Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Честита дъщеричка на Мимчето  
Нощни очи
Мари, не се отказвай от упражненията за обръщане на бебчето, все още имаш време. Хубавата, стегната матка наистина може да бъде причина за седалищно предлежане. В такъв случай заемането на подходяща поза за одпускане на матката, в период, когато бебето е активно може да му помогне за един последен скок.  

И от мен честито на Мимчето! Да й е жива и здрава малката и все хубости да ги чакат   

Мацки, недейте да унивате, недейте да мислите пораженчески.. В крайна сметка си мисля, че важното е да опитаме - само си помислете колко много сила се иска дори да опитаме ВБАК тук, в България - където нито лекари, нито голяма част от обкръжението ни подкрепят и само ни осъждат, че "четем прекалено много". Това, че някои не са успели не трябва да ни обезкуражава. Важното е да стигнем възможно най-далеч. И ако това за някои значи 5 см разкритие, така да е - важното е раждането да тръгне само, важното е бебчовците и нашите тела да са готови, да тръгнат процесите, да се завърти колелото. Да, съгласна съм, че при секцио пак ще ни боли, и то най-вероятно вътре повече, отколкото отвън, но... трябва да се гледа напред, да се постараем да направим всичко, каквото зависи от нас. И, да сме живи и здрави, естествено       

То аз сега така говоря, ама като дойде и моят момент със сигурност ще се чувствам по същия начин. Просто сега няма хормони, които да бушуват в мен и да не ми дават мира с разни подобни съмнения и несигурности..

Лили, благодаря ти, май точно това е причината , че бебето не е голямо а изпълва цялата ми матка.Ще стоя на колене , ще лазя , само да усетя , че бебето е активно, дано

Здравейте момичета,
Честита принцеса на Мимчето! Да е жива, здрава и щастлива, и да бъде най-послушното дете!
Нощни очи 

Не съм писала от много време в темата, а от тогава много бебенца са се появили  Да са много здравички и да са най-добрия стимул и повод за радости на маминките им   

Много искам да поздравя мама Тери    Разревах се на разказа и като малко дете. Пак събрах очите на колегите 
За мен ти направо си си родила нормално. Толкова време с пълно разкритие, всичко минало както си му е реда...  И разни кретени са оплескали блестящия финал. Ами...за мен това си е престъпление. Но ти си била героиня и си направила всичко възможно, че и отгоре   

Ами аз май не мога да го преживея второто ми секцио, но няма да ви мрънкам в темата. Просто за разлика от останалите аз мисля че зависеше от мене, специално никой не ми е пречил, не ми е влиял... както и да е.

Ето тука четох (уж нямаше да чета  ) за едно раждане в болница, таткото е бил там през цялото време до жена си, ето какво пише накрая:
никой не учи лекари и акушерки, че най-голямата помощ, която могат да окажат на една раждаща жена, е да й помогнат да не я е страх от най-естественото нещо, раждането

Нощни очи  

Момичета, благодаря за подкрепата!
Усмихнатото и специално на тебе, говориш като мъжа ми 

Ами аз пък ако ви кажа какво ми се върти в главата - че тогава хванах някакъв вирус и точно заради него ми тръгна раждането (по малко кофти начин с изтичане на води и повръщане) май това не е съвсем "естествено" и "бебето си е тръгнало само"... ама карай така е трябвало да стане сигурно.

Мунче, на теб всичко ти е съвсем прясно, дай си малко време и ни помрънкай (после и ние ще ти мрънкаме ) 
Според мен при теб нещата са тръгнали естествено - организмът на майката се грижи за бебето и ако те е бил нападнал някакъв вирус, той е искал да предпази бебето, затова е тръгнал "да го изхвърля". Гушкай си го сега и му се радвай, по-хубаво от това няма!

 

Пък това, че си пипнала вирус и тогава си тръгнала да раждаш - не виждам нищо изкуствено в това . Деси е казала нейната теория, аз също я подкрепям. Пък и не са тръгнали да те заразяват нарочно и по изкуствен начин, нали
И си мрънкай, колкото искаш! Тази тема е да се подкрепяме - и щом имаш нужда да мрънкаш, значи имаш нужда от подкрепа - тук сме! 

И пак да кажа - направила си това, което си счела за правилно. Точка. Това, че никой не ти е влиял или пречел, го мислиш от сегашната си позиция. Тогава е твърде вероятно да си усещала нещата по различен начин и си действала спрямо тези си усещания

Момичета, благодаря ви много за "изслушването". Определено ми е по-добре сега. Днес седнах и най-сетне се осмелих да напиша на един лист плана си какво искам и вече съвсем летя доволно! 

От едната страна на листа с ГОЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕМИ букви написах:
План А - раждам си вкъщи безпроблемно за не повече от 24 часа

От другата страна на листа най-отдолу с много мънички букви написах:
План Б - пожелавам си късмет и звъня на 112
План В - прежалвам се за болница и правя уговорка с лекаря си

 

Мари, ти все пак пробва ли да правиш Прокси на бебата? Сега вече като се изясни причината защо не иска да се врътка имам няколко по-конкретни идеи как да процедираме с ТЕС, но е хубаво ти да го направиш Проксито, аз ще съм само бекъп.

Мунка, мрънкай, мрънка, така добре се отразява на душата!  Само не го стискай в себе си, че ще те отрови лошо.

