'Последният еничар' от Реха Чамуроглу

И в други блогове го има като Исламбул и то с туристическа насоченост. Ще се окаже, че само за нас не е популярно.

Накрая ще се появи Божидар Димитров и ще ни обясни , че думата Истанбул е с български произход (така де нали сме били в османската империя много преди да падне Константинопол още когато столицата е била Одрин)
После се появяват македонците и го обявяват за изконен македонски град , а името Истан(м)бул за несъмено с македонски произход.

...Да помогнем малко на македонците: Ис - там - бул идва от Ис(кендер, Александър демек) - там - бил 

Аз единствено се притеснявам,че темата е в туристическия подфорум, а пък темата за  еничарите е повече историческа. Дано другите не се сърдят и не се отегчат.
На български има преведени две прекрасни книги за историята на Османската империя. Едната е по-популярна и е написана от Илбер Ортайлъ, историк, полиглот и директор на музея в "Топкапъ". Преди го наричах "турския Б. Димитров" поради редица съвпадения, но вече не мисля, че базата за сравнение е много широка. Както и да е. Книгата се казва" Преоктриване на Османската империя" http://www.book.store.bg/p25119/preotkrivane-na-osmanskata-imper … lber-ortajly.html и ме намери в една книжарница в Кърджали.  Другата ни настолна книга - казвам ни, защото цялото семейство съм го завлякла в този мой Османски период е на Халил Иналджъкhttp://www.book.store.bg/p9045/osmanskata-imperia-klasicheskiat-period-1300-1600-halil-inaldzhyk.html- "Османската империя. Класически период". Иналджък е бил учител на Ортайлъ.
А всичко започна с "Последния еничар" на Реха Чамироглу, която разказва за религиозния орден, който е крепял корпуса и за живота и порядките в самия корпус, но все пак си е роман, ако и да е исторически .
Защо се отвличам толкова в библиография? Първо, защото съвсем не мога да съм изчерпателна. Второ, защото еничарския рекрут пряко засяга българските земи и история и не оставя никого безучастен.
Какво ми беше особено интересно около еничарския копрус:
1. Еничарите са били пряка поддръжка на султаните като институция векове наред. Султаните са осъзнавали силата им и всячески са се стараели да разчитат на нея чрез предоставяне на особени права, пари и власт. Това го знаем повечето. Еничрите не са били хомогенна маса, имало е йерархия и в самия корпус е имало възможност за кариера и растеж. Рекрутът е поддържан до към 17-ти век, а към края на 18-ти век пдефакто се премахва.
2. Ракрутът не е бил само измежду християнски момчета. Набирали са деца и между мюсулманското население. В зависимост от нуждите на корпуса се рекрутирани момчета не само от Балканите, но и от Анатолия  пример , Мимар Синан.
3. Защо не са прибирани еврейчета? Защото принципа на "набора" е бил да се подбират селски деца, защото градските деца са отворени, те по принцип рано попадат под влиянията на различни течения в обществото. От тази гледна точка едно градско дете е вече изградена личност и може да се окаже,че му е трудно да му се втълпи праволинейност, каквато се изисква в корпуса. А евреите са живели в градовете, винаги. Затова не са и подбирани.
4. Доказано е с документи - списъци и регистри от онова време, че е имало семейства, които са давли доброволно децата си в еничарския корпус. Това за мен беше потрес. Родителите на много детни семейства в бедни райони са вярвали,че така спасяват децата си от глад и им дават възможност да се издигнат.  Единствените момчета в семейството не са взимани.
5. Рекрутът се е извършвал в определени райони и на определени периоди, но не всяка година. Взимани са момочета между 9 и 14/15 години, защото такива се водели"брадати" и се смятало,че възрастта им за превъзпитание е минала, т.е. не съответстват на правилото,че дърворо се огъва докато е младо.
Момчетата се обучават в т.нар. Ендерун - специално училище в Топкапъ - и тук след опредлено повишаване в йерархията , започват държавна служба.
Подбрани от половината свят дефакто, подложени на естествения подбор в корпуса, където има такива, на които качествата стигат до редови аскер, но има и еничари, които се издигат до султански служители, цветът на османския султански двор се описва като най-бляскав за времето си.И не напразно, като се замислиш - той е съставен от физическа гледна точка от съвършени мъже, изключително умни и представляват подбрани екземпляри от всички раси в рамките на Османската империя.

Това е много общо и много накратко и все пак стана дълъг пост. Дано ви е било полезно.
И извинявайте за правописните грешки, но и без това 3 отговора докато пишех се намърдаха, а мога още много да пиша