Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

Да се запишем и ние с бебе Дани- най-послушното бебе ми се е паднало:) Само спинка и папка, а всички се занимаваме основно с батито. Андрей много му се радва,. все го целува, ноооо аз не му го давам понеже е малко груб в играта си и понякога посяга да го удари....иначе иска да му се качва в кошарата, иска да го капем в неговото корито, опита се д аму лапне и биберона.. веселба

Здравейте,отдавна не съм писала,но сега се включвам направо с въпрос...
При вас съществува ли следния проблем:
Малката копира всичко от сестра си...И двете са страшни инати и се запъват като магаре на мост,като и от там идва и проблема може би....Когато на Ивон не й се угоди се започва едно тръшкане,пищене,блъскане,чак посяга да удря нас,скубе се.....Бела пък ей така от нищото като види това и започва да пищи,да се търкаля по земята,копира всичкоо от Ивон...Направо не мога да се справям вече честно...Опитах с говорене,опитах да прекратя истериите,ама не става...А когато пък им угодя,пак са недоволни и започват да искат обратното на това,което досега са искали......
Освен това двете направо не се понасят....Ако са заедно на едно място постоянно се карат за играчки,бутат се,дърпат се,щипят се,викат,чудо е....За да има мир и спокойствие трябва да са разделени една от друга 
А и забелязвам,че се ревнуват....Ако едната дойде при мен да ме гушка,другата започва пак с истериите и се опитва да привлича внимание.....

да, имаше, и сега се случва. освен ако не са на другата крайност "а пък той/тя защо прави едикакси, а аз като напрравя едикакси..."

Ооо,при нас също ги има това Как се справяте?На моменти направо имам чувството,че ще откача,то вече всички методи ми се изчерпаха,а те не разбират от дума....

все още не могар намерили са ми слабото място

sweet_monii, да те "успокоя", че и в нас е същата картинка. Ако започна да ви разправям ще изпиша темата По дразнещото ми е, че каката копира малкия, той нея, вечната караница за играчки, ревността....Когато са по сами не разбирам, че дете има, но двамата ли са лудницата е нон-стоп. Никак не се справям да ти кажа, нито с добро, нито с лошо, улавям се, че вечно крещя. Просто ще чакаме да мине и този период, за да дойде друг.

Майките с повече стаж да споделят кога започват да се разбират децата и става по-спокойно у дома, то си е индивидуално де, но все пак надежда трябва да има

няма спокойно! На приливи и отливи са - сега се прегръщат и се целуват, след малко започват да се карат и да ми се оплаккват един през друг. "Никой не ме обичааааа, мразя яяяяя/гооо, много си тъп/а...", а после "на кака бебето". То, бебето е с пет пръста по-малко и е по-силно от нея!

sweet_monii,моите са същите, само че момче-момиче, като четях все едно аз съм го писала! Винаги съм си мислила, че ако са момичета ще се разбират, или ако първото беше момиче, но ето че не е гаранция и това! На моменти имам чувството,че всичко е извън контрола и то от месеци насам, често крещя и пр., но забелязах една тактика-от момента на взимането от градинана, ако почна да обръщам внимание на всеки от двамата, колкото ми е по силите, да им съчувствам и разбирам и всичко тръгва добре, сблъсъците и самоистериите им намаляват! И готвенето заедно сплотява обстановката определено !

Това ми е болна тема, ревността, писъците...моите крясъци.

chochka_nadik този момент след вземането от градината, първо се бият около 30 мин до час, после лека полека намират нещо като общ език, тоест бият се на 5 мин, докато преди лягане не могат да се разделят и още 1 час си играят уж спокойно като се чудя кой пръв ще се пребие, защото играта е да тичат презглава по коридора и да се премятат по корем през страничната табла на малките си дървени креватчета. 

От известно време насам започнах да си пия успокоителните, които докторката ми предписа. Вчера за пръв път "избягах" от вкъщи... както бяхме на пазара да купуваме коледно дръвче, уж с идеята да си го украсяваме семейно след N-тото викане по тях, просто не се качих в колата , а си взех чантичката и ги оставих на мъжа ми  да се оправят. Прибрах се след 3 часа и всички бяха по-тихи от тревата.