Нощни очи, планът никак не е лош, пожелавам ти най-сърдечно план А
Да правих и прокси и Тес , ама сега от известно време съм заклилила, но имам още време, ще пробвам

Мунка, разбирам те напълно   и  много дълбоко ти съчувствам. Второто секцио е психологически още по-трудно за преодоляване от първото. Вече не си "новак", знаеш какво те чака, правиш планове и предприемаш всичко по силите си, за да го избегнеш. Подготвена си била за едно прекрасно нормално раждане и то се случи. Е с малка разлика в подробностите около щастливия финал. Естествено и неизбежно е сега да преразглеждаш и преосмисляш всеки детайл, може дори да ти се струва, че е трябвало да промениш нещо, но повярвай в себе си. Ти направи най-доброто за своето бебче и то сега има един чудесен, ЕСТЕСТВЕН старт в живота си. В точното време и с най-благоприятния изход и за двама ви. А за мрънкането -помрънкай ни и се разтовари.  
Мари,  стискам ти палци, да се получи и бебка да намери пътя към светлината. Носила съм седалищно и трите си бебета, знам колко ти е тежко и физическите неудобства далеч отстъпват пред психическите терзания. Аз нямах опит и не направих почти нищо за първите си две деца. Може би не бях достатъчно настоятелна, не търсих активно. Сега тайничко се обвинявам за това. Но ето че с третото успях да намеря достатъчно информация и да променя нещата. Заслужаваше си! Вечерта, в която синът ми, насърчен от мен се обърна беше най-щастливата за цялата ми бременност. Изумително, уникално преживяване. Говорех му провесила корем с лакти на пода, колене на леглото и дупе вирнато към тавана. Впрочем, както всяка друга вечер напоследък, но този път усетх как забутаха крачета и ръчички, телцето се завъртя първоначално напречно и после ... се плъзна в првилната посока. Първоначално занемях. Бях подготвена за това, исках го, а ме изненада. Разплаках се от радост. Бях на седмото небе от щастие. Галех корама си , говорех му и му благодарях на храброто ми малко момче... Мари, от сърце и душа ти желая да ти се случи и да тръгнеш с леко сърце към срещата си с бебка.
Нощни очи, дори ако някой от "другите планове" надделее, пожелавам ти прекрасно естествено раждане.

Лили, Мари 

Деси, при вас как са нещата, бебчето премести ли се от напречната позиция? (извинявам се, ако си писала, но съм пропуснала  )

На другото Деси стискам палци скоро да ни зарадва с благата вест!   

Честито на новите мамчета. Да са живи и здрави бебенцата!

Момичета, тук има интересна статия за седалищното предлежание и цесаровото сечение http://www.drmomma.org/2009/11/c-section-not-best-for-breech-birth.html . Най-много ми хареса изказването на Андре Лалонд, вице-президент на Канадското дружество по акушерство и гинекология, "Най-безопасният метод за раждане е нормалният(вагиналният)."

Нощни очи, пожелавам ти от сърце план А да мине като по вода и да не се налага да минаваш на Б или В. Всъщност с толкова много желание у теб и положителни мисли от нас няма как да е, ще стане и ще четем с трепет за поредното успешно домашно раждане  

Не знам какви ги върши беб, вече съвсем се обърках и не мога да определя позата, в която е застанал. Преди много ясно различавах всички части с опипване, а сега явно съм се пренавила и не мога да различа дупе от глава От два дни ми се струва, че главата е долу, но самото тяло е напречно разположено и беб ме гъделичка в долната част на корема.
Но пък хубавата новина е, че се появи лекар за мой план Б - препоръча ми го една съвсем случайна позната, която е родила първото си дете при него. Така че реших, че ще си отида на следващата редовна консултация при лекарката ми на 1 декември, тогава, живот и здраве, ще съм в началото на 35 г.с., и ако бебчо още е напречно и тя настоява за секцио, ще се видя с другия лекар за мнение - да каже според него как да действаме. Големият проблем обаче идва от друга страна - тук в момента лекарите стачкуват и те изражда дежурният лекар в болницата, независимо кой те е следил, освен ако не става въпрос за планово секцио. Това ме притеснява, защото дори всичко да е наред и да мога да раждам естествено, не се знае при кого ще попадна и той какво ще мисли по въпроса за VBAC. А стачката продължава вече месец и се очаква да продължи поне до 1 януари. Та така стоят нещата при нас...

    Отдавна не съм се включвала ,затова искам да честитя новопоявилите се бебенца на смелите им майки!   Аз нямам настроение в последно врема защото ми отрязаха надеждата да се опитам да родя нормално.Пожелавам на всички които не са родили да им се случи мечтаното от тях раждане!
 Та моята наблюдаваща ме д-рка още от самото начало каза да не мисля за нормално раждане , затова и повече не сме отваряли темата с нея.Скоро ходих на преглед при друг д-р , всъщност той ми водеше  консултацията при първата бременност , попитах го какво мисли за моя случай , той ми обясни че заради малката разлика между двете раждания при мен нормалното раждане е много рисково и той не би поел този риск, тъй като минималния срок за възстановяване на тъканта на матката е 2 год. и ако е по-рано има опасност от разкъсване .Каза "рискувал съм и съм губил затова повече няма да рискувам."Според него ако се изчака да тръгне родова дейност пак има риск.Така поднесени ми нещата едва ли не да избирам между безопасността на двамата и нормалното раждане , май нямам избор , мъжът ми и майка ми също се притесняват и ми казват да слушам д-рите.
  Другата седмица съм си записала час за друг специалист , но се съмнявам да ми каже нещо по-различно!
  Много съм объркана и съм станала по-мълчалива и затворена в себе си , но ви чета и следя с интерес какво става с всяка от вас.Възхищавам се на мама Тери и на всички които са се борели докрай , важното е че държите в ръцете си дългоочакваните рожби!