Публикувана: 7 ноем. 2010, 00:26 ч.
Последно мнение: 6 септ. 2011, 13:59 ч.

Много се кара на играчките си

2 683
37
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да се справя, ако детето ми стане грубо и започне да командва мен и играчките си?
Как да се справя с грубото поведение на детето ми към играчките му?
Какво да правя, ако детето ми имитира поведението от детската градина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да се справя, ако детето ми стане грубо и започне да командва мен и играчките си?
  
  Ако детето ви внезапно започне да се държи грубо и командва вас и играчките си след като тръгне на детска градина, важно е да се ангажирате с поведението му. Първо, не му позволявайте да ви крещи. Обяснете му, че това поведение не е приемливо. Второ, разговаряйте с учителите в детската градина без обвинения за разбиране дали са забелязали подобно поведение и какви методи използват за справяне с него. Важно е да се установи причината за това поведение и да се работи върху него с търпение и разбиране.
- Как да се справя с грубото поведение на детето ми към играчките му?
  
  Ако детето ви се държи грубо с играчките си, важно е да се ангажирате с поведението му. Можете да проведете разговор с него, като го насочите към размисъл за чувствата на играчките и какво представляват те за него. Важно е да установите причината за това поведение и да работите върху нея търпеливо и разбиращо. Също така е от решаващо значение да обсъдите проблема с учителите в детската градина, тъй като те може да са забелязали подобно поведение и могат да предложат своите методи за справяне с него.
- Какво да правя, ако детето ми имитира поведението от детската градина?
  
  Ако забележите, че детето ви имитира поведението от детската градина, важно е да проведете разговор с учителите там, без да обвинявате или критикувате. Целта трябва да бъде разбирането на основната причина за това поведение и разглеждане на техните методи за справяне с него. Освен това е от решаващо значение да се установи причината за това поведение и да се работи върху него търпеливо и съпричастно с детето. Можете също така да проведете разговор с детето си, като го насочвате към размисъл за подходящо поведение и начини за изразяване на чувствата му.

7 ноем. 2010, 00:26 ч.

Мнения: 260

Да се оплача и тук. Sad

Дано ми дадете някой и друг съвет и споделите дали това поведение ви се вижда нормално. Тръгна на градина дребосъчка и оттогав поведението и коренно се промени. Не мога да си позная детето Confused

Постоянно навиква куклите си, командва ги, блъска ги, грубо ги дърпа за ръцете, гони ги от стаята наказани. Към нас също се държи доста грубо и постоянно ни дава нареждания. Вашите деца минаха ли през такъв период като тръгнаха на градина, тя ли е много впечатлителна, в градината ли са много груби не знам, но държанието и определено ме притеснява ooooh!

Почти вече не говори с нормален тон, все се кара, кара....
Какво мислите за това? Аз и обяснявам, че така не се прави, че се държи грубо...но резултат засега нулев. Чудя се и дали не я обърквам. Ако в градината вижда едно и се опитва да го копира, пък аз у дома и съобщавам, че това е неприемливо.
Посъветвайте ме, моля newsm78

# 1 7 ноем. 2010, 09:05 ч.

Мнения: 503

Първо, не й позволявай да "ви се кара". Тя е на 3 години, има още много хляб да изяде, докато получи необходимите знания и опит, за да има правото да се кара на някого. И нашият се опита да ни се скара 2-3 пъти, но му пресякохме ентусиазма, видя, че така не получава каквото иска, а само негативни реакции, и престана.
Второ, най-вероятно вижда това поведение от градината (и от учителките по-точно). В началото при нас беше добре, но веднъж детето каза, че госпожата го е ударила ooooh!

и докато вкъщи мислехме какво да направим по въпроса, малкият взимаше някакви играчки и ги хвърляше "наказани" и ги блъскаше една в друга Shocked

А дотогава никога не беше правил така, въпреки че и вкъщи се наказваме от време на време.

Обърни внимание на тона на детето и й дай ясно да разбере, че няма да ти говори неуважително и да ти се "кара". Само с обяснения като на възрастен човек не става. Това, че вижда нещо в градината или другаде, въобще не означава, че така се прави и сега е времето да й го обясниш нагледно, не само с думи, а ако трябва и по-строго. Тя след няколко години може да види и двама души да се бият, това не означава, че има право да ви набие като се върне вкъщи. Другото, което можеш да направиш, е деликатно да я поразпиташ за детската градина, но без да й даваш идеи за това какво може би се е случило, особено ако детето има навика да казва това, което току-що си казала (например ако попиташ "Удари ли те госпожата?", колко й е да каже "Да" и дори да измисли къде е била ударена, а това може въобще да не се е случвало). Ние например проведохме разговора като подбуждахме детето да разказва какво е станало, без да му даваме идеи какво може би е станало: "Какво правехте в градината?", "Госпожата добра ли е?", "Децата слушат ли?" (тук често следва обяснение дали някой е бил наказан или не), "Госпожата наказа ли някого?" (тук детето веднага си казва дали е било то или някой друг или никой въобще). Ако знаеш как ги наказват (в нашата градина отиват наказани на пейката в стаята), питаш в тази посока: "И наказаното дете къде отиде/ какво направи?", "Госпожата какво направи?" и така постепенно детето ще издаде дали е имало удряне или не, как са били наказвани, дали са ги дърпали и т.н.

