отново да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората.
Тъкмо в тези моменти и при такива обстоятелства можем да установим какъв по-специално е собственият ни подход на манипулация на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, да определим спецификата на онова, което аз наричам "властни драми". Това са форми, чрез които се упражнява власт над другите хора и които обхващат широк спектър от проявления от напълно пасивни до крайно агресивни. Например когато, за да упражняваме власт над даден човек, ние влизаме в ролята на онеправдани и започваме да му внушаваме, че е виновен, задето не прави достатъчно за нас (черпейки енергия, когато той или тя изпадне в тази "клопка на виновност" и започне да ни обръща повече внимание), тогава властната ни драма може да се определи като драмата на "горкия”.
Ако, от друга страна, се стремим да упражняваме влияние над останалите по недотам пасивен начин, като се поставяме встрани на ситуацията, държим се резервирано, непроницаемо и двусмислено - с надеждата.да накараме някой да се заинтересува от това що за хора сме ние, да започне да ни наблюдава, да се опитва да ни разгадае, като по този начин черпим енергия благодарение на интереса, който този човек проявява към нас, в този случай се поставяме в ролята на "затворения".
По-агресивно е поведението на човек, който се опитва да упражнява влияние над другите, като все им "намира грешки" и ги кара да се чувстват постоянно под нечий зорък критичен поглед и да се самоконтролират - подход, който може да се определи като "взискателен" и при който човек черпи енергия, като съзнателно принуждава хората да се съобразяват с него.
Ако искаме да не изпадаме в такива властни драми, всеки от нас трябва преди всичко да идентифицира по-специално "драмата", която е склонен да разиграва, за да черпи енергия от другите, а когато не е само една, всичките си "драми", и ясно да осъзнава своите манипулации винаги, когато ги допусне. Защо? Защото ние се освобождаваме от всеки несъзнаван навик, когато напълно го издигнем в светлината на съзнанието, и така можем да удължим периодите, в които сме свързани с Божествения първоизвор, периоди на доверие и любов, които открехват за нас истинския смисъл на живота ни, нашето духовно призвание.
Когато осъзнаем коя е нашата специфична властна драма и установим трайна връзка с вътрешния си извор на енергия, тогава ние се освобождаваме от онова, което ни пречи да погледнем на себе си и на своя живот по един по-достоверен начин. Тогава, първо, можем да видим как взаимоотношенията на енергийно ниво в семейството, в което сме се родили, са предизвикали и формирали нашата властна драма и са възбудили отделните му членове. След това можем да отидем отвъд тази борба и да прозрем духовния смисъл, който се крие зад семейната ни опитност от ранното детство.
Трябва да се погледнем отстрани и да си зададем въпроса: Защо съм се родил точно в такова семейство? Каква чувствителност е трябвало да се развие в мен и към кои страни на живота? За да си отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме внимателно начина на живот и на двамата свои родители и тогава да се запитаме: Какво е трябвало да усвоя от своя баща? В какво е неговата сила, какви способности и дарби притежава той? Какво е искал да постигне в живота, но не е могъл?
По същия начин трябва да преразгледаме и живота на майка си и да поставим и по отношение на нея пак същите въпроси. Какъв е бил смисълът на нейния живот? Към какво се е стремила тя на този свят, независимо с какъв успех?
Посредством този анализ можем да установим какъв е нашият житейски старт, кои са онези два житейски подхода, с които е трябвало да влезем в досег през ранното си детство, за да ги интегрираме в собствения си опит. Когато погледнем от духовна гледна точка, можем да установим у родителите си две представи за живота, които изглеждат донякъде различни и дори противоположни. Но затова сме се родили тъкмо в това семейство, за да разрешим техните противоречия и да обединим органично истините, чиито носители са те, на по-високо ниво.
Такъв е духовният процес, чрез който едно поколение развива духовната реалност, която е наследило от предходното, и дава тласък на нейната еволюция към все по-истинни форми. Смисълът на целия ни живот е в това да намерим обединяващата истина на семейството, в което сме се родили, и постепенно да развиваме тази истина във все по-висши и по-висши форми, докато открием предназначението си в това да дадем пълен израз на тази истина. Когато разберем това и установим какво е посланието, което трябва да предадем на света, ще видим, че всичко, което сме преживели, всички явления на синхронност са били всъщност подготовка за тази наша мисия. А чрез осъществяването й съдействаме за издигане съзнанието на света."