Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 750
  • 749
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 1 499
Напълно съм съгласна с morgana07! Все едно, че аз съм го писала.

Които имат помощ, те именно се възмущават от помагането.
Дори психолозите препоръчват, че майката е нужно да намира  време и за себе си.
Иначе, щеш- не щеш, изолираш се от социалния живот.
При това напрегнато ежедневие и ако финансите не позволяват да отделяш за детегледачка, просто все бързаш: работа-вкъщи.
Отглеждането на дете изсмуква психическите сили.

Последна редакция: пт, 17 апр 2015, 15:52 от radhika

# 616
  • София
  • Мнения: 47 326
Remember me... , чудесно е бабите и дядовците да помагат (предполагам), но когато те сами решат че имат желание, време и сили за това. Натрапването, че им е задължение е това, към което има негативно отношение. Аз не съм се сърдила на никой, че не ми помага.

Абсолютно. (+ че трябва и желание у децата да има, някой да им помага, че и натрапено помагачесто е също така неприятно).

Иначе горе описаното - хем много мило да ти предложат, ама после... не нам какво си... грозна история, като не искаш да помагаш на някой и да му гледаш детето, няма какво от учтивост някаква криворазбрана да  предлагаш.

# 617
  • Мнения: 5 776
Разбира се, така е в идеалният случай, но реалността е друга.
Никой не избира родителите си и ако те не са в състояние или нямат желание да помагат какво правим? За мен подобна помощ би била голям бонус, но и без нея съумях да се справя. Разбира се минах през екстрите на социалната изолация, още повече, че преди раждането се преместих в чужда държава.

# 618
  • София
  • Мнения: 47 326
Как какво правим, гледаме си децата, които сме родили по собствено желание, преценявайки, че може да си ги гледаме и да се грижим за тях.
Както и ти си направила, както и много други правят.

И не, не тези, които имат помощ само се възмущават от помагането... всъщност никой не се възмущава от помагането, а от очакванията, някой че ти е длъжен да помага Wink

# 619
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Не разбирам тази тенденция на децата да се гледа като задължение и бреме, което трябва да си прехвърляме.  Rolling Eyes Детето не може да изсмуква нищо , нито да бъде бреме и задължение.Ако някой разсъждава така, то горките деца. Ако някой е свикнал да мрънка и да се оплаква, той ще го прави със или без дете, пак ще намери за какво да търси вина  в другите, някой друг , който уж му изсмуква психическата енергия, обикновенно този някой те гледа всяка сутрин в огледалото.

# 620
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Детето не е бреме, но определено си е огромна отговорност, изискваща цялата ти енергия. Освен да го обичаш на теб се пада и да го отгледаш, да се грижиш всичко да е както трябва в психическото и физическото му здраве, да си винаги в настроение да му обърнеш нужното внимание. И ако се оплаквам от време на време, че съм уморена и не ми достигат сили това майка, която не е трябвало да става такава ли ме прави? Защото така излиза. Нуждата от помощ предполага грешно взето решение да съм родител първоначално...Наистина не разбирам  Rolling Eyes

# 621
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
 Remember me..., напротив-човек трябва да иска помощ, аз постоянно го правя, но с молба, с благодарност, с добро.Можеш да искаш, без да очакваш, без да се сърдиш ако не се получи. Няма полза да се преструваш пред детето си, то има нужда да те вижда и ядосана и уморена, в това няма нищо лошо. Има една съществена разлика между това да помолиш за помощ и това да го изискваш. Във втория случай не се получават нещата.