# 2 7 ноем. 2010, 09:15 ч.

Мнения: 753

Мисля, че детето копира и препредава поведение от градината. Мисля, че може и по този начин да изказва истинските си чувства, изразява недоволство, гняв, нещо, което подтиска там....

Горещо препоръчвам книгите:
http://www.iztok.net/article429.html
http://www.iztok.net/article373.html

Най-стойностното четиво, което съм прочела от около общо 10-12 книги....Реално го прилагам, промених и разбиранията си - т.е осъзнах много неща и как да говоря с децата си така, че да ми казват какво мислят.

И моят голямчо /4г/ тръгна тази година за пръв път на градина...

# 3 7 ноем. 2010, 10:20 ч.

Мнения: 503

Цитат на: ayas в нд, 07 ное 2010, 09:15

Подкрепям напълно! Чела съм книгата от втория линк и горещо я препоръчвам на всички родители.

# 4 7 ноем. 2010, 18:41 ч.

софия
Мнения: 401

Дъщеря ми прави същото,а като чета и други деца го правят.Тя не ходи в държавно детско заведение от година,така че този тип игра не винаги може да бъде свързана с ДГ.Мисля,че по този начин дечицата отработват натрупания стрес от многото правила,които им се налагат и от възпитателите,и от родителите.Според мен този тип игра им е нужна,нека ги оставим да "изпуснат парата" Wink

# 5 8 ноем. 2010, 11:53 ч.

Мнения: 4 806

Да изпуснат парата? А може би и да ги поощряваме да наказват? Да се държат грубо? Днеш-
ните им играчки са проекция на утрешните деца в групата или класа ... Да запечатаме това
поведение към тях?

Чрез това поведение децата казват нещо много важно. Трябва да има внимателно включване
на родителя за трансформиране към положителност. Постепенно, слушайки какво точно се случ-
ва - в тази игра детето казва всичко, целия конфликт. Но поощряването е недопустимо.

# 6 8 ноем. 2010, 13:41 ч.

софия
Мнения: 401

Малко преувеличено ми се струва това.Никога не съм имала проблеми с поведението на дъщеря ми към др.деца.Доста внимателна е;независимо че здраво се кара на куклите си у дома.А какво значи поощряване?Това е просто хода на играта, да я напляскам,че се кара на куклите ли?

# 7 8 ноем. 2010, 14:00 ч.

Мнения: 510

Цитат на: Асса в пн, 08 ное 2010, 11:53

Чрез това поведение децата казват нещо много важно. Трябва да има внимателно включване
на родителя за трансформиране към положителност. Постепенно, слушайки какво точно се случ-
ва - в тази игра детето казва всичко, целия конфликт.

Според мен се сържи, така както се държат госпожите в градината. Да говориш с тях не знам дали би помогнало..

# 8 8 ноем. 2010, 14:10 ч.

Мнения: 115

Преди време слушам дъщеря ми докато си играе:
- Всички отиват да се мият! Тука няма мами , няма баби, аз съм госпожата!
Следва родителска среща в градината, думите на госпожата:
- Казвайте на децата си истината. Аз винаги ще им казвам истината, защото през деня няма мами, няма баби и трябва аз да се оправям с тях! Rolling Eyes

Ще потърся пероръчаните книги! Peace

# 9 8 ноем. 2010, 14:18 ч.

Мнения: 33 626

Копира поведение от хора в детската градина.

# 10 8 ноем. 2010, 14:24 ч.

Мнения: 4 806

Цитат на: беникал в пн, 08 ное 2010, 13:41

Не, в никакъв случай с каране или напляскване. Единият вариант е включване в играта с обръщане на посоката на
поведение - да видим какво са направили, а може би се справят по-добре, а я да ги похвалим ... Другият вариант е
да разпитва - какво се е случило, а така ли се случва действително, а може би има и други ситуации ... Третият ва-
риант е - в играта детето постепенно да поеме ролята на наказваната играчка, т.е. да е на нейно място, като се
променя сценария от негативен в позитивен. Изобщо - да се покаже в самата игра, че нещата могат и трябва да
бъдат различни.

