Изобщо не знам дали темата ми е за тук, обаче не можах да загрея за по- подходящо място, щото това, за което ще питам, неминуемо ще се отрази на семейните ми отношения.
Затова, мами, помагайте
В майчинство съм. Работя на граждански договор с работно време, което ми позволява да прекарвам достатъчно време с детето ми. То е на година и четири месеца.
Отневиделица, във фирмата, в която работя на граждански договор с определяно от мен самата работно време, ми предлагат постоянна работа със заплащане три пъти по- високо от досегашното, но и с отговорности, превишаващи многократно настоящите. Освен това, ще има и командировки- не много чести, но ще са факт. Няма защо да казвам, че ако приема предложението, ще съм на пълен работен ден.
Големият ми проблем е дъщеричката ми. Не мога да си представя как бих могла да я дам на ясла толкова мъничка. Имам предубеждение, че там няма да има кой да я гушка и да й обръща вниманието, от което тя има нужда. Да , ще я обгрижват, но дотам.
А ние не сме се разделяли нито за ден, нито за нощ. Били сме разделени само по за няколко часа. Досега си я гледаме с таткото, той работи на смени и се редувахме. Бабите ни и двете работят и не мога да разчитам / а и ми е съвестно/ да ги натоварвам с грижи по малкото диваче.
Разкъсва ме дилемата- детето или добре заплатената работа.
От една страна, страховете ми за яслата може да са само в моята глава. СТраховете ми дали ще се адаптира лесно там- също. Може да се окаже, че тя е готова, а аз- не. Убедена съм, че от грижите, които ние с баща й можем да положим ,за нея по- добри не може да има.
От друга страна, финансовата част също не е за пренебрегване. Гладни никога не сме останали, справяме се някак, малката не е лишена от нищо, стараем се да й осигуряваме качествени храна, дрешки и козметика, но все си мисля, че по- голямата финансова свобода, която бихме могли да си осигурим, ще бъде в плюс.
От трета страна, не всеки ден на човек му правят предложения за добре платена работа.
Мъжът ми, като Пилат Понтийски, си изми ръцете с думите: " Ти решаваш". Аз знам, че аз решавам, обаче исках да получа и неговата гледна точка, а той постъпи йезуитски. Това ме навежда на мисълта, че не му се иска да приемам предложението.
Двамата се надявахме да можем да си гледаме мишлето у дома поне до три годишна възраст. От друга страна, казват, че колкото по- рано го отделя от полата си, толкова по- лесно ще се адаптира.
И така- те ти булка, Спасовден
Помагайте със съвети и гледни точки, защото в понеделник трябва да дам отговор, главата ми ще се пръсне и се мятам като риба на сухо.
Затова, мами, помагайте
В майчинство съм. Работя на граждански договор с работно време, което ми позволява да прекарвам достатъчно време с детето ми. То е на година и четири месеца.
Отневиделица, във фирмата, в която работя на граждански договор с определяно от мен самата работно време, ми предлагат постоянна работа със заплащане три пъти по- високо от досегашното, но и с отговорности, превишаващи многократно настоящите. Освен това, ще има и командировки- не много чести, но ще са факт. Няма защо да казвам, че ако приема предложението, ще съм на пълен работен ден.
Големият ми проблем е дъщеричката ми. Не мога да си представя как бих могла да я дам на ясла толкова мъничка. Имам предубеждение, че там няма да има кой да я гушка и да й обръща вниманието, от което тя има нужда. Да , ще я обгрижват, но дотам.
А ние не сме се разделяли нито за ден, нито за нощ. Били сме разделени само по за няколко часа. Досега си я гледаме с таткото, той работи на смени и се редувахме. Бабите ни и двете работят и не мога да разчитам / а и ми е съвестно/ да ги натоварвам с грижи по малкото диваче.
Разкъсва ме дилемата- детето или добре заплатената работа.
От една страна, страховете ми за яслата може да са само в моята глава. СТраховете ми дали ще се адаптира лесно там- също. Може да се окаже, че тя е готова, а аз- не. Убедена съм, че от грижите, които ние с баща й можем да положим ,за нея по- добри не може да има.
От друга страна, финансовата част също не е за пренебрегване. Гладни никога не сме останали, справяме се някак, малката не е лишена от нищо, стараем се да й осигуряваме качествени храна, дрешки и козметика, но все си мисля, че по- голямата финансова свобода, която бихме могли да си осигурим, ще бъде в плюс.
От трета страна, не всеки ден на човек му правят предложения за добре платена работа.
Мъжът ми, като Пилат Понтийски, си изми ръцете с думите: " Ти решаваш". Аз знам, че аз решавам, обаче исках да получа и неговата гледна точка, а той постъпи йезуитски. Това ме навежда на мисълта, че не му се иска да приемам предложението.
Двамата се надявахме да можем да си гледаме мишлето у дома поне до три годишна възраст. От друга страна, казват, че колкото по- рано го отделя от полата си, толкова по- лесно ще се адаптира.
И така- те ти булка, Спасовден
Помагайте със съвети и гледни точки, защото в понеделник трябва да дам отговор, главата ми ще се пръсне и се мятам като риба на сухо.
.
,какво ще рече БКК? 
