Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Хриси, да ти е честита Ема, успешно възстановяване, браво за куража   
  Тук сте ми подкрепа, така че въобще не ми е неприятно да ме споменавате   
И аз мисля, че в болница е почти невъзможно да се роди ВБАК, но както каза Нощни очи, има свестни доктори, макар и малко.

http://mamabirth.blogspot.com/2010/10/mama-to-mama-wisdom-turnin … -breech-baby.html
 Ох, това ей сега изкочи от родилницата, не съм го дочела, но вече ме хваща яд.

Да, определено няма по-неприятно главоболие. добре че мина...интересно ми е в какъв процент от случаите се получава и дали ако девойките избирайки секциото "защото не боли" знаят за него пак ще предпочитат операцията+в моя случай антибиотик+сума ти мускулни инжекции и т.н и т.н.


аз само да уточня, че постоянно бях в движение - вкъщи докато чаках регулярните контракции си сменях позите, на приглушена светлина, имах си топка, после редувах четири крака и клекнала (и други от пренаталната йога на Роси) и всичко беше нормално. в болницата слава богу не ме вързаха, въпреки че акушерката мн. държеше по гръб да ми мери тоновете (слава богу за по 5 мин. само) и после като ставах питаше доктора "а тя може ли да става". в болницата не можех много много да се търкалям по пода, затова през цялото време бях права или клекнала. разкритието със сигурност е минало 8 см, защото тогава ми спукаха водите. въпросът е, че явно при мен втората фаза е по-бавна, т.е. трябва много много време за да се "настани" и "слезе" главичката, ако изобщо се стигне до това де. иначе ме изчакаха - доста време стоях с пълно разкритие, постоянно ме питаха дали имам напъни, самите те се обзалагаха ще стане или не, защото съм "викала много силно", но след като повече от 2 часа нямаше никакво движение и подобрение, а и аз много почнах да се обезкуражавам  и така...

Факт е, че в момента в който ме срязаха и акушерката и доктора възкликнаха колко странно е застанало, но не знам...дори да е имало шанс за естествено раждане едва ли точно този екип би се занимавал да го намества и да "поема излишни рискове". и така си останах с етикет идиагноза "жената с ре-секциото".карай, каквото такова...

стискам палци на всички мами да сбъднат мечтата си и много благодаря за милите пожелания   

Хриси, аз бях с такова зверско главоболие при второто секцио. Наистина е нечовешко.
Мислех си, че съм се разделила с него преди година и половина, но наскоро, при полет със самолет, се появи отново и ме мъчи няколко дни.

hrisi-pisi , наскоро преглеждах момичетата на първа страничка и се чудих къде изчезна. Първо, честито за дъщеричката с прекрасно име, да е жива и здрава и много да ви радва!  

Радвам се, че си успяла да стигнеш поне донякъде с естественото раждане, защото при тези обстоятелства това само по себе си е голям успех и ти си герой в моите очи.   Иначе изглежда, че са оставили нещата да протекат естествено, но дали при друг екип е щяло да стане, или не, никога няма да разберем, така че не го мисли, а си гушкай рожбата и й се радвай, няма по-хубаво от това!

А девойките със секцио по избор веднага биха те конктрирали, че при теб е станало така, защото си била със спешно секцио, а пък при тях, като се планират нещата (вкл. дозата на упойката и т.н.), всичко ще им е наред, или поне така си мислят. Преди време в декемврийската отчетна темичка няколко момичета, които щяха да раждат за първи път, се колебаеха между секцио по избор и естествено раждане. Можете да си представите какви спорове се развихриха...

spasdidi , дръж фронта и не се отказвай, повтаряй си, че има момичета, които са успели, защо ти да не си сред тях? Аз си чета разказите от първа страничка за надъхване

Май сутринта бебочето се обърна, не съм много сигурна, но май напипах бедрото, дупето и гръбчето и оставаше главата  да е долу, така че за всеки случай започнах с клековете Може ли да объркам нещо, ако бебето не се е обърнало, а аз си клякам?
И още нещо, до средата на декември ми се очертава заседяване пред компютъра по цял ден. Някакви идеи за упражнения, които мога да правя в офиса?

Хей, вижте какво намерих при ноемврийките, макар и със закъснение:
18.11.2010 бебе Цветина на мама mim4eto, 3700 г, 51 см (термин 14.11.2010)
Ето и самата новина:
"Днес в 10,30 mim4eto e родила момиченце Цветина, 3700 гр., 51 см. Раждането е било секцио, мама и бебе са добре."

Зози, знам, че в момента се борите за истинско информирано съгласие, но когато имаш малко време, би ли актуализирала първа страничка? Ако знаех ак, бих го направила, а ако имаш нужда от помощ, аз съм насреща. Благодаря ти!

Първия път имах главоболието, но втория път беше десет пъти по-ужасно, натъпкаха ме с лекарства и пак ме болеше зверски главата (поне 3 дена), а операцията изобщо не я усещах. Започна ме първата нощ вече в стаята като станах да кърмя дребната в 3 часа. Анестезиоложката ме пита къде ме боли и понеже най-много ме болеше отпреде носа и челото каза че не е от упойката и си отиде. А да, каза ми да върна бебето през нощта и да спя. Ама как се спи с такава глава? На другия ден ми пратиха другия анестезиолог и той ме пита дали имам синузит, аз наистина бях се заразила нещо и после ме хвана, но тогава не знаех. Даде ми много яко болкоуспокояващо и противовъзпалително, което ставало за кърменето - но главата пак ме болеше зверски, иначе нищо друго не усещах   Той синузитът наистина си боли и без тези упойки, като ги комбинираш става голяма веселба.
Но, тези девойки за които пишеш, си мислят че тях няма да ги боли и обикновено изваждат късмет заради положителната нагласа   (тука се пошегувах малко, надявам се да няма обидени)

Нощни очи, няма сега да ти го кажа, защото няма да ти помогне, после   И имам още да ти пиша по лични ама не можах да довърша...

На мен си ми беше точно от упойката, че даже и повръщах ... на изписването. Два дни след изписването ми мина. Това ще рече някъде 7-8 дни след секциото. При ресекциото това ми беше най-големия страх. Да не говорим за практиката в малките градове да дават една шепа хапчета след операцията, без да обясняват кое за какво е, а бебето през това време се кърми ... Аз втория път ги хвърлях тайно в коша. И на мен ми биха антибиотик и двата пъти след секциото 

Бг Деси, за споровете относно секцио и физиологично раждане явно ги има във всяка отчетна.В нашата, дори няколко момичета родили чрез секцио коментираха , че секциото им дошло като мана небесна, отървали се от мъките!
Вече нямам сили и желание чак да кометирам, преди много се палих , обяснявах, но сега само чета и подминавам.
При първото ми секцио нямах никакво главоболие,операцията беше с епидурална упойка, болките ми бяха съвсем поносими, единственно доста ме боля при раздвижването, после не са ми давали нито антибиотик , нито една шепа лекарства.Обезболяваха ме с Ефералган  , познайте дали имаше ефект, но аз почти не го пиех защото когато лежах изобщо нямах болки.Закърмих малката на 2рия час след операцията.Много искам и сега при ресекциото ми да е така.Щом не мога да родя нормално поне да дам най-доброто на детето си след като я извадят.
Онзи ден бях на тонове, бебето така се бунтуваше, направо не е истина, лекарката се шашна, апарата не можа да отчете нищо, поговорих на бебата , помилвах стомахчето , смених позата и се успокои.Тоновете бяха добри, контракции отчете слаби с изключение на една силна, която аз дори не усетих.
Днес там където е разположена главичката на бебата, непосредственно до черния дроб , имам много странно усещане, боли ме като натъртено

Момичета, а колко вода пиете след секциото? Аз при първото секцио бях много зле и със страшно главоболие. А при второто секцио нямах абсолютно никакво главоболие, наистина невероятно. Изпих около 4 л. вода на малки бутилки. То нали бях с катетър и ми беше все тая. Но на втория ден продължих да пия повечко вода и ходенето до тоалетна ми идваше малко в повече. Но не съм имала никаква болка!

mari:) , а съгласни ли са да започне раждането и след това да направят ресекцио или ще бъде планово? Стискам палци всичко да завърши благополучно и да гушнеш най-розовото и пухкаво малко хлебче!  

spasdidi , поисках си най-късната дата, която ми предложиха, поне ще съм влязла в 40седмица, явно в болницата , която ще раждам нямат такава практика, започване на раждането и тогава секцио, но пък не го и правят по-рано от седмица преди термин.

Първо да се похваля, че акцията днес мина чудесно! 
Ето отзивите в медиите за момента: http://yaneto.wordpress.com/2010/11/25/akciya-i-s-medii/
Утре очакваме включване от няколко вестника. 

Сета по ред на номерата...


Дано! 

Иначе инфото за Мимчето го бях пуснала преди време. За жалост са променили правилата и можем да променяме първата страница само при нова тема или с модератор.

Ех, добре де, Мунка, ще си чакам! 
Иначе чакам с нетърпение каквото си решила да ми пишеш.

Да чукна на дърво, поне това главоболие и усложненията ми се разминаха при секциото!  Но и доки ми каза да пия много вода веднага щом ми се допие. Допълнителни обезболяващи получих на втория ден. Аналгин в дупето, щото ходен превита на пет и акушерката ме съжали. Ама по-добре така, отколкото да ме тъпчат с глупости. Достатъчно ми беше че ни наливаха с антибиотик.
Не случайно сина ми е Божидра. Продължавам да смятам, че извадихме луд късмет, че се измъкнахме от всичко това живи и сравнително здрави. 

Мари, още не съм се отказала от теб! 
Дано дори да е ресекцио успееш да си извоюваш бебето да е при теб и да засуче колкото се може по-скоро.
Ако не се обърне дребната поне я помоли малко преди датата да реши да излиза. 

спасдиди 

Хриси-писи, честита ти дъшеричка Ема! Справила си се чудесно! Двете с бебка сте изживели приключението на едно нормално раждане с цялата биохимия съпътстваща този процес. Малката Емма е дошла по своя воля, подготвена и силна в прегръдките ти. Не съжалявай, че финала не е бил точно очаквания, важното е че сега гушкаш твоето малко слънчице. Прекрасно и нежно кърмене и много красиви моменти ви пожелавам.
БГ Деси, чудесна новина.  дано го видите скоро и на преглед.
Мари, вярвам, че ще ни зарадваш и ти с подобна новина. Щом се бунтува бебката, значи прави опити и ти не се отказвай. 
Нощни очи, поздравления за успешната акция. Прегръщам новата ти концепция за болнично раждане след секцио  . Натрий им носовете на невярващите, да видят че е не само възможно , но и нормално и по-сигурно.

Не знам дали ще успея да подготвя себе си и мъжа си (особено него, защото ще ми е много по-нужен и ще трябва да е подготвен по съвсем друг начин) за този вариант, но не съм го изключила съвсем.
Пък накрая както дойде. 

Жалко, че не успяхте да дойдете. Само Дикс бяхме там от нашата дружинка. Нямаше много хора, но пък в медиите се шуми доста.
Мари, дано всичко мине добре!
За споровете секцио-естествено вече не ми се говори и няма да участвам в подобна дивотия поне още година-пет. 
Нощни очи е обяснила за промените първа страница. Аз също бях писала по-напред в темата, че не мога да редактирам. Това е супер тъпо, защото сега пак трябва да отделя един ден във вадене на линкове и информация, а преди това обновявах страницата постоянно. Но няма как...