Забременяване след мъртво раждане

Съжалявам за това което ви се е случило ;-(
Гледайте да се възстановите сега, има време за изследвания. Наличие на тромбоза по плацентата не се вижда на ехограф за съжаление
Сила и кураж!

Благодаря ви момичета за подкрепата.Да всеки ден се чувствам виновна,че не усетих нещо,че не можах да направя нищо,за да я спася.Че това нещастие ме сполетя точно на финала ,бяхме приготвили всичко за нея.Няма да забравя чувството на празнина ,как си тръгвам от болницата с празни ръце. Как децата ме питата къде е бебето,и аз им казвам ,че сега е най-красивата звездичка.

Здравей,
Още снощи видях историята ти, но нямах в момента сила и кураж да коментирам.
Първо много съжалявам за случилото се !
Аз преминах през същото с разликата , че сина ми се роди жив , изплака беше жив 14 часа , но роден много рано 31 г с казаха , че силна инфекция при мен е довела до това.
По назад в темата има моя случай описан. Не искам да се връщам в подробности защото измина наскоро една година , но цял живот няма да се забрави това и се разтрепервам , като пиша за това. Искам да знаеш , че много неща ти предстоят, като психически епизоди , мислене,четене, безсъние задаване на въпроси търсене на отговори ,търсене на вина в себе си. Та това си е цял човек…. Готов да се прибере вкъщи на финала.
Знам какво усещаш и изпитваш. Стаята ни беше готова всичко наредено, количка, дрехи, легло играчки. Накрая се прибрах само със смъртния акт.  Излизайки от болницата жените се качваха в колата с бебешки кош само аз се качвах сама с документ на починал човек………
1 година вече денонощно чета, проучвам и намирам какво е станало и какво е довело до това. Истината е че при нас е лекарска грешка и много пропуски , не следене не вземане на секрети , изпусната хронична инфекция. Бебето не издържа , а аз година все още ходя по лекари заради предишните им грешки.  Искам да знаеш , че не си виновна за нищо.  Виновна ни е държавата, лекарите и цялата здравна система защото масово всяка жена има тромбофилия и то придобита. АНтифосфолипидните антите тела и анти кардиолипините са най - големите виновници за тези тромбози АФА така се казва теста. Те се променят с качване на килограми или предишни бременности. И понеже АФА не е масово рутинно изследване и задължително много хора не го знаят и страдат винаги на финала.
Афа когато се повиши от своя страна променя факторите на кръвосъсирване и целия колагуационен статус и се получава придобита тропмбофилия.
Много често в предишни бременности не удря, но в даден момент зависи от въздрастта , килограмите и нещата , които са преминали през теб тези антитела се променят и понеже хората не знаят за тях, винаги нещата се изпускат на финала , в трети триместър защото тогава хормоните са най - високи , кръвта е най сгъстена и когато няма намеса от разредител - НМХ КЛЕКСАН ИЛИ ФРАКСИПАРИН, става тази беля ……
Микро съсирек дали в бебето БТЕ дали в плацентата и най- лошото е че винаги става на финала защото ат имат пик и най- много се сгъстява всичко.
Затова е хубаво да си направите следните изследвнаия :
Тромбофилия, aPTT , PT- протромбиново време, D-dimer, Фибриноген , АФА, витамини
Б12 и фолиева киселина + Хомоцистеин
И ще разберете откъде се е случило всичко , кое от тях е високо и как точно се е стигнало до тук.
Кураж и сила ви желая.
При въпроси съм насреща 🍀

