Забременяване след мъртво раждане

  • 231 331
  • 1 439
  •   1
Отговори
# 1 020
  • София
  • Мнения: 8 638
Аз съм с 2 оперативни раждания, доколкото са ми казвали-9 месеца до новото забременяване са достатъчни. Имам и няколко познати с естествено раждане след секцио с 18 месеца или година и 9 месеца разлика Simple Smile
Важно е за феталните морфологии да се ходи при добри специалисти, сертифицирани да правят това специализирано изследване. Да не се правят при следящия гинеколог, защото в общия случай, той няма съответните знания, дори да е добър специалист. Вече, когато специалистът по фетална морфология види нещо(а в почти всички случаи ще го види) , насочва към фетална ехокардиография. Втория ми син беше с дефект на сърцето по време на бременността, правих амниоцентеза, защото в маркер за Даун. Наблюдавахме как се развиват нещата.
Проблемът не беше видян при първата фетална, а чак при втората и всичко беше сипер припряно, забързано. Бях вече 21 седмица и беше много напрегнато какво ще покаже амниоцентезата.
Не знам защо не се е видяло на първата ФМ. За мен има две причини-бебето е било твърде малко, респективно сърцето. И специалистът не беше такъв конкретно за ФМ, а просто за ехографии-прави и мамография, и други гинекологични прегледи. Беше много симпатичен, нп аз направих грешката да не запиша час при по-тесен специалист.

Съжалявам, че така се е случило. Особено да износиш цяла бременност дете, да преживееш раждането. Много е тежко и ви пожелавам с времето да стане малко по-леко.

# 1 021
  • Мнения: 215
Много ви благодаря на всички момичета за подкрепата! Наистина малко ме притесняват годините ми, но ще потърся второ и ако трябва и трето мнение кога съм готова за следваща бременност. Иначе физически бързо се възстановявам след операцията, още в самото начало се раздвижих лесно и болки не съм имала.
Но сега два месеца по късно започнах да падам духом, може би защото се сдържах с нечовешки усилия първо в болницата, а после пред близките ми. Не съм предполагала в какъв филм ще вкарам и тях, те накупили подаръци, бяха много щастливи, а то какво стана....
Когато бебчо беше в София в неонатологията, лекарите ми казваха, че трябва да го пусна и да продължа живота си. Да, ама аз не мога да го пусна. Той винаги ще е част от мен и от живота ми. Когато плача и нямам желание за нищо, сякаш малкото ми ангелче ми нашепва да не се сривам тотално и че то не иска майка му и баща му да си затрият живота след всичко това. Сега е време за възстановяване, и физическо, и психическо.


# 1 022
  • София
  • Мнения: 8 638
Keisito, това изказване за продължаване на живота е много неподходящо. Човек има нужда да скърби-детето ви е факт, не е нещо, което не го е имало и да си продължите ей така живота.
Ако ти и мъжът ти имате нужда от подкрепа-да чуете добри думи, да споделите или да ви окажат професионална подкрепа, може да потърсиш сайта на Макове за Мери. Там ще намериш разказки, информация и контакти. За някои хора действа изцеляващо дори само да прочетат за чуствата на хора, които са минали през това.

# 1 023
  • Варна
  • Мнения: 153
Прекрасна е Кейсито. Много съжалявам за болката ти и загубата ти. Ако искаш да говориш аз съм насреща.

# 1 024
  • Мнения: 215
Кремена Михова, мисля че тази болка никога няма да се преживее.
Тепърва трябва да се учим да живеем с нея. Много години чаках това дете. По късно срещнах моя човек, преди 3 години.
Сега мечтая за нова бременност, въпреки че за мен е много рано. Минаха два месеца от секциото.
Със сигурност много ще ме е страх.
Много виновна се чувствам, че не прекарах достатъчно време със сина си.  Въпреки че последните пъти екипа на отделението ме оставяше да съм до него колкото искам, най ужасно беше, че не можех нищо да направя, докато гледах как живота го напуска.
CryCryCry

# 1 025
  • Мнения: 547
Кремена Михова, мисля че тази болка никога няма да се преживее.
Тепърва трябва да се учим да живеем с нея. Много години чаках това дете. По късно срещнах моя човек, преди 3 години.
Сега мечтая за нова бременност, въпреки че за мен е много рано. Минаха два месеца от секциото.
Със сигурност много ще ме е страх.
Много виновна се чувствам, че не прекарах достатъчно време със сина си.  Въпреки че последните пъти екипа на отделението ме оставяше да съм до него колкото искам, най ужасно беше, че не можех нищо да направя, докато гледах как живота го напуска.
CryCryCry


Не се обвинявай, че не си прекарала повече време с него.
Първо, ти е било трудно да го гледаш така и да не можеш да направиш нищо.
Второ, дори и да беше стояла с него 24/7 нямаше да ти е по-лесно, отколкото ти е в момента.
За съжеление ние не можем да направим нищо. Нито в онзи момент, нито в сегашния. Както каза ти, единствено можем да се учим да живеем със загубата и болката и при другата бременност, независимо след колко време ще настъпи, да не си мислим най-лошото и да сме спокойни, колкото и да е трудно. 😘

