Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2023, 09:06 ч.

Забременяване след мъртво раждане

231 454
1 439
1

# 1 305 29 дек. 2021, 10:55 ч.

Мнения: 6

Момичета, дъщеря ми на Бъдни вечер стана на 8 месеца, а утре ще станат 2 години и 8 месеца, откакто нейното братче се роди мъртво. Не, болката не минава, макар да имам вече нея. Аз също не пропускам възможност да го спименавам, както и бременността си с него. Липсва ми! Едното не заменя другото, макар, да я обичам повече от живота си! Просто това са две различни същества. Аз също не го видях, не го прегърнах и си мислех същите неща, че когато бебето е добре и е живо, всеки иска да го види, а моето никой, ДОРИ АЗ, не пожела... Яд ме е на себе си!!! Чудя се дали тя прилича на него!? Какъв щеше да е??? Ше нося тази болка, докато съм жива, и докато съм жива, той ще живее в мен!
Този годината, Коледата у дома беше най-хубавата Коледа в живота ми. Пожелавам и на вас да се случи следващата! 💖
П.П. До момичето, на които са й открили тромбофилия - във ФБ има група "Тромбофилия и блеменност". Там има много информация по темата. Заповядай! Simple Smile

# 1 306 29 дек. 2021, 11:38 ч.

Мнения: 462

Днес става една година откакто и ние загубихме нашето малко момченце, родено в 23г.с., болката не минава боли толкова много колкото и миналата година. Никога няма да го забравя, искам пак да забременея и всичко този път да е наред и на края да си имаме и ние едно живо и здраво бебче, но страха от това да не се повтори всичко ме влудява Cry

# 1 307 30 дек. 2021, 15:40 ч.

Мнения: 67

Здравейте, прекрасни дами,
Нямам смелост да пиша в последно време. На 1.12. станаха 7 месеца, откакто родих в 30г.с. моята бебка. Болката от време на време притихва, но понякога избува отново и отново. Нямам друго дете. Имаме зелена светлина от юли месец, но от тогава нищо. Не става и не става. И знам, че проблемът идва от психиката ми и непрестанното очакване да не ми дойде цикъла. Уви, без резултат.
Откакто родих, всички близки до мен родиха. Ограничих контакта си и виждам , че и хората избягват контакта с мен, аз определено не искам да общувам с деца и бременни, защото нямам сили. Обвиняват ме близките ми, но нямам сили. Особено сега на тези празници, имах надежда, ч еможе да получим чудото си, но уви ....
Вие как се справяте ? Как приемате света около себе си и хората, които не знаят какво е в душата ви и колко е страшно в живота ви без най-ценното, което сте очаквали дълго ?

# 1 308 31 дек. 2021, 01:43 ч.

Мнения: 264

Kam_76, за съжаление , защото сме го изпитали ние всички тук те разбираме. Но хората, които не са го преживяли не разбират. И те не са виновни, няма как да ни разберат ако не им обясним. Ние загубихме нашето бебе преди 4месеца в 34 г.с. Аз доста съм се дистанцирала от хората, и затова може би и те не ме търсят. Но имам приятели, които са доста настоятелни и им благодаря. Точно тези дни си мислех, че може би трябва да стана по-активна в комуникацията и да се върна леко към хората на които държа. Но всеки го прави когато е готов. Не се сърди на близките си, може да опиташ да им обясниш, че не ти е до общуване. Но общуването с правилните хора може и да ти се отрази добре. И бебето ще дойде като си готова, защото за следващата бременност ще ни трябва сигурно много сила и устойчивост - за да сме добре и ние и бебето.
Аз пък тези дни четох за Джаки Кенеди. Първородната им дъщеря е мъртвородена, а четвъртото им дете живее няколко дни. А тя седмици след последното раждане е отново на политическата сцена. Странно, но като научавам за сходни съдби усещам някаква невидима подкрепа - като вашата.

