Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 29 **

Аз пък имам все хубави спомени от породените ни пътувания, а последно време се насъбраха няколко. Първо си ходих сама към Варна с двете деца, пътувахме с влака, спален вагон, цялото купе само за нас. Пътувахме добре и в двете посоки. Във Варна уж бяхме на гости на баба и дядо, но къпането и приспиването пак сама си го правех.  Спяхме в една стая и тримата. Първо приспивах малкия, Ида послушно чакаше и си избираше приказка за лека нощ. После четяхме приказка и заспивахме заедн ос нея. Така - 5 дена. Това беше пътуване номер 1. След това заминахме на почивка извън БГ, пътувахме съ самолет 2.30ч. Беше малко тегаво, защото и в двете посоки бяха нощни полетите. На отиване почти целия го изкарах на крак с дребния в слинга, а Ида пък заспа 30 мин. преди кацането и после цялата галимация около багажи, паспорти и т.н. я проспа в количката. За там си бяхме намерили квартира. Спяхме всички заедно. Имахме кошарка за малкия, каката си спеше на отделно легло. Нямахме проблем нито с аклиматизация към новото място, към самия климат (30 градуса, на фона на тукашните 10 по него време), нито с нищо. Ида беше тооолкова щастлива. По цял ден скачаше, тичаше. Правехме си и доста големи разходки. За целта Ида сядаше в количката, а Йоси в слинга. Така и по два чаша пеш сме вървяли. Спяха навън, на смени в количката или просто каката пропискаше обедната дрямка и се трупясваше в 8 като препарирана! Починахме си страхотно и четиримата, а кърмата ми зашуртя повече от всякога! Това беше почивка номер 2. А номер 3 беше до онзи ден. Бяхме в 5 звезден хотел, в апартамент, но си спяхме всички на огромното кинг сайз легло. Никой от никого не се е будел, само аз ги чувах кой кога хърка, кой кога прохленчва, кой какво бълнува  Имаше басейни, които не пробвахме, от хигиенни съображения, че и двамата са с много чувствителна кожа. Имаше фонтан, с който Ида не спря да си играе, беше й голям кеф! Имаше и люлки с пързалки, и тях ги отразявахме поне по 2-3 часа на ден. Люляхме даже малкия, защото бяха от бебешките, с оградка. На Ида й беше голям кеф да го люшка, така че се забавляваха двамата, докато мама си пиеше кафенцето отстрани Починах си страхотно! Ида се държа много културно. Йоси се усмихваше на всички. А междувременно и го позахраних по-сериозно с тамошната кухня, като седнем да хапваме му давах нещо да си хапва самичък и да се забавлява и в интерес на истината си се хранихме всички заедно  Само ми беше малко тегаво докато ги изчакам да се наспят на обяд. Заспиваха двамата, аз дремвах с тях, но Ида спеше по 2-3 часа и трябваше да я изчакаме в стаята да се събуди преди пак да хукнем навън, но пък после си наваксвахме. Е, вечер си лягахме към 9-10, но няма как, с деца е така. Само притеснително ми беше ,че хотелът е на брега на езеро, не особено обезопасено, и за това винаги гледах да не оставям Ида без надзор. Но като цяло беше спокойно и приятно и за четиримата!

Така че - който е тръгнал на породена почивка - не е чак толкова трудно. Важното е да сте наясно ,че няма как да купонясвате до сред нощите, ако нямате под ръка баба/бавачка. Но и без среднощния купон почивката си е почивка 

Само дето моето голямо дете е с абкм и не може да яде обща храна, а малкото е с сърдечен порок и не трябва да плаче, спи само в ръцете ми и вечер спи само ако съм до нея. Не иска биба и не стои в кошче за кола. Скачени сме по 24 часа и въобще не ми е до купони

Бебешондел, и твоята не е никак лесна

Относно почивката много е относително и зависи от децата, някой са по-спокойни, возят се в колички, заспиват без проблем, други са по-трудни. Затова на почивката и викам просто "смяна на обстоятелствата"

Утре Ева на тръгва на ясла, стискайте палци, толкова ми е притеснено, не ми се даваааа

