Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

Незаинтересованост разбирам да не те пита изобщо как си. Вече дали ще си предложи помоща  е желанието или не да помогне... и да нищо, че не си го признаваш пред себе си,  ти чувстваш, че в такава ситуация тя е някак длъжна да ти предложи помощ... ами не, не е.
Както казах, не съм ви запозната с отношенията, нищо не изключва и нещо да се е почувствала обидена, не на мъсто или нежелана в някой момент и просто да е решила повече да не се навира да ти помага, щом не е помолена. Може и други грижи да си има, с които да не те занимава, може и просто желание да няма... има правото.

Ами тя всъщност не ме пита как съм..... както и да е, без нзачение е вече....

Бабите и дядото почнаха дани помагат когато се върнах на работа. В крайна сметка никои не ни е длъжен.
Радвам се, че ги има

Да споделя и аз гледна точка по тази наболяла за мен тема. След 10 години в чужбина, решихме с ММ да се върнем в България. Имахме планове за деца и много държахме и двамата да са си нашите деца много близки с бабите и дядовците си, така както нашите бабите и дядовци са били (и някои още са) в нашия живот.

Естествено, надявахме се и на помощ от тяхна страна. Всички живеем в същия град, а свекърва ми живее на 10мин от вкъщи пеша. И двете двойки са разведени и смея да твърдя с много свободно време всеки един от 4мата. Тук искам да отбележа, че и двамата с ММ сме много независими. Аз самата от 20 годишна (вече над 10г) се издържам сама, цялото следване в чужбина бях на пълна стипендия и работех, а от 7 години поемаме и съществена част от издържката на майка ми. Казвам го, защото далеч не смятам, че някой ми е длъжен - и съм благодарна за всяка малка помощ.

Но разочарованието и от 4мата ни родители ми дойде в повече. Майка ми се оказа, че се е превърнала в тотален егоист - къде поради някои здравословни проблеми, които има, къде от възраст. Нямам обяснение за тоталната й липса на интерес към мен и цялото ни семейство. Живее на половин час от вкъщи и не работи (с изключение на някой и друг частен урок, учителка е), до скоро и нямаше други внуци. Баща ми си има ново семейство с малко дете и макар че прави понякога усилия да се обажда и да се виждаме, няма да направи нищо в страни от зоната му на комфорт. За него той ни е отгледал вече и няма отговорност към нас. Майката на ММ, която много настояваше да живеем в нейния квартал, и която също от както сме в България (5г) не работи, прекара първите три години от престоя ни в постоянна битка с нас. Настояваше да не се връщам на работа (а аз трябваше да се върна по ред причини), но когато й предложихме да го гледа отказа. До тук добре, нищо не очаквам. Но когато си наехме детегледачка (нейна близка приятелка) вдигаше месеци наред врява как съм си оставила детето на чужд човек и правеше всичко възможно да се намесва във всяко едно нещо - не ми се говори за милионите интриги, лъжи и манипулации. И все пак - аз съм и много благодарна, защото за разлика от другите трима, полагаше усилие да помага макар и по нейния криворазбран начин.

Най-важното в цялата история е, че ни се наложи много повече помощ от колкото очаквахме. Бремеността с първото ми дете беше пълен кошмар - повече от 3 месеца на системи в болница, преждевременно раждане, едва го спасиха, а после една година проследяване, инжекции, рехабилитации по 4 пъти на ден, на човек не приличах. В целия този период майка ми се появяваше 1 път в месеца в най-добрия случай, а свекърва ми вдигаше скандал след скандал защо сме избрали лекар А, а не Б, защо не го водим по лекари в Германия и тн и накрая като й се каза, че не е тя родителя и да спре да се налага и да създава допълнително напрежение си хвана багажчето и замина за вилата за 2 месеца. През това време синът и работеше по 12ч. на ден и пътуваше за по половин месец. Бях сама, отчаяна и ужасена. Но егоизмът на майка ми и егото на свекърва ми бяха по-големи от факта, че единственото им внуче е с риск от ДЦП. Слава Богу, детето ми е живо и здраво и преодоляхме всички трудности.

