Забременяване след мъртво раждане

Съжалявам за загубата...
Изследвайте също и железен панел  - желязото се изразходва доста по време на бременност.
Може да проверите калций, мед, йод, селен, глекимичен индекс.
Кураж!

Мила Blue soul, много съжелявам за загубата Ви. Съчувствам Ви искрено... Аз също бях с пълна упойка, събудих се и бях много щастлива, че не ми е лошо. Очаквах да видя бебето с нетърпение. После нахлуха съпругът ми и още трима лекари за да ми съобщят. Направо в друга реалност попаднах. Съжелявам за отношението, което сте получила. То също оставя травма, която може да бъде спестена, но явно не се мисли за това, ще си караме по методи на старата старата школа не знам до кога! В повечето болници спешно се нуждаят от обучение за справяне с подобни ситуации и проявяване на елементарна емпатия към жени, които са загубили най-скъпото в този живот!  При мен отношението беше добро, но все пак те си бяха и виновни.
Желая Ви сили да продължите напред и нова бременност в близко бъдеще. Знам, болката е непоносима и остава завинаги, но един ден и за Вас пак ще изгрее слънце (дори сега да не Ви се вярва) ! Прегръдка от мен

Здравейте, момичета. Ще пиша малко извън темата, но не знам към каго да се обърна за съвет, а само вие може да разбереге какво чувствам.
Загубих бебето си преди 5 месеца. Най-голямата мъка в живота ми, с която се боря всеки ден от тогава насам. Днес разбрах, че сестра ми е забременяла малко след моята загуба. И се сринах... Много тежко преживявам това, че въпреки моята агония те са си правили опити за бебе и сега аз не знам как да реагирам. Всъщност това ме мъчи най-много. Особено първите месеци бях в ада и не разбирам какво е това съвпадение веднага след моята загуба тя да забременее. Много съм объркана... Опитвам се да не мисля егоистично, но не съм спирала да плача цял ден. Мъчно ми е за моето бебенце, сега не знам как да приема тази новина и да се радвам от сърце. Чувствам се предадена, въпреки, че звам, че това няма общо с мен, това си е нейния живот и решения и никой не ми е длъжен...Моля, не ме съдете....

Здравейте, когато аз загубих своето бебе, две седмици след това научих, че сестра ми е бременна. Истината е, че се зарадвах от сърце, защото в крайна сметка толкова ценен нов живот щеше да се ражда. Станах и леля. Сега племенничката ми е на два месеца и нямам търпение да се видим. Те живеят в Англия. Истината е, че ничие благословение не е взето от нас и дадено на тях. Всеки си има своя дял на тази земя. Вярвам, че Бог вижда мъката на онези, които са загубили и ще промисли за всяка една от нас най-доброто.

Макар да съм съгласна със Sirarpi|, че чуждото щастие/дете не е за сметка на нашето, смятам, че тези емоции са напълно нормални и не са срамни по никакъв начин. Някой хора се справят, за други е трудно да има бременност и бебета близко до тях даже по-дълго време от 5 месеца.
Анонимен, не знам какъв съвет да ти дам, освен плачи колкото имаш нужда. И макар сестра ти да е близък човек, ако в даден момент усещаш, че примерно да я виждаш с голям корем или да слушаш за бременността те натоварва, винаги можеш да бъдеш директна с нея и да ѝ обясниш, че ти е трудно да си толкова близко до бременност след загубата си. За нея вероятно ще е трудно да го разбере, но няма нищо лошо в това да си вземеш дистанция.