Илка, просто децата ти са такива, че ти позволяват лесна почивка. Аз ако съм с двамата сама е просто абсурд да се справим, каката се сърди като държа бебо на ръце, а като почна да го храня се сърди още повече, почва рев и търкаляне по земята  Малкия слинг не търпи, много рядко ще се излъже. Та като почне вечер приспиването трябва да сме поне двама души - аз да кърмя и прспивам дребния, а някой да се занимава с каката. Да спим в обща стая си е приключение, а на едно легло изобщо не мога да си го представя, все ще ми се струва, че е смачкаме бебо, а и каката още прави среднощни ревове заради зъби
Бебеш, твоята е най-трудна, но дано наесен (доколкото си спомням за тогава беше насрочена операцият ) нещата се подобрят драстично 

Бебешондел, моята също е без биба и хич не седи в столче за кола. Аз поне съм портативна и се смествам отзад между двете кошчета при нужда. Мъжът ми вкъщи може да се каже че не помага, но като излизаме аз си държа малката непрекъснато, той се занимава с баткото (че е по-лесен разбира се, само с думи и за ръчичка се оправя). Мисля че дори да сте както сте вкъщи като режим пак ще си починеш поне психически малко от смяната на обстановката и липсата на домашна работа, ако не друго

Аз пък не разбирам защо когато неискате да си давате детето на ясла, защо го давате , а и никак не е полезно според последните изследвания нанася се голяма травма на крехката детска психика

В това никой и нищо няма да ме убеди Много ми е жал за големия ми, че още не посещава.

Аз също бях със свито сърце, когато трябваше да пусна Марти на ясла, защото моите спомени от детската градина бяха гадни, но щом мина адаптивния период на детето започна да му харесва. Сега когато не слуша го заплашваме, че няма да го пуснеме на детска. Понякога, когато се размотава сутрин баща му се прави, че тръгва и той запчва да реве, че е забравен в къщи.

На Мишо му харесваше и в адаптивния период, сега плаче, когато не го водим...сутрин ме чака с обувчици в ръка, да не тръгна без него

Защото трябва и да работим от време на време.

Wiwi какво стана с яслата? Как се чувствате и двете?

salzichkata, благодаря, че попита
 Горе-долу добре се адаптира. Проблемът е, че е голяма за ясла, но септември ги местят в първа група, децата са по-малки, плачат, нямат занимания като градинските с рисуване, песнички, не ги извеждат навън..., но само сутрин поплаква, после била ок. Проблемът ще е със спането, от понеделник. Тя от една година не спи на обяд. Само да не боледува много, ще свикне. Мился да не я оставям цяло лято, аз юли ще ходя на работа за малко, после чак септември.

 Жорката добре че ще пропусне яслата, той както е хванат за полата ми, има да реве до първи клас, без да спира

Това, че не ги извеждат навън и мен много ме дразни. Нямам търпение Марти да премине от яслата в градината и защото ще мога да го запиша на плуване и още нещо. Но пък малката есента ще тръгне на ясла и ще трябва отново да изживея всички ревове и притеснения.
А това, че момиченцето ти не спи на обяд, наистина ще е проблем, но там пък може да се научи.

Виви, и моятадъщеря не спеше на обяд вкъщи, но в яслата и в градината до последно си поспиваше. Е последните две години не винаги  . А и като ходеше на ясла ги изведаха навън, защо при вас не ги извеждат?

Къде се изгубихте всичко в хубавото време

Ева много бързо свикна с градината, хареса и, ходи с желание, казват, че спяла, но на мен не ми се вярва, защото вечер едва издържа до 9 часа, а тя е мнооого издръжлива по принцип. За късмет обаче има варицела в групата, тя е била контактна вече, два дена сън не спя да се чудя да я пускам ли, да я спирам ли, всички ме убеждават, че щом вече е била контактна няма смисъл да я спирам, днес я изпратих, сега цяло лято ще съм в очакване

Вчера цял ден се забавлявахме с децата по случай празника, къде не ходиха, с какво не играха, от емоции не са яли, не са спали. Беше забавно, въпреки че те вечно намират за какво да мрънкат.

В събота Жорката е рожденик и се чудя да каня ли деца, уж още не сме заразни, но знам ли.