Сега съм бременна с номер две - на легло от 4 месеца. С две неработещи майки, ни се наложи да наемем две детегледачки, за да може да ми гледат детето докато аз "мътя". Майка ми за 4 месеца е идвала два пъти на гости, а свекърва ми отказа да идва вечер (пак казвам, живее на 10 минути) и да помага на сина си да сложи масата и да изкъпва детето два пъти в седмицата. След като той не й говори един месец, сега идва и помага редовно, но естествено по нейния начин. Почти няма уикенд да не стане скандал, защото тя отказва да приеме порядките в тази къща. Аз си мълча, но на ММ не му издържат нервите.

В заключение, да, никой не ни в длъжен, ние сме решили да имаме второ дете. Но не мога да уважавам жени, майки, на които техните майки са помагали неимоверно много и с мен и с ММ като сме били деца, да не могат да се стегнат за няколко месеца и да помогнат в такъв критичен момент за семейството. Никога не сме им създавали никакви трудности - и двамата сме много привързани към майките си, от чужбина им звъняхме всеки ден и сме им помагали винаги с каквото сме могли. Сами се издържаме, сами си платихме сватбата, че и на майка ми сме помагали далеч над нормалното и над възможностите ни. И само се чудя, ако в такава ситуация не си "длъжен" да помогнеш на детето си, то кога? За мен си е чисто предателство.

До тук с илюзиите за помощта на "бабите" в България. Това може и да е важало за предното поколение, но не и за нашето.

   

Стават си нещата като в "Криворазбраната цивилизация". А да можеш и да не искаш да помогнеш на собственото си дете, за мен е ужасно нещо.

itsybitsy, дано всичко е по-добре занапред и да не минавате по същия трънлив път

Колко познато, за съжаление 

itsy bitsy, 

Колко добре те разбирам, itsy bitsy, макар че като чета историята ти, чак съм благодарна на "малкото" си проблеми! При мен поне майка ми се държи адекватно. 
Само кураж и сили! Стискам ти силно палци всичко да се приключи благоприятно! 

Itsybitsy, и от мен поздравления за поста. Точно тази близост с баби и дядовци я има вече все по-малко. От година на година обаче се убеждавам, че това се връща, ако те не са предложили подкрепа навреме, после и на тях като се наложи някой ден едва ли ще я получат. Човек винаги помни хората, които са му помогнали в труден момент, и то по начин, по-който той е имал нужда, с разбиране и подход, а не наставнически и в опозиция.

Благодаря, момичета! Най-тъжното в случая е, че имахме нереалистични очаквания. От дистанцията на няколко държави изглеждаше, че всички ни чакат с отворени обятия. То не бяха молби за внуци, то не беше чудо.

Не мога да отрека, че последните 2 месеца, свекърва ми се включи много активно (като брой часове), но това стана само след като сина й не й говори много дълго и й каза, че с нейните интриги, ако го разведе повече няма да комуникира с нея. Е, трябва ли да стигаме до тук? Много ми е неприятно да падаме на това ниво, все едно сме някакви дребни душици.

А иначе си обожава внучето - всичко дава за него. Но иска да го гледа само както тя си реши и както й е удобно - до го храни с торти, да го води у приятелките си и на три години да го носи из къщата като бебе. Но пак казвам - тя се държи много много повече като майка от моята собствена и съм й благодарна, че без нея не знам.

И у нас така идва майка ми, от 150 км. Мисля, че няма голяма драма 5 пъти в годината да го направи този жест към мен и зет си.

Предполагам, че не искаш да молиш за помощ, защото в един момент те може да те помолят за помощ и ти няма да помогнеш? Не виждам иначе защо да не помолиш?

itsybitsy, има една приказка - няма ненаказано добро. Ако си давала помощ без да ти е поискана, не се оценява. Грешките вече са сторени.

Затова казвам - помощ трябва да се дава, само след като бъде поискана. Така и двете страни са наясно какво се случва и когато си помогнал, след като са те помолили, може да очакваш, че ще ти помогнат, след като ти потърсиш помощ. Чисти отношения са това.

 Popule, ти да нямаше бан?

Не, просто ходих по света и у нас.

itsybitsy, не мога да  проумея твоята ситуация, още повече собствената ти майка да се държи по този начин!
Желая ти да си здрава и да родиш прекрасно дете!