Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Mari:), декларациите са много добре направени, вярвам, че ще ги зачетат и ще уважат решението ти и за кърменето, и за отказа от ваксини. В отчетната ни тема момичетата бяха писали, че ако се откажеш от ваксините, трябва да си платиш изцяло раждането, независимо дали болницата е частна, или държавна. Има ли нещо такова?
Тъкмо вчера си мислех за теб и се бях объркала, че терминът ти е 4 декември, та се чудех как си и дали има новини, но после видях, че е чак на 14-ти. Леле, след теб е Йоанка и после съм аз!!! Нямам търпение!!!
Чудесно е, че сте се договорили за отлагане на датата на секциото. А мислила ли си за йезуитския ход да предизвикаш по някакъв естествен начин раждането (внушение, топла вана, секс и други такива), така че наистина секциото да е тогава, когато бебка е готова? На мен напоследък ми се въртят едни такива пъклени мисли в главата - ако ще е планово секцио, поне бебо да е тръгнал сам по пътя си, но ме спират рисковете заради предлежанието. До къде я докарах само, сигурно изперквам... 

Не е вярно. С адашката ти тъкмо това обсъждахме. Обаждали са се в НОИ, те ги препратили в РИОКОЗ да говорят там с шефка ли е каква ли е не разбрах. Тя им е казала, че не си длъжен да си плащаш нищо допълнително, дори да откажеш ваксини. За да им се признае пътеката за бебето трябва да са покрили всички диагностични процедури и някаква част от терапевтичните. Дори да откажеш ваксините, ако не отказваш останалите терапевтични, реално пътеката се зачита от ЗК и не доплащаш нищо. 

Днес ги изписват с мъника, та предполагам днес-утре ще може да се включи и да каже какви точно процедури се включват в пътеката и т.н. По здравна каса пътеката за бебето е 110 лв.

Здравейте, момичета ние сме вкъщи вече.
Благодаря, за позитивните ви мисли 
Благодаря, на Миленка, Яна, Криси, които ми помагаха много. Сигурно знаето, но при мен пак се стигна до секцио. Ето на кратко какво се случи:
        На 30-ти вечерта, започнаха контракциите през -20 мин, разреждаха се спах малко, на 1-ви през деня спокойствие леки контракции нерегулярни почти няма, малката вдигна температура и следобяд отиде при баща ми, аз вече чаках това да е вечерта на раждането, но и тази нощ нищо,  засилиха се през 10 мин. не спахме почти със съпруга ми, през деня пак, уж ги има уж ги няма, през 20 мин. през 30, 40,. На 2-ри вечерта вече сигурни, че това е -започнаха много добре през 10, през 7, 5, 3 мин. откарах така, но голяма грешка отчетох - не спах тези дни пълноценно, много бях изморена. Вече към финала на разкритието( на мен ми се появи тази червена линия към опашката), бях много претоварена имах нужда от някой, който да ме подкрепи сериозно, така дойде Миленка, помогна ми да се концентрирам отново, даде ми сили, но когато започнаха напъните към 2 и 30ч. вечерта заспивах след всеки напън губех се някъде себе си, сутринта в 7 не издържах исках да си легна, а не можех и казах на съпругът ми че отиваме в болницата. Той толкова много ме подкрепяше, че без него не знам за къде съм. Не му се хареса идеята, но аз настоях. В 8 бяхме там, искахме той да присъства и започна обичайната процедура, напъните се бяха разредили. Сложиха ми система окситоцин, аз казах че не искам и че е противопоказно, но ..........., не съм се противила настоятелно. Доктора каза след прегледа, а то след 2 напъна ще излезе, но не излезе, системата си каза думата станаха през минута може би, но след около 40 мин, по мое мнение, а на лекарите след 1, 1/2 часа, няма развитие, няма раждане,  започна дилемата. От самото начало имаше малко упреци и настояване за секцио, вдигнах кръвно, за първи път, биха ми инжекция и май се стреснаха, съгласихме се. Съпругът ми присъства на операцията, ситуацията е била доста напечена, получила съм тиха руптура, викали професор Козовски, зашили ме. Какво да кажа, не знам, не съм имала усещане за нещо нередно с мен и детето, дали ще намеря истинската причина също не знам, според мъжа ми са ми спасили живота, защото не се знае как е станало и кога, аз мисля, болницата допринесе за това, съжелявам че не прецених силите си, че не издържах и отидох там, имам време да анализирам. От мен това.
 Отново благодаря на всички. Ще пиша в тази тема, така или иначе искаме и трето дете в бъдеще.
 Тук видях пост за ваксините, ние ги отказахме, мъжът ми се обади в регионалната здравна каса, не се заплаща нищо, не сме плащали, не искаха да ни пускат, но след като и от болницта говориха с тях ни пуснаха, отстоявайте си правата. 

D&D&D,  Много силно те прегръщам. Имала си страхотни преживелици.
Важното е, че всичко е свършило и резултата е жив и здрав в ръцете ти, а и ти си добре да си го гледаш 
Успя ли да се възстановиш от тази умора и особено от психичния стрес?
Не го мисли повече. Може наистина тази руптура да е в следствие от пресирането с окцитоцин  А какво всъщност ще рече тиха руптура?!?

D&D&D честито  Да сте живи и здрави!

Тихата руптура представлява прекъсване по съединителната тъкън на стария белег, не боли и не е свързано с кръвозагуба. Случва се след предшестващо секцио. Това явно им е дежурна реплика, защото и на мен при второто секцио ми казаха същото  , а като съм чела по интернет е редовно клише, едва ли не да оправдаят, че са те резнали и не е било безпричинно.

D&D&D, честито и от мен "на живо", бъдете здрави с малкия мъж, гушкайте се и си се радвайте! 

Наистина си се справила много добре, но явно умората си е казала думата. Сигурно е нормално - все пак емоцията е голяма, толкова време чакаш да дойде моментът... При всички случаи не трябва да съжаляваш за нищо - направила си най-доброто за детето си!  Още веднъж поздравления за смелостта!!!

Д. 

ЩЪРКЕЛОВА ВЕСТ ОТ МАРИ:

(СМС-а го получих в 11:10)

Мари, честита ти чаровница!    Много щастие ви желая на цялото семейство! А на теб бързо възстановяване!

     
  Честито и съкровище Александра!!!

Страхотно  Поздрави на Мари и малката Александра. Много щастие желая!

Деси,   
ЧЕСТИТО НА МАРИ!!!   

Определно е свързано със кръвозагуба, защото през цялото време по време на операцията и прочистваха вътрешностите от кръвта, даже и на доктора на очилата му беше пръснала кръвчица. Слагаха едни бели плочки вътре около матката не знам за какво, не ги и питах, но определно е за нещо!!!
Забравих как се наричат! От един 3 литров буркан където се оттичаше кръвтта се напълни половината, около 1,5 л , преливаха и после една бланка кръв и една плазма, а аз давах една бланка кръв за да им  се "изплатя" за загубите!!! Та това е общо взето!!! Пълен филм!!!

С уважение - съпругът!!!

 
 

D&D&D, добре си си дошла! Важно е че сте живи и здрави! Възхищавам ти се искрено!  

Мари, честито малко пиленце! Да ти е жива и здрава малката мишка! Да ви радва много, много и да слуша кака си!   Ух, че ми е и адашка!      

Брей, с това преливане на кръв - сериозна е била работата! Аз пак се изплаших. Ще взема да спра да чета! Ако това го види мъжът ми, ще ме заведе за планово секцио още на първа пролет!!! 

Деси, много сте преживяли с мъжа ти  . Не се тормози, явно е било сериозно и явно секциото е било наложително - щом се е стигнало и до кръвопреливане... Важното е, че опита, че стигна до много далеч! Дано все повече майки стигат поне до там! 

И честита Александра на Мари!!! Да ти е жива и здрава, Мари, и да е борбена като мама! 

Да дам отчет  и за нашето положение.
Беб е вече в изходна позиция,слезе без упражнения,просто една вечер станах от дивана и се запътих към спалнята и тогава беб се обърна,бавничко стана за около 1-2 мин и леко болезнено беше,може би защото вече е наедрял.Това се случи в 33г.с мисля,ще проверя записките си да не бъркам нещо ,но мися,че бе тогава.
Гъбите им дадох фира и вече сме напълно готови за вагинално раждане.Док за сега е ОК.Но все пак ще ме прати на предоперативна подготовка,състояща се в прегледи при анестезиолог и кардиолог.Казва,че за нашият случай е задължително да си мина по тази процедура за всеки случай.Не се е изказал окончателно за раждането.Каза,че ще мери доколко е изтъняла маточната стена накрая на бремеността,тъй-като сега няма нужда,още щяла да се разпъва и изтънява.
...Та каквото зависеше от мен(гъбите)и от бебчо(обръщането)сме си свършили работата.Отам нататък сме в Божиите ръце.