# 1 309 31 дек. 2021, 13:50 ч.

Мнения: 41

Здравейте и от мен. Остават броени дни до годишнината от загубата на моето момче. Дори само мисълта за този ден ме напряга ужасно много.. Радвам се, че свършва тази година - най-кошмарната в живота ми, ад. Болката си я има, тя си ни съпътства. Вече правим опити, но за сега са неуспешни. Мислих си, че ще се получи от първия път и започнах да правя тестове преди закъснвнието. Появи се бледа втора черта, даже се чувствах бременна, но после нямаше (вероятно биохимична бременност). Разочарованието беше огромно, просто се сринах. Сега се опитвам да го карам по спокойно и да си мисля, че това е Божа работа. Имам една бременна приятелка и избягвам да се срещам с нея, знам че е гадно, но просто не мога и не искам да си го причинявам. Виждам се с приятели, никой нищо не споменава, сигурно си мислят "че съм го преживяла". Понеже имам и приятелки със загуби, мога да кажа, че предпочитам да съм в тяхната компания. Весело посрещане на новата година, дано новата ни носи само хубави емоции.

# 1 310 31 дек. 2021, 16:26 ч.

Мнения: 264

Мили момичета, нека си пожелаем новата година да ни донесе много хубави емоции и всичката мъка и тъга да остане в старата. Да вземем любовта, вярата и надеждата. Защото най-тъмно е преди зазоряване!

# 1 311 5 ян. 2022, 14:59 ч.

Мнения: 6

Честита нова година, момичета! Пожелавам ви да сбъднете най-голямата си мечта през новата година! Бъдете здрави и не спирайте да мечтаете! Мечтите се сбъдват! Пожелавам си да няма нови членове в тази тема!
Kam_76, срещай се с хора с деца, не ги отбягвай! Постарай се да ги приемеш и да се радваш с тях! Вярвай ми, аз вече имам друго дете, и въпреки това като видя деца, които знам, че са родени в годината, в която и синът ми, все ги гледам и се чудя той как щеше да изглежда, какъв щеше да е. Когато прохождаха ги гледах и си виках "ето, сега щеше да прохожда", после като тръгнаха на детска градина -пак... това няма да отмине, просто се научи да го приемаш, но когато си готова за това. Виждай се, в началото за малко, и постепенно увеличавай времето, с такива хора.

# 1 312 5 ян. 2022, 21:11 ч.

Мнения: 207

Аз пък имам "проблем" с виждането с познати, с които сме били бременни по едно и също време.. Постоянно се сравнявам, мисля за периода заедно, и после.. За щастие не са много, преодолях едната среща, но мъжът постоянно "ръси" такива нетактични шеги, изобщо не се усеща, че те си имат дете, а аз/ние не.. Но това е "нормално" се убедих. С друга приятелка, с която бях по време на нейната бременност, след моята загуба.. прекъснах връзка след много травмиращо коментари как щяла да издържи 5 дена в болница (а аз как издържаш с мъртво бебе?!.. Преглътнах на момента да се изкажа, защото беше дни преди секциото й, но това ми нанесе неколкодневен-седмичен дълбок срив, отново.. След време й го казах (естествено и тя си е имала нейни тревоги, както не й е било леко да е бременна, а аз със загуба, изобщо комуникацията), но имаше и други неща в месеците, така че реших, че аз съм си най-важна и трябва да си пазя психиката, като нещо толкова ме тормози.
От друга страна, на работа имам едно любимо момиченце, родено на дата между загубата ми и термина ми.. Много го обичам, и то мен, обичам да го гушкам.. Мисля си, че моето момиче щеше да е също толкова голямо.. Има и още няколко дечица на нейната възраст.. Та установих за мен какво ме травмира най-много и колкото и за някои да звучи - както и да звучи, опитвам се да се щадя..

# 1 313 12 ян. 2022, 19:01 ч.

Мнения: 48

Днеска родих мъртво бебе в 14 седмица, предизвикано от едни хапчета, огромни болки но не испадна плацентата. Веднага на кюретаж и сега лежа в болницата Надежда. Била е воля на Господ. Сега лежа и се ме боли като стана но казват че е нормално няколко дни. Вие след колко време сте се въстановили?

# 1 314 12 ян. 2022, 20:01 ч.

Мнения: 321

Здравей, мила Цвети! Съжалявам за твоята загуба.
След моя кюртеж нямах болка, единствено от свиването на матката, което наподобяваше на менструални болки. Ако имаш нужда може да поискаш болкоуспокояващо.
Моята загубата е в 28 седмица. Бебето ми беше 650 гр. Беше излезнало при мен всичко. Обаче, усещах леко неразположение като парене в корема.

