Ужасен ужасон! 
- Публикувана: 28 окт. 2010, 12:54 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2017, 14:20 ч.
Защо е неприемливо бабите да отглеждат внуците?
Все пак съм права, значи като си млад и нямаш право да искаш да се разтовариш от детето, но като си стар трябва да искаш помощ, защото такава ти се полага. Както има бавачки, така има и болногледачки.
Ами ти си го превеждай както искаш.
За млад човек е в пъти по-лесно да си намери човек да го отмени. Това е периода, в който имаш най-много приятели. Статистически.
За един стар човек е непосилно и физически невъзможно да намери заместник, в повечето случаи. Неговите приятели може и да са умрели вече...
Правиш ли разлика?
Ако не, няма смисъл да питаш повече.
Както има бавачки, така има и болногледачки.
Така е, но ако родителите ти са те хвърлили на бавачка да те отглежда. Все си мисля, че благодарността на децата към възрастните им родители се дължи заради това, което родителите им са направили за самите тях, а не защото са длъжни на внуците си.
За мен има разлика между "Ти не си ме гледал/а, когато съм била малка, какво искаш сега от мен" и "Ти не искаш да ми гледаш децата и аз няма да те гледам на стари години". За първото родителят е длъжен, за второто не е.
Понякога гледането на внуци не е само въпрос на желание от страна на бабата и дядото, но зависи и от отношението на децата им към тях. Едно е да помолиш за помощ, друго е да изискваш такава, че и да заплашваш: "Щом не щеш да ми гледаш децата, ще те захвърля да гниеш в старчески дом!".
Всеки си е с мнението. Аз внуци бих гледала, мен да ме гледат не искам. Аз съм се страхувала да си поверя децата на бавачка, когато аз не мога да ходя и не съм си акъла, все ми е едно кой как ме гледа.
То може да ти е все едно, ама сама ли ще си го намериш?
И аз не искам да ме гледат, пази Боже! Да падам и да умирам бързо е най-добре, но не всички имат този късмет.
Някои просто са убедени, че родителите им трябва да участват в гледането на внуци и изобщо, че са длъжни до живот на децата си. Там е проблемът. Че това им се полага по закон.
А законът, или по-точно семейният кодекс, задължава родителите да се грижат за децата си, но не и за внуците си. Също има задължения на децата към възрастните им родители, ако са в нужда.
За внуци нищо не пише.
Той и нашият БНД твърдеше, че му се полага почивка през уикенда, защото работел от понеделник до петък. И се дигаше с приятели по разни хижи и бунгала. Ама не можа и мен да ме убеди в същото. Въпрос на лично съзнание и отговорност. Ако ги нямаш, все ще намериш виновен.
Да чукна на дърво имам възможност да се грижа за родата, в смисъл да осигуря гледачка, да не дава господ, да плащам сметки. Емоционално обаче да оказвам някакво лично отношение няма как да стане, защото на младини исках да пиина биричка с мъжо, ама нямаше как. Той излизаше сам или аз сама. За това ще окажа грижа , когато / ако дойде този момент, но никаква емоционална привързаност нямам. Просто го правя, за да не ми тежи на съвестта.
.....
Някои просто са убедени, че родителите им трябва да участват в гледането на внуци и изобщо, че са длъжни до живот на децата си. Там е проблемът. Че това им се полага по закон.
....
Някои просто са убедени, че родителите им трябва да участват в гледането на внуци и изобщо, че са длъжни до живот на децата си. Там е проблемът. Че това им се полага по закон.
....
Що така си мислите, не знам?
Имам чувството, че някои очакват неща, които са били типични за началото на миналия век.
За глезенето - не си спомням моите баби да са ме глезили. Хем говорим за преди 50 години.
Гледали са ме, едната основно, всяка ваканция. Но си имах задължения и строги правила. Глезотии не е имало. Моите родители също не са по глезенето.
Имам чувството, че някои очакват неща, които са били типични за началото на миналия век.
За глезенето - не си спомням моите баби да са ме глезили. Хем говорим за преди 50 години.
Гледали са ме, едната основно, всяка ваканция. Но си имах задължения и строги правила. Глезотии не е имало. Моите родители също не са по глезенето.
