СЕПТЕМВРИЙСКОТО дете ще боядисва яйчице:-))

И аз не пържа. Скара или увита във фолио и във фурната. Обича детето много рибата, всъщност тя е отявлен месар и хапва с удоволствие не само риба.

Ами то витамини и добавки и аз не давам, но сега с този грип, пневмония и антибиотици  АБ си върви с пробиотици и противоалергични капки, другото е да го подсиля малко детето и кашлицата да започне да се "кърти". И ура, ура, от вчера почна! А как яде само, не съм виждала такова ядене, все едно си наваксва за неяденето миналата седмица. Приемрно днес е изял промишлени количества, почти колкото мен  Порциите му са като на възрастен (но без хляб)
А, детската градина отсега я мисля, може и да ви е смешно, и да не ви се вярва, но помня когато ме оставиха мен за пръв път. Може би защото съм била по-голяма, на 4-5, но се скъсах от рев и го помня наистина, също и други неща ми изскачат сега когато аз съм родител. Примерно как разказвах най-съкровените си тайни на майка ми и и казвах да не казва на никой, а тя като видеше приятелка и първата и работа беше да ги каже  И други такива, които ще се опитам да поправя, но грешките са неизбежни 

Яни, и аз си спомням, така че ти вярвам. При мен даже по- гадно /нали си е мое / майка ми работеше в яслата и си я спомням как бяга от мен по коридора, сега ми обяснява, че е нямала право да влиза в моята група, ама... А малко след като се роди Ива ми изплуваха и други спомени, как са ме оставяли при баба на село- тя ме залъгва да вляза вкъщи, а след това като изляза пак на двора, виждам, че оранжевата жигула я няма. И сега като чуя някой да казва "хайде бързо излизай, че да не плаче детето"се втрещявам как е възможно все още да го вярват. То е ясно, че детето ще плаче, ако е излъгано, само дето тоя който се е измъкнал тихомълком няма да чуе- чист егоизъм. Но не ги обвинявам родителите, по- скоро ми е тъжно, че не са отворили сетивата и чувствата си, а все каквото "трябва"

Момичета, темата ни се казва "есенна", стегнете се малко, пролет идва, драснете някой ред

Леле, вярно я дъвчем тази тема от ноември месец! То скоро мартенички ще връзваме.....

MY NAME, и на мен ми стана интересно, че Ива вече успява да ти разказва сънищата си.  Според мен и Галя сънува кошмари понякога, усещам я по реакцията, иначе се буди само ако е загубила бибата или е жадна. Все още дори не може да ми каже, че е сънувала....аз я питам " нещо лошо ли сънува?" и тя казва " Да". Успокоявам я, че е било само лош сън, не истина. Започва много да им работи въображението на тази възраст. От месец насам Галя изведнъж започна да говори за Кумчо-Вълчо. Никога не сме я плашили с него, но явно четат приказки в градината и си е съставила впечатление, че е страшен. / май писах за това вече, извинете, че се повтарям! / В началото се боеше, че ще влезе в стаята й, ще я пипне, ще й вземе бибата....после започна да гледа филмчетата на  "Ну, погоди" и видя, че Кумчо- Вълчо е забавен и доста глуповат.

Аз пък много исках да ходя на детска градина, но не ме приеха.  Едно дете съм и често ми беше много скучно сама. Умирах да си играя с деца и съм сигурна, че ако ме бяха записали, щеше да ми хареса. По-късно ходих две години на английска полудневна забавачка и там ми беше много хубаво.

MY NAME,  за залъгването си много права...много е грозно и разрушава спокойствието и доверието на детето! Детето може и да поплаче в момента на раздялата, но когато е предупредено за нея и има доверие на родителите си, после ще е спокойно, че те ще се върнат.

Привет и от мен. реших да дам и моята лепта за подтикване на темата, че нещо съвсем замря и така ми става едно мъчно, мъчно  То вярно, че всеки сигурно го е завъртяло ежедневието и няма кой знае колко време да се пише, ама като си помисля преди колко много бяха активните тук и сега ги гледам, че са си пак активни и във ФБ и то с теми около децата и ми става едно такова леко тъпо. Защото нали уж тук трябваше да обсъждаме теми за децата и да си помагаме със съвети. Ното всеки си решава индивидуално. Не съм аз тази, която може да казва кой, къде да си излива душата.

Мен определено тук ми е по-добре да си кажа, какво ме тормози  и си мисля, че ще намеря по-адекватен съвет от другаде, но хората сме различни.
Ох нещо се отклоних....