Zdrav4ety_90, най-искрени съболезнования за загубата ти... Всички тук знаем точно каква болка изпитваш. С оглед на моите 10 месеца от загубата на моето момченце, мога да кажа, че наистина първите месеци болката беше непоносима. Не исках да се събуждам сутрин, защото на секундата трябваше пак да осъзная какво ми се е случило и отново да го преживея. Душата ти гори, съзнанието не може да възприеме тази нова реалност. С течение на времето шокът отминава, болката се капсулира в душата и свикваш да живееш така. С нея всеки ден. Нищо и никой не може да запълни тази празнина, но се научаваш да си я носиш с теб. Тя е като цялата любов, която изпитваш към детето си.
Недей да чувстваш вина! В онзи момент ти си правела всичко, на което си била способна! Ти не си знаела какво ще се случи. Нямало е предпоставки, за да можеш да реагираш.
Не сдържай сълзите си, не подтискай болката си. Изстрадай си го, тъгувай колкото време имаш нужда ТИ. Ще се събереш след време, но трябва да мине този най-тежък период. По принцип няма как да те разбере човек, който не е преживял такова нещо, но ако имаш близък готов да те изслушва, да не говори така познатите клишета, които мен ме влудяваха, можеш да говориш с него. Можеш да пишеш тук, за да получиш разбиране и подкрепа. Имаш и 2 дечица, които също ще ти помогнат да се измъкнеш лека полека.
Относно изследванията - дали са ти прекрасни съвети какво да изследваш. Ако излезе тромбофилия във форума има тема, в която можеш да се включиш и да прочетеш полезни неща. Може би ще ти трябва хематолог, който да те насочи какво още да изследваш и да разчете резултатите.
Прегръщам те силно....

Благодаря!Много ми е тъжно ,че има толкова много майки,изпитали тази ужасна и нечовешка болка.Да,истината е ,че децата ме държат в този момент,защото не трябва да се предавам точно заради тях.

Здравейте чета ви от доста време, но не намирам смелост да  пиша тази година след нормално протичаща  трета бременост към края ня 28 г.седмица един ден много силно ме заболя корема от един път звъннах на моята гинеколожка и ме изпрати веднага в отделението да видят какво се случва. Докато си събирах багажа прокървих отидох в болницата на преглед, дежурната докторка ме преглежда и нищо не казва да отидем за тонове отиваме в другата стая почват да търсят тонове и ми дава телефона, на него е моята докторка и ми казва съжалявам но бебето няма сърдечна дейност. След тази новина исках да пропадна в дън земя, незнаех какво се случва само сълзи премериха ми кръвното, което беше скочило  160 на 120 дадоха ми хапче започнаха болки и за около 1 час се роди моята бебка, но безжизнена. Видях я 2 пъти колко беше мъничка този образ ме мъчи и 4 месеца след случката това че си тръгваш с празни ръце и опустошена душа от болницата.Надеждите които имаш всичко заминава. Стоях си 3 дни вкъщи и се появи нов проблем повърхностен тромбофлебит и още 5 дни в болницата на инжекции фраксипарин и лечение,което продължава и до сега. След това мъртво раждане имам ли шанс за нова бременост с живо и здраво бебче, след този тромбофлебит който направих.

Здравей. Съжалявам за загубата ти
При мен също бебето се роди 31 г с но беше живо изплака си занесоха го измиха го оправиха го после в кувьоз но понеже не са имали практика и не знаят как се интубират недоносени бебето почина.  Молох ги да го преместят казаха че никъде нямало места. За съжаление образа му вида му тялото очите всичко което видях цялата картина целия хаос и ужас всеки ден ми е пред погледа.  Първите месеци не говорех с никого само плачех. После спрях да плача
И така до 1 година вече всеки ден го сънувам виждам гои отделно много други проблеми със съня паники просто е страшно. Но продължих напред. Съвета ми е громбофилия да си пуснеш ако не си пускала и АФА синдром защото те видят до тази беля както у по горе съм написала. Успех ще имаме всички но за съжаление лекарите са малко , които наистина разбират.
Кураж и сили ти желая много е трудно и никога няма да ни мине.
Аз само съществувам след този случай и вече година измина все още не искам бременност защото всичко е за наша сметка а лекарите са меко казано некадърници.
В София са най добрите. Ако имаш възможност. Д-р Велев Шейново
Това е натикана човек който ще ти помогне
Успех