Както gigamiga  писа липсват ми другите социални контакти, а и нещо за отдушник, преди плувах, тренирах лека атлетика, ходех на фитнес, тичах ... сега съм се превърнала в невротизиран пъдар, сдухан от работа, защото сме семейна фирма и от нашия труд си зависи какво ще сложим на масата.

За копирането един от друг и при нас е някакъв кошмар! То от една страна малкия като копира някои неща е хубаво - пие си човека с шише от сламка още от 11 месечен, вече се храни сам заедно с нея на детската масчика , но също така се сърди и тръшка като нея, блъска с ръка като нея когато се ядоса за нещо...Тя пък почна да лапа като него де що види!Краде му бибата и я смуче с цел да я видя и да се скарам, мънка като иска нещо вмсто да си казва с думички...Изобщо бебешки неща  Понякога вече съм толкова уморена да се карам и да забранявам , че просто се обръщам на другата страна за да не им гледам белите и си казвам че после ще почистя...Но пък нашата кака е много чувствителна и голяма актриса, и като се скарам почва цяла процедура - рев, извинения, "може ли гуш", "искам целувка", "повече няма да правя така" . И наистина повече не прави така ... за цели 5 секунди...след това отново се скарвам за нещо и пак цялата процедура...Познайте това като стане 20 поредни пъти какви нерви имам  В момента малкия е на нещо като обучение в същата актьорска школа  Моите са постоянно заедно и са свикнали и при мен май зора ще стане, когато тя тръгне на градина догодина 

Иначе съм установила, че проблемите идват когато няма какво да правят... или им се спи...или са гладни. В тези случаи се чудят каква беля да измислят, кой кого да удари, кой на кого да гепи играчката. Ако имат някакво забавление, особено ако участвам и аз времето минава много приятно, стига аз да имам сили разбира се  Сега при подготовката за празниците ги включвам и в украсяването вкъщи, вярно че им привлича вниманието за кратко, но се радват, че правят нещо различно 

Пожелавам на всички здрави нерви за едни весели празници,    защото когато мама е неспокойна всички стават неспокойни.  Дано покрай търсенето на подаръците можем да си откраднем малко повече време за разходки, и да се заредим с по-добро настроение 

включвам се само за да ви "успокоя" за копирането
момчетата ми имат 9г. разлика и те се копират - особено малкия
а "лошите" неща се учат най-лесно, пък и са по-интересни
дребната като се включи купона ще е пълен


чета ви, но или нямам с ккво да се включа или време да го направя...

отсега ви пожелавам ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

Здравейте!
Явно при всички ни го има този проблем  .Явно наистина няма решение,а просто трябва да чакаме да отмине този период Лошото обаче е,че когато аз им се карам ми се смеят,а таткото като им се скара и направо замръзват,а той рядко им се кара,разглезва ги повече....Двете вече ме правят на маймуна,знаят,че като не стане номера при мен,ще стане я при бабите,я при тати,а аз оставам лошата....
Най-много ме боли от това,че двете направо не се понасят,постоянно намират за какво да се сдърпат

точно, и мен за нищо ме нямат като се карам! Като питам що така, ми отговарят, че съм им майка. Май няма значение колко са малки или големи, все са като Джери и Джери. Напоследък и заплахата, че ще ги разделим, не върши работа, само се хилят и викат айде.

И моите се карат,бебка даже да не и се надяваш,ама взе и да го побийва баткото,голяма джелатка излезе таз' мома
Обаче иначе като се видят е голяма радост:)и също,като не се бият мнооого се обичат и страхотно си играят,мила картинка са:)

@Дари@  точно така си е-  като не се бият, много се обичат ... "мила" картинка. След известни размишления какво да променя към по-добро и солидно количесто трудове за възпитани на малки деца съм стигнала до извода , че търпение и свикване му е майката... все ще сме така, но - човек свиква с почти всичко, стига системно да му се  прилага 

Много ми хареса пожеланието на gigamiga- Здрави нерви за весели празници!