Редактирам: с почти пълна сигурност детето копира поведението в ДГ спрямо децата и/или проецира натрупано
напрежение около някаква промяна в живота му. Именно чрез подобни ролеви игри изразява чувствата си и е
добре, че го прави - ако има напрежение, най-добрия начин да се разбере какво е, именно чрез построяване на
такава игра. Но "наказването" на играчките като модел на поведение, не би следвало да се поощрява, санкцио-
нира или затвърждава. Във всички случаи следва да се потърси "обръщане" на сценария. В случая "клин клин из-
бива" е тотално губеща тактика.

Последна редакция: пн, 08 ное 2010, 14:33 от Асса

# 11 8 ноем. 2010, 14:54 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 500

Ако децата ми се държаха грубо и агресивно с играчките си, имитирайки каране и наказания, най-вероятно щях да се включа в играта и да разбера какво точно става: "Защо и се караш? Защо я наказваш? Защо си ядосана? (ако е ядосана) Какво е направила куклата? Как се чувства куклата? Боли ли я като я блъскаш? Тъжно ли ли е? Страда ли? Плаче ли? Да я гушнем ли сега? Нека да я успокоим. " Нещо такова... Ако съм сигурна, че подобно поведение не се копира от къщи, ще си обърна към ДГ да поговорим - без да обвинявам и нападам, а за да споделя притесненията си и да обсъдим каква може да е причината и какво можем да направим заедно. Ако са разбрани в ДГ, може и да сработи. Ако обаче действително някои от учителите са по-груби и агресивни към децата - вече става много по-сложно...

Що се отнася до грубото държание на детето към родителите и опитите за командорене. Естествено, първо пак бих се замисля дали поведението на детето не е проекция на нашето отношение към него - дали пък тонът ни не е прекалено груб и командващ когато наставляваме, съветваме или искаме децата да направят нещо. После, ще си поговорим, че тава поведение е грубо и неуважително, затова трябва да го променим. И всеки път когато детето грубо поиска нещо, веднага бих отишла при него - не, за да се карам, да наказвам или заплашвам, не и ядосана, а спокойна, за да му кажа нещо от рода на "Моля те, кажи ми спокойно с нормалния си тон какво искаш, за да се разберем". И стоим така докато го каже спокойно...

# 12 10 ноем. 2010, 08:44 ч.

Мнения: 260

Безкрайно съм ви благодарна за включването в темата.
По никакъв начин не толерирам това поведение на малката. Тя се опитва да ни командори, но не и се получава. Казвам и, че трябва да помоли любезно и така.... Аз се опитвам да получа повече информация, питам я кой говори така, кой ги наказва, къде е чула тези неща... тя ми отговаря Никой. Сама си го измислих. Сякаш я е страх или пък защитава някой. Дълбоко ме съмнява, че е способна сама да си измисли подобни сценарии. Факт е, че нещата започнаха да се случват откакто тръгна на градина. Преди също сме били свидетели на различни ситуации, дете-родител, които се случват в парка например, но не е копирала такова поведение. Още повече, че понякога назовава децата от групата по имена, Например....Христо, веднага ела тук, веднаги ти казах момченце, ще те шамаросам...И наистина има Христо в групата...
ayas,victory, благодаря за препоръката. Още днес ще взема книжката да я чета
асса,ЧеКа , много ми допадат съветите ви, звучат компетентно и наистина отговарят на разбиранията ми за начина, по който трябва да се взаимодейства с едно дете. Вкъщи нашето общуване никога не е наподобявало нещо такова. Аз и затова съм толкова притеснена. За мен това е много неприемливо. Никога не съм удряла детето си, не съм го плашила, винаги съм се старала да обяснявам, да показвам, опитвам се повече да я мотивирам да свърши нещо провилно, вместо да я наказвам ако е погрешно. Изведнъж за 2 месеца тя забрави всичко научено за 3 години...
В градината ако говоря, дали нещата ще се променят, съмнявам се. Ако това са разбиранията на хората там за педагогическия процес и са натрупали дълъг стаж, то едва ли моите приказки ще променят нещо. Най-много да предизвикат негативно отношение. Аз не мисля, че се държат лошо конкретно с нея, но това, че вижда такова поведение, също е обезспокоително за мен. Та те сега формират представите си за света, за добро и лошо, за правилно и неправилно..... И дали има реален проблем или това е така, в моите очи, защото моето разбиране за възпитание е различно
Ще се радвам на още мнения и съвети, благодаря Hug

# 13 10 ноем. 2010, 10:46 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Абсолютно детето копира поведението на учителките в детската градина.

# 14 10 ноем. 2010, 12:19 ч.

В заешката дупка
Мнения: 5 500

Според мен пък не е задължително. Има вероятност детето да е наблюдавало подобно отношение от някое от децата в ДГ - грубо е, наказва и се кара на играчките, или пък на нея...

Препоръчани теми

Трудно дете на 6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: