Стелт, от къде си?
- Публикувана: 27 окт. 2010, 12:38 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2011, 20:52 ч.
Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2
Стелт, от къде си?
СевероИзпаднала България...
Първото бебе на 2011 година е VBAC: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3516931 
Уау!!! Деси, честито!!! 
Страшно се радвам за вас!!! С огромно нетърпение чакам да разкажеш какво точно се случи! ох... 
А за 2-те ВБАК бебета около новогодишната нощ - също супер се радвам! Нека се говори все повече и повече за това, нека хората разберат, че всъщност след секцио съвсем реално може да се ражда вагинално!
Стелт, добре дошла...
Страшно се радвам за вас!!! С огромно нетърпение чакам да разкажеш какво точно се случи! ох... А за 2-те ВБАК бебета около новогодишната нощ - също супер се радвам! Нека се говори все повече и повече за това, нека хората разберат, че всъщност след секцио съвсем реално може да се ражда вагинално!
Стелт, добре дошла...
Йоана, с какво тегло се роди Георги?
(Знаеш, че темата с хипотрофиите ме вълнува, както и случая на Мари с повторното седалищнно предлежание, защото ме предупредиха да очаквам и следващите ми бебета да са малки - те според опериращите проблемът е в мен).
(Знаеш, че темата с хипотрофиите ме вълнува, както и случая на Мари с повторното седалищнно предлежание, защото ме предупредиха да очаквам и следващите ми бебета да са малки - те според опериращите проблемът е в мен).
Етел Кенеди е родила 11 деца със секцио, значи и ние може да пробваме колкото си искаме 
(е, по-добре да почнат нормалните по-рано де )
(е, по-добре да почнат нормалните по-рано де )Хлъц
Това шега ли е някава... Аз тъкмо обясних на мъжа ми, че май приключихме с децата... 
Здравейте момичета, да се отчета и аз за моето раждане. Въпреки първоначалните планове да раждам нормално, се стигна до ресекцио. Приеха ме на 28 декември с изтекли води и никакви други признаци за раждане - нито контракции, нито разкритие, стегната шийка, бебето беше високо. Екипът взе единодушно решение да не рискува с предизвикване на раждането с оглед на предишното секцио и това беше правилното решение, защото в хода на операцията се видя че старият белег е страшно изтънял и пред разкъсване. И така, след броени минути изплака нашата втора принцеса. Възстановяването мога да кажа че беше по-бавно и малко по-трудно от първият път. Сега вече съм добре, бебка също, гледкаме се и се гушкаме вкъщи. Успех на всички чието раждане предстои, важен е крайният резултат - да имаме здраво бебче и щастлива мама!
И така, след броени минути изплака нашата втора принцеса. Възстановяването мога да кажа че беше по-бавно и малко по-трудно от първият път. Сега вече съм добре, бебка също, гледкаме се и се гушкаме вкъщи. Успех на всички чието раждане предстои, важен е крайният резултат - да имаме здраво бебче и щастлива мама!
Здравейте, момичета! Преди всичко ви благодаря за поздравленията и пожеланията, да ви се връщат, а нека новата година ви донесе само радости и незабравими мигове на щастие и любов!
Ето го и моят разказ. Надявам се да не останете много разочаровани, защото не протече така естествено, както ми се искаше, но пък финалът беше щастлив.