# 1 026
  • Мнения: 215
Всяка сутрин се събуждам с мисълта - искам си детето. Той много ми липсва. Не можах нито веднъж да го взема в ръце - беше на  системи. Ръчичките му бяха сини и надупчени, главичката също...
Как съм плакала, че е  самичък в болницата, като изоставен. .. толкова малко време имахме заедно. .. Гледах и другите болни  бебенца, които също плачеха самички и си казвах - Боже, защо? Защо малки и невинни ангелчета страдат така? Какво са виновни те?
Сега животът ми е спрял. Синчето ми го няма , аз съм напълно празна !
Хора около мен ми казват,че  съм силен човек, само че на мен ми писна да съм силна.... че съм изглеждала много добре - пет пари не давам как изглеждам, не ми пука нито за килограми, нито за стрии...




# 1 027
  • Мнения: 339
Здравейте, момичета.
Забременях след инвитро и бях много щастлива. Около 22-23та г.с. докторът, който ме следеше, забеляза, че бебето ми изостава в теглото поради нарушен кръвоток и повишено налягане в едната от маточните артерии. Водеха ме рискова бременност, тъй като с времето бебенцето изостана с около две седмици. Следяха ме всяка седмица. В началото на юни, в 33та г.с., плацентата внезапно спря да работи и след спешно секцио момченцето ми се роди мъртво.
Лекарите предполагат, че имам тромбофилия, за която вчера пуснах изследване и чакам резултатите.
Със сигурност с приятеля ми ще опитаме пак да имаме детенце. На мен също ми казаха, че е хубаво да се изчака около година след секциото, но не ми се губи толкова време. На 36 г. съм, и въпреки, че имаме някакви шансове за естествено забременяване, вероятно пак ще стигнем до инвитро. Много се надявам да намерим причината за случилото се, тъй като изпитвам огромен страх, че нещата отново могат да се развият по същия начин.
Кeisito, това, което си преживяла, е ужасно, но трябва да намериш начин да се справиш с болката и да продължиш напред. Знам, че сега нищо не е в състояние да те успокои, но нека те крепи мисълта, че вероятността да ти се случи същото нещо отново е почти нулева. Ще забременееш отново и с малко повече следене плюс фетална ехокардиография за повече сигурност, не след дълго ще се радваш на здраво и хубаво бебенце.

# 1 028
  • Мнения: 215
Много ви благодаря момичета за окуражителните думи и подкрепата. Тя е безценна в този момент.
Арабела, много съжалявам, че и ти се присъединяваш към нас, и преживявяш същата огромна мъка.
Ужасно е да носиш бебенцето си, да усещаш ритничетата му и накрая да го изгубиш.... накрая остават разбитите мечти и празна душа.
Не знам как го преживяват мъжете ви, моя много тежко го прие, повече се притеснявам за него, отколкото за себе си, но той не иска и да чуе за помощ. ....аз го успокоявам, не той мен.
Нямаме друг избор. Трябва да сме силни и да успеем да съхраним психиката си, за да извървим пътя към мечтаните дечица.
Прегръщам ви!

# 1 029
  • Мнения: 96
Много съжалявам момичета, че сте тук Sad
И аз загубих моя бебчо на първи ден от седми месец.
Беше октомври, все още ми е тежко.
За съжаление не минава болката.
Най -дългите дни, нощи , минути , часове.
Всеки ден е чакане.
Да спре , да отмине , да се забрави .
Но ще ви кажа какво ми каза моята психоложка:
Няма да те лъжа, ще те боли всеки ден от сега до края на живота ти.
Но ти казвам истината за да не чакаш да спре и да отмине и този ден така и да не дойде.
Просто се учиш да живееш с нея.
А живот и здраве, когато родиш живо и здраво дете, малко по малко ще се успокоиш .
Но ето че все още не съм брененна, все още чакам и се надявам да ми мине.
Но така се будя така заспивам .
Много , много трудно се става майка.
Жените , които са станали от първия път дали осъзнават колко са богати .....

# 1 030
  • Мнения: 2 472
Колко си права....Наистина съм богата. Имам 3 живи деца, но там...някъде...в душата се е загнездила и мъката, която никога няма да отмине, защото го няма и четвъртото. Аз го загубих в 39 седмица, точно една седмица преди термин. Просто изведнъж загина в мен, без никакви болести, без мои болести, просто така. Бяхме смазани, но тогава двете ни деца ни бяха опората и грижата да не падаме съвсем. Починалото ми дете е третото по ред.
Моят съвет е: Кейси, Николета, Арабела,
Споделяйте! Много говорете с мъжете си, изказвайте всичко, което е вътре във вас, плачете! Тях също изслушвайте и си помагайте взаимно! Само така заедно ще преодолеете трудностите на съдбата! И после...после ще бъдете най- щастливите майки на света! Вярвайте, това ще стане! Един ден ще се случи, мислете позитивно, бъдете оптимисти. Само така черната реалност ще е по- малко черна! Годините са ви много наред, защо се стряскате или докторите ви стряскат? Аз починалото ми момченце го родих на 40, а на 42 и половина родих четвъртото. Ако всичко е наред, няма значение възрастта.
Прегръщам ви всички и ви пожелавам в най- скоро време къщите ви да се огласят от детски рев, майчино безсъние и миризма на бебе! Не падайте духом и само напред! Hug Hug Hug

# 1 031
  • Мнения: 49
Здравейте, момичета.
Забременях след инвитро и бях много щастлива. Около 22-23та г.с. докторът,
който ме следеше, забеляза, че бебето ми изостава в теглото поради нарушен кръвоток и повишено налягане в едната от маточните артерии
. Водеха ме рискова бременност, тъй като с времето бебенцето изостана с около две седмици. Следяха ме всяка седмица. В
началото на юни, в 33та г.с., плацентата внезапно спря да работи и след спешно секцио момченцето ми се роди мъртво.
Лекарите предполагат, че имам тромбофилия, за която вчера пуснах изследване и чакам резултатите.
Със сигурност с приятеля ми ще опитаме пак да имаме детенце. На мен също ми казаха, че е хубаво да се изчака около година след секциото, но не ми се губи толкова време. На 36 г. съм, и въпреки, че имаме някакви шансове за естествено забременяване, вероятно пак ще стигнем до инвитро. Много се надявам да намерим причината за случилото се, тъй като изпитвам огромен страх, че нещата отново могат да се развият по същия начин.
Кeisito, това, което си преживяла, е ужасно, но трябва да намериш начин да се справиш с болката и да продължиш напред. Знам, че сега нищо не е в състояние да те успокои, но нека те крепи мисълта, че вероятността да ти се случи същото нещо отново е почти нулева. Ще забременееш отново и с малко повече следене плюс фетална ехокардиография за повече сигурност, не след дълго ще се радваш на здраво и хубаво бебенце.
Здравей мила, съжелявам много за загубата ти.Преди месец и аз преживях загуба на момиченцето ми в 20 г.с. сърчицето и беше спряло и трябваше да я родя нормално.Няма да изпадам в повече подробности за ужаса който преживях неможе да се опише.Толкова я искахме така мечтаехме за момиченце но уви.Направих всички изследвания които бяха нужни но така и причина не се намери за случилото се -нямах тромбофилия, нямах високо кръвно, всички изследвания бяха в нормите. Силно се надявам скоро пак да имам шанса да забременея, мислим след 3-4 месеца да опитаме пак и дано този път всичко да е наред.
Няма как да се забрави това то остава в теб дълбоко в сърцето ти.
Бъди силна и живей с надеждата то май само тя ни крепи.
Прегръдки от мен

# 1 032
  • София
  • Мнения: 8 638
Арабела, учудена съм, че не са ви посъветвали да пуснете изследвания за тромбофилии преди ин витро. Това е нещо стандартно за такива процедури...наистина съм в недоумение.
 
Момичета, позволете си да страдате и да не бъдете силни винаги. Да, нужно е да се събереш в един момент, за да не изпадаш в дупка, да продължиш да живееш и да имаш надежда. Но имаме нужда и да приемем мъката, да я изживеем, да не я подтискаме. Само тези, които не са преживели такава загуба, могат да казват "Трябва да бъдеш силна". Няма трябва...всеки усеща и се справя според възможностите и нуждите си. Постъпвайте, както го усещате и имате нужда-едни искат да говорят и да споделят, на други не им се дълбае. Едни плачат, други искат да се разсейват и да не се подсещат. Вижте кое ви помага на вас самите и правете него.

# 1 033
  • Мнения: 49
На мен от болницата където родих ми препоръчаха психолог, но аз отказах не мисля че може да ми помогне по някакъв начин освен още и още да задълбава болното ми място.Предпочитам в къщи да си споделям  с мъжа ми с майка ми, макар че на мъжа ми му е трудно да говори по тази тема.Трудно му е много.

# 1 034
  • Мнения: 547
Като вляза и видя, че имам известие от тук, направо настръхвам.

И аз съм на мнение, че това трябва да се преживее, а не да се подтиска. На мен, когато ми се плаче-плача и ми олеква. Не минава и никога няма да мине, но когато буцата в гърлото ми се появи и ми се доплаче си плача, независимо кой какво казва и кой какво мисли. Аз искам да говоря и говоря. Не смят, че е по-добре да мълча, защото това, което се случи е част от живота ми и винаги ще говоря за тази част, колкото и да ме боли, иначе... все едно искам да забравя за детето си. На мъжа ми и на близките ми също им е трудно да говорят за това, а и не искат, защото смятат, че ме разстройват. Мъжа ми се държеше и ме успокояваше, но една вечер просто неиздържа и си изля всичко, което мисля, че е по-добре, защото не е хубаво да го задържа в себе си.

До края на живота си никога няма да намеря логично обяснение защо е нужно да се случват такива неща!? Защо не може да предвидят!? Защо!? Защо!? Защо!?

Общи условия

Активация на акаунт