Надявам се да сте всички в добро здраве. Да чукна на дърво при нас е засега така. Само вчера Яна ми се върна от яслата с ужулена брада. Нещо тичала и не можла да спре и се одарила в бетоновата стена в двора  , ама не е нещо фатално. Обаче техния двор на яслата, някой архитект като го е измислял, ама изобщо не му е дошло на акъла, че ще тичат деца от 1 до 3 години там  Има едни бетонови стъпала по средата на двора, освен това нещо като бетонови пейки, дето изобщо не ми е ясно каква им е идеята, ама изобщо. Които разбира се са с едни остри бетонови ъгли, които няма как да се обезопасят. Няма да ви казвам в началото Яна като беше само на 1 година и най-малката и тя си ходеше примерно от 2 месеца, но въпреки това падаше доста по-често то 2 годишните, какви кошмари ми се въртяха из главата.  Ох то не е гаранция, че и сега не може да се спъне ако тича около тази бетонна глупост и да си нацепи главата, ама дано не се случва 
НИе от събота отиваме за 1 седмица на ски  , много съм радостна. Не че ще карам аъ с този голям корем, ама поне ще сме в планината, ще се надишаме на въздух, надявам се да е слънчево, пък и Яна да може да подивее малко и да надобрее в зимните спортове. ПОогледах се да видя дали наблизо има болници, ако евентуално тръгна да раждам. Ама нещо хич не ми се ражда 3 седмици по-рано, а пък и разчитам като се приберем да органиъирам всичко за бебето, че до сега нищо нямаме 
Иначе последно време Яна ме побърква с това постоянно Не и противопоставяне на всичко, което я накарам. Особено сутрин като трябва да се оправяме за яслата и тя примерно не иска да се изпиша, да си измие зъбите и почва едно овещаване. НАправо лудите ме хващат. При ваще деца така ли е, или моето е най/инатесто.
Освен това през деня като си науми нещо не мирясва докато не го получи. сега е свикнала, че като я взема от яслата трябва да и дам дъвка и изобщо не приема, ако и кажа, че после ще и дам. Почва едно тръшкане, едни циркове  Дано е само някаква ваза и скоро премине, че честно ви казвам ще ми свършат нервите скоро.
След като успях да я науча да си заспива вечер сама почна да ни разиграва. Сложа я да легне, тя почне да вика, че има пиш и аку. И понеже искам да махна нощния памперс и я слагам на гърнето, тя стой по 15 мин и нищо не прави. Обаче ако не я сложа и го върши напук в памперса.  После почва се ставане по 100 пъти, ядяло и се морковче или нещо друго.  А в началото хич не беше така. А и по средата на ноща пристига при нас мъкнейки си възглавницата, завивката и шишето 
Тази сутрин и на мен Яна ми разправя, че видели с баща си някакви чудовища, явно и тя е сънувала нещо. Аз знам от познати, че при момченцата около 3 годиники много често се случва да сънуват кошмари и дасе будят.

Аз също ня обичам да залъгвам Яна. Досега винаги като сме я оставяли пир някого сме и казвали чао и къде отиваме.  Тук също в яслата и градината много държат като се разделят с родителните да си кажат чао и децата да видят, че те си тръгват. До сега да чукна на дърво не сме имали проблеми да я оставяме при бабите или понякога при някоя приятелка.
Хайде май добре се разписах, надявам се да ви позаразя малко и вие да се мелднете.
Хубав и слънчев ден.

Петка, не се кахъри.
Активаността е относително нещо.
Има теми които са активни 5 година, други - и две не се задържат.
Много работят, не изпитват нужада да споделят, да изслушват други бебешки истории.

Вие да не би към Гармиш Партенкирхен  

Ние сме у дома, Борис е с хрема тази седмица.
Аш колсун/м на инхалатора.

'тах, 'тах...или страх, страх.
борис повтаря тази дума често.
Страх го е от жени с дълги коси, от Мартин Карбовски  
от малки човечета, джуджета...
не намирам отговор за страховете му,
но сякаш намаляват.

всички се тръшкат, но когато има приказка се разбира,
а борис хич не го разбирам още,
особено като се тръшка.

Хаха, Петка, Маги от как се научи да говори, че и от преди това даже е "на контра" за всичко. Не, няма, не и'кам! А сега съвсем е побесняла. Само да си види дрехите и такова тичане настава и бурен смях. Обличаме се час (без да преувеличавам). Не винаги имам нерви, обаче насила нищо не става. Тя се извива като червей. Вечер преди баня и след като е била на гърнето е същото. За площадките, градините и съораженията стигнах до извода, че са проектирани или от хора, които нямат деца или от такива, които не си падат по тях. Аз все още се катеря по пързалките, защото те или са непреодолими за дребосъците (или поне за някои) или са твърде опасни.
3 седмици? Толкова ли останаха? На финала си, да ти е леко до тогава и най-вече тогава. Пожелавам ви весела и релаксираща ваканция.

На 34 станах и още не мога да чета. Яна се върна от яслата с ужасна брада.

Ане, съжалявам. За кратко беше Бо на ясла пак.

