Есента листата разпиля, Юнчето е шило в торба! - Тема №8

Привет 
Емоционалната страна при отглеждането на децата за мен е много важна. Аз и големият ми син и сега малкият ги гушкам много, целувам, всеки момент с тях гледам да го изживявам пълноценно, но сега с второто дете всичко това е с по-голяма сила. Опитвам се максимално да се насладя на всяка минута, времето лети, а на мен ми се иска по-бавно да расте, да се радвам по-дълго на всеки етап от неговото порастване. Може би защото не планираме 3-то дете и мисълта, че това ще ми е за последно ме кара да се наслаждавам толкова.

В Нашите деца има много хубави теми, на мен любима ми е тази.
Тъжно ми е, когато искам да прекарвам повече време с децата си, да правим повече неща заедно, а времето не стига или понякога аз нямам сили, но установих, че човек ако добре си подреди приоритетите и си настрои мисленето на правилната вълна може да бъде с децата си повече време и да се забавлява с тях.

Здравейте мили мами  
гледам пак спор се е за-формил.. Аз отдавна прочетох това мнение на JJ, но не мога да я съдя къде и какво говори! Всеки си има глава на раменете и може сам да преценява с кой и как ще се държи! Само ще добавя същото нещо, което и е отговорила една от съфорумките малко по надолу във въпросната тема -
Та - Джей най вероятно това със емотиконите се отнася за мен   Или поне аз съм една от тези, които ползват "доста" от тези анимирани картинки.  Аз лично ги ползвам (както предполагам и всички останали), точно защото мненията могат да се интерпретират по всякакъв начин! С помощта на тези глупости можеш поне частично да изразиш емоцията, с която си когато пишеш мнението си!
Относно емоционалната страна на отглеждането на децата ни... аз лично не мога, а може би и не е редно да изразявам пред вас с каква емоция отглеждам Ивана! Тя за мен е едно "специално" дете... След всичко, което ни се случи...  Гушкам я, целувам я, скачам като опарена при всяко нейно шаване, когато и се запуши носа, аз го изживявам все едно "света свършва" ..  Всеки ден сънувам кошмари.. всеки ден обмислям какво и  как би могло да се случи ако пак направи гърч.... всеки ден мисля дали мога да съм по добра майка, дали аз съм виновна, дали... И въпреки всичко се опитвам да гледам по позитивно на живота! Пиша много глупости и изразявам емоция чрез емотикони тук, защото това е начин за мен да бъда спокойна и "нормална" като всички останали..
А преди всичко това да ни се случи никога не съм била от майките, които спазват максимата "трябва"! Никога не съм  тъпкала каката, никога не съм се хвърляла във "филми" само, защото отказва да яде на обяд! Винаги съм я оставяла сама да преценява! Сега ги гушкам и двете постоянно, от няма и 3 седмици ходи на градина и ми липсва в къщи изключително много, макар, че не е от "послушните" деца   Четем книжки, пеем песни по цял ден, оставям ги да си играят заедно, опитвам се да я приобщя към отглеждането на сестричката и! И между другото успявам да правя това успоредно със домакинската си работа! Водя ги и двете с мен в кухнята, месим тутманици, правим сладки. готвим.. Пускам заедно със Софи прахосмукачка (аз със истинската, а тя с нейната - играчка) Е! Вярно, всичко е за сметка на времето ми "за мен", но такова ще имам в изобилие, когато пораснат! Вечер като ги приспя съм гроги, или по скоро се чувствам, като прегазена от товарен влак! Едвам успявам да си сложа душ, но и това ще отмине  
На няколко пъти споменах, че изпадам в депресия (хаха даже не знам как ми остава време да мисля и за това) Обаче аз съм имала много спадове в живота си, и вече знам как да се изправям на крака бързо! Отдавна съм осъзнала, че колкото съм по усмихната и не обръщам  внимание на дребните неща, толкова по добре се чувствам! Игнорирам "дразнителите" около себе си и смея да твърдя че съм по щастлива от както взех това решение за себе си!
Толкова от мен за днес  
Радвайте се на живота милички, не си създавайте сами проблеми, защото времето лети и докато се усетим ще остареем и няма да сме свършили хиляди неща! За мен преди Ивана щастието беше константа, и не осъзнавах че може и да изчезне някога... Сега "след" Ивана пазя ревностно щастието и се радвам, на всяка секунда живот със семейството си!!!!!!!!

Между другото, забравих да спомена, че не съм от майките, които робуват на каквито и да е правила! Всичко правя според усещането си! Не се влияя от препоръки и заръки да изварявам до не знам си колко си месеца, да гладя до не знам си кога, да захранвам когато и както някой ми каже, да давам или не давам определени храни на децата си, защото били вредни или полезни! Не се втилясвам относно климатици, столове за кола и т.н.  Аз съм една от скоро пишещите  във форума, но всъщност съм една от "старите кучета", защото чета тук от много отдавна. Вадя си изводи и заключения за себе си и следвам само своите правила!

Емоционалната страна на майчинството е по-осъзната сега, с второто ми дете.
С голямата ми дъщеря имаме изключително силна връзка.
Точно в момента с нея сме в много деликатен период на неосъзната ревност от нейна страна, и тази силна връзка аха-аха да се прокъса на моменти. И аз, и тя го изживяваме тежко. Всяка вечер напоследък тя плаче преди сън, самообвинява се, фръцка се, прави фасони. Тя плаче преди сън, аз плача след като тя заспи. Опитвам се всячески да не й причинявам болка с липсата и заетостта си, да я ангажирам с помощ в ежедневните бебешки работи, да имам достатъчно време, за да й обърна внимание. Но не винаги това може да се получи, дори чисто физически няма как да имам толкова време. Вчера си пуснах едно филмче от времето, когато тя беше на 2 г. Не можах да повярвам кога порасна това дете, кога малкото ми момиче, което едва е проговорило там, сега играе на шпиони, създава измислени светове, търси съкровища и въвлича и мен в игрите. Кога порасна.

По принцип никога не съм била фен на режимите, на условностите, на нормите.
Ако има религия за отглеждане на дете, според мен тя би трябвало да се казва Майчина Интуиция. И богът в нея да е Детето.
Когато разбрах що е то "привързано родителство", ми стана ясно, че съм му привърженик, без да съм знаела. Никога не съм оставяла бебе да плаче, гушкали сме се при всеки удобен случай, спейки в едно легло. И до ден днешен не обичам да ги оставям, ако пътуваме, а ние пътуваме често - просто (вече ги) взимаме с нас, когато това е възможно. Кърменето е съвсем естествена част от такава връзка. Като казвам кърмене - то за мен никога не се и изчерпвало с определението "вид хранене" - то е ласка, единение, успокоение, близост. Много мога да пиша на тази тема, но се притеснявам, че ще стане прекалено дълго.

Десито, това и на мен ми е любима тема. Впрочем, Феъри - авторката й е "съотчетничка" от майската ни тема 2005

 

 

Относно пътуването   Ние сме един пътуващ цирк   Колата винаги е заредена, като че ли се изнасяме завинаги Разнасяме Ги навсякъде с нас!  Вече така съм се специализирала в стягането на багаж, че го правя за минути  

Ех, направо ме разчувствахте, момичета!
И на мен второто майчинство ми е по-осъзнато, повече му се наслаждавам. С дъщеря ми имаме много силна връзка, изключително привързана към мен е, а и аз към нея. Не позволява друг да се грижи за нея - мама да приготви храната, мама да я изкъпе, мама да я гушка на приспиване... Баща И има огромно желание да се включва в обгрижването, но тя не му позволява. Няма да си кривя душата, на моменти много ми е дотежавало, особено в 9-ия месец с онзи корем, но и съм безкрайно щастлива, че толкова държи на мен, надявам се винаги да бъдем най-добрите приятелки. Правила съм много грешки във възпитанието, в начина на отглеждане, но се надявам някой ден да си простя. Тя вече ми е простила, нейната душа е само светлина и любов, страшно много я обичам!
За Борислав какво да кажа - той е по-голям късметлия от сестра си, защото към него съм много по-търпелива. Обичам да го мачкам, да го целувам, а той да ми се смее с тази беззъба усмивка! Нося го почти непрекъснато, но не ми тежи това - като го гледам колко съсредоточено изучава света около себе си, сърце не ми дава да го тупна да лежи в количката и да реве до посиняване, само и само да се научи, че не може да бъде на ръце. Еми може, а и на мен ми харесва да му показвам всичко около нас, да му обяснявам кое какво е и т.н. На остров Бали считат, че децата до 6-месечна възраст са богове и ги носят постоянно. При навършване на 6 месеца има специална церемония за първия допир на бебето до земята. За мен той наистина е едно невероятно създание, което ме учи на любов и търпение. Въпреки че ползва зърната ми за биберони, въпреки че постоянно повръща върху мен, въпреки че не спя по цяла нощ заради него, аз съм много щастлива, че го създадохме!
Най-много обичам да ги сложа да лежат един до друг на спалнята и да гъделичкам и целувам ту единия, ту другия, а смехът им да пълни сърцето ми. Всеки ден благодаря на съдбата, че ги имам!

хахха не я вадя от количката, по простата причина, че тя спри през 99,9999% от времето в което сме навън  В момента в който я лъхне свежия въздух и е отцелила  Ако се събуди случайно я взимам задължително! Никога не съм я оставяла да плаче.. е1 може би ако ще се напишкам  я оставям да помрънка малко  В къщи доста се разнасяме, понякога ми натежава, но пък веднага се умилявам, като я видя как се хили  и съсредоточено наблюдава как си как врещи и тича наоколо 

и мен тази част от "Яж, моли се и обичай" ме впечатли много. Като се замисли човек, има нещо вярно. И аз я нося във всеки удобен момент, харесва ми.

Ще се включа по темата, макар че не съм писала от около 4 месеца

Аз не оставям Нико да реве, нося го, гушкам го и го целувам непрекъснато, а той ме гушка и ми се усмихва 
Няма такава усмивка като неговата - само да го погледна и вче сияе, а аз съм се разтопила
И навън го разнасям на ръце, щом не иска в количката веднага го взимам
Гледам да има за ядене и чисти дрехи за обличане, за всичко останало когато успея тогава, щом е хубаво времето веднага сме навън с децата, вече не робувам на домакинството. Децата са ми най-важни.
Дъщеря ми я оставих за пръв път да я гледат чак когато беше на 11месеца, само за няколко часа, и досега гледам да я оставям по-малко на бабите
Нико още не съм го оставяла на никой и не смятам да го правя, дано не ми се налага

Още го кърмя, храним се нощем по няколко пъти, не ми пречи, вече свикнах с недоспиването
Това от мен за сега

Тъкмо днес започнах да чета "Яж, моли се и обичай"
По темата за децата съм "боса" все още и нямам много за коментар. Може би единствено, че в началото се "залях" с толкова много и ненужна, в повечето случай противоречива информация (интернет, лекари, приятели, познати, книги) и честно малко се стреснах. Сега реших да не слушам никой, да не се "връзвам" на всичко, а да си гледам детето... и честно май ми е доста по-добре 

Ивето обича на рьце.Колкото и да плаче взема ли я веднага ме дарява с беззьба усмивка
Сутрин щом станем я кьрмя и веднага започвам да ги приготвям с батко и за излизане навьн.Наслаждаваме се на хубавото време и черпим вит.Д Мисля да кьрмя дьлго време ако мога и след годинката дано ми е здравичка.Баткото е невьзможен напоследьк ,аз го отдавам на неосьзната ревност.Каквото и да му кажа през едното ухо влиза ,през другото излиза,налага ми се и направо незнам какьв подход да намеря кьм него.Наближава времето,когато ще остана сьвсем сама с двамата.Синьт ми сьм го оставяла на свекьрва ми 3 пьти като пьрвия пьт беше на 3 год.и половина,и два пьти,когато бях зад граница.След като го родих бяхме сами двамата около година и половина.Времето лети толкова бьрзо,аз се старая да се радвам на бебето защото много скоро вече няма да е бебе.Оххх разчувствах се и аз.Лека нощ момичета

Четейки това, което мамите с опит казват ми става едно мило... Ние сме се размечтали за 3 дечица  и четейки това което разказвате, направо ме карате да се замислям, това да се случва скоро
Определено откривам моето семейство в това на smilianova, тръгнало на път!
Да сте живи и здрави и да пътувате много.
 

Стаси , внимавай какво си пожелаваш. Мъжът ми си мечтал за пълна къща , но не сме предполагали , че ще се напълни наведнъж. Сега се чудя на кое да обърна повече внимание и накрая се получава едно постоянно гушкане на моменти , което хвана го омачквам и тогава го оставям. за старите спомени мога да споделя, че каката много съм я гушкала, мачкала и т.н. А когато за първи път ме гушна , а после когато ми каза "мама" се разтопих и бях на седмото небе. сега ми е много трудно да се разтроя, вярвайте ми. Ох тази кукла ще падне от седалката за кола от от шаване , боже обърна се в нея , отивам да я приспивам на ръце . Лека нощ ! ! ! ! ! !  !

Добро утро,
днес малкото ми момченце има имен ден! Чувствайте се почерпени от нас!
Лек ден!