# 622
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 824
 Lunno momi4e точно нагоре съм описала как ме отсвириха след като учтиво помолих - бяха в нас,не бързаха,детето болно... И точно от това ми е кофти - честно казано не мисля,че изобщо се усещат какви ги вършат.просто децата им пораснаха,животът им стана по-монотонен и спокоен и сега изведнъж като се наложи да направиш малко усилие,за да помогнеш  - е,защо да си разваляш рахата.наскоро проведох много сериозен разговор с тях,обясних им,че не става въпрос за това да има кой да ми чисти и готви - децата имат нужда от контакти с живи роднини.Ако искат да са само един образ по Скайпа - ок,обаче ако искат повече сега е момента.Защото оправданието "Работим" е много удобно.Работят и гледат себе си.А след още няколко годинки,когато те имат нужда от помощ,аз също ще работя...че и 2 деца (да са живи и здрави) ще имам да гледам.аз също мога да излязяза с оправданието - няма как,обаче надали ще е много човечно,нали  Tired

# 623
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
morgana07, нямах предвид конкретно твоя пример. Тук явно става дума за хора, които живеят само за себе си, егоизмът е болестта на нашето време. Не им се сърди, някои толкова им е дадено, дано отворят сърцето си за децата.

# 624
  • Мнения: 2 280
А защо се изолирате?
Аз като съм уморена зарязвам всичко вкъщи и отиваме с дечко по кафета и площадки, имам си познати с дечица на неговата възраст. Отмаряме аз в компания на майката, той си се забавлява с приятелчето. Просто на мен никога не са ми гледали детето , за да си почивам и сигурно за това не разбирам, за което моля да извинение Hug . Но понеже с ММ често се карахме на тази тема - той все иска да изключи детето от общото отмаряне, пък аз не давам. Но знам, че за мен си съм права.

Та, в заключение, не си търсете кой да ви гледа децата и да се сърдите, че не искат, а намерете начин да си почивате заедно с тях!
не говоря за случай, когато е болно, а ти търчиш на работа.

# 625
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 824
Цитат
егоизмът е болестта на нашето време

 Peace
Пожелавам на тези,които имат отзивчиви родители/свекъри да оценяват каква голяма помощ е,дори само за 1час на ден и че има на кого да разчиташ при необходимост  Peace А на четящите баби/дядовци - връзката с внуците се гради от малки,ако сте някакъв фиктивен образ,след време,когато на вас ви е спокойно и удобно,че да кажа и скучно - може вече да е късно за запознанства  Peace

# 626
  • София
  • Мнения: 47 326
morgana07 - в такива ситуации, като детето болно да помолиш за някой друг час, а те така и така са у вас.. не го разбирам отказа.

Що се отнася да кафенца, фризьори и не знам какво си - детето си има двама родители, другия да поема. Ако на двамата заедно им се излиза - гледачка за 1-2 часа, все ще могат да си позволят  от време на време.
Да помолиш някой за малко помощ и от време на време, като цяло не е лошо, ако човека насреща обаче го желае или предлага искренно, ама да не иска, а ти да му се сърдиш, че не може да отидеш на кафенце... Stop
Или да се чудиш дали да създаваш семейство и деца, защото едните роднини не правят подаръци обзавеждане, почивки и няма да ти гледат децата... е това са вече абсурди за мен.

# 627
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Аз пък не разбирам бабите/дядовците, които не усещат нуждата от това да прекарат време със собствените си внуци. Въпросът с натрапването не коментирам - там е ясно, че не е редно да си "тръснеш" наследниците без предупреждение и с нагласата, че място за отказ няма. Но се чудя на хората, които не се сещат, че имат малки, имащи нужда от вниманието както на родителите си, така и на прародителите си внуци. Модерно, не модерно, за мен не е нормално.

# 628
  • Мнения: X
Взаимната помощ и взаимното съобразяване са най-нормалното нещо на света, но ето че рядко се срещат.

# 629
  • София
  • Мнения: 47 326
Remember me... да прекараш време с някой, да потърсиш контакт е едно, да го гледаш, помагаш, отглеждаш - съвсем друго. Т.е. има и такива, които често контактуват и си виждат внуците, но просто не желаят да ги гледат. Напълно разбираемо ми е.
Другото , когато дори и контакт не искат... ами може би зависи от общите отношения в семейството... а и хора разни, в крайна сметка тяхна си работа.

Общи условия

Активация на акаунт