Ако си спомняте, след голямото въртене на бебока когато най-после застана правилно лекарката ми беше споменала за индуциране на раждането преди термин с цел да се избегне евентуалното му завъртане напречно - той беше високо и имаше място да го направи. Тогава ми беше много странно какво е това предизвикване на раждане преди термин, но после прочетох, че се прави по медицински причини, консултирах се с още един лекар и в крайна сметка реших, че по-добре да имам някакви шансове за вагинално раждане, отколкото бебето да се завърти и да ме е яд, че съм си изтървала късмета. Все пак се надявах нещата да тръгнат естествено преди определената дата - 30 декември, затова толкова се пънах, но не стана
И така, на 30-ти сутринта отидох в болницата, но се оказа, че всички родилни зали са заети и понеже при мен не беше спешно, ме пратиха да си ходя вкъщи и да се върна следобед. Приеха ме в 14 ч. и ни "настаниха" с мъжа ми в една от родилните зали - нямали свободни стаи, където да си оставим багажа, така че влязохме с куфара, якетата... Направиха ми запис на тонове (и ги следяха през цялото време с едни безжични датчици), всичко ок, но се оказа, че шийката е "много далече и много незигладена", каквото и да означава това, а бебо е супер високо и акушерката каза, че раждането ще бъде дълго. После към 15:30 ми сложи гел с простагландин и ме прати да се разхождам, да катеря стълби и да клякам. Почнаха едни контракции, ама не нещо кой знае какво, по едно време се върнах за запис на тонове и като ме прегледаха се оказа, че ефектът е мнооооооого слаб - шийката е започнала да узрява, ама е далеч от желаното изглаждане и скъсяване. Акушерката каза, че до вечерта няма да стане, а като отидох до тоалетната казала на мъжа ми, че и през нощта няма да е. Към 18:30 мина лекарката ми (тук те не присъстват на цялото раждане, а ако всичко е наред, само накрая, но моята лекарка идваше периодично да ме наглежда и държеше връзка с акушерките по телефона) и ми каза, че понеже няма ефект от гела, ще ми пуснат система с окситоцин, като през 15 минути увеличаваха количеството - започнаха с 6 мл/л, ако не се лъжа, и стигнаха до 60. Пак се разхождах напред назад, катерих стълби, кляках и т.н., а контракциите се усилваха, но пак бяха съвсем поносими. Междувременно ми дадоха стая В 22 ч. на акушерката й изтече смяната и застъпиха две нови акушерки, едната стажантка. Старшата предложи на стажантката да ме прегледа и аз се ужасих, защото от гела лигавицата беше пресъхнала и не беше приятно изживяване, така че бурно започнах да обяснявам как този преглед ще бъде много труден, защото шийката е далече, няма разкритие, бебето е високо и въобще, ужас, а тя се засмя - явно видя, че не искам тя да ме преглежда, и ме остави в ръцете на колежката си. Оказа се, че бебо е послязъл надолу, че шийката е започнала да се скъсява и изглажда, но има какво да се желае. Решиха да спрат системата и да видят дали контракциите ще продължат естествено. Те, разбира се, след час-два се разредиха, последва среднощна консултация по телефона с лекарката и ми казаха, че ще ми дават хапченца с простагландин, които имат по-лек, но по-контролируем ефект върху матката от гела. Идеята беше да продължим да стимулираме контракциите, но без да натоварваме прекалено матката, за да не се получи руптура. И така, към 1 ч. ми дадоха първото хапче и една свещичка нещо си, което спомагало за изглаждането и омекването на шийката. След час ми дадоха още едно, след още 1 ч. - още две. Междувременно си лежах в родилна зала, следяха ми тоновете, а от стаята ми докараха леглото, за да може мъжът ми да легне до мен - абе, като на хотел, много ми беше весело. Между контракциите подремвах по малко и събирах сили за по-нататък. След последното хапче ме оставиха без химии за час-два и някъде към 6 сутринта пак ми пуснаха окситоцина, а към 7 ми дадоха нова свещичка. Сега вече бебо беше слязъл в малкия таз, шийката беше изгладена и имах цял сантиметър и половина разкритие И се започнаха едни супер режещи и болезнени контракции, при които имах чувството, че ще ми се скъса шевът от секциото. Поредната акушерка, която застъпи от новата смяна, ме насърчаваше да се движа - седях върху топката за фитнес, висях се на един