Мила svetoslavastoicheva@abv.b, абсолютно същото се случи и с мен. В 30г.с. бях, когато една сутрин получих много болезнена контракция след което спрях да го усещам и нататък е ясно.... Аз не прокървих, обаче като ми спукаха водите при раждането видях, че са кървави, за което лекарката ми в последствие отрече и аз не знам защо. При мен излезе от хистологията, че съм имала стеснение на кръвоносните съдове на плацентата. Още на БХС в 12 г.с. е имало индикации, че плацентата не се развива добре, понеже PIGF ( хормон, отговарящ за образуването на кръвоносни съдове при плацентата) ми е бил под нормата, но 3-ма!!! доктори не са му обърнали внимание Пуснах си изследвания за тромбофилия и ми излязоха мутации точно за съдообразуването и високо кръвно. При следваща бременност трябва да си бия инжекции за кръворазреждане и още добавки, подпомагащи плацентата. Общо взето след няколко обиколени лекари светила се стигна до заключението, че в деня, в който ме заболя стомаха се е прекъснал кръвопотока и е спрял кислородът към бебенцето. Плацентата не е работила правилно...
Много боли, знам...Аз също си го видях и прегръщах и знаех, че този образ ще е завинаги в съзнанието ми, но не съжалявам. Съжалявам само, че бях в шок и не поисках още време, въпреки, че никога нямаше да ми стигне...Винаги ще са ни в сърцата, това не се забравя!
Направи нужните изследвания и прегледи, за да намерите проблема и при следваща бременност да сте подготвени и да мине успешно всичко... Аз се рових в стари изледвания и сама намерих индикацията в БХС и лекарите ми потвърдиха, че е трябвало след този резултат да пия аспирин или да си бия клексан. Намерете причината! Това е най-важното за следваща бременност.

Благодаря за подкрепата само този които го е преживял знае за каква мъка става мъррос и може да те разбере то си остава в душата завинагип. На празници също е много трудто  подготвяш се появата на нов член в семейството и накрая точно обратното се случи и човек незнае какво се случва.И на мен ми казаха при следваща бременост сигорно ще се наложи фраксипарин инжекции всеки ден, а за високото кръвно незнам. Затова ме естрах да опитам да не се повтори този ужас пак.

Няма страшно. Ще слагаш фраксипарин или клексан ще следиш редовно показателите за разреждане на всеки 14 дни ако те се вдигат значи и кръвно ще вдигнеш. И като ги следиш отдалече ще си уведомена рано, рано какво се случва и предстои.
Допегит се пие за кръвно има и още по нови неща. Също така флебодия е уникален продукт при такъв вид проблеми , затова че медицината има своите неща и какво да предложи за съжаление го разбираме по най- лошия и незаслужен начин. И всичко е по вина на лекарите защото много неща все още не ги знаят и се учат паралелно с нашите случки , но всичко е за наша сметка.
Аз все още отлагам защото съм намерила топ лекари, които се справят с всичко и далеч по сложни от мен и все пак имам доза съмнение и страх и още си отлагам. 
Но , в даден момент ще се наложи пак да го премина. Дай Боже успешно

За поредна година се включвам във вълната на светлината (wave of light) и си мисля за всички загубени бебета и техните семейства. Прегръдки на всички в темата, независимо кога е била загубата ви!

Здравейте, изстрадали момичета...Може ли да ми препоръчате психолог за гр. София, който би могъл да се справи с последствията от такава загуба. Някой, който Ви е помогнал да продължите напред. И всъщност как ви подействаха тези срещи? Опитвам се сама вече 1 година, но мисля, че не стигам до никъде...
Благодаря предварително!

Аз дълго време работих с Татяна Райнова. Тя беше до мен и до мъжа ми още от самото начало и се срещахме повече от 3 години, като не през цялото време фокуса ни беше загубата, но периодично и тази тема се връщаше.
Има опция и за присъствени срещи и за онлайн такива, час се запазва през СуперДок.

Други имена, които мога са препоръчам са Елена Кръстева и Доротея Панова. С тях се познавам лично и са може би най-ангажираните психолози по темата за загубите.

Здравей! Аз съм се виждала с Елена Кръстева. Помага като можеш да говориш с някой който не го е страх да чуе историята ти, който е чувал и други такива и знае през какво минаваш. Дори само за да потвърдиш, че всичко което мислиш и чувстваш е нормално в тази ненормална ситуация.
До тогава може да пишеш и тук, да споделиш мисли и притеснения. и това помага. Не си сама!

Здравейте!
Реших да споделя своята история след мъртворождението на моето дете с надеждата, че тя може да даде сила или утеха на някого, който преминава през подобна болка.
Моята трагедия се случи на 29.10.2024 г. Преносвах с един ден. На сутринта отидох за рутинно прослушване на тонове – но тонове нямаше. В този момент сякаш всичко спря. Мислите ми се блъскаха една в друга, а около мен лекарите задаваха въпроси: „Кога го усети за последно? Забеляза ли нещо необичайно?“ Не – нищо не бях забелязала. Всичко беше наред… до последния миг.
Не разбрах кога родих, кой е идвал, какво ми обясняваха лекарите. Не можех да плача. Умът ми беше като бяло платно – празно, нямаше нито звук, нито емоция.
Когато дойде моментът да ме изпишат, тогава истината ме удари. Излязох от болницата само със собствения си багаж и с мъжа ми. Бебето отдавна го нямаше. Оставаше да чакам резултатите от аутопсията.
У дома всичко ми се стори непривично тихо и болезнено празно. Нито една бебешка вещ не беше на мястото си – мъжът ми се беше погрижил да ги прибере, както го бях помолила още от болницата. Едва тогава реалността ме срути. Не исках да ям, да ставам, да живея. Имаше сутрини, в които в просъница усещах все едно бебето рита… а после си спомнях, че го няма.
Нощем не спях. Прехвърлях отново и отново какво се е случило. Будех мъжа ми, само и само да не съм сама. Месец по-късно той не издържа да ме гледа така и започнахме да ходим на психолог. Чувах всички онези фрази, които тогава звучаха като клишета: „Всичко се случва с причина“, „Не си виновна“, „Ще мине“… Но аз бях убедена, че вината е моя и трябва да живея с нея. Не исках да продължа напред – просто исках да остана в леглото и светът да ме забрави.
Три месеца след загубата излязох за първи път – единствено защото мъжът ми ме молеше ежедневно. Направих го, за да млъкне, не за себе си. Бях ядосана, че не ме оставя да се „разпадам“. Докато вървяхме, той ми каза тихо, че му липсва жената, която бях – усмивката ми, енергията, разговорите ни.
Същата вечер се погледнах в огледалото и видях човек с мъртъв, празен поглед. Тогава осъзнах в какво се бях превърнала.
Започнах да излизам по-често, но все още избягвах хора. С времето започнах да забелязвам колко силен е мъжът ми – той нито веднъж не показа пред мен колко го боли, а вместо това правеше всичко, за да ме вдигне. Тогава разбрах, че не мога да продължавам да живея като сянка. Трябваше да опитам да започна отново.
През май 2025 г. започнах работа в център за деца с увреждания. В началото не бях сигурна дали ще се справя, но скоро работата, атмосферата и колегите ми станаха близки до сърцето. Толкова ме вдъхнови, че реших да запиша висше образование – за да мога да бъда още по-полезна на децата и семействата, които разчитат на нас.
Болката от загубата още беше там, но вече не беше проклятие. Започнах да я приемам като част от моя път. За пръв път усетих, че започвам живота си наново. Работата ме изпълваше със смисъл, колегите ме подкрепяха, а ученето беше подарък – надграждах себе си и това ми носеше удовлетворение.
И може да е случайност, а може и не – на 29.10.2025 г., точно година след загубата, имах последния си изпит и завърших успешно първия семестър.
Днес, когато тегля чертата, виждам, че за една година постигнах повече, отколкото вярвах, че мога. И вярвам, че моето малко ангелче се гордее с мен.

Благодарна съм най-вече на мъжа ми, който за миг не ме остави и се бореше, за да види усмивката ми отново. Всичко минава, но иска време, при някой повече, при друг по-малко. Трябва да се стремим да продължим, за да имаме шанс за едно по-добро бъдеще, за едно или две бебенца, които да ни накарат да се влюбим в живота отново. Според мен това е шанс да започнем на чисто и да сме готови да вземем най- хубавото от живота. Не забравяйте колко сте силни. ❤️