Цитат на: Цвети111 в ср, 12 яну 2022, 19:01

# 1 315 12 ян. 2022, 21:30 ч.

Мнения: 48

Съжалявам и за вашата загуба!

# 1 316 27 ян. 2022, 01:16 ч.

Мнения: 1 033

Здравейте, момичета. Дълго време ви чета от 2020г, но така и не събрах смелост да пиша. На 17.02.2020 загубих първото си дете, чакано, желано, поради некомпетентноста на лекари в болница ШЕЙНОВО. Бях на почивка и нямах внесени осигуровки 4 месеца, внесох ги дни преди случката, но не взех бележка и все още не беше вписано в системата. Та "докторите" се държаха меко казано потресаващо, викаха, обиждаха чак съжалих, че не си останах вкъщи да преживея поне на спокойствие кошмара. Вместо да ми сложат системи за задържане, направо ме вкараха за раждане, бях с леко прокървяване в 6ти месец помня, че имаше подпийнал доктор, който крещеше на млада лекарка /не им знам имената/, че щом не съм си платила "ще ме дере на живо" .. контракциите започнаха да стават все по-силни след това не помня нищо, осъзнах се 4,5часа след случката и просто "избягах" тръгнах ей така по нощница, по улицата. Пратих мама да им плати, тъй като само това ги интетесуваше. След това, а и все още изпаднах в тежка депресия, обвинявах се, плачех вече нищо нямаше смисъл с ММ дори бяхме пред раздяла. Ноември месец забременях, толкова се уплаших... Не смеех да се зарадвам, нито веднъж не проговорих на бебето до края.. Роди се жива и здрава в момента спи до мен, но ми е тежко, много тежко... Тя е смисъла на живота ми, но в мен има празнина.... Няма с кого да говоря ММ се прави, че нищо не се е случило, но на мен ми е трудно ... С времето не минава, става по-лошо.

# 1 317 27 ян. 2022, 15:17 ч.

Мнения: 11

Цитат на: BANDITA в чт, 27 яну 2022, 01:16

Съжалявам за случилото ти се мила.Постарай се да гледаш напред ето имаш детенце отдай цялата си обич на нея и ще запълниш празнотата.И аз имам една загуба писала съм по нагоре в темата родих мъртво момчето си 09.2019.Сега съм бременна с момиче и много се страхувам дали всичко ще е наред след 13 дни ми е секциото дано да ми даде Господ живо и здраво дете само за това се моля а назад не искам да поглеждам недей и ти каквото станало станало сега гледай напред и се радвай на детето си🙂

# 1 318 27 ян. 2022, 16:29 ч.

Мнения: 2 472

Здравей Бандита,

Аз също ще запомня завинаги датата 17 февруари, но 2012 в съзнанието си. И аз родих тогава моето момче и още помня всичко. Но искам само да те посъветвам ако имаш нужда да поговориш с някого, то потърси съответния специалист и да излезеш от тази дупка, в която си и се чувстваш депресивно. Аз лично не съм търсила такава помощ, защото с моя мъж общувахме и споделяхме постоянно, плачехме заедно, говорехме задно, излизахме заедно. Така че за мен той беше моя психолог и аз за него.
Чудесно е че имаш бебенце, отдай му се, обичай го, целувай го, усмихвай се! Ти вече си една щастлива майка! Пожелавам ти след време да изпиташ още едно такова щастие!

# 1 319 27 ян. 2022, 17:03 ч.

Мнения: 264

Здравей Бандита, съжалявам за загубата на момченцето ти. И празнината ще си остане, защото няма какво да запълни загубата. Добре е да се погрижиш за себе си, мъжете не обичат да говорят и споделят, приятелите не ни разбират. Може да споделяш тук или да потърсиш терапевт, с който да говориш. Аз мога да ти пратя една психоложка, която аз посетих. За твоето здраве и заради момиченцето си е добре да потърсиш начин да намериш душевен мир. Разговор със свещеник също е добър вариант. Аз разбрах, че лоши неща се случват и ние не можем да ги върнем, и все пак можем да намерим начин да продължим да живеем и да се смеем, да сме благодарни и да чувстваме щастие! А ти опреледно има за какво да си позволиш да си щастлива, заедно с празнината, която си носим.

Препоръчани теми

Термин март 2023 тема номер 8

740
С термин март

Северна Корея

Проблем с принтер НР J4580

Частни уроци - доброволчество

Причина:

Причина: