Здравейте,
Имам желанието да помогна на една моя много близка приятелка и с нейно съгласие ще споделя историята й тук, за да ни дадете съвет.
Историята е следната: мацката е Жени на 22 г., среща своя мъж на работа и пламва голяма искра между тях, всичко както си трябва и след 3 месеца заедно тя забременява по взаимно съгласие. Младежът е с 9 години по - голям от нея. Женят се се не след дълго. Всички са доволни и щастливи. Изведнъж той губи сексуално влечение към нея (породено от предпазливост покрай бременността). След раждането положението си остава същото в сексуален план и до този момент е имало ласки, целувки, внимание и секс от време на време, колкото да не е без хич. Във всяко друго отношение мъжът й е изряден, добър баща на сина си, загрижен изцяло към семейството си, никакви подозрения за изневери или нещо подобно. Лека полека започват да губят всякакви социални контакти и са се отчуждили така, нямала е комуникация между тях, той е бил неинициативен и апатичен. Оставял я е да поема инициативата за всичко, според мен лично, защото живеят с нейните родители. Жени го предупреждавала, че ако се продължава по този начин нещата ще завършат зле, че ако не се чувства като жена - желана и обичана няма да е с него занапред. Той не го е приемал на сериозно и само казвал да спре да бръщолеви глупости, така се минала около една година, докато тя се опитвала някак си да говори с него , да оправят нещата, да отидат на специалист, но нищо не се променило. Не след дълго тя започва да го чувства като брат, без сексуални жеалния към него, и след толкова дълго време на отчуждение тя се обажда на първата си голяма любов, започват да се чуват и така пламва пак искрица между тях, но въпреки това Жени не иска да си съсипе семейството. Другият мъж й дава това, което й липсва и има много сериозно намерения към нея. Въпреки това тя с лека ръка не може да загърби брака си, изгубила е чувства към мъжа си заради отношенията към нея, но все пак имат дете и отговорност към него. Започва да поддържа много сериозни отношения с новия мъж, той иска от нея да се разведе и да са заедно като семейство. Но в един момент тя се замисля да не направи грешка, дали отново няма да е неподходящ човека, да не прибързва. До този момент с мъжа си са били в много лоши отношения, дори не са си говорили, всеки стои в различна стая, Жени се дразни от всичко в него. Един ден сядат да говорят сериозно и за първи път стигат до съгласие временно да се разделят като той да продължава да живее с детето, но да намалят контаките помежду си (с Жени). В същото време тя иска да ограничи контаките си и с другия мъж, за да е напълно сигурна в решението си.
Тя иска да запази брака в името на детето им, но е загубила всякакво желание към него. Не го усеща по никакъв начин като мъж, той за нея е приятел. Възможно ли е това да е нещо временно, да е провокирано от нещо подсъзнателно, като яд на това, че той не я е признавал като жена през цялото време, дали има спасение...дали биха й се върнали на нея чувствата.
Аз лично смятам, че проблема на Жени е подсъзнателен, сама се навива, въпреки че тя казва, че всичко за нея е приключило и няма връщане назад.
Точно затова пускаме темата, тъй като сме много пристрастни и двете и молим за странично мнение.
Имам желанието да помогна на една моя много близка приятелка и с нейно съгласие ще споделя историята й тук, за да ни дадете съвет.
Историята е следната: мацката е Жени на 22 г., среща своя мъж на работа и пламва голяма искра между тях, всичко както си трябва и след 3 месеца заедно тя забременява по взаимно съгласие. Младежът е с 9 години по - голям от нея. Женят се се не след дълго. Всички са доволни и щастливи. Изведнъж той губи сексуално влечение към нея (породено от предпазливост покрай бременността). След раждането положението си остава същото в сексуален план и до този момент е имало ласки, целувки, внимание и секс от време на време, колкото да не е без хич. Във всяко друго отношение мъжът й е изряден, добър баща на сина си, загрижен изцяло към семейството си, никакви подозрения за изневери или нещо подобно. Лека полека започват да губят всякакви социални контакти и са се отчуждили така, нямала е комуникация между тях, той е бил неинициативен и апатичен. Оставял я е да поема инициативата за всичко, според мен лично, защото живеят с нейните родители. Жени го предупреждавала, че ако се продължава по този начин нещата ще завършат зле, че ако не се чувства като жена - желана и обичана няма да е с него занапред. Той не го е приемал на сериозно и само казвал да спре да бръщолеви глупости, така се минала около една година, докато тя се опитвала някак си да говори с него , да оправят нещата, да отидат на специалист, но нищо не се променило. Не след дълго тя започва да го чувства като брат, без сексуални жеалния към него, и след толкова дълго време на отчуждение тя се обажда на първата си голяма любов, започват да се чуват и така пламва пак искрица между тях, но въпреки това Жени не иска да си съсипе семейството. Другият мъж й дава това, което й липсва и има много сериозно намерения към нея. Въпреки това тя с лека ръка не може да загърби брака си, изгубила е чувства към мъжа си заради отношенията към нея, но все пак имат дете и отговорност към него. Започва да поддържа много сериозни отношения с новия мъж, той иска от нея да се разведе и да са заедно като семейство. Но в един момент тя се замисля да не направи грешка, дали отново няма да е неподходящ човека, да не прибързва. До този момент с мъжа си са били в много лоши отношения, дори не са си говорили, всеки стои в различна стая, Жени се дразни от всичко в него. Един ден сядат да говорят сериозно и за първи път стигат до съгласие временно да се разделят като той да продължава да живее с детето, но да намалят контаките помежду си (с Жени). В същото време тя иска да ограничи контаките си и с другия мъж, за да е напълно сигурна в решението си.
Тя иска да запази брака в името на детето им, но е загубила всякакво желание към него. Не го усеща по никакъв начин като мъж, той за нея е приятел. Възможно ли е това да е нещо временно, да е провокирано от нещо подсъзнателно, като яд на това, че той не я е признавал като жена през цялото време, дали има спасение...дали биха й се върнали на нея чувствата.
Аз лично смятам, че проблема на Жени е подсъзнателен, сама се навива, въпреки че тя казва, че всичко за нея е приключило и няма връщане назад.
Точно затова пускаме темата, тъй като сме много пристрастни и двете и молим за странично мнение.
.Съжалявам за това което се случва с приятелката ти,но не мога да ти кажа нищо окуражително.
Скукаааа... 
