Забременяване след мъртво раждане

Кураж, момичета.... Само ние знаем какво ни е, защото ние сме носили тези наши душички и сме били с тях от първата, до последната секунда и нашата любов към тях е и ще бъде безгранична... завинаги.
Много, много боли от факта, че когато не са живородени ги възприемат, все едно никога не са ни се случвали... жалко и много тъжно е, защото те СА ЖЕЛАНИ И ДЪЛГО ЧАКАНИ, като всички останали.

Jessito ... не е за вярване как историите ни се повтарят до най-малкият детайл... Нашите бебенца най-вероятно там горе са най-добри приятелчета... две сестрички по съдба... 🤍🕊Аз също бях приспана, за да ми махнат плацентата... Към днешна дата тази интервенция изключително ме притеснява, т.к. не знам дали не ми е причинила сраствания и запушвания, защото бременност все още няма.

Прегръщам всяка една от вас, момичета! ❤

BellAaAa, би било прекрасно да са някъде заедно и да са добре нашите звездички. Иначе пробвай с хистеро да огледат ако много те притеснява. Аз имам малко срастване точно на края до шийката, но док каза че не би трябвало да е проблем.

Напук на всички си направих татуировка посветена на нея. Отдавна исках татуировка,  но сега тя има огромен смисъл за мен и никой не може да я изтрие. Чувствам се много доволна че я направих.

И аз мисля да си направя татуировка звездичка,( мама, сестра ми и мм също).А в медальон ще си прибера прахта от кремацията

Татуса е сигурен, него още докато бях в болницата съм го измисли къде и какъв да бъде.
Въпроса е само малко финанси да събера и го осъществявам.
Аз си купих колие със сърце Сваровски жълт цвят, докато бях бременна. Да си направя подарък, че ще ставам мама.
Вярвайте ми, прибрах го и не съм го поглеждала повече...
Купих си кристал розов кварц и го нося с мен в чантата. Когато ми ставаше много, много трудно просто го вадех и го стисках.
Имам и розов кварц сърце на медальон нося го и него в момента със себе си.
В последствие разбрах, че бил са лекуване на болка в сърцето...

Една приятелка ми даде съвет, като ми е трудно да си говоря на кристалчето, да споделям чувства и каквото там сметна за удачно. След това да го оставя някъде, но нямам сили да го оставям изобщо. За момента си го нося всеки ден с мен.

Аз не съм по татуировките, но съм си мислела за пръстен. Иначе имах едни кончета, които носих против уроки като бях бременна. Като раждах ми казаха да ги сваля, прибрах ги и съм решила да ги хвърля в бързо течаща вода.
Ще намерим начин да се справим. То векове жените са преживявали загуба на деца, генетично ни е заложено да продължим, за да дадем тов жимот. Не че от тома става по-леко...
Нещо малко глупаво и леко смешно, но на мен ми тежат килограмите от бременността. Не съм бременна, не бутам количка, значи трябва да изглеждам като преди... но и това е процес и отнема време....

Аз свалих всичко още като се прибрах от болницата. Бяха само 8 кг.
В момента приключих 90 дневната диета и бутнах още 9-10 кг. Искам още, защото аз си забременях пълна спрямо моя ръст.
Аз пък се боря с косопад...
Някак си ако си беше тя с мен, тези неща щях да ги понеса. Всичко щях да изтърпя само и само, да беше днес до мен.
Тя е, но не физически. 😔

Здравейте момичета. Много се радвам че има и хубави новини във темата. Надявах се да няма нови попълнения със тази мъка. Прегръщам всяка една от вас и се моля да имате сили да продължите въпреки случилото се. Минаха 4 месеца откакто загубих моя бебко. Не бих казала че болката намалява. Просто малко по малко свикваме със нея. Най мъчно ми е от това че почти всички около мен се държат все едно не е станало нищо. Добре че е по-голямото ми дете да ми дава сили. Скоро имах и рожден ден. Два дена преди него трябваше да стана майка за втори път. Не било писано. По труден празник не съм имала. Всеки очакваше от мен да съм весела. И аз се правех на щастлива. От толкова щастие не бях забелязала че ми закъснява. Миналия понеделник си направих тест и беше положителен. Повече от 15 години си мечтаех и аз да се изненадам да видя положителен тест. Не можех да повярвам. Ние сме със мъжки фактор и първото ми дете е инвитро. Радостта ми трая само два дена. Оказа се кухо яйце. След ден ми предстои медикаментозен аборт. Просто вече нямам търпение да свърши тази черна година. Най глупаво то беше че мой близки ме попитаха защо не сме се пазили . Абсурдно нали.Да не говорим че вече съм била на възраст според някой хора. Явно да искаш още едно дете на 40 е грях. Лека вечер момичета. Нашите ангели ни гледат от горе и мислят за нас.

И аз съм на 40 и имах скоро рожден ден. Ми не, не бях щастива, даже бях по-тъжна и ядосана от доста време насам.
А близките така реагират, за да не ни разстройват - и аз така съм се държала .. вече знам. Но не пропускам да кажа поне "като бях бременна....".
ReniAngel, съжалявам и за тази ваша загуба... Казват, че кухото яйце е поради грешка в яйцеклетката или сперматозоида и може би се обяснява с мъжкия фактор, но ако има как да се конкултираш със специалист по-добре.
2022 да бъде здрава и щастлива!