Привет!
И ние пак тук. Мила е запечена напоследъкл По пет -шест дни не ака Четох, давах разхлабващи, дуфалак, с разхлабващите трудно - не ще овесени ядки, едвам близва сладко то рози и въобще трудно с поемането на разхлабващи храни. Вчера я водих на хомеопат - даде нещо което два пъти пихме и ето днес се изака на четвъртия ден. Дано помогне, че си е мъка детенцето да задържа толкова. Има си го и стреса с гърнето, яслата. Но откакто го пи хомеопатичното направи няколко супер истерични сцени. Ама разтърсващи. Направо отчайващи. Такава рядка истерия, настръхващо пищене. И то за нещо дребно - за мен дребно, може би за нея е важно.
 Какво правите при истерични сцени?
Има много силна съпротива сутрин при тръгване за яслата. Там казват не плаче, спокойна е и като я взимаме, но докато тръгваме е много трудно....
Все си казвам - труден период, ще мине...но 
Оплаках се.
Лека

Алоха

Аз реанимирам след тежката работна седмица 
Адаптирам се към новата работа, в която почти навлязох вече, поориентирах се, обучението ще е и за другата седмица и после - сами с колежката (с която сме назначени заедно). Много голям стрес изживях, защото за първи път ми се случва да си сменям работата, но няма как. Вече посвикнах. Има доста облаги и е интересно. Има си и съответните домогвания от околни колеги, но си затварям очите. На предишното място беше по-стресово 

Дарията гледа цяла седмица баща си вкъщи  Вече е добре (Дария де)    Миналата неделя се наложи да ходим на снимка в спешното - за първи път ми боледува толкова тежко от грип. Направо се ошашках. Явно вируса беше бая мутирал    Щом мен и брат ми, дето е с една глава над мен, ни събори за по седмица. Тя 5 дни беше с висока Т, аз давах само Есберитокс и нурофен за Т, като се вдигнеше много. На 5тия ден вече не издържах и почнахме АБ, интересното е, че веднага се подобри видимо - спадна Т, секнаха сополите, детето живна. На 6тия ден беше добре, на 7мия (неделята) се пльосна и каза "Аз съм болна, имам пититура" и взе да кашля едно брутално дълбоко влажно, уплаших се направо. Айде към спешното на снимка, нямаше нищо, но явно е било начало на бронхит и АБ е пресякъл, инфекцията беше много силна..
Както и да е, вече е добре и от понеделник е на ясла, ЖЗ. 

Бора, Мила сигурно не й се става сутрин.. Дарито едвам я вдигаме за яслата. Ама вечер беснее ли, беснее... А може и да е период и да отмине. Дано! Аз при истерични сцени я оставям, тя се свлича на земята и съвсем не мога да се оправя с нея, излизам от стаята или се отдалечавам малко и я убеждавам - "спри се, успокой се, какво има, кажи сега, ама спри да ревеш, че не мога да те разбера, недей да плачеш, кажи ми спокойно" и т.н. гушвам я после и се разбираме някак. Търпение му е майката и спокойствие явно, но не винаги успявам. 

Айде стига съм писала... 

Моарейн все едно пишеш за нас с Криси! Но при нас все се намира някои да ми каже, че много съм я глезила. А аз се чувствам виновна, че не съм я разбрала навреме. В повечето случаи иска нещо, не разбирам какво, тя няма много търпение и се тръшва....и аз така я  оставям, казвам й първо да спре да плаче и т.н.

Здравейте момичета,
Бора, за запека на Мила ти съчувствам от опит. Габи беше така, само че през ден два. Какви ли не фибри давахме, само дето дървени стърготини не й бях давала. От опит мога да кажа, че суров морков и 2-3 кивита с много семки вършеха работа при нея, много течности...трудно го постигах. Тя и сега пие недостатъчно и все още си е така.

Аз си мислех, че Ками е царицата на тръшканията и на драмата, но от вашите писания се убеждавам, че е всеобщо явление. При нас има допълнително препятствие при комуникацията - тя си бърбори упорито на нейният език, от който аз схващам около 30-40 думички.

Петка, и Ками е инат и си държи на табиетите като Яна, имам предвид дъвката след градина. Аз се хващам все по-често, че само и само да не я убеждавам по сто пъти и накраят пак да се хвърли на земята да трещи, просто й уйдисвам на изнудваческият акъл...хич не е възпитателно, но и аз съм човек. По този повод съседката до нас ми даде съвет да я възнаграждавам с нещо когато изпълни нещо което съм я помолила...или с други дума да я подкупвам. Та съм заделила един шкаф с подкупи, които ако не се стигне до "наградата " аз "възнаграждавам себе си" за търпението ми да не я посъветвам по дупето. 
Хубаво изкарване на зимната почивка.

моарейн, радвам се, че адаптацията ти в новата работа върви успешно! Жалко, че е била болничка Дари! При последното боледуване и на мен ми направи впечатление, че Галя си знаеше, че й е лошо и е болна, т.е., можеше да го изрази с думи.

bora, нормализира ли се акането на Мила?

Истерични сцени Галя напоследък прави по-малко, но копира от другите деца в яслата и през седмицата използва едно пронизително пищене, когато нещо не стане, както тя иска. Гледам най-вече да остана спокойна, да не се афектирам излишно. Винаги я призовавам да изрази с думи това, което чувства, а не само да пищи или да реве. Понякога просто я оставям да се нареве или напищи и когато усетя, че започне да се успокоява, отново подновявам диалога.

Не мисля, че имат общо с разглезването тези истерични пристъпи.   По-скоро децата ни са в активна фаза на самоутвърждаване, на определяне на мястото си и значимостта си сред близките. Те тъкмо са открили, че имат възможност да влияят на нещата и събитията около тях, и наистина се огорчават всеки път, когато се сблъскат с реалността, че тази власт не е безгранична.

От две седмици Галя прескача сама решетката на леглото. Преди в почивните дни баткото и каката я занимаваха в стаята докъм 9 часа и успявахме да си поспим, но днес нахлу в 7.30 с радостното "Здравейте!"  Спомням си как побеснявах, когато Косьо ни събуждаше рано в почивните дни. Сега колкото и да ми се спи, оценявам дори ранното събуждане като прекрасно, щом видя сияещото лице на Галя над мен и тя ме прегърне с ръчички и се гушне в мен.

Днес бяхме на подстригване. За първи път Галя седна сама на стола, а не в мен. По моя молба фризьорката доста подкъси бретончето и понеже Галя е "лизната" от дясната страна, сега малко щръкна косичката, но ще улегне след 1-2 седмици.
Ето и малко снимки с новата- стара прическа.

Моарейн радвам се за новата работа, мога да си представя стреса, особено ако си работила дълго на старото място. Много е упорит вируса тази зима (или по-скоро мутирал както казваш), ние почнахме АБ веднага, както и една камара други илачи и пак се усложни в начален стадий на пневмония.
Иначе Даката е далеч от Галето и Дария по ясна комуникация. Половината му реч продължава да е неразбираема. Което не му пречи да се тръшка както всички деца на тази възраст. Когато сме вкъщи, излизам от стаята и го оставям да се дере колкото си иска, ако му угаждам за всяко нещо ще се превърне в малък тиранин и ще се тръшка още повече, навън слуша много, ако се случи да почне да се тръшка го взимам и го отнасям някъде където няма хора или се мъча да му угодя, защото веднага всички хора наоколо започват да гледат осъдително и неодобрително. Ще кажеш, че го бием или нещо такова  

Здравейте.
Гледам говорите за тръшкането и май всички са много разглезени и ни командерят както си искат.Васко и той се тръшка .Почти всеки път като го извеждах зимата се тръшкаше докато го обличам и излизахме с рев-цялата се припотянах.Почва и по магазините да се тръшка да му отваряме храните дето сме му купили,иска да разглеждаме играчките по големите магазини и накрая ревва за някоя.И той като не го разбереме на секундата какво иска в къщи и веданга рев и тръшкане.Едвам го успокоявам.Даже накрая като го разбера какво иска ,той вече не го иска,защото се е разстроил.Вече свикна,че съм на работа,но нещо не могат да го хранят напарво си гладува детето.Ето сега 2-та почивни дни си ядеше по 3 пъти на ден.
Дописвам-Петка и на мене ми е много тъжно,че почти всички съфорумки се прехвърлила във Фейса и зарязаха темата ни.Искам да ти кажа,че и в торетната тема също става така-много дами вече само във фейса си показват и коментират тортите.

Привет и от нaс
Ние сме добре ве4е.
Гледaм зa отрицaнието сте говорили-ми моето нон стоп ядящо дете се превърнa в кaпризно мрънкЯщо звер4е Преди дa е видялa и опитaлa кaкво и се дaвa се кжзвa дежурното-"Не не ми хaресвa,не е вкусно" и крaй И то дa се тръшкaхме сaмо зa товa Всеки път щом 4уе НЕ и се по4вa едно aртисти4но рИвaне,aмa без сълзи Ъф корс
Хи4 не я глезя.Може дa се кaже,4е мaй съм и нaй НЕлюбимият 4овек Но кaкво дa нaпрaвя кaто не позволявaм дa ми се кa4вa нa глaвжтa,не дaвaм Фaфлa вместо супa,не я остaвям дa гледa детски по 8 4aсa нa ден....
Рaботa-и aз зaпо4вaм от 7ми.Нaй сетне.Ве4е не ме свъртa.Брaво и нa другите,които се върнaхте към социaлният си живот