Знам през какво преминаваш и напълно те разбирам. Аз загубих бебето си през 2019 г. Същата година брат ми и снаха ми се ожениха. Нямаше през ноември друга дата освен моя термин. Аз лично им дадох съгласието си и казах, че на тази дата няма да плача.
Междувременно, те искаха дете и си правеха опити. Снаха ми забременя. Чудили са се 2 седмици как да ми кажат, защото знаеха колко ми е трудно и колко страдам. Майка ми им е дала съвет да ми кажат лично, че аз много ги обичам и ще се радвам от сърце.
3 дни преди да разбера бях много отчаяна и много плаках, търсих помощ от детето ми, търсех сили да продължа да живея.
Снаха ми и брат ми дойдоха при мен на гости и Снаха ми ми съобщи. Така скочих от радост, започнах да я прегръщам и целувам, това беше силата, за която се молех дни преди това. През цялото време подкрепях Снаха ми, тя имаше много проблемна бременност. Племенницата ми се роди в 7 месец, 1,750 кг. Беше една шепичка бебе и толкова много прилича на външен вид на мен, одрала ми е кожата. Вече е на 3 годинки и въпреки, че живеем в различни градове, детето ме търси всяка вечер да си говорим, обича ме страшно много и е привързана.
Разказвам ти всичко това, за да ти покажа, че болката има и друго лице - надеждата.
Не мисли, че сестра ти не страда за теб и за твоето бебе, но в момента има нужда от теб. Всеки човек има свой път. Няма как те да се лишат от създаване на семейство. Нашата болка трае с години, но животът продължава. От моята загуба минаха 6 година и още плача понякога, а всеки ден се сещам за това малко същество, което не успях да прегърна.
Сега е трудно, болката е много прясна, но съм сигурна, че когато детето на сестра ти се роди, ти ще си най-отдадената леля.
Не се спирай за изживееш чувствата си, отдай им се. Времето ще ти покаже кой е най-правилния начин да реагираш в тази ситуация.
Прегръщам те!

Здравей, разбирам те напълно, преживях същото след мойта загуба два месеца след това сестрата на мъжа ми беше бремена. Да много е гадно да виждаш бременни а плюс някой близък. Когато тя беше в 6.месец аз забремнях със втората ми не успешна бременост( за щастие никой за нея не знае) след кюретажа на 24.декември на 25.отидох ме на гости при тях. Беше ужасно да гледам бебе от няколко дни в нейни прегърдки и всички да се радват. Но се преживява човек всичко преживява! Вече си имам дете слава на Бога. Желая ти кураж и сили, бързо да забременеш и успешно износиш бебче!

Анонимен, всички тук предполагам те разбираме повече от добре. Не се притеснявай от чувствата си, изживей ги. Ако аз бях на твое място не знам как бих реагирала. И аз имам сестра, разликата ни е малка. Майка ни почина докато бях бременна и тя стана всякаш майка за мен тогава. Беше ни много трудно. Вечерта след погребението нея я беше страх и искаше да спи при мен. Легнахме си на моето легло и тя ме гушна и заспахме гушнати. В този момент усетих как мама е до нас и се радва. Ако искате ми вярвайте, но го усетих! И знаех, че се радва как спим гушнати като деца. Като бяхме деца на спалнята нямаше място за трите, а ние много обичахме да се гушкаме заедно. Карахме се коя да е с мама на спалнята и решихме на спим на късата страна, за да се съберем заедно. На мама не й беше удобно, но заради нас го правеше. Вече като големи не се разбирахме много със сестра ми, но когато тя почина това ни обедини.
Сестра ми беше с мен постоянно през бремеността и все говореше на бебето - как е моята приятелка, казвяаше й ,,пикла,, но не с лошо, а като шега. Чакаше я с нетърпение. Подготвяхме нещата и с такава любов гледаше бебешките дрешки. Тя беше с мен когато ме приеха в родилното и страдаше колкото мен когато родих, а бебето не беше живо..
Не знам ти и сестра ти в какви отношения сте, но ако сте близки кажи й как се чувстваш. Но не е обвинявай, че е забременяла. Приеми, че така е трябвало да стане и това бебенце ще радва и теб, когато се роди Ще  бъде и твое частично.
Веднъж сънувах, че ми казват, че сестра ми е родила и си има момиченце. Ами много бях щастлива. Исках да кажа на всички, че съм леля и си имаме бебе. Тя няма деца, не е семейна, но наистина бих се радвала.
И на мен ми беше трудно да има бременни около мен, но с времето спрях да се впечатлявам. Но беше трудно. Борех се със завистта си като видя позната или колежка бременна. Казвах си как не е редно да им завиждам. Но беше трудно. Сега наистина не завиждам, но минаха 4 години и няколко месеца.
Сега просто си изживей емоциите