Reni Angel, съжалявам за тази загуба. Моята рожден ден беше септември месец. Изобщо не бях щастлива. На мъжа ми рождения ден е също тогава, и на двата празника бях ужасно тъжна.
Защото си ги представях различно. С коремче, с любимите ми хора... Накрая стана, само ние у дома, без коремче и без да съм щастлива.
Най-трудният  ми рожден ден в живота.
Аз не виждам какво значение имат годините. Когато искаш дете, не мисля че това е от значение. Моята майка ме е родила на 45 години.
За близките наистина така им е по-лесно да се правят, че не е било това.
Аз пък не се притеснявам да говоря за това, да споделя и да кажа "когато бях бременна". Това е моят живот и не мисля да игнорирам една важна част от него, заради другите.

Дано, 2022 да бъде по здрава и щастлива за всички нас!

Хей момичета, изпращам ви много сили и кураж, че всичко това ще се случи отново, но с друг ...по- хубав край!
 Чета ви, спомням си и аз моят черен петък... Февруари ще станат 10 години. Тогава и аз бях на 40...ужасна година за нас. Но сега пък пълна къща с деца. Имаме 3 живи деца, но когато ме попитат колко деца имам, казвам 4, защото едното си замина една седмица преди термин. От погледа на изстрадала майка и изминали години оттогава, мога да кажа, че не плача отдавна, не пазя никакви материални спомени, вече някак си не се залъгвам, че детето ми е на небето, защото знам къде е. Лично аз му разпръснах праха в едно езеро, което е доста голямо и което после се влива в океан. Така че неговите частици  са се слели някъде из вечната необятна природа. На раждането му  бяхме двамата с мъжа ми, потънали в такава мъка, на вратата ни имаше черен номер на стаята. Постоянно имаше сестра при нас, помня че беше албанка и беше страшно мила жена, дори по едно време плачеше с нас. Бебето не  го видяхме по наше искане. Питаха ни много пъти дали искаме да го видим и ние все отказвахме. Не исках  и не исках да го държа бездиханен. Писала съм и друг път в тази тема, че неговите снимки, отпечатъци и всичко, което са направили за него се пазят 20 години в болницата. Ето ще станат 10 скоро и още не съм намерила сили да отида и да го видя как е изглеждал и да събера всичко, което са снимали. Ще го направя някой ден със сигурност! Споменът за него е в моето сърце! Беше една прекрасна трета безпроблемна бременност, която за жалост завършила фатално. Никога няма да забравя нищо!
Обаче тук идва и следващата бременност, която за щастие завърши с добър край. Така че и на 42 и половина години стават чудеса! Пожелавам ви вашето чудо да ви намери в най- прекрасния месец  Декември! Чудото на Коледа дано да ви озари и да се усмихнете истински на тези празнични дни! Прегръщам всяка една от вас, защото знам какво е да загубиш най- святото!
Вярвайте!

И аз нямам търпение да минат тези празници, както и датата 4.01..Не ми се окрасява, но заради детето трябва... Явно първата година всички празници ще са тъжни..
Ние видяхме нашето момче, мъжът ми не искаше, но аз настоях. Нямахме сили да го гушнем , само го целунахме. Имаме снимка. В началото си я гледах, сега не мога просто... Иначе ние си го взехме от болницата си идеята да разпръснем праха, но мъжът ми сега не иска.
И аз много бих искала да си направя татуировка, но не мога да събера смелост. Jessito Би ли ни показала своята?
И на мен не ми е приятно, че се очаква от мен да ми  е "минало" вече, но от друга страна не ми лиспват и съжелителните погледи. Просто хората настина не знаят каква огромна загуба е това, както и ние не сме знаели преди да ни се случи. След загубата малко ограничих кръга от хора с които се срещам и се чувствам добре с по-малко контакти.
Billybo аз си върнах килограмите благодарение на диетата зона, хем сваляш килограми,  хем се храниш балансирано и здравословно, препоръчвам с 2 ръце!
Прегръдки от мен, ще оцелеем!

Аз съм станала супер отнесена - хич не мога да се концентрирам. Страшно много забравям, трудно се организирам. Покрай раждането ми падна много оелязото и още не мога да го наваксам, пия витамини, но не помага. Вие имали ли сте подобен период?

Пробвай с билкова кръв. Помага за хемоглобина и желязото.
За концентрацията вече съм по-добре с нея. Обаче, август месец след аборта бях много зле. Премествахме мебели с моя, и намерих една карта с памет в дамската ми чанта. Взех я да я прибера на сигурно място и повече не я намерих. Изобщо, никаква спомен нямам къде съм я сложила.
Рових като откачена, но нищо не намерих все още.

11 месеца след загубата все още ми е трудно да се концентрирам, също имам проблеми с паметта. Иначе за вдигане на желязо - тотема, билкова кръв и софбифер.

И аз в началото бях с много дефицити,  особено на вит Д. Отне месеци да ги оправя.