Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

 Аз така го огледах този борд, че чак го оцених без да искам  .Някой да знае как се трият оценки на артикули в Продавалника?

 Илка, ние за утре май ще отпаднем  .Мислех да оставя баткото при свекърите, за да заведа малкия на ортопед, но се оказа, че съм си направила сметката без кръчмаря  .

m@m@ не можеш да го изтриеш коментара.Може само собственика на продукта да го изтрие,но не е фатално .И на мен ми допада бъгиборда,но засега купихме пак от продавалника двойна количка за 80 лв. и ще караме с нея до известно време... живот и здраве.

Нека ви разкажа една весела случка от днес - да се посмеете

Решаваме да ходим на детски център с Рали /saxophone/. Обличам децата и тръгвам - няма асансьор - ние сме на 5тия етаж. И такаа, зпочваме да слизаме по стълбите. Първо пробваме за ръка, но на Явор не му хареса и реши да слиза сам /през цялото време Тея ми реве в ръцете/, Тръгва нашия да слиза сам и .... почва да се търкаля по стълбите . Следващия вариант който опитахме е да ги нося двамата в двете ръце... Изкарахме 2 етажа така, после 2 етажа за ръчичка и стигнахме до долу. Натоварих ги в колата и потеглихме. На Тея уж и хареса в колата и помълча около 5 мин, след това разбира се трябваше да пея ))) И така стигнахме паркинга зад детския център и си викам, що да вадя количка - ей го къде е . И така пак с 2 деца на ръце се запътвам към центъра. Само като го видя и Явор нададе вой, като влязохме вече се дереве от рев милия. Викам добре ще излезем ще го сложа в количката - Тея в слинга и ще ходим към парка. Да, ама Явор беше на друго мнение... Тръгна да бяга нашия човек, аз тръгвам да го гоня - Тея в ръцете ми и реве, както винаги. Стигнах го малко преи да стигне улицата, хванах го за качулката и тръгваме да пресичаме / това е противоположната посока на където е колата/. Пресякохме и реши пак да бяга и да се смее а аз да го гоня. Стигнах го - Тея вече се зхласваше/ Сложих го на една пейка дадох му едно шише с вода и го облякох /беше съблечен по суитчър за детския център/. Извади слинга и сложих Тея вътре - милата вече беше цялата синя и се дереше.Хванах Явор и в първото такси за вкъщи, звъннах на " безценната " ми майка да дойде поне да качи Явор до горе. И така пристигнахме благополучно вкъщи - Явор яде  в момента а Тея спи на бял шум, защото много се изнерви и вече едва си поемаше въздух /имаме порок на сърцето/ прохлипва от време на време, надявам се да се успокои...


И така - извод: никога повече сама с децата на вън

Най-гадното беше, че всички се оглеждаха и се подсмихваха, никой не предложи дори да ми помогне....


п.с. И за капак току що пуснаха асансьора...

И ние изкарахме цял емсец без асансьор някъде точно когато беше на толкова малката, и моят не искаше да ходи за ръка Тотално те разбирам и ти съчувствам Радвам се че вече ти е забавно, а тогава какво ти е било не искам да мисля (на мен поне по улицата не ми е бягал, сигурно щях да полудея!)

Бебешондел големи премеждия   до болка познати,голямо гуш

Е така е. Сеир да става. 
Нищо, ти имаш нашата морална подкрепа най-малкото. Не се заричай, че повече няма да излизаш сама с децата - на всичко се свиква, няма страшно! 

Eeeeeeeeee, Бебешонче, ти си скочила в дълбоката вода!  Трябва с малки стъпки, малко по малко да свиквате всички заедно. Все пак не само ти трябва да свикнеш, че сте трима навън ... но и останалите двама Аз мисля, че си се справила много добре, предвид обстоятелствата, а следващият път ще е даже още по-добре 

Спомням си нашите първи разходки навън, с малкия в слинга и "голямата" кака утвърждаваща своята свобода, тичаща накъдето й видят очите. Всички мислеха, че съм бременна, а когато виждаха, че това не е корем, а бебе - шок и ужас 

Знам колко е трудно в началото, но не губи увереност  Погледни от тази страна - сега гониш само две крачета. Ако ме видиш сега как тичам след четири крачета от единия край на площадката до другия и раздавам команди 

А, колкото това да ти помогне някой ... не стой с притаен дъх  Хората се вцепеняват от едно малко дете, какво остава за луда майка с две малки деца, особено такива, които са решили да се разпяват 

При нас пък точно в този период баткото искаше явно да е като бебето и искаше да се вози в количката (за породени), но пък си спомням веднъж вече Дани беше около годинка и бутам количката и се опитвам с нея да гоня Емко, а той се хили и търчи много напред, добре, че го спряха хората като стигна на кръстовището, иначе не ми се мисли.

Ооох, аз не смея да тръгна без количка. Няколко пъти съм излизала около блока сама с двамата, бебето в кенгуру, а баткото за ръчичка. Да, ама не. "Големия" иска да върви сам и в посока угодна само на него. В резултат аз мъкна бебо отпреди баткото на гърба.  Сега дребното е 10кг не си и помислям да излизам така. Скоро установих, че без проблеми можем да се разхождаме с две колички. Аз бутам бебешката, а баткото - детска, с някоя кукла на кака си вътре. Така поне върви по край мен и лесно стигаме до близката детска площадка. 

При други обстоятелства не бих тръгнала без количка.... но мислех че ще му хареса в детския център - иначе слинга+баткото в количката и нямам проблем да излизаме, но още треперя от сутринта и скоро не бих излязла сама с тях...

бебешондел, страшни емоции  а какво стана с колата? 

и околните рядко ще помогнат, най-много някоя майка да прояви съобразителност и да спре тичащото хлапе към улицата 

Колата си остана там, мъжа ми ще ходи да я взима довечера.

Бебешондел  големи емоции си имала.Като чета и си представям живот и здраве и при нас как ще е лятото,баткото от сега не се спира,  а проходи преди месец и половина.Бях питала май вече,но и аз се замислям за слинг шал като вариант за разходки.Удобни ли са за лятото?

В този ред на мисли, не спирам да благославям моята си количка, която се наложи после да подаря на мама в беда с изгоряла покъщина /дано да им е вършила същата чудесна работа, както и на мен  / - когато 'покривът' бе полу-вдигнат, ставаше като люлка и там преспокойно возех баткото /и снимки съм пускала в по-първите теми/, даже си поспиваше там. Бях улична атракция, но ми беше тоооолкова лесно да излизам сама с децата, а и благодарение на големите гуми въобще не се притеснявах по какъв терен се движим. Понеже обожавам да ходя пеш, сме обикаляли града надлъж и нашир така тримцата, не сме имали проблеми. Манджата в багажника, бебето в количката, баткото седнал над него, пеем песни и се разхождаме. Ееееххх, спомени, милата ми количка, невероятна беше! 

Еееех, спомням си как ги возеше твоите юнаци. И аз тая същите мили спомени към нашата триколка, щото и аз така мноооого обичах да се разхождаме навън, по едно време даже ходех пеша до центъра до детската градина (4.5км в едната посока). Като е маневрена количката и двете деца вързани, само мама да е с удобни обувки.