Здравейте, с моята най-добра приятелка бяхме бременни по едно и също време , аз загубих бебето в 8-ми месец , а тя роди живо и здраво бебе след това. Всеки ден ми звънеше на видео връзка от болницата и след това от тях , гледах бебето й как лежи в гнездо на дивана , как го кърми , как му пее , а моето само месец преди това беше в корема ми . Много ми беше трудно докато не забременях и родих . Вече като видя някой бременна жена или майка с бебе се радвам , преди се ядосвах, бях тъжна , дори завиждах . Мисля, че са нормални тези чувства . А пък да си призная след като вече ми се роди детето ми , аз не бях готова . Толкова се бях вглабила в това да родя живо и здраво дете , беше ме страх да мърдам през бременността, накрая родих , дадоха ми бебето оставиха ме сама с него и аз като ревнах , не знаех какво да го правя , от толкова страх , ще родя ли живо дете дори не се бях научила как се сменя памперс. Спокойно всичко ще се нареди . Успех !

Благодаря ви, прекрасни момичета, за споделения опит. Аз също имам близка приятелка, която роди 2 месеца след мен и го приемам. Тя е тактична и не ми се натрапва. Друга приятелка разбрах също, че сега е бременна. Също се радвам и за нея. Вече не ми спира дъха като видя бебенце или бременна. Но тук със сестра ми го приемам като някакво неглижиране на моята мъка и незачитане на смъртта на моето бебенце. Все едно не е било. Срам ме е от тези чувства, но пък болката ми е така изпепеляваща и най-вероятно ще се дистанцирам на този етап, а времето ще покаже... Те няма да ме разберат най-вероятно, но и аз трябва да мисля за себе си и да щадя своята психика, защото преминах през ада!

Чувствата ти ни са срамни, напълно нормални са. Изживей си мъката толкова, колкото е нужно. Минало и прекалено малко време и е нормално да си уязвима. Да, когато са ни по-близките жените, боли повече.
На нова година 2023/2024 бяхме у дома с друго приятелско семейство, с момичето сме приятелки от 2007 година, останали сме близки и до днес. И двете семейства се борим с години за дете и не се получава. Бях взела късмети за баница и вътре имаше бебе. Чудих се много дали да го оставя или да го махна. Първо поговори егоизма, но после разума и оставих късметчето в купчината. На моята приятелка мъжът й го изтегли. След 6 месеца тя ми каза, че е бременна в 6 месец. Т.е. на нова година вече е била заченала, но не е знаела, разбрала е няколко дни по-късно. Мъжът ми каза, че са ни откраднали късмета. На мен също ми беше много мъчно, защото от всички покрай нас само те бяха без деца и си бяхме подкрепа. Трудно го преживях, плаках няколко дни, но се стегнах. Дадох си сметка, че те също имаха трудности и Бог ги е възнаградил. Тя имаше 3-4 инвитро, не можеха да стигнат до трансфер заради скапани ембриони, а накрая забременя абсолютно спонтанно. Казах си Щом тя може, мога и аз. И тя е с ПКЯ, аз също. Успя да си регулира цикъла и забременя. Това ми подейства като стимул да направя повече за себе си. Започнах да проучвам и благодарение на форума намерих една добавка и започнах да я пия. Пооправих малко нещата, влязох почти в норма с килограмите, подобри се общото ми състояние. През цялото време обаче продължих да я подкрепям. Тя роди миналата година август. Аз 2 седмици по-късно правих трансфер и имах бременност, но с кухо яйце и направих аборт. Тя беше до мен и ме подкрепи въпреки новороденото си дете, въпреки че тя самата имаше нужда от възстановяване, беше до мен и ми подаде ръка. Не се отказах и след аборта продължих да се грижа за себе си и чисто психически се чувствам доста по-добре. Тя ми се обажда често, чувам бебето да плаче, но това не ме натъжава, радвам му се, че се появи на този свят и аз съм леля на още едно детенце 💙 Но аз обичам децата, децата също ме харесват. Имам проблеми с възрастните 😁
Помня как плачех месеци наред на реклами с бебета, помня как по улиците не можех да гледам деца, колички, бременни, ходех по улиците и плачех, защото не чух моето да плаче. Знам каква е болката ти, знам как те изгаря отвътре. До ден днешен като паля свещичка за детето си, плача. Говоря му, пращам му любов и знам, че е при баба ми и дядо ми и те го прегръщат вместо мен. Всяка година на датата му на раждане нося дрешки и играчка за него в църквата. Това ми носи покой.
Ще намериш начин да се изправиш и ще се усмихваш отново. Знам, че сега ти се струва невъзможно, но не е. В един момент свикваш да гледаш децата по улиците, те са част от общия свят и спира да те наранява присъствието им. Усещаш как започваш в супирмаркета да се усмихваш на непознати деца, усещаш как душата ти се лекува.
Дай си време да го преживееш, лека полека ще мине.

Един път една блиска жена ми каза никой на никого не е длъжен и всеки си гледа живота,много ме заболя но после го приех. Всеки има право да си живее както иска! Утре и ти ще си в подобна ситуация! Всичко ще мине ще видиш

Днес е денят, в който почитаме майките, загубили детето си и тези, който не могат да имат деца. Днес е нашия ден Помнете, че всички сме майки, независимо дали носим детето си в ръцете си или в сърцето си!

Здравейте.В утрешния ден моята принцеса трябваше да стане на 1 месец,но уви...3-та бременност много чакана и искана.Постъпвам ден преди планирано секцио в 39 седмица,а от там лекарите ме зашлевиха с думите:
-Няма сърдечна дейност.
Първоначално не можах да асимилирам казаното ..Гинеколога ,който ме следеше беше на почивка, и трябваше да си дойде същия ден ,за да направим секциото утре.Ходех на 2 седмици на консултация,защото водите ми бяха увеличени.Следях кръвното ,защото с предната бременност скачаше и пиех допегит. Уж всичко нормално ,на 1.07 отидох за тонове в кабинета на доктора ,пусна ги сестрата (както казах по-рано беше на почивка)Каза ми всичко е чудесно ,бебето ти не страда ,в момента спи.Чух му сърчицето(ако знаех ,че ще е за последно ...)Няколко дни не го усещах да рита ,споделих на моя мъж ,ама си викам то вече му е тясно и няма място.Единственото движение което усещах е ,как ме натиска с главичка ,но не и ритници. Последва спешно секцио,за да го извадят.Аутопсията показва,че бебка е била добре ,но плацентата е имала тромбоза.Интересува ме дали може да се види на ехограф. Аз ли...аз един ден съм добре ,друг съм зле (говоря психически)Тялото ми бързо се възстанови от третото секцио,искаше ми се и сърцето да можеше ...за да боли по-малко но уви...Опитвам се да се държа заради другите ми две дечица,но когато съм сама само аз си знам какво ми е и колко сълзи изливат очите ми.
Приемам всякакви съвети какви изследвания да си пусна от тук нататък,за да мога ако реша в бъдеще да имам още едно детенце.
Поста ми е дълъг и хаотичен,извинявам се за което

Zdrav4ety, искрено съжалявам за загубата на дъщеричката ти! Това е огромна загуба и психическото възстановяване е трудно и е нужно време.
Тепърва ще се чудиш имало ли е нещо пропуснато, лекарите ли са сгрешили, ти ли си сгрешила (не си, сигурна съм в това!), и това са нормални въпроси, но често остават без отговор за съжаление. В този ред на мисли не мога да кажа дали тромбозата на плацентата се вижда на УЗ, но преди подновяване на опити можеш да изследваш пакет вродени тромбофилии и по всяка вероятност стигнеш ли до бременност ще бъдеш на терапия с НМХ, както и ще трябва да се следи коагулация по време на бременността.