Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 742
  • 749
  •   1
Отговори
# 645
  • София
  • Мнения: 47 325
Аааа... ясно, викаш това ще е проблема след н-броя години... не се знае... никак не се знае, все в един момент мама трябва да пусне птичето от гнездото,  може да не е на 3, на 5 или 10... ама може същото това обгрижвано пиле после да стане - свекито не ни помага, оставила е детето като е голямо вече да си гледа семейството, що за баба е това, дето не ни прави подаръци, не ни отглежда, нас, децата ни и т.н.

# 646
  • Мнения: 5 776
И аз не разбрах каква връзка има самостоятелността на децата с оставянето им по роднини, както и това за свекървите...

# 647
  • Мнения: 2 355
Напълно съм съгласна с morgana07! Все едно, че аз съм го писала.

Които имат помощ, те именно се възмущават от помагането.
Дори психолозите препоръчват, че майката е нужно да намира  време и за себе си.
Иначе, щеш- не щеш, изолираш се от социалния живот.
При това напрегнато ежедневие и ако финансите не позволяват да отделяш за детегледачка, просто все бързаш: работа-вкъщи.Отглеждането на дете изсмуква психическите сили.
И по каква причина мислиш, че ако има кой да ти помага, няма да тичаш, за да освободиш помощника (родител/свекър/тъща) и да си поемеш ангажиментът към своите деца?

# 648
  • Мнения: 1 499

И по каква причина мислиш, че ако има кой да ти помага, няма да тичаш, за да освободиш помощника (родител/свекър/тъща) и да си поемеш ангажиментът към своите деца?
[/quote]
Казвам го от личния си опит. Големия си син отглеждах с помощта на бабите (в почивни дни и ваканции) и без участие на баща му. Не съм имала притеснения относно тяхната помощ, нито относно възпитанието.
Сега ми се налага (имам първокласник) да му помагам до късно вечер. Работата ми се свързана със самоподготовка. Сутрин ставам в 5.00ч., за да се подготвя.  Преди нямах проблеми с подготовката си вкъщи, защото ми оставаше достатъчно време.  Подготовката е умствен труд и се нуждая от тишина. Дори и за курсове ми оставаше време с големия ми син.

# 649
  • Мнения: 2 355
Цитат

И по каква причина мислиш, че ако има кой да ти помага, няма да тичаш, за да освободиш помощника (родител/свекър/тъща) и да си поемеш ангажиментът към своите деца?
Казвам го от личния си опит. Големия си син отглеждах с помощта на бабите (в почивни дни и ваканции) и без участие на баща му. Не съм имала притеснения относно тяхната помощ, нито относно възпитанието.
Сега ми се налага (имам първокласник) да му помагам до късно вечер. Работата ми се свързана със самоподготовка. Сутрин ставам в 5.00ч., за да се подготвя.  Преди нямах проблеми с подготовката си вкъщи, защото ми оставаше достатъчно време.  Подготовката е умствен труд и се нуждая от тишина. Дори и за курсове ми оставаше време с големия ми син.

Не виждам отговор на въпроса ми по същество. Който и да е помощник няма конкретни задължения относно организацията на дневния режим в твоето семейство. Детето не е самостоятелно и явно си е загубило времето в занималня не по вина на някой, който няма възможност да помага. Въпрос на организация.

# 650
  • София
  • Мнения: 2 151

Има такива, които прекалено много обгрижват и държат децата си под контрол или криворазбрана загриженост. Имам пример с приятелка, която за пръв път в живота на 3 годишно дете разреши да се разходи с нас и след 20 минути звъни да ни намери, защото не можела без детето си. Пораснали вече деца не могат да направят крачка без мама и после снахите ги изтипосват в свекървенската тема, как мама ги контролира и иска всичко да знае.
Няма как като не можеш да се разделиш с детето си за ден или седмица, после когато стане голям/семеен снахата да не е виновна, че не се обажда или не е вързан за мама. И започват проблемите според мен......
"криворазбрана загриженост"  за 3 годишно? Вероятно въпросната мяйка няма доверие на вас, а не на детето си, което така или иначе е малко да поема само отговорност за себе си.

Всеки ден зиме и лете сме едни и същи десетина семейства с 20-тина деца заедно навън. Само на две-три от семействата бих поверила детето си, защото знам всяко от тях как гледа своите. Нищо криворзбрано няма. Обикновена лична преценка е това.

# 651
  • Мнения: 4 304

"криворазбрана загриженост"  за 3 годишно? Вероятно въпросната мяйка няма доверие на вас, а не на детето си, което така или иначе е малко да поема само отговорност за себе си.
Като няма доверие, защо е позволила. Нали никой не го е дръпнал насила да го разхожда. Пък и чуждото дете е и по голяма отговорност, нали? Проблемът е, че въпросната майка няма доверие на никого, освен на себе си. За миг не е оставила детето си на никого, защото никой не може да го гледа като нея. В един и същи град живеят и майка й, и сестра й, и свекърва й със семействата си. Постоянно обаче слушаш как никой не и помага за детето и.
Аз не бих предложила втори път, вероятно и роднините й щом им няма доверие..