Било е типично за миналия век бабите да си обичат внуците? А сега какво се е променило, та вече не ги?
А що така си мисля - ми защото виждам около мен баби и дядовци, които яко се грижат за внучетата. В класа на дъщеря ми първи - четвърти клас само едно дете има бавачка, няколко са с неработещи майки и всичко друго е вземано, обгрижвано, разхождано и прочие от баба или дядо. Някои са дошли от провинцията даже, други пътуват...
А за глезенето - то вече си зависи от човека, кой колко е обичлив и сърдечен и как го показва, то си е индивидуално.
А що така си мисля - ми защото виждам около мен баби и дядовци, които яко се грижат за внучетата. В класа на дъщеря ми първи - четвърти клас само едно дете има бавачка, няколко са с неработещи майки и всичко друго е вземано, обгрижвано, разхождано и прочие от баба или дядо. Някои са дошли от провинцията даже, други пътуват...
А за глезенето - то вече си зависи от човека, кой колко е обичлив и сърдечен и как го показва, то си е индивидуално.
Чакай малко. От гледане до глезене има балкан разлика.
Те и моите родители ми помагаха с водене/вземане от ДГ и училище до 4 клас. И сигурно в очите на другите е изглеждало, че ми гледат детето. Но всъщност освен това не са имали други ангажименти. И все пак аз се върнах на работа, когато детето ми беше на 1,6 г. С БНД тъкмо се бяхме разделили.
А тукашните майки не работят, но искат помощ. Че и бащи имат на разположение.
Те и моите родители ми помагаха с водене/вземане от ДГ и училище до 4 клас. И сигурно в очите на другите е изглеждало, че ми гледат детето. Но всъщност освен това не са имали други ангажименти. И все пак аз се върнах на работа, когато детето ми беше на 1,6 г. С БНД тъкмо се бяхме разделили.
А тукашните майки не работят, но искат помощ. Че и бащи имат на разположение.
Аз на детските площадки около мен много рядко виждам баби - обикновено дошли за няколко дни на гости. "Баби" има платени - млади пенсионерки, които гледат деца почасово. Виждала съм деца, оставени за отглеждане на прабаби, видимо изнемогват, но стискат зъби, защото внуците са в чужбина или учат, когато наближат възраст за училище родителите си ги прибират. Иначе тийнове, оставени на бабите за отглеждане има.
Е не знам, то в последните години наистина много семейства се разпръснаха по света и връзките се разкъсаха. Или може и да са в един град, а пък да са в лоши отношения
хората, снахо-свекървенски или друго, тогава гледането на детето е под въпрос, а може би и нежелано.
На моето дете бабите винаги активно са участвали в отглеждането му. С познатите ми е същото, колегите, които са баби или дядовци също са много ангажирани с внуци - и емоционално и физически. За мен е съвсем естествено, внучето е като собствено дете, че и повече, противоестествено е да не им е мило.
хората, снахо-свекървенски или друго, тогава гледането на детето е под въпрос, а може би и нежелано.
На моето дете бабите винаги активно са участвали в отглеждането му. С познатите ми е същото, колегите, които са баби или дядовци също са много ангажирани с внуци - и емоционално и физически. За мен е съвсем естествено, внучето е като собствено дете, че и повече, противоестествено е да не им е мило.
Скрит текст:
противоестествено е да не им е мило.Е не знам, то в последните години наистина много семейства се разпръснаха по света и връзките се разкъсаха. Или може и да са в един град, а пък да са в лоши отношения
хората, снахо-свекървенски или друго, тогава гледането на детето е под въпрос, а може би и нежелано.
На моето дете бабите винаги активно са участвали в отглеждането му. С познатите ми е същото, колегите, които са баби или дядовци също са много ангажирани с внуци - и емоционално и физически. За мен е съвсем естествено, внучето е като собствено дете, че и повече,
хората, снахо-свекървенски или друго, тогава гледането на детето е под въпрос, а може би и нежелано.
На моето дете бабите винаги активно са участвали в отглеждането му. С познатите ми е същото, колегите, които са баби или дядовци също са много ангажирани с внуци - и емоционално и физически. За мен е съвсем естествено, внучето е като собствено дете, че и повече,