Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 677
  • 749
  •   1
Отговори
# 705
  • София
  • Мнения: 5 499
Не си противореча грам - едно е когато имам нужда от помощ, да ме попита дали да дойде да ми помогне (това, което ми се струва редно в случая), съвсем друго е да ме информира, че ще ми дойде след по-малко от 15 часа на гости и след това да ми се сърди, че не скачам от възторг.  Rolling Eyes
Но така или иначе имам свекърва от 12 години, потребител съм във форума от 9, и досега не съм обелила и дума срещу нея тук. Обиди ме твоята "сигурност" как ще "ме четеш в друга тема" като дойде, защото изобщо не познаваш нито мен, нито нея.  Naughty
Но наистина повдигнах си въпроса от съвсем друга гледна точка - дали аз или мъжа ми е прав с принципната позиция по случая, като умишлено исках да спестя всички подробности. Оказа се, че не може без подробности; но приех, че не съм права и се навивам - мнението на повечето от вас.  Embarassed
Наистина вече приключвам с тази семейна драма, че чак на себе си станах досадна.  Peace

Свекърва ти трябва да е някаква ясновидка или може би си хвърля боб, та да разбере кога имаш нужда от помощ. Звучиш като човек, който иска да бъде шефът. Ама не става така, не може да началничиш. Трябва и с другите да се съобразяваш, щом искаш те да се съобразяват с тебе (да не те информират 12 часа преди пристигането си, а може би поне половин месец преди това Laughing). Пък после се и цупиш що нещат да ти помагат - ами нещат, щото ти не се съобразяваш с техните желания и поради което получаваш реципрочно отношение. А освен това искаш едва ли не да те молят да ти помагат. Айде бре. Stop

Последна редакция: ср, 22 апр 2015, 20:12 от Popule

# 706
  • около Варна
  • Мнения: 1 095
Изключително много ми помагат и двете баби, да са ни живи и здрави. Децата ми са с малка разлика, често боледуващи, мъжът ми работи по 12 часа без почивен ден, на него не мога да разчитам, аз също работя. Ако не бяха бабите да гледат децата, трябваше да напусна работа.

# 707
  • Мнения: 438
Не си противореча грам - едно е когато имам нужда от помощ, да ме попита дали да дойде да ми помогне (това, което ми се струва редно в случая), съвсем друго е да ме информира, че ще ми дойде след по-малко от 15 часа на гости и след това да ми се сърди, че не скачам от възторг.  Rolling Eyes
Но така или иначе имам свекърва от 12 години, потребител съм във форума от 9, и досега не съм обелила и дума срещу нея тук. Обиди ме твоята "сигурност" как ще "ме четеш в друга тема" като дойде, защото изобщо не познаваш нито мен, нито нея.  Naughty
Но наистина повдигнах си въпроса от съвсем друга гледна точка - дали аз или мъжа ми е прав с принципната позиция по случая, като умишлено исках да спестя всички подробности. Оказа се, че не може без подробности; но приех, че не съм права и се навивам - мнението на повечето от вас.  Embarassed
Наистина вече приключвам с тази семейна драма, че чак на себе си станах досадна.  Peace

Свекърва ти трябва да е някаква ясновидка или може би си хвърля боб, та да разбере кога имаш нужда от помощ. Звучиш като човек, който иска да бъде шефът. Ама не става така, не може да началничиш. Трябва и с другите да се съобразяваш, щом искаш те да се съобразяват с тебе (да не те информират 12 часа преди пристигането си, а може би поне половин месец преди това Laughing). Пък после се и цупиш що нещат да ти помагат - ами нещат, щото ти не се съобразяваш с техните желания и поради което получаваш реципрочно отношение. А освен това искаш едва ли не да те молят да ти помагат. Айде бре. Stop

Аз разбирам Popule. Незнам в какъв свят живеем, но аз си оставам с идеалистичните разбирания, че е хубаво да предлагаш помощ, особено когато е очевидно, че другия има нужда. Да ходиш на гости и да очакваш от пренатоварен човек едва ли не да те обслужва като на хотел е малко крайно.

# 708
  • София
  • Мнения: 5 499
Аз разбирам Popule. Незнам в какъв свят живеем, но аз си оставам с идеалистичните разбирания, че е хубаво да предлагаш помощ, особено когато е очевидно, че другия има нужда. Да ходиш на гости и да очакваш от пренатоварен човек едва ли не да те обслужва като на хотел е малко крайно.

Сега, семейството е за това, за да си помага. Това е постулат.
Оттам нататък идва езикът. Когато човек има нужда от помощ, то трябва да помоли близките си за такава, щото те няма как да гадаят. Че иначе ето ти недоразумения - решили свекърите да дойдат, предупреждават 12 ч. преди пристигането си - сърдят им се. Решили да не дойдат - пак им се сърдят. Господ затова е ни е дал език, да го ползваме. Grinning

# 709
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Стане ли дума за изненадващи гости, аз баща ми съм го признала. Спретвал ми е номера без предупреждение да се пови няколко пъти (е веднъж се обади че след 30 мин ще се видим, бил наближил Шумен та не ми се наложи да спринтирам толкова бързо). А имах случай нямах и 30-те сек. качване с асансьора да  кажа на БНД че идва. Беше се засякал със свекъра пред блока и ни скроиха шапката със забравения чадър. Точно се оглеждах къде ли го е оставил дядото, отварям и баща ми се хили насреща  Laughing И да му се сърдя и да не му се сърдя нищо няма да променя. Приела съм го като изненадващ гост и толкова. Да идва ми малко стреса в повече за минути да измислям и пазаря готови храни, но пък винаги ми е приятно като дойде да се видим.
А по казуса и на мен ми се искаше до миналата година свеки да се сети сама че имам нужда от помощ. Но в един момент си дадох сметка, че тя няма от къде да знае. Помолих я и не ми отказа Simple Smile Не че преди не ми помагаше жената, това да поеме децата за разходка 2 часа навън да свърша нещо не е малко и беше почти всяка седмица, сега е доста повече. С работата ми и последния ми график в събота-неделя (като съм на работа) спят утях Simple Smile

# 710
  • София
  • Мнения: 110
Споделям мнението, че хората трябва да разговарят и споделят, а не да се затварят в себе си и да трупат. Възрастните имат нужда  от показно уважение,  да бъдат ухажвани, но не всеки го умее.

# 711
# 712
  • Мнения: 438
Аз разбирам Popule. Незнам в какъв свят живеем, но аз си оставам с идеалистичните разбирания, че е хубаво да предлагаш помощ, особено когато е очевидно, че другия има нужда. Да ходиш на гости и да очакваш от пренатоварен човек едва ли не да те обслужва като на хотел е малко крайно.

Сега, семейството е за това, за да си помага. Това е постулат.
Оттам нататък идва езикът. Когато човек има нужда от помощ, то трябва да помоли близките си за такава, щото те няма как да гадаят. Че иначе ето ти недоразумения - решили свекърите да дойдат, предупреждават 12 ч. преди пристигането си - сърдят им се. Решили да не дойдат - пак им се сърдят. Господ затова е ни е дал език, да го ползваме. Grinning

Като се замисля, това е модел, който сме усвоили от нашата среда, семейната, дори регионалната, в която сме израснали, аз например в моя край беше възприето да се предлага помощ, и така съм свикнала. Сега живея в София, тук близките на мъжа ми не са свикнали да предлагат сами и се научих и да моля. Но аз винаги съм предлагала и затова и очакванията са ми били такива, че да ми предлагат. От моите родители това съм усвоила. В нашия край например гостите се посрещаха като царе, то ястия, то приготовления, то молене, та опитай от това, хапни да не обидиш. Така и с помощта, предлагаш сто пъти, дори и да няма нужда. Оттам и неизбежни разочарования, сблъсъци в друга среда... Иначе си права, най-важно е как се казва.

# 713
  • София
  • Мнения: 5 499
Като се замисля, това е модел, който сме усвоили от нашата среда, семейната, дори регионалната, в която сме израснали, аз например в моя край беше възприето да се предлага помощ, и така съм свикнала. Сега живея в София, тук близките на мъжа ми не са свикнали да предлагат сами и се научих и да моля. Но аз винаги съм предлагала и затова и очакванията са ми били такива, че да ми предлагат. От моите родители това съм усвоила. В нашия край например гостите се посрещаха като царе, то ястия, то приготовления, то молене, та опитай от това, хапни да не обидиш. Така и с помощта, предлагаш сто пъти, дори и да няма нужда. Оттам и неизбежни разочарования, сблъсъци в друга среда... Иначе си права, най-важно е как се казва.

Така е. Мъжът ми е чужденец и изключително много се дразни на това - ама моля те, опитай. Приема го като насилие над личността си, особено като му се предлагат ястия, които той не яде и не иска да яде...ама трябва да опитва, че да не обиди домакините...Та така. В крайна сметка свободата на духа е важна - затова нещата трябва да се изговарят и да се уточняват, а не да се очаква някой да свърши нещо, което ние мислим, че трябва да свърши. Обаче той не знае за тази работа, щото не чете чужди мисли. Confused

# 714
  • Мнения: 438
Като се замисля, това е модел, който сме усвоили от нашата среда, семейната, дори регионалната, в която сме израснали, аз например в моя край беше възприето да се предлага помощ, и така съм свикнала. Сега живея в София, тук близките на мъжа ми не са свикнали да предлагат сами и се научих и да моля. Но аз винаги съм предлагала и затова и очакванията са ми били такива, че да ми предлагат. От моите родители това съм усвоила. В нашия край например гостите се посрещаха като царе, то ястия, то приготовления, то молене, та опитай от това, хапни да не обидиш. Така и с помощта, предлагаш сто пъти, дори и да няма нужда. Оттам и неизбежни разочарования, сблъсъци в друга среда... Иначе си права, най-важно е как се казва.

Така е. Мъжът ми е чужденец и изключително много се дразни на това - ама моля те, опитай. Приема го като насилие над личността си, особено като му се предлагат ястия, които той не яде и не иска да яде...ама трябва да опитва, че да не обиди домакините...Та така. В крайна сметка свободата на духа е важна - затова нещата трябва да се изговарят и да се уточняват, а не да се очаква някой да свърши нещо, което ние мислим, че трябва да свърши. Обаче той не знае за тази работа, щото не чете чужди мисли. Confused

Да, съгласна съм с теб, нещата трябва да се изговарят и уточняват Simple Smile Просто това с очакванията понякога много трудно се получава, когато се сблъскват различни модели на възпитание.

# 715
  • София
  • Мнения: 110
Като се замисля, това е модел, който сме усвоили от нашата среда, семейната, дори регионалната, в която сме израснали, аз например в моя край беше възприето да се предлага помощ, и така съм свикнала. Сега живея в София, тук близките на мъжа ми не са свикнали да предлагат сами и се научих и да моля. Но аз винаги съм предлагала и затова и очакванията са ми били такива, че да ми предлагат. От моите родители това съм усвоила. В нашия край например гостите се посрещаха като царе, то ястия, то приготовления, то молене, та опитай от това, хапни да не обидиш. Така и с помощта, предлагаш сто пъти, дори и да няма нужда. Оттам и неизбежни разочарования, сблъсъци в друга среда... Иначе си права, най-важно е как се казва.

Така е. Мъжът ми е чужденец и изключително много се дразни на това - ама моля те, опитай. Приема го като насилие над личността си, особено като му се предлагат ястия, които той не яде и не иска да яде...ама трябва да опитва, че да не обиди домакините...Та така. В крайна сметка свободата на духа е важна - затова нещата трябва да се изговарят и да се уточняват, а не да се очаква някой да свърши нещо, което ние мислим, че трябва да свърши. Обаче той не знае за тази работа, щото не чете чужди мисли. Confused

Това имам предвид! Simple Smile

# 716
  • Пловдив
  • Мнения: 28 149
Е хайде сега, като си отишъл в дадена държава се примиряваш с местните нрави, даже да не ги одобряваш. Има милион начина да се престориш, че ядеш и да не става проблем.

# 717
  • Мнения: 2 280
Янтра, с тази изключително дразнеща черта местните не свикват, ти искаш човек, дето не си е представял такова насилие над личността, да се примири. Laughing

# 718
  • Пловдив
  • Мнения: 28 149
Мъжът ми с колеги беше на работна командировка в Япония. Организирано посрещане от местните представители. Колегата на моя мъж не понася риба - понасяш, не понасяш на всяко ядене, включително крайно необичайно според бг стандарти, на закуска - риба. Обаче това са местните стандарти - никой не ги променя заради теб.

# 719
  • Мнения: 5 776
Едно е за няколко дни, друго е за постоянно  Peace
И на мен ми е изключително неприятно това натякване тук, за храна, за дрехи, за още куп работи... Ненавиждам, че е общоприето децата да се тъпчат с вафли и пържени картофи, сякаш няма други храни на света.

Общи условия

Активация на акаунт