# 652
  • София
  • Мнения: 47 325
Ние няма как да знаем каква е била ситуацията и защо изобщо ти е дала детето.
Лошо няма да няма доверие на никого и сама да си го гледа....ама виж и да се оплаква... сигурна ли си, че се оплаква, а не само да споделя, че никой не й помага?

# 653
  • Мнения: 4 304
Ние няма как да знаем каква е била ситуацията и защо изобщо ти е дала детето.
Лошо няма да няма доверие на никого и сама да си го гледа....ама виж и да се оплаква... сигурна ли си, че се оплаква, а не само да споделя, че никой не й помага?
Aми детето го даде, защото тръгнахме до майка ми да ядем череши и нейното пожела да дойде с нас. Разстоянието е 10 мин.
Нека си го гледа, кой както си реши.
Не може обаче постоянно да мърмориш, че "мойто няма кой да го гледа". В същото време, как да им го дам, когато едните не могат да го гледат както тя иска, другите не знаят и т н. Почва се едно вкарване във филми как детето едва ли не ще го уморят едните от глад,другите от хранене с боклуци, а на сестра й детето кой знае какво ще направи.
 

# 654
  • Мнения: 1 441
Аз имам друга драма в тази връзка и ще ми е интересно да ми кажете какво мислите, заощото с мъжа ми сме на различно мнение. Rolling Eyes
Ние ежедневна/ ежеседмична помощ не получаваме, защото бабите живеят и работят в други градове. През годината вземат синковеца за по няколко дни, едните повече лятото, другите повече зимата поради натовареност, но като цяло гледаме да ги редуваме и нямам проблеми с това. 
От началото на годината обаче на мъжа ми му се налага да пътува за по 3-4 дена по два пъти в месеца до Германия. По принцип не е нищо стращно, но имам малко повече ядове с бременността и на моменти супер много ми дотежава тя в комбинация с ангажиментите по баткото, с работата и с липсата на когото и да било като помощ.  Sad
Свекърва ми през зимата е свободна (такава й е работата), но нито веднъж дори не си направи устата да ме попита имам ли нужда от помощ или да предложи да дойде да ми помогне. При първото заминаване на мъжа ми (което инцидентно се проточи 25 дена), звънеше да ме пита как е синът й (защото само аз поддържах връзка с него) и покрай това - да се информира и ние как се оправяме сами. След това вече и това не прави.  Tired
Според мъжа трябвало само да я помоля и да й кажа, че имам нужда от помощ и нямало да откаже (въпреки че два пъти вече ни е отказвала), но аз съм може би прекалено горда, за да я моля и смятам, че познавайки ситуцията и всички обстоятелства тя може и сама да се сети и да ми предложи поне на два месеца веднъж да дойде и да ми помогне когато него го няма.
Аз ли се инатя прекалено или на него не му се иска да признае, че на майка му просто не й се занимава с нас?  Rolling Eyes

# 655
  • ВАРНА
  • Мнения: 2 824
BAN зависи какви са ти отношенията със свекървата,може да не иска да се натрапва  Peace В такъв аспект си мисля,че може би ще и е приятно да помогне ако я помолиш,може пропуска да предложи сама помощ е неволен  Peace Вече ако се направи на интересна случаят е друг....

# 656
  • София
  • Мнения: 110
Странна работа са свекървите, моята приятно взе да ме изненадва след като родих детето.
Преди това, само оплаквания получавах, може и ревност да е било. Наложи се да го гледа когато беше на 9 месеца за няколко дни и като се привърза. Сега сама пита, кога ще и го дадем.
Така че, ако и се обадиш и я помплиш BAN, може и разбиране да получиш, пробвай нищо не губиш.

# 657
  • Мнения: 1 441
Сигурно няма да ми откаже или поне, ако откаже за конкретния случай при следващото пътуване на мъжа ми ще дойде.  Rolling Eyes
Моят проблем е по-скоро точно с това "да се обадя и да помоля", защото смятам, че ситуацията на нея й е ясна в пълни детайли и причината да не обелва дума за помощ не е, че не се сеща сама, че имам нужда от такава, а точно, за да й се обадя и "да я моля".  Crossing Arms

# 658
  • София
  • Мнения: 47 325
А може би просто не желае да се натрапва.

# 659
  • Мнения: 5 914
Сигурно няма да ми откаже или поне, ако откаже за конкретния случай при следващото пътуване на мъжа ми ще дойде.  Rolling Eyes
Моят проблем е по-скоро точно с това "да се обадя и да помоля", защото смятам, че ситуацията на нея й е ясна в пълни детайли и причината да не обелва дума за помощ не е, че не се сеща сама, че имам нужда от такава, а точно, за да й се обадя и "да я моля".  Crossing Arms


А на теб какво ти пречи да й се обадиш и да я помолиш за помощ?! И защо си мислиш, че знаеш тя какво си мисли?!

Ако имаш нужда от помощ, казваш си и това е. Не си мисли, че другите са наясно какви трудности изпитваш, никой не е длъжен да е наясно, че даже и да ти предлага помощта си. Жената със сигурност си има свои тревоги, че да се занимава и с твоите. Направи каквото зависи от теб, говори с нея и виж дали ще ти помогне - ако се съгласи, идеално; ако не се съгласи, ами здраве да е - така е преценила.

Общи условия

Активация на акаунт