шал, катерих се на 4 крака на кушетката... Не ме пуснаха да се разхождам извън залата, защото според тях нямало да стигна много далеч, и бяха прави - много, много ме болеше, което е било резултат от изострената ми чувствителност заради всички медикаменти, с които ме бяха наблъскали. Мина лекарката, прегледа ме и ми каза, че напредваме, ама бавно, и че ако до обяд не съм стигнала 4-5 см. разкритие, ще видим какво ще правим. Самата мисъл за секцио след толкова зор беше недопустима за мен и се опитах да се отпусна максимално и да мисля положително, но при всяка контракция се стягах жестоко. На 3 см. акушерката искаше да спука околоплодния мехур, но аз не можех да си представя да понеса повече бърникане и не й дадох да ме пипне. Тя ми каза, че така пак ще стигна до секцио, защото съм много стегната и не позволявам на контракциите да си свършат работата, и ми предложи да ми сложат епидурална. Винаги съм си мислила, че ще родя без упойка, но всъщност приех предложението с охота И светът стана розов Даже мъжът ми се бъзикаше, че не ми действала добре - пак съм се била разкомандорила (вярно е, че веднага го строих да свърши 2-3 неща, ама чак пък да командоря ). Следващите часове бяха песен - лежах си, тоновете и контракциите си вървяха, но нищо не ме болеше, пуснаха ми някаква релаксираща музичка, аз си мислех как съм на две крачки от раждането и ми беше хубаво, нямах търпение да се случи и да си видя бебето. Междувременно ми окачиха още един апарат за следене на тоновете на бебето, който се слага директно на главата му с една сонда, защото между 5 и 10 см. често с обикновения апарат се били губели тоновете и се стигало до ненужно спешно секцио. Няма нужда да ви казвам, че всеки път, когато чувах "секцио", подскачах като ужилена, но веднага си казвах, че няма за кога, че ей сега ще стане и ще успея. Мъжът ми се умори да виси наоколо и отиде да полегне в стаята ми, а акушерката ме накара да се изпишкам и изведнъж от 5 сантиметрите станаха 8 . Прегледа ме и каза: "Така виждам главата на бебето, идва! Ако имате напъни, извикайте ме". И ме остави. И както си лежах, по едно време усетих някакъв лек напън, но си казах, че не може да е това, и си кротувах. Имаше още 2-3 такива и при следващото си влизане тя вдигна чаршафа, с който бях завита, и започна да вика: "Главата се вижда, главата се вижда" и хукна да вика лекарката и мъжа ми За нула време бяха приготвили всичко за раждането, мъжът ми се появи сънен и неосъзнаващ какво се случва (после мърмореше, че бебето още не се е родило, а вече не го оставя да се наспи) лекарката пристигна, метна престилката, нахлузи ръкавиците и заедно с акушерката при всяка контракция ми казваха как да напъвам. Между контракциите пък ми показваха с едно огледало колко от главата е излязла, беше много интересно. Казаха ми и че има достатъчно място бебето да излезе, без да ме режат, така че да не се безпокоя, и само чакаха напъните и гледаха часовника, защото смяната на акушерката изтичаше в 17ч., а тя искаше да разбере как ще се казва бебето и държеше то да се роди в нейната смяна (на майтап, разбира се). И го подканваха да излиза - "хайде, бебе, ела да видиш колко много хора те чакат". И в един момент с един мощен напън бебо се изстреля целият от раз. Веднага го забърсаха с една хавлия, сложиха му шапчица и ми го поставиха на гърдите, като го покриха със затоплено одеялце. Беше прекрасно, не можех да повярвам, че се е случило. Мъжът ми беше в еуфория, толкова беше впечатлен, че не само че видя всичко, което се случи, "от мястото на събитието", но и преряза гордо пъпната връв Десетина минути по-късно, докато лекарката ми боцкаше втория шев от естественото разкъсване от 1 см., а акушерката вземаше кръв и стволови клетки и ни показваше плацентата отвън и отвътре, бебо засука кротичко. 
Това е. Индуциран VBAC - явно е възможно, когато рискът е контролиран. Дали направих правилния избор? Не знам. Бебо е добре. Аз съм в идеална форма. И съм щастлива. Мисля, че останалото няма значение. Следващият път, ако има трети, ще се постарая всичко да е истинско
Ето го и моят разказ. Надявам се да не останете много разочаровани, защото не протече така естествено, както ми се искаше, но пък финалът беше щастлив.
Ако си спомняте, след голямото въртене на бебока когато най-после застана правилно лекарката ми беше споменала за индуциране на раждането преди термин с цел да се избегне евентуалното му завъртане напречно - той беше високо и имаше място да го направи. Тогава ми беше много странно какво е това предизвикване на раждане преди термин, но после прочетох, че се прави по медицински причини, консултирах се с още един лекар и в крайна сметка реших, че по-добре да имам някакви шансове за вагинално раждане, отколкото бебето да се завърти и да ме е яд, че съм си изтървала късмета. Все пак се надявах нещата да тръгнат естествено преди определената дата - 30 декември, затова толкова се пънах, но не стана
И така, на 30-ти сутринта отидох в болницата, но се оказа, че всички родилни зали са заети и понеже при мен не беше спешно, ме пратиха да си ходя вкъщи и да се върна следобед. Приеха ме в 14 ч. и ни "настаниха" с мъжа ми в една от родилните зали - нямали свободни стаи, където да си оставим багажа, така че влязохме с куфара, якетата... Направиха ми запис на тонове (и ги следяха през цялото време с едни безжични датчици), всичко ок, но се оказа, че шийката е "много далече и много незигладена", каквото и да означава това, а бебо е супер високо и акушерката каза, че раждането ще бъде дълго. После към 15:30 ми сложи гел с простагландин и ме прати да се разхождам, да катеря стълби и да клякам. Почнаха едни контракции, ама не нещо кой знае какво, по едно време се върнах за запис на тонове и като ме прегледаха се оказа, че ефектът е мнооооооого слаб - шийката е започнала да узрява, ама е далеч от желаното изглаждане и скъсяване. Акушерката каза, че до вечерта няма да стане, а като отидох до тоалетната казала на мъжа ми, че и през нощта няма да е. Към 18:30 мина лекарката ми (тук те не присъстват на цялото раждане, а ако всичко е наред, само накрая, но моята лекарка идваше периодично да ме наглежда и държеше връзка с акушерките по телефона) и ми каза, че понеже няма ефект от гела, ще ми пуснат система с окситоцин, като през 15 минути увеличаваха количеството - започнаха с 6 мл/л, ако не се лъжа, и стигнаха до 60. Пак се разхождах напред назад, катерих стълби, кляках и т.н., а контракциите се усилваха, но пак бяха съвсем поносими. Междувременно ми дадоха стая
В 22 ч. на акушерката й изтече смяната и застъпиха две нови акушерки, едната стажантка. Старшата предложи на стажантката да ме прегледа и аз се ужасих, защото от гела лигавицата беше пресъхнала и не беше приятно изживяване, така че бурно започнах да обяснявам как този преглед ще бъде много труден, защото шийката е далече, няма разкритие, бебето е високо и въобще, ужас, а тя се засмя - явно видя, че не искам тя да ме преглежда, и ме остави в ръцете на колежката си. Оказа се, че бебо е послязъл надолу, че шийката е започнала да се скъсява и изглажда, но има какво да се желае. Решиха да спрат системата и да видят дали контракциите ще продължат естествено. Те, разбира се, след час-два се разредиха, последва среднощна консултация по телефона с лекарката и ми казаха, че ще ми дават хапченца с простагландин, които имат по-лек, но по-контролируем ефект върху матката от гела. Идеята беше да продължим да стимулираме контракциите, но без да натоварваме прекалено матката, за да не се получи руптура. И така, към 1 ч. ми дадоха първото хапче и една свещичка нещо си, което спомагало за изглаждането и омекването на шийката. След час ми дадоха още едно, след още 1 ч. - още две. Междувременно си лежах в родилна зала, следяха ми тоновете, а от стаята ми докараха леглото, за да може мъжът ми да легне до мен - абе, като на хотел, много ми беше весело. Между контракциите подремвах по малко и събирах сили за по-нататък. След последното хапче ме оставиха без химии за час-два и някъде към 6 сутринта пак ми пуснаха окситоцина, а към 7 ми дадоха нова свещичка. Сега вече бебо беше слязъл в малкия таз, шийката беше изгладена и имах цял сантиметър и половина разкритие И се започнаха едни супер режещи и болезнени контракции, при които имах чувството, че ще ми се скъса шевът от секциото. Поредната акушерка, която застъпи от новата смяна, ме насърчаваше да се движа - седях върху топката за фитнес, висях се на един шал, катерих се на 4 крака на кушетката... Не ме пуснаха да се разхождам извън залата, защото според тях нямало да стигна много далеч, и бяха прави - много, много ме болеше, което е