"ОКТОМВРИ отмина,купонът не спира на 5 години е вече октомврийската дружина"

Пак съм аз, в обедната почивка да открадна някоя и друга минутка за вас.

Нади, на едната ми приятелка, ти я познаваш-Борито, детето е с очила от много малък, но там си е наследствено с голям диоптър. И тя се притесняваше дали няма да му се подиграват, но не ми е споделяла, че са му се подигравали.  Има ли вариант да е временно при вас?

Меги, когато през лятото решихме да подтикнем Сами да пише буквите беше някаква лудница. Не съм го виждала изпаднал в такава истерия-викане, тръшкане на врати (аз бях писала), при условие, че не сме му се карали, а защото не може да се справи. Слава богу, Страхил тогава запази самообладание и спокойствие, и се опитахме да му внушим, че не може веднага от раз да пише добре, че е важно да опитва, да тренира. Че никой не очаква от него да се справя перфектно. Това малко по малко му даде смелост!
Сега пише доста по-добре, старая се да го окуражавам и да му давам стимул да продължава.
"Лошото" е, че е левичар като баща си и не мога да му покажа как се пише, рисува, реже с лявата ръка. Понякога пише огледално.

Обича логическите занимания, изваждането, да играем на думи, които започват с буква "...", да познава сричките.
Тъй похвалих го!

Сега да се оплача!
Това дете може 1-2-3 пъти на деня ме побърква от това,че не чува от 2-3 пъти повтаряния на нещо. Аз имам търпение до там и съм му го казала. Понякога отстъпвам, но за важните неща, докато не изкрещя изобщо не разбира. Имам чувството, че вече е като условен процес - не ми се карат, правя каквото искам, карат ми се - правя го!
 Вчера излязохме на разходка и като се върнахме ми каза
"Ти днес ми се скара 3 пъти и ми ги казва",
Аз: "А колко пъти ти казах миличък, слънчице, брои ли?"
"Ами не, не си ми казала да ги броя  "
"Аз не съм ти казала и за караниците да броиш"...
Вчера, снощи и преди това пак говорихме, че трябва да се уважава и мнението на другия, че както той като ме помоли нещо, аз го правя, така и той трябва и т.н.
Снощи "Мамо, с добро ли ще се разбираме или с лошо?" и пак разговори.
Днес сутринта след 2-3 подканяния, увещания, напомняне за снощния разговор, пак се мотае. Направо откачих!
Не знам как да подхождам - не искам да изпълнява само като му се скарам, после и на него, и на мен ни е криво! Давайте идеи!   

От известно време се пробвам с правото на избор: казвам облечи се - не чува, Коко - аз, ти казах да се облечеш още преди 5 минути или се обличай или тръгваш по гащи за градината. Това е със спокоен тон и без викове. Що ми се върти, че Боги даже ти беше споделяла за този " метод".
Бях го забравила, предната седмица по едно филмче дадоха нещо подобно, че пак се присетих за това...

Ох, Нади и този метод съм пробвала. Действа, но пак е вид заплаха. Ако не успее почва да реве!
Напоследък е станал много плачлив! Нещо да не му е по угодата и почва 

Ами - не съм се замисляла, че е като заплаха, аз му го представям като избор. Избирай сам или това или това......
Сложни са ни децата и с тази равновесна зодия съвсем ни вкарват в джаза....

Честит Рожден ден ММЗ Жива и здрава да си!
Меги, Яни също не чете и не пише. Знае числата  от 1-12  Буквите - изобщо не ги знае...знае само неговата май
Може да брои на английски до 8 като 1 е "уанч" та...
ама не бързамеза никъде!

Миме Честит Рожден Ден!   

Ами от де да почна днес, че много сте писали бря...

Първо децата кашлят мъъъъъъничко и са на градина.
Вчера направихме една разходка по панорамният м/у Бистрица и Железница като през повечето време Коко спа на врата на баща си  Голям планинар ще излезе - винаги заспива видили пътека  Йоана се справи геройски и почти през цялото време ходи сама или тичахме гонейки чичо Нено.  Изкарахме прекрасно.

Меги и моята Йоана не пише сама. Знае да напише своето име и това на прадядо й, че един ден близо 2часа го писаха двамата. Много се ядосва, че не са й хубави буквичките. Знае ги почти всички, но дума да напише УпсурД. Напоследък прави разлика на печатни и ръкописни букви, но и все ме пита, затото иска по-бързо да се научи да чете сама, за да си чете сама приказките, че "мама все няма време"  Аз не я напъвам по-скоро сама ме тормози. Познава цифрите до 5, но брои до 100 та и отгоре. Брои на английски до 39 като 11 е "елевъъъъън".  

Боги надали има дете дето веднага да реагира на поставена задачка или поне аз незнам за такова. Йоана е същата и в момента минава номера с дядо Коледа.
Напоследък обаче ме изненадва с мераците си да си чисти стаята. Снощи например близо 2часа си подрежда стаята, дрехите в гърдероба, бельото по цветове, бърса прах по секцията.  

Не искам веднага! Няколко напомняния с интервал от време за изпълнение (евентуално)
не е веднага.

Браво на Йонито! 

ооо, я я прати и насам.......Коко само се кефи на прахосмукачката...и скоростно подрежда, когато ще има гостенче.....

Вашите деца имат ли си приятелчета извън градината, осъзнах, че Коко освен с децата от градината и още едно хлапенце на моя приятелка с друг не общува   Т.е. проблема може би е и при нас, че ние нямаме приятели с деца на неговата възраст или имаме но се виждаме, по-точно не се виждаме семейно, а само аз или Драго поддържаме контакти с родителите.....

 Днес искам тиквен медал за активност в темата 

Ние имаме 5 приятелски семейства с деца на нашата възраст (това от училището за бременни, което прерастна в семейно приятелство и до ден днешен). Тях ги спряга за приятели.
Отделно имаме и кумци, и кръстници с малки деца.
В градината също има приятелчета, но с родителите не поддържам приятелски отношения извън двора.
Най-добрият му приятел от градината - Божидар - не го одобрявам, не че е лошо дете, но много командва и действа Самуил, а това разбира се, никак не ми е приятно.
Бяхме в добри отношения с родителите - веднъж сме се уговаряли извън градината за разходка (но и там се скараха), но след като веднъж беше разревал Сами (това го чувам като влизам да го взема от градината - Сами реве, Божидар нещо му говори.) и аз му казах, че не разрешавам да играят заедно.
Опитвам се да му обясявам на Сами, че в приятелството няма единия да командва другия, а и на двамата да е приятно и за него е най-важно да се чувства той самия добер Май вече почна да вдява 

За съжаление вкъщи се събираме по-рядко с деца. Правим го някъде на заведение
   

Боги все едно си описала мен...
Постоянно си повтарям - търпение, търпение... и накрая пак буря  
Вики нали е по-голяма, обяснявам й като на голям човек, разбира ме УЖ, и след две секунди пак на обратното прави. Имам чувството, че ме изпитва това дете. Криси пък в последно време е адски палава и само се чуди каква пакост да намисли. Подстригала си бретона онзи ден.   Изрисува стената в коридора с цветни моливи... Оцветява си ръкавите на блузите с флумастери. Все едни такива чудесии. И аз все по-често губя търпение пред тях, и ми е криво, и се обвинявам...
Все пак са на по 5 - пет години, не на петдесет и пет, а само на пет. И си мисля, че не трябва толкова да ги форсираме, да изискваме постоянно от тях и да им се караме. Ще се научат и да пишат, и да четат, и да правят още хиляди неща. Та те са още малки деца и им е простено да правят пакости и да не знаят всичко. Но на нас големите не ни е простено да си изтърваме нервите пред тях, и да ги натоварваме със себе си. Трябва им спокойна среда, трябва им много любов и добрина... така ще пораснат големи, търпеливи и щастливи момчета и момичета, точно както искаме.  
Затова пожелавам и на себе си и и на вас - да бъдем търпеливи с тях и да им предадем всичката онази добрина, обич и нежност на която сме способни.   И те ще пораснат щастливи 

Към момичешки мами - тази кукла вчера в Джъмбо беше 19,99 - тук е 39 http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=6265, нямам думи.

Този замък http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=7523 пак в Джъмбо беше 60-62лв. октомври месец.

Размисли и страсти посред нощ...
Пламка и си права, и не си.
Права си затова, че трябва спокойствие, но не всеки може да бъде такъв.
За мен спокойствието се римува отчасти с по-сангвиничен  и дори флегматичен темперамент, или с житейска мъдрост, която не всеки притежава.

Спокойните родители отглеждат спокойни деца! Но един такъв родител не се вживява чак толкова в тази роля и като цяло приема живота по-спокойно.
Имам примери покрай себе си. На почивка сме, прибираме се в неделя и в понеделник детето е рожденик - нищо предварително не е подготвено, няма юркане каква торта да се избере за градината, кой клоун да се покани, как да се направи партито незабравимо. В неделя вечер някъде по трасето се купува нещо.
В ежедневието -няма шумни патърдии, няма чудене къде да се отиде, че на децата да им е весело и забавно. Децата се забавляват с това, което имат и са спокойни, и са щастливи. Усмихнати непретенциозни деца!
А ние, влагайки много емоции, обременяваме децата си с тези емоции!
За съжаление колкото повече даваме, толкова повече ни се качват на главите и искат, и искат.
Мисълта  ми е, че никой не може да избяга от себе си! На мен в такъв момент ми помага много приложна психология за деца - да ме вразуми, да ми даде нов поглед...
Но може би им даваме друго ценно нещо-това да са истински чувствителни и емоционални хора, да се чувстват обичани и специални.  

Колкото до това, че са деца и сега им е времето за игра и има цял живот да учат - и с това не съм съвсем съгласна - характерът се гради, създават се интереси още от най-ранна възраст. Не може цял ден да е консуматор пред телевизора или лаптопа и да очакваш от това дете креативност. Не може да си му прочел 5 приказки на кръст и да очакваш да има фантазия, да умее да разсъждава. Не може да не му поставяш предизвикателства и да се чувства горд като ги е преодолял. Не може малко по малко да му прехвърляш неща, с които сам може да се справи. Методът на най-малкото съпротивление е много лесен, но дали е полезен?!
Ох, незнам, както и да го мисля, да си родител е голямо предизвикателство...
Лека нощ

Боги тази емоционалност си е нож с две остриета. Говоря за себе си.
И нямам нищо против да ми се влее мъничко спокойствие и двойна доза търпение.
Не асоциирам с флегматичност... това и за мен е дразнещо.
Но вярвам /имам и пример/ - че много емоционален човек, зареден с достатъчно нежност и търпимост,
може да вдъхва на децата си спокойтвие, увереност и едновременно с това да ги презарежда с бурни емоции, положителни.  
Та има начин. Но аз не мога да улуча рецептата  
Голямо лакатушкане е в мен. Винаги съм или на гребена на вълната, или захрупвам от пясъка. А трябва да има баланс.  
Относно учението - не говоря за това да ги пуснем по течението, говоря за непотребното форсиране.  
...
Винаги съм си мислила, че ще се справя с това да съм майка. И в началото наистина беше лесно.
Но колкото по-големи стават, толкова по-....   по-голямо става предизвикателството.  
И в страни от темата - винаги съм си казвала /за определени ситуации/ - няма да правя така, както правеше майка ми... а на моменти се улавям, че точно това правя.  

... днес цял ден имам ужасно главоболие... та простете ми за лиричните отклонения. Като препила съм, а не съм  

Tи не си препила и аз не съм препила, ама съм недоспала  

Пак ме вкарвате в размисли и страсти - всичко прекалено е в много. За мен вечното търсене на забавление и занимавка от страна на родителя, за да му е интересно на детето. Води до несамостоятелност и липса на креативност. В някакъв момент се получава защо аз да си давам зор, ей сега мама ще цъфне на вратата и ще каже - хайде......И според мен точно тогава се получава висенето пред компа и тв-то, в минутите/часовете спокойни от мама, на дечко не му идва на акъла какво да прави и се забива пред филмче или игра....

Нищо прекалено не е хубаво - не може пък и да го оставиш само да се справя по цял ден, без както каза Боги една приказка да не си прочела на това дете....

Честит Рожден Ден Приятелко любима!

Пламко,
пожелавам ти здраве,защото наистина е ценно и важно да го имаш,да си си все такова слънчице и винаги да се чувстваш много щастлива и много обичана!
Весел и много специален ден от мен!
обичам те!