Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 763
  • 749
  •   1
Отговори
# 630
  • Пловдив
  • Мнения: 306
Нямам представа каква баба ще съм, но се надявам, когато детето ми е станало родител и виждам, че в един даден момент не стигат силите и е очевидно, че малко помощ ще е добре дошла аз да не се направя на ударена и да си предложа услугите. Но, наистина, всеки си знае за себе си.

# 631
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 824
Според мен се и забравя какво е да си на тези години и какви са проблемите и ежедневието тогава...Защото аз около 10г възраст съм слушала тиради на майка ми да ми плаче на рамото,колко и е мъчно,че роднините са и далече и с години не ги е виждала (но има мъж до себе си,зълва и свекърва в същия град).Аз до мен нямам никого - съответно децата ми също.Когато след раждането на 2рото се преместих за 3 месеца при тях (докато бащата отсъстваше) се сърдеше,че като се върне от работа не е сготвено и изчистено,в смисъл съм и идвала допълнително тежест да готви и за нас.Айде да не навлизам във всички подробности,но така или иначе горчивият привкус,че съм в тежест и нежелана ми е останал  Peace

Последна редакция: сб, 18 апр 2015, 14:38 от morgana07

# 632
  • по пътя
  • Мнения: 2 360
Има и нещо друго разбира се, няма по-голямо спокойствие, от това да си гледаш сам детето.Защото с помагането идват и претенции и проблеми и забележки. Абе луда работа.Аз още не мога да обясня на майка ми, че не искам дъщеря ми да яде сладки неща от магазина. А свекитата като дойдат и мъжа ми не е тук, направо ужас настава.С две деца, трябва да ги посрещна, да им сложа, да им слушам мрънкането. За помагане не става и дума, но аз съм благодарна, че иначе няма да издържа. GrinningНе разбирам хората дето си пращат децата цяло лята някъде, аз няколко дни ако не видя дъщеря ми и ми става много мъчно, изобщо не става за повече.

# 633
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Майка ми е починала. Баща ми взима децата, когато го помоля за няколко часа, но то е много рядко, защото отиде да живее в друг град. Не знам дали би ги взел там за по-дълго, не съм го питала, защото аз не бих ги пуснала. Свекърва ми не отказва да ги погледа у нас няколко дни, когато са болни и не мога да си взема болничен, което също е рядко. У тях не бях ги оставяла до скоро (на 7 год са). Последните няколко месеца 2-3 пъти ги оставих за по 1 вечер, справят се и те, и свекърите. Но чак сами да изявят желание не.

# 634
  • Мнения: 2 280
Много ме е яд, че нямам къде да го пратя цяло лято, а трябва да е в мръсния въздух и прахоляка. Ако има имаше и две минути нямаше да се чудя.

# 635
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Аз не бих ги пратила никога за цяло лято. Няма как да изкарам 4 месеца без тях. За сега и за 1 седмица не мога да си представя, но с времето ще ми се наложи сигурно. Но за 4 мес абсурд.

# 636
  • Мнения: 2 280
По всички правила лятото е от 2 до 3 месеца, зависи от ангажиментите на семейството. Най-много от юни до края на август.

# 637
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Тази и следващите 2-3 години (сега са предучилищна) лятото ни е точно 4 месеца. Или по-скоро лятната ваканция - от 24.05 до 15.09.

# 638
  • Мнения: 5 776
И аз не бих ги пратила, направо ми е абсурдно като идея. Почти узрях за мисълта да ги оставя за една вечер в сестра ми, единствения човек, на който имам доверие за това, но като гледам няма да е необходимо поне в следващите 1-2 години.

# 639
  • Мнения: 47 228
Ставаше дума за по-голямо дете, доколкото разбирам, чиято лятна ваканция е 2-2,5 месеца.
Дъщеря ми също е при родителите ми лятната ванация, по тяхна покана. Като по някое време ходи и при другите баба и дядо за около седмица, + малко при нас, заедно с братовчедките й.
+ 2-3 седмици море.
Значи към 1 месец й се връзва да е при тях, а ние по средата някъде отиваме да ги видим.
Първия път ми беше по-тежко, но определено смятам, че е полезно това откъсване Peace

4 месеца без виждане с родителите и за мен е много време, но пък може да отидат за по-кратък период или вие да ходите по-често, ако имате такава възможност  Simple Smile

И аз не бих ги пратила, направо ми е абсурдно като идея. Почти узрях за мисълта да ги оставя за една вечер в сестра ми, единствения човек, на който имам доверие за това, но като гледам няма да е необходимо поне в следващите 1-2 години.

Това е отделен въпрос, дали има на кого да ги оставиш и дали има желание от негова страна.

# 640
  • София
  • Мнения: 47 329
Аз също не бих го оставила за цяло лято...мен и за седмица ми е голяма мъка и гледам изобщо да избегна всякакъв род оставянки до мин...ама то моето си е друга лудот и това го съзнавам...и все пак цяло лято са си 3 м и половина.

# 641
  • Мнения: 1 350
Енджъл Дъст ,аз също съм в тази крайност да не искам да ги оставям децата,но се налага.
Вечер моите родители ги гледат за 1 час ,имам магазин и 18 - 19 часа съм там.Тогава е моето време да отдъхна ,да взема въздух и да си "почина " един вид.Знам ,че и на тях им тежи този ежедневен ангажимент ,но няма начин поне засега.Опитвам се да работя и с двамата ,но е трудно.
И въпреки ,че имам ежедневна помощ ,пак не намирам време да отида като нормалните хора на кафе ,на фризьор ,на пазар.....Много съм нахална ,знам  Rolling Eyes
Свекитата напираха по едно време да гледат баткото по цяло лято.Сега вече нямат такива мераци ,защото той е нормално дете ,което има нужда от разходки ,разговори ,забавления ,а те искат "зеленчук" който просто да яде  и да отглеждат някак си #Crazy Оставяла съм  го няколко пъти ,но веднъж беше плакал през нощта за мен и оттогава не е ходил сам,като се роди малкото беше това ,преди 2 години  Crazy

# 642
  • Мнения: 4 304
Чета, чета и ме напират едни мисли:
Тези, които имат кой да им гледа децата, не ги дават щото не могат без тях. Сигурно после ще ги описват в свекървенската тема, как всичко държат под контрол.
Другите пък искат, а няма на кого да ги оставят!
Защо ли е така несправедлив животът?

# 643
  • София
  • Мнения: 47 329
Има огромен процент, които има на кого и с желание оставят.
Има и които нямат на кого, но и не им тежи...разни хора, разни животи и желания...това за свекървенската тема не го разбрах....

# 644
  • Мнения: 4 304
...това за свекървенската тема не го разбрах....
Чета, чета и ме напират едни мисли:
Тези, които имат кой да им гледа децата, не ги дават щото не могат без тях. Сигурно после ще ги описват в свекървенската тема, как всичко държат под контрол.
Другите пък искат, а няма на кого да ги оставят!
Защо ли е така несправедлив животът?
Има такива, които прекалено много обгрижват и държат децата си под контрол или криворазбрана загриженост. Имам пример с приятелка, която за пръв път в живота на 3 годишно дете разреши да се разходи с нас и след 20 минути звъни да ни намери, защото не можела без детето си. Пораснали вече деца не могат да направят крачка без мама и после снахите ги изтипосват в свекървенската тема, как мама ги контролира и иска всичко да знае.
Няма как като не можеш да се разделиш с детето си за ден или седмица, после когато стане голям/семеен снахата да не е виновна, че не се обажда или не е вързан за мама. И започват проблемите според мен......

Общи условия

Активация на акаунт