било резултат от изострената ми чувствителност заради всички медикаменти, с които ме бяха наблъскали. Мина лекарката, прегледа ме и ми каза, че напредваме, ама бавно, и че ако до обяд не съм стигнала 4-5 см. разкритие, ще видим какво ще правим. Самата мисъл за секцио след толкова зор беше недопустима за мен и се опитах да се отпусна максимално и да мисля положително, но при всяка контракция се стягах жестоко. На 3 см. акушерката искаше да спука околоплодния мехур, но аз не можех да си представя да понеса повече бърникане и не й дадох да ме пипне. Тя ми каза, че така пак ще стигна до секцио, защото съм много стегната и не позволявам на контракциите да си свършат работата, и ми предложи да ми сложат епидурална. Винаги съм си мислила, че ще родя без упойка, но всъщност приех предложението с охота И светът стана розов Даже мъжът ми се бъзикаше, че не ми действала добре - пак съм се била разкомандорила (вярно е, че веднага го строих да свърши 2-3 неща, ама чак пък да командоря ). Следващите часове бяха песен - лежах си, тоновете и контракциите си вървяха, но нищо не ме болеше, пуснаха ми някаква релаксираща музичка, аз си мислех как съм на две крачки от раждането и ми беше хубаво, нямах търпение да се случи и да си видя бебето. Междувременно ми окачиха още един апарат за следене на тоновете на бебето, който се слага директно на главата му с една сонда, защото между 5 и 10 см. често с обикновения апарат се били губели тоновете и се стигало до ненужно спешно секцио. Няма нужда да ви казвам, че всеки път, когато чувах "секцио", подскачах като ужилена, но веднага си казвах, че няма за кога, че ей сега ще стане и ще успея. Мъжът ми се умори да виси наоколо и отиде да полегне в стаята ми, а акушерката ме накара да се изпишкам и изведнъж от 5 сантиметрите станаха 8 . Прегледа ме и каза: "Така виждам главата на бебето, идва! Ако имате напъни, извикайте ме". И ме остави. И както си лежах, по едно време усетих някакъв лек напън, но си казах, че не може да е това, и си кротувах. Имаше още 2-3 такива и при следващото си влизане тя вдигна чаршафа, с който бях завита, и започна да вика: "Главата се вижда, главата се вижда" и хукна да вика лекарката и мъжа ми За нула време бяха приготвили всичко за раждането, мъжът ми се появи сънен и неосъзнаващ какво се случва (после мърмореше, че бебето още не се е родило, а вече не го оставя да се наспи) лекарката пристигна, метна престилката, нахлузи ръкавиците и заедно с акушерката при всяка контракция ми казваха как да напъвам. Между контракциите пък ми показваха с едно огледало колко от главата е излязла, беше много интересно. Казаха ми и че има достатъчно място бебето да излезе, без да ме режат, така че да не се безпокоя, и само чакаха напъните и гледаха часовника, защото смяната на акушерката изтичаше в 17ч., а тя искаше да разбере как ще се казва бебето и държеше то да се роди в нейната смяна (на майтап, разбира се). И го подканваха да излиза - "хайде, бебе, ела да видиш колко много хора те чакат". И в един момент с един мощен напън бебо се изстреля целият от раз. Веднага го забърсаха с една хавлия, сложиха му шапчица и ми го поставиха на гърдите, като го покриха със затоплено одеялце. Беше прекрасно, не можех да повярвам, че се е случило. Мъжът ми беше в еуфория, толкова беше впечатлен, че не само че видя всичко, което се случи, "от мястото на събитието", но и преряза гордо пъпната връв Десетина минути по-късно, докато лекарката ми боцкаше втория шев от естественото разкъсване от 1 см., а акушерката вземаше кръв и стволови клетки и ни показваше плацентата отвън и отвътре, бебо засука кротичко. Това е. Индуциран VBAC - явно е възможно, когато рискът е контролиран. Дали направих правилния избор? Не знам. Бебо е добре. Аз съм в идеална форма. И съм щастлива. Мисля, че останалото няма значение. Следващият път, ако има трети, ще се постарая всичко да е истинско
Kimbarli,4estito! 
Poslednata mi FM pokaza 13mm -debelina na stenata na matkata pri belega.Zanesoh si 4inno izsledwaneto na dok,toj gleda,4udi se,pak gleda i wika: "13 mm ...mi dobre.....iska6 normalno da rajda6.....mmmm mi dobre"
RAZGELEEE,dojiwqh da go 4uq!
Desiiiiiiiii!!!!!!!
Poslednata mi FM pokaza 13mm -debelina na stenata na matkata pri belega.Zanesoh si 4inno izsledwaneto na dok,toj gleda,4udi se,pak gleda i wika: "13 mm ...mi dobre.....iska6 normalno da rajda6.....mmmm mi dobre"
RAZGELEEE,dojiwqh da go 4uq!
Desiiiiiiiii!!!!!!!
и ще го доживееш
Деси, благодаря за разказа! Много се развълнувах докато го четях. Наистина толкова много интервенции, но е супер че всичко е завършило успешно и както искаше!
Кимбърли, честито бебче
Иоана аз наистина много се шегувам като ми е кофти
обаче това за Етел Кенеди е факт който го четох наскоро, а за опитите... всеки си решава разбира се, но го дадох за пример, че не е задължително човек да се откаже 
Много се развълнувах докато го четях. Наистина толкова много интервенции, но е супер че всичко е завършило успешно и както искаше!Кимбърли, честито бебче
Колко е хубаво това!
Иоана аз наистина много се шегувам като ми е кофти
обаче това за Етел Кенеди е факт който го четох наскоро, а за опитите... всеки си решава разбира се, но го дадох за пример, че не е задължително човек да се откаже
Здравейте, момичета!
Бих искала да ви почерпя виртуално за първия рожден ден на моя юнак!
Отново да благодаря за куража, информацията и подкрепата, които получих за да родя нормално.
Пожелавам на всички ви на първо място да сте здрави и да имате прекрасни спомени от появата на малките си съкровища (т.е. много VВАС)!!!
Честити съкровища на всички мами, да растат здрави и щастливи, със сигурност са много обичани!
Бих искала да ви почерпя виртуално за първия рожден ден на моя юнак!
Отново да благодаря за куража, информацията и подкрепата, които получих за да родя нормално.
Пожелавам на всички ви на първо място да сте здрави и да имате прекрасни спомени от появата на малките си съкровища (т.е. много VВАС)!!!
Честити съкровища на всички мами, да растат здрави и щастливи, със сигурност са много обичани!
Здравейте всички, за много години:) Честити бебчета на всички мами
От доста време ви следя, някой от вас познавам от срещи на естествено и родилница, и най-сетне реших да пиша. При мен се случи така че преди почти 2 години, на 10 януари, по преценка на лекар ми предизвикаха раждането две седмици преди термин, раждах 6 часа, и накрая установиха, че бебето е с лицево предлежание и неможе да излезе, доктора каза да избирам форцепс или секцио, избрах секциото. Известно време след раждането започнах да си изяснявам нещата и определено се чувствам неудовлетворена, ядосана на лекарите и виновна пред детето си. Тези чувства вече поизбледняват, но не са изчезнали съвсем, особено чувството за вина, затова се надявам при следващите ми раждания да не се случи това. Не съм бременна, но се подготвям и ви следя. Успешни раждания на всички, живи и здрави дечица
От доста време ви следя, някой от вас познавам от срещи на естествено и родилница, и най-сетне реших да пиша. При мен се случи така че преди почти 2 години, на 10 януари, по преценка на лекар ми предизвикаха раждането две седмици преди термин, раждах 6 часа, и накрая установиха, че бебето е с лицево предлежание и неможе да излезе, доктора каза да избирам форцепс или секцио, избрах секциото. Известно време след раждането започнах да си изяснявам нещата и определено се чувствам неудовлетворена, ядосана на лекарите и виновна пред детето си. Тези чувства вече поизбледняват, но не са изчезнали съвсем, особено чувството за вина, затова се надявам при следващите ми раждания да не се случи това. Не съм бременна, но се подготвям и ви следя. Успешни раждания на всички, живи и здрави дечица
Момичета, знам, че някъде го пише, но нямам време да се разровя, затова - на моя приятелка се появяват брадавички около входа на влагалището (забравих как се казват), най-вече когато и падне имунитета.
Първото си дете е родила нормално с тях, никой не и е казал нищо, сега и предстои второ раждане и са и обяснили, че има опасност да зарази бебето с папилома вирус, ако ражда с тях, и и препоръчват секцио.
Ако сте чели нещо по въпроса, моля, кажете ми така ли е наистина?
Благодаря!
Първото си дете е родила нормално с тях, никой не и е казал нищо, сега и предстои второ раждане и са и обяснили, че има опасност да зарази бебето с папилома вирус, ако ражда с тях, и и препоръчват секцио.
Ако сте чели нещо по въпроса, моля, кажете ми така ли е наистина?
Благодаря!